1 Солунци 1.1-5 (Апостол)

1Павел, Силуан и Тимотей - до солунската църква в Бога Отца и в Господа Иисуса Христа: благодат вам и мир от Бога Отца нашего и от Господа Иисуса Христа. 2Винаги благодарим на Бога за всинца ви, като ви споменуваме в молитвите си 3и непрестанно помним делото на вашата вяра, труда на вашата любов и търпението на надеждата ви у Господа нашего Иисуса Христа пред Бога и Отца нашего. 4Знаем, възлюбени братя, за вашето от Бога избиране, 5защото нашето благовестие беше към вас не само със слово, но и със сила и с Духа Светаго, и с голяма увереност; сами знаете, какви бяхме за вас помежду ви.

Лука 10.22-24 (Евангелие)

22И като се обърна към учениците, рече: всичко Ми е предадено от Моя Отец; и кой е Синът, не знае никой, освен Отец; и кой е Отец, не знае никой, освен Синът, и - комуто Синът иска да открие. 23И като се обърна към учениците, рече им насаме: блажени очите, които виждат това, що вие виждате. 24Защото, казвам ви, много пророци и царе искаха да видят, що вие виждате, и не видяха, и да чуят, що чувате, и не чуха.

Светата девица мъченица Анастасия от Рим (256)

Тя е живяла в Рим по времето на царуването на императорите Деций и Валериан. Още в ранна възраст тя остави всичко, за да се посвети на живот на непрестанна молитва, като влезе в малък манастир в Рим, ръководен от монахиня на име София. Заради християнската си вяра тя беше арестувана и заведена пред управителя Пробус и, когато смело изповяда Христос и отказа да почете идолите, беше подложена на поредица от жестоки мъчения, в резултат на които умря. Ангел насочи София да събере светите й мощи, които днес се почитат в манастира Григориу на Атон.

Понякога ни казват, че монашеството се е развило в Църквата, след като християнството е било прието и е станало по-светско. STORYта на Света Анастасия е едно от многото доказателства в живота на светиите, че това, което днес наричаме монашество, е съществувало още от най-ранните дни на Църквата.

Светият ни отец Абрамий (366) и племенницата му Мария (371) от Месопотамия

Абрамий беше християнин от благородно потекло, който в ранна възраст остави всичко (включително младата си съпруга), за да живее като отшельник. Той направи това в продължение на петдесет години. Когато братът на Абрамий почина, оставяйки седемгодишната си дъщеря Мария сираче и сама, светецът я взе под своя грижа, давайки ѝ монашеска килия близо до своята. Въпреки че Мария се посвети с радост на монашеския живот, когато беше на около двадесет години, тя падна в грях с развратен монах, който посети скита. Още по-лошо, след това тя изпадна в отчаяние, мислейки, че е загубила спасението си, и избяга от скита, за да стане блудница в близък град. Абрамий, който не знаеше какво се е случило или къде е отишла, се молеше постоянно за нейната безопасност и да му бъде показано къде е избягала.

Един ден един пътник разказал на Абрамий какво се е случило с племенницата му. Веднага той станал, облякъл се като войник и отишъл в публичния дом, където работила Мария, „защото спасението на една душа означавало за него повече от скита, монашеския обет, аскезата или самата молитва“ (Синаксар). Все още преоблечен, той поръча храна – първото му вино и месо от петдесет години насам – и след това отиде с Мария в стаята ѝ. Едва тогава той разкри самоличността си и със сълзи, без изобщо да я обвинява, я умоляваше да напусне това място и да се върне с него. „Да тръгваме, дете мое; нека се върнем в нашата пустиня. Нека твоята вина бъде моя. Аз ще отговарям за нея пред Христос в деня на съда.“ Тя се върна с него и, с покаяние, се молеше толкова пламенно, че скоро й беше дадена не само увереност за прошка, но и силата да върши чудеса. Свети Абрамий почина в мир в дълбока старост; Мария го последва във вечната радост пет години по-късно.