2 Коринтяни 5.1-10 (Апостол)

1Знаем, че, когато земното наше жилище, тая хижа, се разруши, ние имаме от Бога дом на небесата, жилище неръкотворно, вечно. 2Затова и въздишаме, като копнеем да се облечем в небесното си жилище; 3само да не би, и облечени, да се намерим голи. 4Защото ние, които се намираме в тая хижа, стенем обременени; ето защо искаме не да се съблечем, а да се преоблечем, та смъртното да се погълне от живота. 5Бог, Който ни е създал тъкмо за това, Той ни и даде залога на Духа. 6И тъй, ние винаги сме спокойни и, като знаем, че, докле живеем в тялото, се отдалечаваме от Господа, 7(понеже с вяра ходим, а не с виждане,) 8имаме дръзновение и по-скоро желаем да напуснем тялото и да се приберем у Господа. 9Затова и усърдно залягаме да Му бъдем угодни, било кога живеем в тялото, било кога го напускаме; 10защото всички ние трябва да се явим пред Христовото съдилище, за да получи всякой заслуженото, според доброто или злото, което е извършил с тялото си.

Лука 7.1-10 (Евангелие)

1Когато свърши всичките Си речи към народа, който слушаше, Той влезе в Капернаум. 2Един стотник имаше слуга, когото много ценеше; и слугата беше болен на умиране. 3Като чу за Иисуса, стотникът изпрати при Него иудейските стареи, да Го помолят да дойде, за да избави слугата му. 4И те, като дойдоха при Иисуса, молеха Го усърдно и казваха: той заслужава да му сториш това, 5защото обича народа ни, и синагогата той ни построи. 6Иисус тръгна с тях. И когато беше вече недалеч от къщата, стотникът изпрати насреща Му приятели и Му каза: Господи, не си прави труд, защото не съм достоен да влезеш под покрива ми; 7затова и аз сам не счетох себе си достоен да дойда при Тебе; но кажи дума, и слугата ми ще оздравее. 8Защото и аз съм подвластен човек и имам мен подчинени войници; едному казвам: върви, и отива; и другиму: дойди, и дохожда; и на слугата си: направи това, и прави. 9Като чу това, Иисус му се почуди, и като се обърна, каза на идещия подире Му народ: казвам ви, нито в Израиля намерих толкова голяма вяра. 10Пратените, като се върнаха в къщата, намериха болния слуга оздравял.

Свети мъченик Нестор, спътник на Свети Димитрий (306)

Виж Свети Димитрий, почитан вчера, 26 октомври.

Света Прокла, съпругата на Понтий Пилат.

Когато Пилат се канеше да съди Христос, Прокла се опита да го разубеди, като каза: „Не се занимавай с този праведен човек, защото днес претърпях много страдания в съня си заради него.“ Пилат пренебрегна предупреждението ѝ. (Виж Матей 27). Света Прокла почива в мир.

Нашият преподобен отец Димитрий от Басарабов (Румъния) (XIII в.)

Роден е в началото на XIII век в селско семейство в село Басаров, което тогава е било част от България. Още в детството си той се посвети на поста и молитвата. Веднъж, докато вървеше през полето, той случайно стъпи върху птиче гнездо в тревата, убивайки малките птици. Той беше толкова изпълнен с разкаяние, че ходи бос в продължение на три години, зима и лято, в знак на покаяние. Когато порасна, той се присъедини към манастир и след няколко години живот в общността получи благословия да живее в пещера близо до река Лом. След много години на самотна борба той починал в пещерата си. Минали триста години, през които споменът за този скромен аскет бил напълно забравен. Тогава, една пролет, реката наводнила пещерата и отнесла тялото на Деметрий, което лежало нетленно в пещерата векове наред. Тялото било отнесено надолу по течението и погребано в чакъл. Минали още сто години и светецът се явил в съня на едно парализирано момиче, като й казал да помоли родителите си да я заведат на брега на реката, където тя ще бъде излекувана. Семейството, заедно с много духовници и селяни, отишло на място, където някои местни хора по-рано били видели необяснима светлина. Те копали и скоро открили все още нетленното и сияйно тяло на Св. Димитрий, чрез което момичето било излекувано мигновено. В село Басарабово е построена църква в чест на скъпоценните мощи и през годините светецът е извършил там много чудеса.

През 1774 г., по време на руско-турската война, генерал Петър Салтиков е наредил светите мощи да бъдат отнесени в Русия, за да не бъдат осквернени от турците. Когато мощите пристигнали в Букурещ, един благочестив християнин, приятел на генерала, го умолявал да не лишава страната от един от най-скъпоценните ѝ светци; затова генералът взел само едната ръка на светеца и я изпратил в Киевско-Печерската лавра. Тялото на Свети Димитрий било поставено в катедралата на Букурещ, където се почита оттогава. Всяка година на 27 октомври се провежда тридневен празник в чест на светеца, на който присъстват множество вярващи.