Библейски четива (Синодален превод)
Йоан 13.31-18.1
(1-во Евангелие на Страданията)
31Когато той излезе, Иисус рече: сега се прослави Син Човеческий, и Бог се прослави в Него.
32Ако Бог се прослави в Него, и Бог ще Го прослави в Себе Си, и веднага ще Го прослави.
33Чеда, още малко съм с вас. Ще Ме дирите, и, както казах на иудеите, че където отивам Аз, вие не можете да дойдете, и вам казвам сега.
34Нова заповед ви давам, да любите един другиго; както ви възлюбих, да любите и вие един другиго.
35По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си.
36Симон Петър Му рече: Господи, къде отиваш? Иисус му отговори: където Аз отивам, ти не можеш да дойдеш подире Ми сега, а сетне ще Ме последваш.
37Петър Му рече: Господи, защо не мога да дойда подире Ти сега? Душата си за Тебе ще положа.
38Иисус му отговори: душата си ли за Мене ще положиш? Истина, истина ти казвам: не ще пропее петел, докле три пъти не се отречеш от Мене.
1Да се не смущава сърцето ви; вярвайте в Бога и в Мене вярвайте.
2В дома на Отца Ми има много жилища. Ако да нямаше, щях да ви кажа. Отивам да ви приготвя място.
3И кога ида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Мене Си, за да бъдете и вие, дето съм Аз.
4А къде отивам Аз, знаете, и пътя знаете.
5Тома Му рече: Господи, не знаем къде отиваш; и как можем да знаем пътя?
6Каза му Иисус: Аз съм пътят и истината и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене.
7Да бяхте познавали Мене, щяхте да познавате и Отца Ми. И отсега Го познавате, и видели сте Го.
8Филип Му рече: Господи, покажи ни Отца, и стига ни.
9Каза му Иисус: толкози време съм с вас, и не си ли Ме познал, Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца; и как ти казваш: покажи ни Отца?
10Не вярваш ли, че Аз съм в Отца, и Отец е в Мене? Думите, които Аз ви говоря, от Себе Си не ги говоря; а Отец, Който пребъдва в Мене, Той върши делата.
11Вярвайте Ми, че Аз съм в Отца, и Отец е в Мене; ако ли не, то за самите дела вярвайте в Мене.
12Истина, истина ви казвам: който вярва в Мене, делата, що Аз върша, и той ще върши, и по-големи от тях ще върши; защото Аз отивам при Отца Си.
13И каквото поискате от Отца в Мое име, ще го направя, за да се прослави Отец в Сина.
14Ако поискате нещо в Мое име, Аз ще го направя.
15Ако Ме любите, опазете Моите заповеди.
16И Аз ще помоля Отца, и ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас вовеки,
17Духът на истината, Когото светът не може да приеме, защото Го не види, нито Го познава; а вие Го познавате, защото Той с вас пребъдва и във вас ще бъде.
18Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас.
19Още малко, и светът няма вече да Ме вижда; а вие ще Ме виждате, защото Аз живея, и вие ще живеете.
20В него ден ще разберете вие, че Аз съм в Моя Отец, и вие сте в Мене, и Аз във вас.
21Който има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби; а който Ме люби, възлюбен ще бъде от Отца Ми; и Аз ще го възлюбя и ще му се явя Сам.
22Иуда (не Искариот) Му казва: Господи, що е това, дето искаш да се явиш нам, а не на света?
23Иисус му отговори и рече: ако някой Ме люби, ще спази словото Ми; и Моят Отец ще го възлюби, и ще дойдем при него и жилище у него ще направим.
24Който Ме не люби, не спазва словата Ми; а словото, що слушате, не е Мое, а на Отца Ми, Който Ме е пратил.
25Това ви казах, бидейки с вас.
26А Утешителят, Дух Светий, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, що съм ви говорил.
27Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз ви давам не тъй, както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се плаши.
28Чухте, че Аз ви рекох: отивам от вас, и пак ще дойда при вас. Да Ме бяхте любили, щяхте да се възрадвате, че рекох, отивам при Отца; защото Моят Отец е по-голям от Мене.
29И сега ви казах това, преди да се е сбъднало, та, кога се сбъдне, да повярвате.
30Няма вече много да говоря с вас, защото иде князът на тоя свят, и в Мене той няма нищо.
31Но отивам, за да разбере светът, че любя Отца и, както Ми е заповядал Отец, тъй и правя. Станете, да си идем оттук.
1Аз съм истинската лоза, и Моят Отец е лозарят.
2Всяка пръчка у Мене, която не дава плод, Той отрязва; и всяка, която дава плод, чисти я, за да дава повече плод.
3Вие сте вече чисти чрез словото, що съм ви проповядвал.
4Пребъдете в Мене, и Аз във вас. Както пръчката сама от себе си не може да дава плод, ако не бъде на лозата, тъй и вие, ако не бъдете в Мене.
5Аз съм лозата, вие пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото без Мене не можете да вършите нищо.
6Ако някой не пребъде в Мене, бива изхвърлен навън, както пръчката, и изсъхва; и събират пръчките, та ги хвърлят в огън, и те изгарят.
7Ако пребъдете в Мене, и словата Ми пребъдват във вас, то каквото и да пожелаете, искайте, и ще ви бъде.
8С това ще се прослави Моят Отец, ако вие принасяте много плод, и тогава ще бъдете Мои ученици.
9Както Отец възлюби Мене, и Аз възлюбих вас: пребъдете в Моята любов.
10Ако спазите Моите заповеди, ще пребъдете в любовта Ми, както и Аз спазих заповедите на Отца Си, и пребъдвам в любовта Му.
11Това ви казах, за да пребъде Моята радост във вас, и радостта ви да бъде пълна.
12Тази е Моята заповед: да любите един другиго, както Аз ви възлюбих.
13Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели.
14Вие сте Ми приятели, ако вършите всичко онова, що ви Аз заповядвам.
15Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае, що върши господарят му; а ви нарекох приятели, защото ви казах всичко, що съм чул от Отца Си.
16Не вие Мене избрахте, но Аз вас избрах и ви поставих да идете и да принасяте плод, и плодът ви да пребъдва, та, каквото и да поискате от Отца в Мое име, да ви даде.
17Това ви заповядвам: да любите един другиго.
18Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил.
19Да бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази.
20Помнете словото, що ви казах Аз: няма слуга по-голям от господаря си. Ако Мене гониха, и вас ще гонят; ако Моето слово спазиха, и вашето ще спазят.
21Но всичко това ще ви сторят заради Моето име, защото не знаят Оногова, Който Ме е пратил.
22Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат; а сега нямат извинение за греха си.
23Който Мене мрази, мрази и Отца Ми.
24Ако не бях сторил между тях делата, които никой друг не е сторил, грях не щяха да имат; а сега и видяха, и намразиха, и Мене, и Отца Ми.
25Но това стана, за да се сбъдне словото, писано в Закона им, че Ме намразиха без вина.
26А кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелствува за Мене;
27а и вие ще свидетелствувате, понеже отначало сте с Мене.
1Това ви казах, за да се не съблазните.
2Ще ви изгонят от синагогите; настъпва дори време, когато всякой, който ви убие, ще мисли, че принася Богу служба.
3И тъй ще постъпят с вас, защото не познаха нито Отца, нито Мене.
4Но казах ви това, та, кога дойде часът, да си спомняте, че Аз съм ви казал; а отначало не ви говорих това, защото бях с вас.
5А сега отивам при Оногова, Който Ме е пратил, и никой от вас Ме не попитва: къде отиваш?
6Но задето ви казах това, сърцето ви се изпълни с тъга.
7Аз обаче ви казвам истината: за вас е по-добре Аз да си замина; защото, ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас; ако ли замина, ще ви Го пратя;
8и Той, като дойде, ще изобличи света за грях, за правда и за съд:
9за грях, че не вярват в Мене;
10за правда, че Аз отивам при Отца Си, и няма вече да Ме видите;
11а за съд, че князът на тоя свят е осъден.
12Имам още много да ви говоря; ала сега не можете го понесе.
13А кога дойде Оня, Духът на истината, ще ви упъти на всяка истина; защото от Себе Си няма да говори, а ще говори, каквото чуе, и ще ви възвести бъдещето.
14Той Мене ще прослави, защото от Моето ще вземе и ще ви възвести.
15Всичко, що има Отец, е Мое; затова казах, че от Моето ще вземе и ще ви възвести.
16Още малко, и няма да Ме виждате, и пак след малко, и ще Ме видите, защото отивам при Отца.
17Тогава някои от учениците Му си рекоха един другиму: що е това, дето ни казва: още малко, и няма да Ме виждате, и пак: след малко, и ще Ме видите, и че Аз отивам при Отца?
18И си думаха: що е това, дето казва: още малко? Не знаем, какво говори.
19Разбра, прочее, Иисус, че искат да Го питат, и рече им: за това ли се питате един други, дето казах: още малко, и няма да Ме виждате, и пак: след малко, и ще Ме видите?
20Истина, истина ви казвам, че вие ще се разплачете и разридаете, а светът ще се възрадва; вие ще бъдете наскърбени, но скръбта ви ще се обърне на радост.
21Жена, кога ражда, има болки, защото е дошъл часът й; но, след като роди младенеца, от радост не помни вече мъките, защото се е родил човек на света.
22Тъй и вие сега сте наскърбени; но Аз пак ще ви видя, и ще се зарадва сърцето ви, и радостта ви никой няма да ви отнеме;
23и него ден няма да Ме попитате за нищо. Истина, истина ви казвам: каквото и да поискате от Отца в Мое име, ще ви даде.
24Досега нищо не сте искали в Мое име; искайте, и ще получите, за да бъде радостта ви пълна.
25Това ви говорих с притчи; но настава час, когато няма да ви говоря вече с притчи, а открито ще ви известя за Отца.
26Него ден ще поискате в Мое име, и не ви казвам, че Аз ще помоля Отца за вас;
27защото Сам Отец ви обича, задето вие Ме обикнахте и повярвахте, че Аз съм от Бога излязъл.
28Излязох от Отца и дойдох на света; пак оставям света и отивам при Отца.
29Казват Му Неговите ученици: ето, сега открито говориш, и никаква притча не казваш.
30Сега разбираме, че знаеш всичко, и нямаш нужда да Те пита някой. Поради това вярваме, че си от Бога излязъл.
31Отговори им Иисус: сега ли вярвате?
32Ето, настъпва час, и настана вече, да се разбягате всякой у вас си, и Мене самичък да оставите; ала Аз не съм самичък, защото Отец е с Мене.
33Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света.
1Това като каза Иисус, дигна очи към небето и рече: Отче! дойде часът: прослави Сина Си, за да Те прослави и Син Ти,
2според както си Му дал власт над всяка плът, та чрез всичко, що си Му дал, да даде тям живот вечен.
3А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа;
4Аз Те прославих на земята, свърших делото, що Ми бе дал да изпълня.
5И сега прослави Ме Ти, Отче, у Тебе Самия със славата, що имах у Тебе преди свят да бъде.
6Явих Твоето име на човеците, които си Ми дал от света; те бяха Твои, и Ти Ми ги даде, и спазиха Твоето слово.
7Сега разбраха, че всичко, що си Ми дал, е от Тебе;
8защото словата, що си Ми дал, предадох им ги, и те приеха и разбраха наистина, че съм от Тебе излязъл, и повярваха, че Ти си Ме пратил.
9Аз за тях се моля; не за цял свят се моля, а за тях, които си Ми дал, защото са Твои.
10И всичко Мое е Твое, и Твоето Мое, и се прославих в тях.
11Не съм вече в света, но те са в света, а Аз ида при Тебе, Отче Светий! опази ги в Твоето име, тях, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние.
12Когато бях с тях на света, Аз ги пазех в Твоето име; ония, които си Ми дал, опазих, и никой от тях не погина, освен погибелния син, за да се сбъдне Писанието.
13А сега ида при Тебе и казвам това в света, за да имат в себе си Моята радост пълна.
14Аз им предадох Твоето слово, и светът ги намрази, защото те не са от света, както и Аз не съм от него.
15Не се моля да ги вземеш от света, но да ги опазиш от злото.
16Те не са от света, както и Аз не съм от него.
17Освети ги чрез Твоята истина; Твоето слово е истина.
18Както Ти Мене прати в света, и Аз ги пратих в света;
19и за тях Аз посветявам Себе Си, та и те да бъдат осветени чрез истината.
20И не само за тях се моля, но и за ония, които по тяхното слово повярват в Мене,
21да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно, - та да повярва светът, че Ти си Ме пратил.
22И славата, която Ми бе дал, Аз дадох тям, за да бъдат едно, както Ние сме едно;
23Аз съм в тях, и Ти в Мене, за да бъдат в пълно единство, и за да познае светът, че Ти си Ме пратил и си ги възлюбил, както Мене възлюби.
24Отче! тия, които си Ми дал, желая и те да бъдат с Мене там, дето съм Аз, за да гледат Моята слава, що си Ми дал, защото Ме възлюби, преди свят да се създаде.
25Отче праведний! светът Те не позна; но Аз Те познах, и тия познаха, че Ти си Ме пратил;
26и явих им Твоето име и ще явя, та любовта, с която си Ме възлюбил, в тях да бъде, и Аз в тях.
1Като каза това Иисус, излезе с учениците Си отвъд потока Кедрон, дето имаше градина, в която влезе Сам Той и учениците Му.
Йоан 18.1-28
(2-ро Евангелие на Страданията)
1Като каза това Иисус, излезе с учениците Си отвъд потока Кедрон, дето имаше градина, в която влезе Сам Той и учениците Му.
2А това място знаеше и Иуда, който щеше да Го предаде, защото Иисус често се събираше там с учениците Си.
3Тогава Иуда, като взе една чета войници и слуги от първосвещениците и фарисеите, дохожда там с фенери, светила и с оръжия.
4А Иисус, знаейки всичко, каквото щеше да стане с Него, излезе и им рече: кого търсите?
5Отговориха Му: Иисуса Назорея. Иисус им казва: Аз съм. С тях стоеше и Иуда, който Го предаваше.
6И като им рече: Аз съм, те се дръпнаха назад и паднаха на земята.
7Пак ги попита: кого търсите? Те рекоха: Иисуса Назорея.
8Иисус отговори: казах ви, че съм Аз; и тъй, ако Мене търсите, тях оставете да си идат;
9за да се сбъдне словото, казано от Него: "от ония, които си Ми дал, никого не погубих".
10А Симон Петър, който имаше нож, измъкна го, удари слугата на първосвещеника и му отряза дясното ухо. Името на слугата беше Малх.
11Но Иисус рече на Петра: тури ножа си в ножницата; да не изпия ли чашата, която Ми е дал Отец?
12Тогава четата и хилядникът и слугите иудейски хванаха Иисуса и Го вързаха,
13и отведоха Го първом при Ана; защото той беше тъст на Каиафа, който през нея година беше първосвещеник.
14А Каиафа беше оня, който бе дал на иудеите съвет, че е по-добре един човек да погине за народа.
15След Иисуса вървяха Симон Петър и другият ученик; а тоя ученик беше познат на първосвещеника, и влезе с Иисуса в двора първосвещеников.
16А Петър стоеше вън до вратата. Другият пък ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе, та говори на вратарката, и въведе Петра.
17Тогава слугинята-вратарка казва на Петра: да не си и ти от учениците на Този Човек? Той отговаря: не съм.
18А робите и слугите бяха си наклали огън, понеже беше студено, и стояха, та се грееха. Петър стоеше с тях и се грееше.
19А първосвещеникът попита Иисуса за учениците Му и за учението Му.
20Иисус му отговори: Аз открито говорих на света; Аз винаги съм поучавал в синагогите и в храма, дето отвред се събират иудеите, и скришом нищо не съм говорил.
21Защо питаш Мене? Питай ония, които са слушали, що съм им говорил; ето, те знаят, що съм говорил.
22Когато Той каза това, един от слугите, който стоеше наблизо, удари плесница на Иисуса и рече: тъй ли отговаряш на първосвещеника?
23Иисус му отвърна ако говорих зле, докажи злото; ако ли - добре, защо Ме биеш?
24Тогава Ана Го прати вързан при първосвещеник Каиафа.
25А Симон Петър стоеше и се грееше. И рекоха му: да не си и ти от Неговите ученици? Той се отрече и каза: не съм.
26Един от слугите първосвещеникови, сродник на оногова, комуто Петър бе отрязал ухото, казва: не те ли видях аз в градината с Него?
27Петър пак се отрече; и тозчас петел пропя.
28Поведоха Иисуса от Каиафа в преторията. Беше заран; и те не влязоха в преторията, за да се не осквернят, та да могат да ядат пасхата.
Матей 26.57-75
(3-то Евангелие на Страданията)
57А ония, които хванаха Иисуса, заведоха Го при Каиафа първосвещеника, дето бяха събрани книжниците и стареите.
58Петър пък вървеше след Него отдалеч до двора на първосвещеника; и, като влезе вътре, седна със слугите, за да види края.
59А първосвещениците и стареите и целият синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Иисуса, за да Го умъртвят,
60и не намираха; и, макар да надойдоха много лъжесвидетели, не намериха. Ала най-сетне дойдоха двама лъжесвидетели
61и рекоха: Тоя каза: мога да разруша Божия храм, и в три дни да го съзидам.
62И като стана първосвещеникът, рече Му: нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тези против Тебе?
63Но Иисус мълчеше. А първосвещеникът Му рече: заклевам Те в Живия Бог, да ни кажеш, Ти ли си Христос, Син Божий?
64Иисус му отговаря: ти рече; казвам ви обаче: отсега ще видите Сина Човечески, седнал отдясно на Силата и идещ на небесните облаци.
65Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и рече: Той богохулствува! Каква нужда имаме вече от свидетели? На, сега чухте богохулството Му!
66Как ви се струва? А те отговориха и рекоха: заслужава смърт.
67Тогава Го заплюваха и биеха по лицето, а други Му удряха плесници
68и думаха: проречи ни, Христе, кой Те удари?
69А Петър седеше вън на двора. И приближи се до него една слугиня и рече: и ти беше с Иисуса Галилееца.
70Но той се отрече пред всички, като каза: не зная, що говориш.
71А когато отиваше към вратата, видя го друга и думаше на ония, що бяха там: и тоя беше с Иисуса Назорея.
72А той пак се отрече с клетва: не познавам Човека.
73Малко по-сетне се приближиха ония, които стояха там, и казаха на Петра: наистина и ти си от тях, защото и твоят говор те издава.
74Тогава той почна да проклина и да се кълне: не познавам Човека. И веднага пропя петел.
75И спомни си Петър думата, казана му от Иисуса: преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. И като излезе вън, плака горко.
Йоан 18.28-19.16
(4-то Евангелие на Страданията)
28Поведоха Иисуса от Каиафа в преторията. Беше заран; и те не влязоха в преторията, за да се не осквернят, та да могат да ядат пасхата.
29Тогава излезе Пилат при тях и рече: в какво обвинявате Тоя Човек?
30Отговориха му и рекоха: ако Той не беше злодеец, не щяхме да ти Го предадем.
31Пилат им рече: вземете Го вие и Го съдете по вашия закон. Иудеите му рекоха: нам не е позволено да убием никого;
32за да се сбъдне думата Иисусова, която беше казал, когато даваше да се разбере, от каква смърт щеше да умре.
33Тогава Пилат пак влезе в преторията и повика Иисуса и Му рече: Ти ли си Иудейският Цар?
34Иисус му отговори: от себе си ли говориш това, или други ти казаха за Мене?
35Пилат отговори: та аз иудеин ли съм? Твоят народ и първосвещениците Те предадоха на мене; какво си сторил?
36Иисус отговори: Моето царство не е от тоя свят: ако беше царството Ми от тоя свят, Моите слуги щяха да се борят, за да не бъда предаден на иудеите; но сега царството Ми не е оттук.
37А Пилат Му рече: и тъй, цар ли си Ти? Иисус отговори: ти казваш, че съм цар. Аз затова се родих, и затова дойдох на света, за да свидетелствувам за истината; всякой, който е от истината, слуша гласа Ми.
38Пилат Му рече: що е истина? И като каза това, пак излезе при иудеите и им рече: аз не намирам никаква вина у Него.
39Но у вас има обичай, да ви пускам едного за Пасха; желаете ли да ви пусна Царя Иудейски?
40Тогава пак закрещяха всички, казвайки: не Него, а Вара'ва. Вара'ва пък беше разбойник.
1Тогава Пилат хвана Иисуса и Го бичува.
2И войниците, като сплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата, и Му облякоха багреница,
3и думаха: радвай се, Царю Иудейски! и Му удряха плесници.
4Пилат пак излезе вън и им рече: ето, извеждам ви Го, за да разберете, че не намирам у Него никаква вина.
5Тогава Иисус излезе вън с трънения венец и в багреница. И рече им Пилат: ето Човекът!
6А когато първосвещениците и слугите Го видяха, завикаха и казваха: разпни, разпни Го! Пилат им казва: вие Го вземете и разпнете, защото аз не намирам у Него вина.
7Иудеите му отговориха: ние имаме закон, и по нашия закон Той трябва да умре, защото Себе Си направи Син Божий.
8Когато Пилат чу тая дума, повече се уплаши.
9И пак влезе в преторията и рече на Иисуса: отде си Ти? Но Иисус му не даде отговор.
10Пилат Му казва: на мене ли не отговаряш? Не знаеш ли, че имам власт да Те разпна, и власт имам да Те пусна?
11Иисус отговори: ти не щеше да имаш над Мене никаква власт, ако ти не бе дадено свише; затова по-голям грях има оня, който Ме предаде на тебе.
12От това време Пилат търсеше случай да Го пусне. Иудеите обаче викаха и казваха: ако пуснеш Тогова, не си приятел на кесаря. Всякой, който прави себе си цар, е противник на кесаря.
13Пилат, като чу тая дума, изведе вън Иисуса и седна на съдището, на мястото, наречено Литостротон *, а по еврейски Гавата.
14Тогава беше петък пред Пасха, около шестия час. И рече Пилат на иудеите: ето вашия Цар!
15Ала те завикаха: премахни Го, премахни, разпни Го! Пилат им казва: вашия Цар ли да разпна? Първосвещениците отговориха: ние нямаме друг цар, освен кесаря.
16И тогава им Го предаде, за да бъде разпнат. И взеха Иисуса и Го поведоха.
Матей 27.3-32
(5-то Евангелие на Страданията)
3Тогава Иуда, който Го предаде, като видя, че Той е осъден, разкая се и върна трийсетте сребърника на първосвещениците и стареите,
4като каза: съгреших, че предадох невинна кръв. А те му рекоха: що ни е грижа? Ти му мисли.
5И като захвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, та се обеси.
6Първосвещениците прибраха сребърниците и казаха: не бива да се турят в църковния ковчег, защото са цена за кръв.
7И като направиха съвещание, купиха с тях грънчаревата нива, за да погребват странници;
8затова и доднес тая нива се нарича кръвна нива;
9тогава се сбъдна реченото чрез пророк Иеремия, който казва: "и взеха трийсетте сребърника - цената на Оценения, Когото оцениха синовете Израилеви,
10и дадоха ги за грънчаревата нива, както ми заповяда Господ."
11А Иисус се изправи пред управителя; и управителят Го попита и рече: Ти ли си Иудейският Цар? А Иисус му отговори: ти казваш.
12И когато Го обвиняваха първосвещениците и стареите, Той нищо не отговаряше.
13Тогава Му казва Пилат: не чуваш ли, за колко работи свидетелствуват против Тебе?
14И не му отговори нито на една дума, тъй че управителят се чудеше твърде много.
15А на празника управителят имаше обичай да пуска на народа един затворник, когото биха поискали;
16тогава у тях имаше един прочут затворник, на име Вара'ва.
17И тъй, когато бяха събрани, Пилат им рече: кого искате да ви пусна: Вара'ва ли, или Иисуса, наричан Христос?
18защото знаеше, че Го бяха предали от завист.
19Между това, когато той седеше на съдийския престол, жена му прати да му кажат: не прави нищо на Тоя Праведник, защото днес насъне много пострадах за Него.
20Но първосвещениците и стареите надумаха народа, да изпроси Вара'ва, а Иисуса да погуби.
21Тогава управителят ги попита: кого от двамата искате да ви пусна? Те отговориха: Вара'ва.
22Пилат им каза: а какво да сторя с Иисуса, наричан Христос? Казват му всички: да бъде разпнат!
23Управителят рече: та какво зло е сторил? Но те още по-силно закрещяха и казаха: да бъде разпнат!
24Пилат, като видя, че нищо не помага, а се усилва смутнята, взе вода, та уми ръце пред народа и рече: невинен съм за кръвта на Тоя Праведник; вие му мислете.
25И целият народ отговори и рече: кръвта Му нека бъде върху нас и върху чедата ни.
26Тогава им пусна Вара'ва, а Иисуса бичува и Го предаде на разпятие.
27След това войниците управителеви взеха Иисуса в преторията, събраха срещу Него цялата чета войници
28и, като Го съблякоха, облякоха Му багреница;
29и сплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата и Му дадоха в дясната ръка тръст; и като заставаха пред Него на колене, присмиваха Му се и думаха: радвай се, Царю Иудейски!
30И след като Го заплюха, взеха тръстта и Го биеха по главата.
31И след като Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи и Го поведоха на разпятие.
32А като излизаха, срещнаха един киринеец, на име Симон; него накараха да носи кръста Му.
Марк 15.16-32
(6-то Евангелие на Страданията)
16Войниците пък Го отведоха вътре в двора, сиреч, в преторията, и събраха цялата чета войници,
17и Му облякоха багреница и, като сплетоха венец от тръни, наложиха Му го;
18и почнаха да Го поздравяват: радвай се, Царю Иудейски!
19Па Го биеха по главата с тръст и Го заплюваха и, коленичейки, кланяха Му се.
20След като Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи, и Го поведоха да Го разпнат.
21И накараха някого си Симона Киринеец, баща на Александра и Руфа, както минаваше на връщане от полето, да носи кръста Му.
22Заведоха Го на мястото Голгота, което значи: лобно място.
23И даваха Му да пие вино със смирна, ала Той не прие.
24Ония, които Го разпнаха, разделиха дрехите Му, хвърляйки жребие, кой какво да вземе.
25Беше третият час, и Го разпнаха.
26Имаше надпис за вината Му: Цар Иудейски.
27С Него разпнаха двама разбойници, единия отдясно Нему, а другия отляво.
28И се сбъдна Писанието, което казва: "и към беззаконници бе причислен".
29Минувачите Го хулеха, като клатеха глава и думаха: уа! Ти, Който разрушаваш храма, и в три дни го съзиждаш,
30спаси Себе Си и слез от кръста!
31Също и първосвещениците с книжниците се присмиваха и думаха помежду си: други спасяваше, а Себе Си не може да спаси.
32Христос, Царят Израилев, нека слезе сега от кръста, та да видим и повярваме. Хулеха Го и разпнатите с Него.
Матей 27.33-54
(7-мо Евангелие на Страданията)
33И като стигнаха на мястото, наричано Голгота, което значи: лобно място,
34дадоха Му да пие оцет, смесен със жлъчка; но Той вкуси и не иска да пие.
35А след като Го разпнаха, разделиха дрехите Му, хвърляйки жребие; за да се изпълни реченото от пророка: "разделиха дрехите Ми помежду си и за облеклото Ми хвърлиха жребие";
36и седяха, та Го пазеха там;
37и туриха над главата Му надпис, който показваше вината Му: Този е Иисус, Царят Иудейски.
38Тогава бидоха разпнати с Него двама разбойници: единият отдясно, а другият отляво.
39А минувачите Го хулеха, като клатеха глава
40и думаха: Ти, Който разрушаваш храма, и в три дни го съзиждаш, спаси Себе Си! Ако си Син Божий, слез от кръста!
41Също и първосвещениците заедно с книжниците и стареите и фарисеите се присмиваха и думаха:
42други спаси, а Себе Си не може да спаси. Ако Той е Цар Израилев, нека сега слезе от кръста, и ще повярваме в Него;
43надяваше се на Бога, нека сега Го избави, ако Му е угоден; понеже бе казал: Син Божий съм.
44Също Го хулеха и разбойниците, разпнати с него.
45А от шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час;
46а около деветия час Иисус извика с висок глас: Или'! Или'! лама' савахтани'? сиреч, Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил?
47Някои от стоещите там, като чуха, казваха: Той вика Илия.
48И веднага един от тях се затече, взе гъба, натопи я в оцет и, като я надяна на тръст, даваше Му да пие;
49другите пък думаха: чакай, да видим, дали ще дойде Илия да Го избави.
50А Иисус, като извика пак с висок глас, изпусна дух.
51И ето, храмовата завеса се раздра на две, отгоре додолу; и земята се потресе; и скалите се разпукаха;
52и гробовете се разтвориха; и много тела на починали светии възкръснаха;
53и като излязоха из гробовете подир възкресението Му, влязоха в светия град и се явиха на мнозина.
54А стотникът и ония, които с него заедно пазеха Иисуса, като видяха земетресението и всичко станало, твърде много се уплашиха и думаха: наистина Божий Син е бил Тоя Човек!
Лука 23.32-49
(8-мо Евангелие на Страданията)
32Водеха и двама злодейци, за да бъдат погубени с Него.
33И когато отидоха на мястото, наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците, единия отдясно, а другия отляво.
34А Иисус говореше: Отче! прости им, понеже не знаят, що правят. И като деляха дрехите Му, хвърлиха жребие.
35А народът стоеше и гледаше. Подгавряха се заедно с народа и началниците, казвайки: други спаси, нека спаси и Себе Си, ако Този е Христос, избраникът Божий.
36Също и войниците се подиграваха с Него, като се приближаваха и Му поднасяха оцет,
37и казваха: ако си Ти Иудейският Цар, спаси се Сам.
38И над Него имаше надпис, написан на гръцки, латински и еврейски: Този е Царят Иудейски.
39Един от увисналите на кръста злодейци Го хулеше и казваше: ако си Ти Христос, спаси Себе Си и нас.
40А другият, като заговори, мъмреше тогова и казваше: та и от Бога ли се не боиш ти, когато и сам си осъден на същото?
41А ние сме осъдени справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си; но Тоя нищо лошо не е сторил.
42И казваше на Иисуса: спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си!
43И отговори му Иисус: истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая.
44Беше вече около шестия час, и настана мрак по цялата земя до деветия час;
45и потъмня слънцето, и храмовата завеса се раздра през средата.
46Иисус, като извика с висок глас, рече: Отче! в Твоите ръце предавам духа Си. И това като каза, издъхна.
47А стотникът, като видя станалото, прослави Бога и рече: наистина, Тоя Човек е бил праведник.
48И целият народ, който се бе събрал на това зрелище, като видя станалото, връщаше се, удряйки се в гърди.
49А стояха надалеч и гледаха това всичките Му познайници и жените, които вървяха подире Му от Галилея.
Йоан 19.25-37
(9-то Евангелие на Страданията)
25При кръста Иисусов стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина.
26А Иисус, като видя майка Си и стоещия там ученик, когото обичаше, казва на майка Си: жено, ето син ти!
27После казва на ученика: ето майка ти! И от оня час ученикът я прибра при себе си.
28След това Иисус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне Писанието, казва: жеден съм.
29Там имаше съсъд, пълен с оцет. Войниците напоиха гъба с оцет, надянаха я на исопова тръст и поднесоха на устата Му.
30А когато Иисус вкуси от оцета, рече: свърши се! И като наведе глава, предаде дух.
31И понеже тогава беше петък, иудеите, за да не останат телата върху кръста в събота (защото оная събота беше велик ден), помолиха Пилата, да им пребият пищелите и да ги снемат.
32Тогава дойдоха войниците и пребиха пищелите на първия, както и на другия, разпнат с Него.
33А когато дойдоха при Иисуса и Го видяха вече умрял, не Му пребиха пищелите;
34но един от войниците прободе с копие ребрата Му, и веднага изтече кръв и вода.
35И който видя, засвидетелствува, и свидетелството му е истинско; и той знае, че говори истина, за да повярвате вие.
36Защото това стана, за да се сбъдне Писанието: "кост Негова няма да се строши".
37И пак друго Писание казва: "ще погледнат на Тогова, Когото прободоха".
Марк 15.43-47
(10-то Евангелие на Страданията)
43дойде Иосиф Ариматейски, виден член от съвета, който и сам очакваше царството Божие, дръзна, та влезе при Пилата, и измоли тялото Иисусово.
44Пилат се почуди, че Той вече е умрял; и, като повика стотника, попита го: дали отдавна е умрял?
45И като узна от стотника, даде тялото Иосифу.
46А Иосиф, като купи плащаница, сне Го, па Го обви в плащаницата и положи в гроб, изсечен в скала; и привали камък върху вратата гробни.
47А Мария Магдалина и Мария Иосиева гледаха, де Го полагат.
Йоан 19.38-42
(11-то Евангелие на Страданията)
38След това Иосиф, от Ариматея (ученик Иисусов, но таен, поради страх от иудеите), помоли Пилата да снеме тялото Иисусово, и Пилат позволи. Той дойде и сне тялото Иисусово.
39Дойде също и Никодим (който беше ходил изпреди при Иисуса нощя) и донесе около сто литри смес от смирна и алой.
40Тогава взеха тялото Иисусово и Го обвиха в повивки с благовонията, както по обичая си иудеите погребват.
41На онова място, дето беше разпнат, имаше градина, и в градината - нов гроб, в който още никой не бе полаган.
42Там положиха Иисуса, поради петъка иудейски, понеже гробът беше наблизо.
Матей 27.62-66
(12-то Евангелие на Страданията)
62На другия ден, след петъка, събраха се първосвещениците и фарисеите у Пилата
63и казваха: господарю, спомнихме си, че Оня измамник още приживе бе казал: подир три дни ще възкръсна;
64затова заповядай да се запази гробът до третия ден, да не би учениците Му да отидат нощем да Го откраднат и да кажат народу: възкръсна от мъртвите. И последната измама ще бъде по-лоша от първата.
65Пилат им рече: имате стража; идете завардете, както знаете.
66Те отидоха, та завардиха гроба със стража и запечатаха камъка.
Захария 11.10-13
(1-ви час)
10И ще взема тоягата Си "благоволение" и ще я пречупя, за да унищожа завета, който сключих с всички народи.
11И той ще бъде унищожен в оня ден, и тогава ще узнаят бедните от овците, които Ме очакват, че това е словото на Господа.
12И ще им кажа: ако ви е угодно, дайте Ми заплатата Ми; ако ли не - не давайте; и те ще Ми претеглят за отплата трийсет сребърника.
13И рече ми Господ: хвърли ги в църковната каса, - висока цена, за каквато те Ме оцениха! И взех аз трийсетте сребърника и ги хвърлих в дома Господен за грънчаря.
Галатяни 6.14-18
(1-ви час, Апостол)
14а мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с кръста на Господа нашего Иисуса Христа, чрез който за мене светът е разпнат, и аз за света.
15Защото в Христа Иисуса нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, а новата твар.
16На ония, които постъпват по това правило, нека бъде мир и милост - тям и на Израиля Божий.
17Прочее, никой да ми не досажда, защото аз нося на тялото си раните на Господа Иисуса.
18Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с вашия дух, братя. Амин.
Матей 27.1-56
(1-ви час, Евангелие)
1А когато се съмна, всички първосвещеници и стареи народни направиха съвещание против Иисуса, за да Го убият;
2и като Го вързаха, отведоха Го и предадоха на управителя Понтия Пилата.
3Тогава Иуда, който Го предаде, като видя, че Той е осъден, разкая се и върна трийсетте сребърника на първосвещениците и стареите,
4като каза: съгреших, че предадох невинна кръв. А те му рекоха: що ни е грижа? Ти му мисли.
5И като захвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, та се обеси.
6Първосвещениците прибраха сребърниците и казаха: не бива да се турят в църковния ковчег, защото са цена за кръв.
7И като направиха съвещание, купиха с тях грънчаревата нива, за да погребват странници;
8затова и доднес тая нива се нарича кръвна нива;
9тогава се сбъдна реченото чрез пророк Иеремия, който казва: "и взеха трийсетте сребърника - цената на Оценения, Когото оцениха синовете Израилеви,
10и дадоха ги за грънчаревата нива, както ми заповяда Господ."
11А Иисус се изправи пред управителя; и управителят Го попита и рече: Ти ли си Иудейският Цар? А Иисус му отговори: ти казваш.
12И когато Го обвиняваха първосвещениците и стареите, Той нищо не отговаряше.
13Тогава Му казва Пилат: не чуваш ли, за колко работи свидетелствуват против Тебе?
14И не му отговори нито на една дума, тъй че управителят се чудеше твърде много.
15А на празника управителят имаше обичай да пуска на народа един затворник, когото биха поискали;
16тогава у тях имаше един прочут затворник, на име Вара'ва.
17И тъй, когато бяха събрани, Пилат им рече: кого искате да ви пусна: Вара'ва ли, или Иисуса, наричан Христос?
18защото знаеше, че Го бяха предали от завист.
19Между това, когато той седеше на съдийския престол, жена му прати да му кажат: не прави нищо на Тоя Праведник, защото днес насъне много пострадах за Него.
20Но първосвещениците и стареите надумаха народа, да изпроси Вара'ва, а Иисуса да погуби.
21Тогава управителят ги попита: кого от двамата искате да ви пусна? Те отговориха: Вара'ва.
22Пилат им каза: а какво да сторя с Иисуса, наричан Христос? Казват му всички: да бъде разпнат!
23Управителят рече: та какво зло е сторил? Но те още по-силно закрещяха и казаха: да бъде разпнат!
24Пилат, като видя, че нищо не помага, а се усилва смутнята, взе вода, та уми ръце пред народа и рече: невинен съм за кръвта на Тоя Праведник; вие му мислете.
25И целият народ отговори и рече: кръвта Му нека бъде върху нас и върху чедата ни.
26Тогава им пусна Вара'ва, а Иисуса бичува и Го предаде на разпятие.
27След това войниците управителеви взеха Иисуса в преторията, събраха срещу Него цялата чета войници
28и, като Го съблякоха, облякоха Му багреница;
29и сплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата и Му дадоха в дясната ръка тръст; и като заставаха пред Него на колене, присмиваха Му се и думаха: радвай се, Царю Иудейски!
30И след като Го заплюха, взеха тръстта и Го биеха по главата.
31И след като Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи и Го поведоха на разпятие.
32А като излизаха, срещнаха един киринеец, на име Симон; него накараха да носи кръста Му.
33И като стигнаха на мястото, наричано Голгота, което значи: лобно място,
34дадоха Му да пие оцет, смесен със жлъчка; но Той вкуси и не иска да пие.
35А след като Го разпнаха, разделиха дрехите Му, хвърляйки жребие; за да се изпълни реченото от пророка: "разделиха дрехите Ми помежду си и за облеклото Ми хвърлиха жребие";
36и седяха, та Го пазеха там;
37и туриха над главата Му надпис, който показваше вината Му: Този е Иисус, Царят Иудейски.
38Тогава бидоха разпнати с Него двама разбойници: единият отдясно, а другият отляво.
39А минувачите Го хулеха, като клатеха глава
40и думаха: Ти, Който разрушаваш храма, и в три дни го съзиждаш, спаси Себе Си! Ако си Син Божий, слез от кръста!
41Също и първосвещениците заедно с книжниците и стареите и фарисеите се присмиваха и думаха:
42други спаси, а Себе Си не може да спаси. Ако Той е Цар Израилев, нека сега слезе от кръста, и ще повярваме в Него;
43надяваше се на Бога, нека сега Го избави, ако Му е угоден; понеже бе казал: Син Божий съм.
44Също Го хулеха и разбойниците, разпнати с него.
45А от шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час;
46а около деветия час Иисус извика с висок глас: Или'! Или'! лама' савахтани'? сиреч, Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил?
47Някои от стоещите там, като чуха, казваха: Той вика Илия.
48И веднага един от тях се затече, взе гъба, натопи я в оцет и, като я надяна на тръст, даваше Му да пие;
49другите пък думаха: чакай, да видим, дали ще дойде Илия да Го избави.
50А Иисус, като извика пак с висок глас, изпусна дух.
51И ето, храмовата завеса се раздра на две, отгоре додолу; и земята се потресе; и скалите се разпукаха;
52и гробовете се разтвориха; и много тела на починали светии възкръснаха;
53и като излязоха из гробовете подир възкресението Му, влязоха в светия град и се явиха на мнозина.
54А стотникът и ония, които с него заедно пазеха Иисуса, като видяха земетресението и всичко станало, твърде много се уплашиха и думаха: наистина Божий Син е бил Тоя Човек!
55Там бяха също и гледаха отдалеч много жени, които бяха последвали Иисуса от Галилея и Му служеха;
56между тях бяха Мария Магдалина и Мария, майка на Иакова и Иосия, и майката на Зеведеевите синове.
Исаия 50.4-11
(3-ти час)
4Господ Бог Ми даде език на мъдри, за да мога с думи да подкрепя изнемогващия: всяка заран Той пробужда, пробужда ухото Ми, за да слушам като ония, които се учат.
5Господ Бог Ми отвори ухото, и Аз се не възпротивих, не отстъпих назад.
6Гърба Си подложих на биещите, и страните Си - на удрящите; лицето Си не скривах от поругание и заплюване.
7И Господ Бог Ми помага; затова не се срамувам, затова държа лицето Си като кремък, и зная, че няма да остана посрамен.
8Близо е Оня, Който Ме оправдава: кой иска да се надваря с Мене? Да застанем заедно. Кой иска да се съди с Мене? Нека пристъпи към Мене.
9Ето, Господ Бог Ми помага: кой ще Ме осъди? Ето, те всички като дреха ще овехтеят; молец ще ги изяде.
10Кой от вас се бои от Господа, слуша гласа на Неговия Раб? Който ходи в мрак, без светлина, да се уповава на името Господне и да се осланя на своя Бог.
11Ето, всички вие, които палите огън, които сте въоръжени със запалени стрели, - идете в пламъка на вашия огън и на стрелите, които сте нажежили! Това ще ви бъде от Моята ръка: в мъчение ще умрете.
Римляни 5.6-11
(3-ти час, Апостол)
6Защото, още когато ние бяхме немощни, Христос в определеното време умря за нечестивите.
7За праведник едва ли ще умре някой; за добрия, може би, някой и да се реши да умре.
8Но Бог доказва любовта Си към нас с това, че Христос умря за нас, още когато бяхме грешни.
9Затова много повече сега, след като сме се оправдали с кръвта Му, ще се спасим чрез Него от гнева.
10Защото ако, бидейки врагове, се помирихме с Бога чрез смъртта на Сина Му, то още повече, след като сме се помирили, ще се спасим чрез живота Му;
11и не само това, но се и хвалим с Бога чрез Господа нашего Иисуса Христа, чрез Когото получихме сега помирение.
Марк 15.16-41
(3-ти час, Евангелие)
16Войниците пък Го отведоха вътре в двора, сиреч, в преторията, и събраха цялата чета войници,
17и Му облякоха багреница и, като сплетоха венец от тръни, наложиха Му го;
18и почнаха да Го поздравяват: радвай се, Царю Иудейски!
19Па Го биеха по главата с тръст и Го заплюваха и, коленичейки, кланяха Му се.
20След като Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи, и Го поведоха да Го разпнат.
21И накараха някого си Симона Киринеец, баща на Александра и Руфа, както минаваше на връщане от полето, да носи кръста Му.
22Заведоха Го на мястото Голгота, което значи: лобно място.
23И даваха Му да пие вино със смирна, ала Той не прие.
24Ония, които Го разпнаха, разделиха дрехите Му, хвърляйки жребие, кой какво да вземе.
25Беше третият час, и Го разпнаха.
26Имаше надпис за вината Му: Цар Иудейски.
27С Него разпнаха двама разбойници, единия отдясно Нему, а другия отляво.
28И се сбъдна Писанието, което казва: "и към беззаконници бе причислен".
29Минувачите Го хулеха, като клатеха глава и думаха: уа! Ти, Който разрушаваш храма, и в три дни го съзиждаш,
30спаси Себе Си и слез от кръста!
31Също и първосвещениците с книжниците се присмиваха и думаха помежду си: други спасяваше, а Себе Си не може да спаси.
32Христос, Царят Израилев, нека слезе сега от кръста, та да видим и повярваме. Хулеха Го и разпнатите с Него.
33А на шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час.
34А на деветия час Иисус извика с висок глас: Елои', Елои', лама' савахтани'? което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?
35Някои от стоещите там, като чуха, казваха: ето, вика Илия.
36А един се затече, натопи гъба в оцет и, като я надяна на тръст, даваше Му да пие, думайки: почакайте да видим, дали ще дойде Илия да Го снеме.
37А Иисус, като издаде висок глас, издъхна.
38И храмовата завеса се раздра на две отгоре додолу.
39А стотникът, който стоеше срещу Него, като видя, че Той, след като извика тъй, издъхна, каза: наистина Тоя Човек е бил Син Божий.
40Имаше там и жени, които гледаха отдалеч; между тях беше и Мария Магдалина, и Мария, майка на малкия Иаков и на Иосия, и Саломия,
41които и тогава, когато беше Той в Галилея, вървяха подире Му и Му служеха, и много други, дошли заедно с Него в Иерусалим.
Исаия 52.13-54.1
(6-ти час)
13Ето, Моят Раб ще благоуспее, ще се въздигне, ще се възвиси и възвеличи.
14Както мнозина бидоха смаяни, гледайки на Него - толкоз ликът Му беше обезобразен повече, отколкото на всеки човек, и видът Му - повече, отколкото на синовете човешки, -
15така Той ще смае много народи; царе ще затворят пред Него устата си, защото ще видят онова, за което не им е било говорено, и ще узнаят, каквото не са слушали.
1(Господи!) Кой повярва на това, що е чул от нас, и кому се откри мишцата Господня?
2Защото Той изникна пред Него като младочка и като израстък из суха земя; няма в Него ни изглед, нито величие; ние Го видяхме, и в Него нямаше изглед, който да ни привлича към Него.
3Той беше презрян и унизен пред людете, мъж на скърби и изпитал недъзи, и ние отвръщахме от Него лице си; Той беше презиран, и ние за нищо Го не смятахме.
4Но Той взе върху Си нашите немощи и понесе нашите недъзи; а ние мислехме, че Той беше поразяван, наказван и унизяван от Бога.
5А Той бе изпоранен за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония; наказанието за нашия мир биде върху Него, и чрез Неговите рани ние се изцелихме.
6Всички ние блуждаехме като овци, отбихме се всеки от пътя си, - и Господ възложи върху Него греховете на всинца ни.
7Той бе измъчван, но страдаше доброволно и уста Си не отваряше; като овца биде Той заведен на клане, и както агне пред стигачите си е безгласно, така и Той не отваряше уста Си.
8От затвор и съд Той биде грабнат; но рода Му кой ще обясни? защото Той бе изтръгнат от земята на живите; за престъпленията на Моя народ претърпя смърт. *
9Отредиха Му гроб със злодейци, но Той биде погребан у богатия, защото не бе сторил грях, и в устата Му нямаше лъжа.
10Но Господу биде угодно да Го съкруши, и Той Го предаде на мъчение; а кога душата Му принесе' умилостивна жертва, Той ще види дълговечно потомство, и волята Господня успешно ще се изпълнява чрез Неговата ръка.
11С доволство Той ще гледа подвига на душата Си; чрез познанието, което ще имат за Него, Той, Праведникът, Моят Раб, ще оправдае мнозина и греховете им върху Си ще понесе.
12Затова Аз ще Му дам дял между великите, и със силните плячка ще дели, задето душата Си на смърт предаде, и към злодейци биде причислен, когато между това Той понесе върху Си греха на мнозина, и за престъпниците стана ходатай.
1Развесели се, неплодна, ти, която не раждаш; възкликни и извикай ти, която не си изпитала родилни мъки; защото напустеницата има много повече деца от оная, която има мъж, казва Господ.
Амос 8.9-12
(6-ти час, алтернативно)
9И в оня ден, казва Господ Бог, ще направя слънцето да залезе по пладне и ще помрача земята посред бял ден;
10ще обърна празниците ви на тъга и всичките ви песни - на плач; ще туря вретище на всички чресла и плешивост - на всяка глава; и ще произведа в страната плач като за едничък син, и краят й ще бъде като тъжовен ден.
11Ето, настъпват дни, казва Господ Бог, когато ще пратя на земята глад - не глад за хляб, не жажда за вода, а жажда за слушане думите Господни.
12И ще ходят от море до море, ще се скитат от север до изток, търсейки словото Господне, и няма да го намерят.
Евреи 2.11-18
(6-ти час, Апостол)
11Защото както освещаващият, тъй и освещаваните, всички са от Едного; затова Той се не срамува да ги нарича братя, думайки:
12"ще възвестя името Ти на братята Си, посред църква ще Те възпея".
13И пак: "Аз ще се уповавам Нему". И пак: "ето Ме Мене и децата, които Бог Ми даде".
14А понеже децата са участници в плът и кръв, то и Той еднакво взе участие в същите, та чрез смъртта да порази оногова, у когото е властта на смъртта, сиреч дявола,
15и да избави ония, които от страх пред смъртта през цял живот бяха подложени на робство.
16Защото, наистина, не от Ангели приема естество, а от потомството Авраамово приема;
17затова длъжен бе да прилича по всичко на братята, та да бъде милостив и верен първосвещеник във всичко, що се отнася до Бога, за очистване греховете на народа.
18Защото в това, що Сам претърпя, като биде изкушен, може и на изкушаваните да помогне.
Лука 23.32-49
(6-ти час, Евангелие)
32Водеха и двама злодейци, за да бъдат погубени с Него.
33И когато отидоха на мястото, наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците, единия отдясно, а другия отляво.
34А Иисус говореше: Отче! прости им, понеже не знаят, що правят. И като деляха дрехите Му, хвърлиха жребие.
35А народът стоеше и гледаше. Подгавряха се заедно с народа и началниците, казвайки: други спаси, нека спаси и Себе Си, ако Този е Христос, избраникът Божий.
36Също и войниците се подиграваха с Него, като се приближаваха и Му поднасяха оцет,
37и казваха: ако си Ти Иудейският Цар, спаси се Сам.
38И над Него имаше надпис, написан на гръцки, латински и еврейски: Този е Царят Иудейски.
39Един от увисналите на кръста злодейци Го хулеше и казваше: ако си Ти Христос, спаси Себе Си и нас.
40А другият, като заговори, мъмреше тогова и казваше: та и от Бога ли се не боиш ти, когато и сам си осъден на същото?
41А ние сме осъдени справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си; но Тоя нищо лошо не е сторил.
42И казваше на Иисуса: спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си!
43И отговори му Иисус: истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая.
44Беше вече около шестия час, и настана мрак по цялата земя до деветия час;
45и потъмня слънцето, и храмовата завеса се раздра през средата.
46Иисус, като извика с висок глас, рече: Отче! в Твоите ръце предавам духа Си. И това като каза, издъхна.
47А стотникът, като видя станалото, прослави Бога и рече: наистина, Тоя Човек е бил праведник.
48И целият народ, който се бе събрал на това зрелище, като видя станалото, връщаше се, удряйки се в гърди.
49А стояха надалеч и гледаха това всичките Му познайници и жените, които вървяха подире Му от Галилея.
Еремия 11.18-12.5, 9-11, 14-15
(9-ти час)
18Господ ми откри, и аз зная; Ти ми показа техните дела.
19Аз пък като кротко агне, водено на клане, и не знаех, че те замислят кроеж против мене, думайки: "да турим отровно дърво в неговото ядене и да го изтръгнем от земята на живите, тъй че и името му вече да се не споменува".
20Но Ти, Господи Саваот, праведни Съдия, Който изпитваш сърца и утроби, дай да видя Твоето върху тях отмъщение, защото на Тебе поверих моето дело!
21Затова тъй казва Господ за анатотските мъже, които искат да отнемат душата ти и които казват: не пророчествувай в име Господне, да не умреш от наши ръце;
22затова тъй казва Господ Саваот: ето, Аз ще ги посетя: младежите им ще умрат от меч; синовете и дъщерите им ще умрат от глад.
23И няма да остане нищо от тях, защото ще напратя нещастия върху анатотските мъже в годината, когато ги посетя.
1Праведен ще бъдеш Ти, Господи, ако почна да се съдя с Тебе; и при все това ще говоря с Тебе за правосъдие: защо пътят на нечестивците успява, и всички вероломци добруват?
2Ти ги посади, и те се вкорениха, израстоха и плод дават. В устата им Ти си близък, но - далечен от сърцето им.
3А мене, Господи, Ти знаеш, Ти ме видиш и изпитваш сърцето ми, какво е към Тебе. Отлъчи ги като овци за клане и приготви ги за деня на убиването.
4Дълго ли ще тъжи земята, и ще съхне тревата по всички поля? Добитък и птици гинат поради нечестието на жителите й; защото казват: Той не ще види, какво ще стане с нас.
5Ако ти бяга с пешаци, и те те измориха, как тогава ще се надпреваряш с коне? и ако в мирна страна беше безопасен, какво ще правиш, кога придойде Иордан?
9Моето наследие Ми стана като пъстра птица, върху която от вси страни се струпаха други грабливи птици. Вървете, събирайте се, всички полски зверове; идете да го изядете.
10Много пастири развалиха лозето Ми, стъпкаха с нозе дела Ми; милия Ми дял направиха пуста степ, -
11направиха го пустиня, и той, запустял, плаче пред Мене; цялата земя е опустошена, защото ни един човек не взима това присърце.
14Тъй казва Господ: за всички Мои зли съседи, които нападат дела, що дадох за наследство на Моя народ Израиля, ето, Аз ще ги изтръгна от земята им, и дома Иудин ще изтръгна из средата им.
15Но след като ги изтръгна, пак ще ги върна и помилувам, и ще доведа всекиго в неговия дял, и всекиго - в земята му.
Евреи 10.19-31
(9-ти час, Апостол)
19И тъй, братя, като имаме дръзновение да влизаме в светилището чрез кръвта на Иисуса Христа, по нов и жив път,
20който отново ни отвори Той чрез завесата, сиреч, плътта Си,
21и като имаме велик Свещеник над Божия дом,
22нека пристъпваме с искрено сърце, при пълна вяра, след като с поръсване очистим сърцата от лукава съвест и умием тялото с чиста вода;
23нека държим неотклонно изповеданието на надеждата, защото верен е Оня, Който се е обещал;
24и нека бъдем внимателни един към други, за да се насърчаваме към любов и добри дела,
25като не напущаме събранието си, както някои имат обичай, а да се подканяме един други, и толкова повече, колкото видите, че приближава денят съдни.
26Защото, ако ние, след като познахме истината, своеволно грешим, не остава вече жертва за грехове,
27а някакво си страшно очакване на съд и яростен огън, който ще погълне противниците.
28Ако оня, който се е отрекъл от Моисеевия закон при двама или трима свидетели, безмилостно се наказва със смърт,
29колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи пък оня, който е потъпкал Сина Божий и счел за нечиста кръвта на завета, чрез която е осветен, и е похулил Духа на благодатта?
30Защото ние знаем Оногова, Който е рекъл: "отмъщението е Мое, Аз ще отплатя", казва Господ. И пак: "Господ ще съди Своя народ".
31Страшно е да попадне човек в ръцете на живия Бог!
Йоан 18.28-19.37
(9-ти час, Евангелие)
28Поведоха Иисуса от Каиафа в преторията. Беше заран; и те не влязоха в преторията, за да се не осквернят, та да могат да ядат пасхата.
29Тогава излезе Пилат при тях и рече: в какво обвинявате Тоя Човек?
30Отговориха му и рекоха: ако Той не беше злодеец, не щяхме да ти Го предадем.
31Пилат им рече: вземете Го вие и Го съдете по вашия закон. Иудеите му рекоха: нам не е позволено да убием никого;
32за да се сбъдне думата Иисусова, която беше казал, когато даваше да се разбере, от каква смърт щеше да умре.
33Тогава Пилат пак влезе в преторията и повика Иисуса и Му рече: Ти ли си Иудейският Цар?
34Иисус му отговори: от себе си ли говориш това, или други ти казаха за Мене?
35Пилат отговори: та аз иудеин ли съм? Твоят народ и първосвещениците Те предадоха на мене; какво си сторил?
36Иисус отговори: Моето царство не е от тоя свят: ако беше царството Ми от тоя свят, Моите слуги щяха да се борят, за да не бъда предаден на иудеите; но сега царството Ми не е оттук.
37А Пилат Му рече: и тъй, цар ли си Ти? Иисус отговори: ти казваш, че съм цар. Аз затова се родих, и затова дойдох на света, за да свидетелствувам за истината; всякой, който е от истината, слуша гласа Ми.
38Пилат Му рече: що е истина? И като каза това, пак излезе при иудеите и им рече: аз не намирам никаква вина у Него.
39Но у вас има обичай, да ви пускам едного за Пасха; желаете ли да ви пусна Царя Иудейски?
40Тогава пак закрещяха всички, казвайки: не Него, а Вара'ва. Вара'ва пък беше разбойник.
1Тогава Пилат хвана Иисуса и Го бичува.
2И войниците, като сплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата, и Му облякоха багреница,
3и думаха: радвай се, Царю Иудейски! и Му удряха плесници.
4Пилат пак излезе вън и им рече: ето, извеждам ви Го, за да разберете, че не намирам у Него никаква вина.
5Тогава Иисус излезе вън с трънения венец и в багреница. И рече им Пилат: ето Човекът!
6А когато първосвещениците и слугите Го видяха, завикаха и казваха: разпни, разпни Го! Пилат им казва: вие Го вземете и разпнете, защото аз не намирам у Него вина.
7Иудеите му отговориха: ние имаме закон, и по нашия закон Той трябва да умре, защото Себе Си направи Син Божий.
8Когато Пилат чу тая дума, повече се уплаши.
9И пак влезе в преторията и рече на Иисуса: отде си Ти? Но Иисус му не даде отговор.
10Пилат Му казва: на мене ли не отговаряш? Не знаеш ли, че имам власт да Те разпна, и власт имам да Те пусна?
11Иисус отговори: ти не щеше да имаш над Мене никаква власт, ако ти не бе дадено свише; затова по-голям грях има оня, който Ме предаде на тебе.
12От това време Пилат търсеше случай да Го пусне. Иудеите обаче викаха и казваха: ако пуснеш Тогова, не си приятел на кесаря. Всякой, който прави себе си цар, е противник на кесаря.
13Пилат, като чу тая дума, изведе вън Иисуса и седна на съдището, на мястото, наречено Литостротон *, а по еврейски Гавата.
14Тогава беше петък пред Пасха, около шестия час. И рече Пилат на иудеите: ето вашия Цар!
15Ала те завикаха: премахни Го, премахни, разпни Го! Пилат им казва: вашия Цар ли да разпна? Първосвещениците отговориха: ние нямаме друг цар, освен кесаря.
16И тогава им Го предаде, за да бъде разпнат. И взеха Иисуса и Го поведоха.
17И носейки кръста Си, Той излезе на мястото, наречено Лобно, по еврейски Голгота;
18там Го разпнаха, и с Него други двама, от едната и от другата страна, а посред - Иисуса.
19А Пилат написа и надпис, и го постави на кръста. Написано беше: Иисус Назорей, Цар Иудейски.
20Тоя надпис четоха мнозина от иудеите, понеже беше близо до града мястото, дето Иисус бе разпнат, и написаното бе по еврейски, гръцки и латински.
21А първосвещениците иудейски казваха на Пилата: недей писа: Цар Иудейски, но че Той каза: Цар Иудейски съм.
22Пилат отговори: каквото писах, писах.
23Войниците пък, като разпнаха Иисуса, взеха дрехите Му (и ги разделиха на четири дяла, по един дял на всеки войник,) и хитона. Хитонът не беше шит, а изтъкан цял отгоре додолу.
24Тогава рекоха си един другиму: да го не раздираме, а да хвърлим за него жребие, чий да бъде; за да се сбъдне реченото в Писанието: "разделиха дрехите Ми помежду си и за одеждата Ми хвърлиха жребие". Тъй направиха войниците.
25При кръста Иисусов стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина.
26А Иисус, като видя майка Си и стоещия там ученик, когото обичаше, казва на майка Си: жено, ето син ти!
27После казва на ученика: ето майка ти! И от оня час ученикът я прибра при себе си.
28След това Иисус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне Писанието, казва: жеден съм.
29Там имаше съсъд, пълен с оцет. Войниците напоиха гъба с оцет, надянаха я на исопова тръст и поднесоха на устата Му.
30А когато Иисус вкуси от оцета, рече: свърши се! И като наведе глава, предаде дух.
31И понеже тогава беше петък, иудеите, за да не останат телата върху кръста в събота (защото оная събота беше велик ден), помолиха Пилата, да им пребият пищелите и да ги снемат.
32Тогава дойдоха войниците и пребиха пищелите на първия, както и на другия, разпнат с Него.
33А когато дойдоха при Иисуса и Го видяха вече умрял, не Му пребиха пищелите;
34но един от войниците прободе с копие ребрата Му, и веднага изтече кръв и вода.
35И който видя, засвидетелствува, и свидетелството му е истинско; и той знае, че говори истина, за да повярвате вие.
36Защото това стана, за да се сбъдне Писанието: "кост Негова няма да се строши".
37И пак друго Писание казва: "ще погледнат на Тогова, Когото прободоха".
Изход 33.11-23 (Вечерня)
11Тогава Господ говореше лице с лице с Моисея, като да говореше някой с приятеля си; и той се връщаше в стана, а неговият служител Иисус, син Навинов, момък, не се отлъчваше от скинията.
12Моисей рече на Господа: ето, Ти ми говориш: води' тоя народ, а ми не яви, кого ще пратиш с мене, ако и да каза: "Аз те знам по име, и ти спечели благоволение в Моите очи";
13и тъй, ако съм спечелил благоволение в Твоите очи, моля, открий ми пътя Си, за да Те позная, за да спечеля благоволение в Твоите очи; и помисли, че тия люде са Твой народ.
14(Господ му) каза: Сам Аз ще вървя (пред тебе) и ще те заведа в покоище.
15Отговори Му (Моисей): ако не дойдеш Ти Сам (с нас), то и не ни извеждай оттука;
16защото, по какво ще познаем, че аз и Твоят народ сме спечелили благоволение в Твоите очи? нали по това, ако дойдеш Ти с нас? Тогава аз и Твоят народ ще бъдем по-славни от всеки народ на земята.
17И Господ рече на Моисея: и това, което ти каза, ще сторя, защото ти спечели благоволение в Моите очи, и Аз те зная по име.
18(Моисей) каза: покажи ми славата Си.
19Отговори (Господ на Моисея): Аз ще направя да мине пред тебе всичката Ми слава и ще провъзглася името на Иехова пред тебе; и който е за помилване, ще го помилвам, който е за съжаляване, ще го съжаля.
20И после каза: лицето Ми не можеш видя, защото не може човек да Ме види и да остане жив.
21И каза Господ: ето място при Мене: застани на тая скала.
22И кога минава славата Ми, Аз ще те туря в пукнатината на скалата и ще те покрия с ръката Си, докле отмина;
23и кога Си сваля ръката, ти ще Ме видиш изотзад, а лицето Ми няма да бъде видимо (за тебе).
Йов 42.12-17 (LXX) (Вечерня)
12И благослови Бог последните дни на Иова повече от напрежните: той имаше четиринайсет хиляди дребен добитък, шест хиляди камили, хиляда рала волове и хиляда ослици.
13Имаше и седем сина и три дъщери.
14И нарече първата Емима, втората - Касия, а третата - Керенхапух.
15И нямаше по цялата земя такива хубави жени, както Иововите дъщери, и баща им даде тям наследство между братята им.
16После това Иов живя сто и четирийсет години, и видя синове и внуци до четвърто коляно.
17И умря Иов стар и сит на живот.
Исаия 52.13-54.1 (Вечерня)
13Ето, Моят Раб ще благоуспее, ще се въздигне, ще се възвиси и възвеличи.
14Както мнозина бидоха смаяни, гледайки на Него - толкоз ликът Му беше обезобразен повече, отколкото на всеки човек, и видът Му - повече, отколкото на синовете човешки, -
15така Той ще смае много народи; царе ще затворят пред Него устата си, защото ще видят онова, за което не им е било говорено, и ще узнаят, каквото не са слушали.
1(Господи!) Кой повярва на това, що е чул от нас, и кому се откри мишцата Господня?
2Защото Той изникна пред Него като младочка и като израстък из суха земя; няма в Него ни изглед, нито величие; ние Го видяхме, и в Него нямаше изглед, който да ни привлича към Него.
3Той беше презрян и унизен пред людете, мъж на скърби и изпитал недъзи, и ние отвръщахме от Него лице си; Той беше презиран, и ние за нищо Го не смятахме.
4Но Той взе върху Си нашите немощи и понесе нашите недъзи; а ние мислехме, че Той беше поразяван, наказван и унизяван от Бога.
5А Той бе изпоранен за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония; наказанието за нашия мир биде върху Него, и чрез Неговите рани ние се изцелихме.
6Всички ние блуждаехме като овци, отбихме се всеки от пътя си, - и Господ възложи върху Него греховете на всинца ни.
7Той бе измъчван, но страдаше доброволно и уста Си не отваряше; като овца биде Той заведен на клане, и както агне пред стигачите си е безгласно, така и Той не отваряше уста Си.
8От затвор и съд Той биде грабнат; но рода Му кой ще обясни? защото Той бе изтръгнат от земята на живите; за престъпленията на Моя народ претърпя смърт. *
9Отредиха Му гроб със злодейци, но Той биде погребан у богатия, защото не бе сторил грях, и в устата Му нямаше лъжа.
10Но Господу биде угодно да Го съкруши, и Той Го предаде на мъчение; а кога душата Му принесе' умилостивна жертва, Той ще види дълговечно потомство, и волята Господня успешно ще се изпълнява чрез Неговата ръка.
11С доволство Той ще гледа подвига на душата Си; чрез познанието, което ще имат за Него, Той, Праведникът, Моят Раб, ще оправдае мнозина и греховете им върху Си ще понесе.
12Затова Аз ще Му дам дял между великите, и със силните плячка ще дели, задето душата Си на смърт предаде, и към злодейци биде причислен, когато между това Той понесе върху Си греха на мнозина, и за престъпниците стана ходатай.
1Развесели се, неплодна, ти, която не раждаш; възкликни и извикай ти, която не си изпитала родилни мъки; защото напустеницата има много повече деца от оная, която има мъж, казва Господ.
1 Коринтяни 1.18-2.2
(Апостол, Вечерня)
18Защото словото за кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия.
19Защото писано е: "ще погубя мъдростта на мъдреците и ще отхвърля разума на разумните".
20Де е мъдрецът? де е книжовникът? де е разисквачът на тоя век? Не обезуми ли Бог мъдростта на тоя свят?
21Понеже светът със своята мъдрост не позна Бога в премъдростта Божия, Бог благоволи да спаси вярващите с безумството на проповедта.
22Защото и иудеите искат личби, и елините търсят мъдрост,
23а ние проповядваме Христа разпнатия, Който за иудеи е съблазън, а за елини безумство,
24пък за самите призвани, както иудеи, тъй и елини - Божия сила и Божия премъдрост;
25защото онова, що е безумно у Бога, е по-мъдро от човеците, и онова, що е немощно у Бога, е по-силно от човеците.
26Гледайте, братя, какви сте вие, призваните: не мнозина сте мъдри по плът, не мнозина силни, не мнозина благородни;
27ала Бог избра онова, що е безумно на тоя свят, за да посрами мъдрите; Бог избра онова, що е слабо на тоя свят, за да посрами силните;
28Бог избра онова, що е от долен род на тоя свят и е унижено, и това, що е нищо, за да съсипе онова, що е нещо, -
29та никоя плът да се не похвали пред Бога.
30От Него сте и вие в Христа Иисуса, Който стана за нас премъдрост от Бога, и правда, и освещение, и изкупление,
31та, както е писано, "който се хвали, с Господа да се хвали".
1И аз, братя, като дойдох при вас, дойдох да ви явя Божието свидетелство не с превъзходно слово или мъдрост;
2защото не намерих за добре да зная между вас нещо друго, освен Иисуса Христа, и то Иисуса Христа разпнат;
Матей 27.1-38; Luke 23:39-43; Matt 27:39-54; John 19:31-37; Matt 27:55-61
(Евангелие, Съставно)
1А когато се съмна, всички първосвещеници и стареи народни направиха съвещание против Иисуса, за да Го убият;
2и като Го вързаха, отведоха Го и предадоха на управителя Понтия Пилата.
3Тогава Иуда, който Го предаде, като видя, че Той е осъден, разкая се и върна трийсетте сребърника на първосвещениците и стареите,
4като каза: съгреших, че предадох невинна кръв. А те му рекоха: що ни е грижа? Ти му мисли.
5И като захвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, та се обеси.
6Първосвещениците прибраха сребърниците и казаха: не бива да се турят в църковния ковчег, защото са цена за кръв.
7И като направиха съвещание, купиха с тях грънчаревата нива, за да погребват странници;
8затова и доднес тая нива се нарича кръвна нива;
9тогава се сбъдна реченото чрез пророк Иеремия, който казва: "и взеха трийсетте сребърника - цената на Оценения, Когото оцениха синовете Израилеви,
10и дадоха ги за грънчаревата нива, както ми заповяда Господ."
11А Иисус се изправи пред управителя; и управителят Го попита и рече: Ти ли си Иудейският Цар? А Иисус му отговори: ти казваш.
12И когато Го обвиняваха първосвещениците и стареите, Той нищо не отговаряше.
13Тогава Му казва Пилат: не чуваш ли, за колко работи свидетелствуват против Тебе?
14И не му отговори нито на една дума, тъй че управителят се чудеше твърде много.
15А на празника управителят имаше обичай да пуска на народа един затворник, когото биха поискали;
16тогава у тях имаше един прочут затворник, на име Вара'ва.
17И тъй, когато бяха събрани, Пилат им рече: кого искате да ви пусна: Вара'ва ли, или Иисуса, наричан Христос?
18защото знаеше, че Го бяха предали от завист.
19Между това, когато той седеше на съдийския престол, жена му прати да му кажат: не прави нищо на Тоя Праведник, защото днес насъне много пострадах за Него.
20Но първосвещениците и стареите надумаха народа, да изпроси Вара'ва, а Иисуса да погуби.
21Тогава управителят ги попита: кого от двамата искате да ви пусна? Те отговориха: Вара'ва.
22Пилат им каза: а какво да сторя с Иисуса, наричан Христос? Казват му всички: да бъде разпнат!
23Управителят рече: та какво зло е сторил? Но те още по-силно закрещяха и казаха: да бъде разпнат!
24Пилат, като видя, че нищо не помага, а се усилва смутнята, взе вода, та уми ръце пред народа и рече: невинен съм за кръвта на Тоя Праведник; вие му мислете.
25И целият народ отговори и рече: кръвта Му нека бъде върху нас и върху чедата ни.
26Тогава им пусна Вара'ва, а Иисуса бичува и Го предаде на разпятие.
27След това войниците управителеви взеха Иисуса в преторията, събраха срещу Него цялата чета войници
28и, като Го съблякоха, облякоха Му багреница;
29и сплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата и Му дадоха в дясната ръка тръст; и като заставаха пред Него на колене, присмиваха Му се и думаха: радвай се, Царю Иудейски!
30И след като Го заплюха, взеха тръстта и Го биеха по главата.
31И след като Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи и Го поведоха на разпятие.
32А като излизаха, срещнаха един киринеец, на име Симон; него накараха да носи кръста Му.
33И като стигнаха на мястото, наричано Голгота, което значи: лобно място,
34дадоха Му да пие оцет, смесен със жлъчка; но Той вкуси и не иска да пие.
35А след като Го разпнаха, разделиха дрехите Му, хвърляйки жребие; за да се изпълни реченото от пророка: "разделиха дрехите Ми помежду си и за облеклото Ми хвърлиха жребие";
36и седяха, та Го пазеха там;
37и туриха над главата Му надпис, който показваше вината Му: Този е Иисус, Царят Иудейски.
38Тогава бидоха разпнати с Него двама разбойници: единият отдясно, а другият отляво.
39Един от увисналите на кръста злодейци Го хулеше и казваше: ако си Ти Христос, спаси Себе Си и нас.
40А другият, като заговори, мъмреше тогова и казваше: та и от Бога ли се не боиш ти, когато и сам си осъден на същото?
41А ние сме осъдени справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си; но Тоя нищо лошо не е сторил.
42И казваше на Иисуса: спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си!
43И отговори му Иисус: истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая.
39А минувачите Го хулеха, като клатеха глава
40и думаха: Ти, Който разрушаваш храма, и в три дни го съзиждаш, спаси Себе Си! Ако си Син Божий, слез от кръста!
41Също и първосвещениците заедно с книжниците и стареите и фарисеите се присмиваха и думаха:
42други спаси, а Себе Си не може да спаси. Ако Той е Цар Израилев, нека сега слезе от кръста, и ще повярваме в Него;
43надяваше се на Бога, нека сега Го избави, ако Му е угоден; понеже бе казал: Син Божий съм.
44Също Го хулеха и разбойниците, разпнати с него.
45А от шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час;
46а около деветия час Иисус извика с висок глас: Или'! Или'! лама' савахтани'? сиреч, Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил?
47Някои от стоещите там, като чуха, казваха: Той вика Илия.
48И веднага един от тях се затече, взе гъба, натопи я в оцет и, като я надяна на тръст, даваше Му да пие;
49другите пък думаха: чакай, да видим, дали ще дойде Илия да Го избави.
50А Иисус, като извика пак с висок глас, изпусна дух.
51И ето, храмовата завеса се раздра на две, отгоре додолу; и земята се потресе; и скалите се разпукаха;
52и гробовете се разтвориха; и много тела на починали светии възкръснаха;
53и като излязоха из гробовете подир възкресението Му, влязоха в светия град и се явиха на мнозина.
54А стотникът и ония, които с него заедно пазеха Иисуса, като видяха земетресението и всичко станало, твърде много се уплашиха и думаха: наистина Божий Син е бил Тоя Човек!
31И понеже тогава беше петък, иудеите, за да не останат телата върху кръста в събота (защото оная събота беше велик ден), помолиха Пилата, да им пребият пищелите и да ги снемат.
32Тогава дойдоха войниците и пребиха пищелите на първия, както и на другия, разпнат с Него.
33А когато дойдоха при Иисуса и Го видяха вече умрял, не Му пребиха пищелите;
34но един от войниците прободе с копие ребрата Му, и веднага изтече кръв и вода.
35И който видя, засвидетелствува, и свидетелството му е истинско; и той знае, че говори истина, за да повярвате вие.
36Защото това стана, за да се сбъдне Писанието: "кост Негова няма да се строши".
37И пак друго Писание казва: "ще погледнат на Тогова, Когото прободоха".
55Там бяха също и гледаха отдалеч много жени, които бяха последвали Иисуса от Галилея и Му служеха;
56между тях бяха Мария Магдалина и Мария, майка на Иакова и Иосия, и майката на Зеведеевите синове.
57А когато се свечери, дойде един богат човек от Ариматея, на име Иосиф, който също тъй беше ученик на Иисуса;
58той отиде при Пилата и поиска тялото Иисусово. Тогава Пилат заповяда да предадат тялото;
59а Иосиф, като взе тялото, обви Го в чиста плащаница
60и Го положи в новия си гроб, който бе изсякъл в скалата; и като привали голям камък върху вратата гробни, отиде си.
61А там беше Мария Магдалина и другата Мария, които седяха срещу гроба.