Йоан 21.15-25 (11-то утринно Евангелие)

15А когато се наобядваха, Иисус казва на Симона Петра: Симоне Ионин, любиш ли Ме повече, отколкото тия? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите агънца. 16Казва му пак втори път: Симоне Ионин, любиш ли Ме? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци. 17Казва му трети път: Симоне Ионин, обичаш ли Ме? Петър се натъжи, за дето третия път му каза: обичаш ли Ме? и Му рече: Господи, Ти всичко знаеш; Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци. 18Истина, истина ти казвам: когато беше по-млад, сам се опасваше и ходеше, където си щеше; а кога остарееш, ще простреш ръцете си, и друг ще те опаше и поведе, където не щеш. 19А това Той рече, като даваше да се разбере, с каква смърт Петър ще прослави Бога. И като рече това, казва му: върви подире Ми. 20А Петър, като се обърна, вижда, че върви подире му ученикът, когото Иисус обичаше, и който на вечерята се бе облегнал на гърдите Му и рекъл: Господи, кой ще Те предаде? 21Него като видя, Петър дума на Иисуса: Господи, а тоя - какво? 22Иисус му казва: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е? Ти върви подире Ми. 23И разнесе се тая дума между братята, че тоя ученик няма да умре. Но Иисус му не рече, че няма да умре, но: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е? 24Този е ученикът, който свидетелствува за тия неща и ги написа; и знаем, че свидетелството му е истинско. 25Има и много други работи, които извърши Иисус и за които, ако би се писало подробно, чини ми се, и цял свят не би побрал написаните книги. Амин.

Галатяни 6.11-18 (Апостол)

11Вижте, колко много ви написах с ръката си. 12Тия, които искат да се нравят по плът, те ви принуждават да се обрязвате, само за да не бъдат гонени за кръста Христов; 13защото и ония, които се обрязват, сами не пазят закона, а искат вие да се обрязвате, за да се похвалят с вашата плът; 14а мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с кръста на Господа нашего Иисуса Христа, чрез който за мене светът е разпнат, и аз за света. 15Защото в Христа Иисуса нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, а новата твар. 16На ония, които постъпват по това правило, нека бъде мир и милост - тям и на Израиля Божий. 17Прочее, никой да ми не досажда, защото аз нося на тялото си раните на Господа Иисуса. 18Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с вашия дух, братя. Амин.

Лука 16.19-31 (Евангелие)

19Някой си човек беше богат, обличаше се в багреница и висон и всеки ден пируваше бляскаво. 20Имаше тъй също един сиромах, на име Лазар, който струпав лежеше при вратата му 21и петимен беше да се нахрани от трохите, що падаха от трапезата на богаташа, и псетата прихождаха, та ближеха струпите му. 22Умря сиромахът, и занесоха го Ангелите в лоното Авраамово; умря и богаташът, и го погребаха; 23и в ада, когато беше на мъки, подигна очите си, видя Авраама отдалеч и Лазаря в лоното му 24и, като извика, рече: отче Аврааме, смили се над мене, и прати Лазаря да намокри края на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в тоя пламък. 25Авраам пък рече: чедо, спомни си, че ти получи вече доброто си приживе, а Лазар - злото: сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш; 26па освен това между нас и вас зее голяма пропаст, та ония, които искат да преминат оттук при вас, да не могат, тъй също и оттам към нас да не преминават. 27А той рече: моля ти се тогава, отче, прати го в бащината ми къща, 28защото имам петима братя, та да им засвидетелствува, за да не дойдат и те в това място на мъката. 29Авраам му рече: имат Моисея и пророците: нека ги слушат. 30А той рече: не, отче Аврааме, но ако някой от мъртвите отиде при тях, ще се покаят. 31Тогава Авраам му рече: ако Моисея и пророците не слушат, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят.

Свети Димитрий (Деметрий) от Ростов (1709)

Роден близо до Киев, той е възпитан в благочестие и на ранната възраст от единадесет години постъпва в Църковната академия в Киев. На седемнадесет години е приел монашество. Няколко години по-късно е ръкоположен за свещеник. Въпреки постоянното му желание да се оттегли в живот на аскетизъм и уединение, многото му дарби са били необходими на Църквата и, много против волята му, той прекарва по-голямата част от живота си, занимавайки се с писане и други дела. Игуменът на Киевско-Печерската лавра, познавайки неговите научни способности, го призовава да състави „Жития на светиите“ на руски език, дело, на което той се посвещава неуморно в продължение на двадесет и пет години.

За него тази компилация не е суха задача; той подхожда към живота на всеки светец с молитва и често получава видения. Светата мъченица Варвара му се явява в съня през 1685 г.; когато той я моли да се застъпи за него пред Господа, тя го смъмря, че се моли „по латински начин“, тоест за това, че използва кратки молитви. Виждайки неговата мъка от това, че е бил така смъмрен, тя се усмихна и каза: „Не се страхувай!“

Свети Димитрий беше възведен на епископския престол (на митрополит на Тоболск и Сибир) през 1701 г., но помоли да бъде преместен поради влошено здраве и защото сибирската епархия не му позволяваше да продължи изследванията си. Така през 1702 г. той беше назначен в епархията на Ростов; получил божествено откровение, че ще доживее до края на дните си там. Той завършил своето монументално произведение „Жития на светиите“ през 1705 г.; след това посветил енергията си на грижата за паството си, на образованието на свещениците и на много духовни писания, включително няколко, адресирани към схизматичните „старообрядци“, в които ги умолявал да се присъединят отново към каноничната Църква.

Въпреки влошеното си здраве, той поддържал живот на строга молитва и пост и насърчавал верните си, в проповедите и писанията си, да правят същото. Той предсказал собствената си смърт три дни по-рано. Синаксарионът завършва така: „светият епископ паднал в краката на слугите и псалмопевците си и поискал прошка от тях. След това, с пламенна молитва на устните си, той се затворил в килията си. На следващата сутрин, 28 октомври 1709 г., го откриха мъртъв на колене. Мощите на Свети Димитрий бяха намерени нетленни през 1752 г. и извършиха много изцеления. Той беше официално прославен от Църквата през 1757 г.“

Светият ни отец Фирмилиан, епископ на Кесария (268)

Роден в благородно семейство от Кесария в Кападокия, той учи при Ориген заедно с приятеля си Свети Григорий Чудотворец (17 ноември). Става епископ на Кесария около 230 г. През 252 г. участва в Антиохийския събор, който осъжда разколника Новатиан и неговите последователи, които отричат всякаква надежда за покаяние и възстановяване в Църквата за онези, които са отрекли вярата, за да избегнат преследване.

Фирмилиан посвещава много енергия на защитата на църквите в Азия и Африка от незаконното господство на папа Стефан от Рим. Азиатските и африканските църкви кръщават еретиците, които се връщат в Църквата; Рим ги примиряваше просто чрез възлагане на ръце. Фирмилиан не осъждаше римската практика, но ревностно защитаваше правото на местните църкви да запазят своята практика, вместо папата да диктува практиките на цялата Църква.

След това светият епископ е бил призован да се бори срещу ереста на Павел от Самосата, епископ на Антиохия. Павел учеше, че Словото Божие не е едно по същност с Отца, а е само слово от божествено вдъхновение, изпратено на човека Иисус. (Това без съмнение е вярата на много „християни“ днес!) Виждайки в това учение пълно отричане на нашето спасение в Христос, напълно човек и напълно Бог, Фирмилиан свика три последователни събора (през 263, 266 и 268 г.), за да се справи с ереста. Първите два бяха подкопани от Павел и неговата група; но на третия ерестата най-накрая беше осъдена, а Павел от Самосата – отлъчен от църквата. Свети Фирмилиан почина в град Тарс, докато пътуваше към този събор.

Свети йеромартир Кириак, епископ на Йерусалим, и майка му Анна (IV в.)

Кириак е роден като юдеин и е носил името Юда, преди да повярва в Христос. Той е бил един от работниците, наети от Света Елена, когато тя дошла в Йерусалим, за да открие Кръста на Христос. По този начин той е бил очевидец на откриването на Кръста и на многото чудеса, извършени от него; повярва в Христос, кръсти се и с времето стана епископ в Йерусалимската църква. Той живя по времето на царуването на Юлиан Отстъпник (361-363). Тираничният император, който преминаваше през Палестина по пътя си към Персия (където щеше да умре), заповяда да хванат светия епископ и да го подложат на ужасни мъчения, за да го принудят да се отрече от Христос. Майката на Кириак, Анна, се втурнала към него, за да го окуражи и да се сбогува с него; тя също била арестувана и двамата предали душите си на Бога в същия ден.