Библейски четива (Синодален превод)
Езекиил 37.1-14
(Утреня, Пророчество)
1Биде върху мене ръката Господня, и Господ ме изведе чрез духа, тури ме всред полето, - а то беше пълно с кости, -
2и проведе ме около тях, и ето имаше доста много кости по полето, и те бяха съвсем сухи.
3И каза ми: сине човешки! ще оживеят ли тия кости? Аз отговорих: Господи Боже! Ти знаеш това.
4И каза ми: изречи пророчество за тия кости и кажи им: "сухи кости! чуйте словото Господне!"
5Тъй казва Господ Бог на тия кости: ето, Аз ще въведа във вас дух - и ще оживеете.
6Ще ви дам жили, ще направя да израсте на вас плът, ще ви покрия с кожа и ще въведа във вас дух, - и ще оживеете и ще познаете, че Аз съм Господ.
7Аз изрекох това пророчество, както ми бе заповядано, и когато пророчествувах, произлезе шум, и ето - движение, и почнаха да се сближават костите, кост до своя кост.
8И видях: ето, жили имаше на тях, и плът израсте, кожа ги покри отгоре, но дух нямаше в тях.
9Тогава Той ми каза: изречи пророчество за духа, изречи пророчество, сине човешки, и кажи на духа: тъй казва Господ Бог; дойди от четирите ветрове, душе, и духни върху тия убити, и те ще оживеят.
10И аз изрекох това пророчество, както Той ми заповяда, и влезе в тях дух, - и те оживяха и се изправиха на нозете си - твърде, твърде голямо опълчение.
11И Той ми каза: сине човешки! тия кости са целият дом Израилев. Ето, те казват: "изсъхнаха нашите кости, и загина нашата надежда: ние сме от корен изтръгнати".
12Затова изречи пророчество и кажи им: тъй казва Господ Бог: ето, Аз ще отворя гробовете ви и ще ви изведа, народе Мой, из гробовете ви и ще ви въведа в земята Израилева.
13И ще познаете, че Аз съм Господ, когато отворя гробовете ви и ви изведа, народе Мой, из гробовете ви;
14ще вложа във вас Моя Дух, и ще оживеете; ще ви настаня във вашата земя - и ще познаете, че Аз, Господ, казах това и извърших, казва Господ.
1 Коринтяни 5.6-8; Galatians 3.13-14
(Утринен апостол)
6Хвалбата ви не е добра. Не знаете ли, че малко квас заквася цялото тесто?
7Затова очистете стария квас, за да бъдете ново тесто, както сте безквасни; защото Христос, Пасхата наша, биде заклан за нас.
8Нека празнуваме, прочее, не със стар квас, нито с квас от злоба и лукавство, а с безквасни хлябове от чистота и истина.
13Христос ни изкупи от клетвата на закона, като стана заради нас клетва (защото писано е: "проклет е всеки, който виси на дърво"),
14та благословението Авраамово чрез Христа Иисуса да се разпростре върху езичниците, за да получим обещания Дух чрез вярата.
Матей 27.62-66
(Утринно Евангелие)
62На другия ден, след петъка, събраха се първосвещениците и фарисеите у Пилата
63и казваха: господарю, спомнихме си, че Оня измамник още приживе бе казал: подир три дни ще възкръсна;
64затова заповядай да се запази гробът до третия ден, да не би учениците Му да отидат нощем да Го откраднат и да кажат народу: възкръсна от мъртвите. И последната измама ще бъде по-лоша от първата.
65Пилат им рече: имате стража; идете завардете, както знаете.
66Те отидоха, та завардиха гроба със стража и запечатаха камъка.
Битие 1.1-13
(Вечерня, 1-во четиво)
1В начало Бог сътвори небето и земята.
2А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата.
3Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина.
4Видя Бог, че светлината е добро нещо, и отдели Бог светлината от тъмнината.
5Светлината Бог нарече ден, а тъмнината - нощ. Биде вечер, биде утро - ден един.
6И рече Бог: да има твърд посред водата, и тя да дели вода от вода. (Тъй и стана.)
7И създаде Бог твърдта, и отдели водата, що беше под твърдта, от водата над твърдта. Тъй и стана.
8Твърдта Бог нарече небе. (И видя Бог, че това е добро.) Биде вечер, биде утро - ден втори.
9И рече Бог: да се събере водата, що е под небето, на едно място, и да се яви суша. Тъй и стана. (Водата под небето се събра на местата си, и се яви суша.)
10Сушата Бог нарече земя, а събраните води - морета. И видя Бог, че това е добро.
11И рече Бог: да произведе земята злак, трева, що дава семе (по свой род и подобие), и плодно дърво, що дава според рода си на земята плод, чието семе си е в него. Тъй и стана.
12И произведе земята злак, трева, що дава семе по свой род (и подобие), и (плодно) дърво, що дава (на земята) плод, чието семе си е в него според рода му. И видя Бог, че това е добро.
13Биде вечер, биде утро - ден трети.
Исаия 60.1-16
(Вечерня, 2-ро четиво)
1Дигни се, светлей (Иерусалиме); защото дойде твоята светлина, и слава Господня изгря над тебе.
2Защото, ето, тъмнина ще покрие земята, и мрак - народите; а над тебе ще възсияе Господ, и славата Му ще се яви над тебе.
3И народите ще дойдат към твоята светлина, и царете - към сиянието, което изгрява над тебе.
4Подигни очи и погледай наоколо: те всички се събират, идат при тебе; твоите синове отдалеч идат, и твоите дъщери на ръце се носят.
5Тогава ще видиш, и ще се зарадваш, и сърцето ти ще затрепти и ще се разшири, защото богатството на морето към тебе ще се обърне, имотът на народите към тебе ще дойде.
6Множество камили ще те покрият, - дромадери от Мадиам и Ефа; те всички ще дойдат от Сава', ще донесат злато и тамян и ще възвестят славата Господня.
7Всички кидарски овци ще бъдат събрани при тебе; овните невайотски ще ти послужат: ще възлязат на олтара Ми като благоугодна жертва, и Аз ще прославя дома на Моята слава.
8Кои са тия, които летят като облаци, и като гълъби - към гълъбарниците си?
9Тъй, Мене Ме чакат островите и преди тях - тарсиските кораби, за да пренесат синовете ти отдалеч и с тях - среброто им и златото им, в името на Господа, твоя Бог, и на Светия Израилев, защото Той те прослави.
10Тогава синове на другоземци ще градят стените ти, и техните царе - ще ти служат; защото в гнева Си те поразявах, но в благоволението Си ще бъда милостив към тебе.
11И твоите порти ще бъдат всякога отворени, няма да се затварят ни денем, ни нощем, за да се принася при тебе имотът на народите и да се довеждат техните царе.
12Защото народ и царства, които не поискат да ти служат, ще загинат, и такива народи ще бъдат съвсем изтребени.
13Славата на Ливан ще дойде при тебе с кипарис, бор и кедър заедно, за да украси мястото на Моето светилище, - и Аз ще прославя подножието на нозете Си.
14И ще дойдат при тебе с покорност синовете на ония, които те угнетяваха, и ще паднат при стъпките на нозете ти всички, които те презираха, и ще те назоват град на Господа, Сион на Светия Израилев.
15Задето бе изоставен и намразен, тъй че никой не минаваше през тебе, - Аз ще те направя величие навеки, радост от рода в род.
16Ти ще се насищаш с млякото на народите, и ще сучеш от царски гърди, и ще узнаеш, че Аз, Господ, съм твой Спасител и твой Изкупител, Силният Иаковов.
Изход 12.1-11
(Вечерня, 3-то четиво)
1Господ каза на Моисея и Аарона в Египетската земя, думайки:
2тоя месец да ви бъде начало на месеците, пръв да ви бъде между месеците на годината.
3Кажете пред цялото общество (на синовете) на Израиля: в десетия ден на тоя месец нека всеки си вземе по едно агне според челядите, по агне на челяд;
4ако пък челядта е толкоз малка, че не ще може да изяде агнето, нека той и най близкият на дома му съсед го вземат според колкото души са на брой, като се смята съразмерно с онова, колко всеки може да изяде от агнето.
5Агнето ви трябва да бъде без недостатък, мъжко, едногодишно; вземете го от овците или от козите;
6и да се пази то у вас до четиринайсетия ден на тоя месец; тогава да го заколи цялото събрание на израилското общество, привечер.
7И да вземат от кръвта му, и помажат и двата спонеца на вратата и горния праг на вратата в къщите, дето ще го ядат.
8И през тая същата нощ да изядат месото му, изпечено на огън; да го изядат с безквасен хляб и с горчиви треви.
9Не яжте от него недопечено, или сварено във вода, но яжте го изпечено на огън, главата с нозете и дробинето.
10Не оставяйте от него до сутринта (и кост негова не трошете); а останалото от него изгорете на огън до сутринта.
11А яжте го тъй: препасани през кръста, с обуща на нозе и с тояга в ръка, яжте го набързо: това е Пасха Господня.
Йона 1.1-4.11
(Вечерня, 4-то четиво)
1И биде слово Господне към Иона, син Аматиев:
2"стани, иди в Ниневия, град голям, и проповядвай в него, защото злодеянията му достигнаха до Мене".
3И стана Иона да побегне в Тарсис от лицето Господне; дойде в Иопия и намери кораб, който отиваше за Тарсис, плати за превоз и влезе в него, за да отплува с тях в Тарсис от лицето Господне.
4Но Господ подигна в морето силен вятър, и стана в морето голяма буря, и корабът насмалко оставаше да се разбие.
5Уплашиха се корабниците; те викаха всеки към своя бог и почнаха да хвърлят в морето товара от кораба, за да му олекне от него; а Иона бе слязъл в дъното на кораба, бе легнал и дълбоко заспал.
6Дойде при него началникът на кораба и му рече: "защо спиш? стани, извикай към твоя Бог; може би, Бог ще си спомни за нас, и ние не ще загинем".
7И рекоха един другиму: "нека хвърлим жребие, за да узнаем, за кого ни постига тая беда". Хвърлиха жребие, и жребието се падна на Иона.
8Тогава му рекоха: "кажи ни, за кого ни постигна тая беда? Какво е твоето занятие, и отде идеш ти? де е твоята земя, и от кой народ си?"
9Той им рече: "аз съм евреин, почитам Господа, Бога на небесата, Който направи морето и сушата".
10Тогава човеците се уплашиха твърде много и му рекоха: "защо направи това?" - защото те узнаха, че той бяга от лицето Господне, - както той сам им бе обадил.
11И рекоха му: "какво да направим с тебе, за да утихне морето за нас?" Защото морето все се вълнуваше.
12Тогава той им рече: "вземете ме и ме хвърлете в морето, - и морето ще утихне за вас, защото знам, че заради мене ви постигна тая голяма буря".
13Ала тия човеци почнаха да гребат усилно, за да стигнат на суша, но не можаха, защото морето все повече вилнееше против тях.
14Тогава извикаха към Господа и рекоха: "молим Те, Господи, да не загинем поради душата на тоя човек, и да ни не зачетеш невинна кръв; защото Ти, Господи, си направил, което е Тебе угодно!"
15И взеха Иона, та го хвърлиха в морето; и утихна морето от своята ярост.
16И тия човеци се уплашиха от Господа твърде много, принесоха жертви Господу и дадоха оброци.
1И заповяда Господ на един голям кит да глътне Иона; и биде Иона в утробата на тоя кит три дни и три нощи.
2И помоли се Иона на своя Господ Бог из китовата утроба
3и рече: "към Господа извиках в моята скръб, - и Той ме чу; извиках из утробата на преизподнята, - и Ти чу гласа ми.
4Ти ме хвърли в дълбинето, в сърцето на морето, и струи ме обиколиха, всички Твои води и Твои вълни минуваха над мене.
5И рекох: отхвърлен съм от Твоите очи; обаче пак ще видя светия Ти храм.
6Обхванаха ме водите до душата ми, бездна ме заключи; с морска трева биде обвита главата ми.
7До планинските основи слязох, земята със своите завори ме навеки затвори; но Ти, Господи, Боже мой, ще изведеш душата ми из ада.
8Когато изнемощя в мене душата ми, аз си спомних за Господа, и моята молитва стигна до Тебе, до светия Ти храм.
9Ония, които почитат суетни и лъжовни богове, оставиха своя Милосърден,
10но аз с хвалебен глас ще Ти принеса жертва; което съм обещал, ще изпълня. У Господа е спасението!"
11И заповяда Господ на кита, и той изхвърли Иона на суша.
1И биде слово Господне към Иона втори път:
2"стани, иди в Ниневия, град голям, и проповядвай в нея, което Аз ти заповядах".
3Стана Иона и отиде в Ниневия според словото Господне; а Ниневия беше град голям у Бога, на три дни ход.
4И почна Иона да ходи по града, колкото можеше да се изходи в един ден, и проповядваше, думайки: "още четирийсет дена - и Ниневия ще бъде разрушена!"
5И повярваха ниневийци в Бога: обявиха пост и облякоха се във вретища, мало и голямо.
6Тая дума дойде до царя на Ниневия, - и той стана от престола си, съблече царското си облекло, облече се във вретище и седна в пепел,
7като заповяда да прогласят и кажат в Ниневия от името на царя и на велможите му, "щото ни човеци, ни добитък, ни волове, ни овци да не ядат нищо, нито да ходят на паша, и вода да не пият;
8човеци и добитък да бъдат покрити с вретище и силно да викат към Бога; всеки да се отвърне от лошия си път и от насилието на ръцете си.
9Кой знае, може би, още Бог ще се умилостиви и ще отвърне от нас пламтящия Си гняв, и не ще загинем".
10И видя Бог делата им, че те се отвърнаха от лошия си път, и съжали за злото, за което бе казал, че ще напрати върху тях, и го не напрати.
1От това Иона се силно огорчи и възнегодува.
2И моли се той Господу и рече: о, Господи! не говорех ли това, когато бях още в моята земя? Затова и побягнах в Тарсис, защото знаех, че Ти си Бог благ и милосърден, дълготърпелив и многомилостив и съжаляваш за бедствието.
3И сега, Господи, вземи душата ми от мене, защото по-добре е да умра, нежели да живея.
4И рече Господ: нима това те тъй силно огорчи?
5И излезе Иона из града, седна на изток от града, направи си там сенница и седна под нея на сянка, за да види, какво ще стане с града.
6И направи Господ Бог, та израсна растение, и то се издигна над Иона, за да има над главата му сянка, и да го избави от огорчението му; Иона твърде много се зарадва на това растение.
7И нареди Бог тъй, че на другия ден, кога се зазори, червей подгриза растението, и то засъхна.
8А кога изгря слънце, напрати Бог горещ източен вятър, и слънцето почна да препича главата на Иона, тъй че той изнемогна и се молеше да умре, казвайки: "по-добре да умра, нежели да живея".
9И рече Бог на Иона: "нима тъй силно се огорчи за растението?" Той рече: "твърде се огорчих, дори до смърт".
10Тогава Господ рече: "тебе ти е жал за растението, за което не си се трудил и което не си отглеждал, което в една нощ израсна и в една нощ пропадна.
11Аз ли да не пожаля Ниневия, тоя голям град, в който има повече от сто и двайсет хиляди души, които не могат да различат дясна ръка от лява, - и много добитък?"
Иисус Навиев 5.10-15
(Вечерня, 5-то четиво)
10И стояха синовете Израилеви на стан в Галгал и направиха Пасха в равнините Иерихонски на четиринайсетия ден на месеца, вечерта;
11и на другия ден след Пасха почнаха да ядат от произведенията на тая земя - безквасни хлябове и печени зърна в същия оня ден;
12а маната престана да пада на другия ден, след като почнаха да ядат от произведенията на земята; и нямаше вече мана у синовете Израилеви: през оная година те ядяха произведенията на Ханаанската земя.
13Когато Иисус се намираше близо до Иерихон, погледна и видя, и ето, пред него стои човек, с гол меч в ръка. Иисус се приближи до него и му каза: наш ли си, или от нашите неприятели?
14Той отговори: не; аз съм вожд на воинството Господне, сега дойдох (тук). Иисус падна ничком на земята, поклони се и му каза: какво ще заповяда господарят ми на своя раб?
15Вождът на воинството Господне каза Иисусу: събуй обущата от нозете си, понеже мястото, на което стоиш, е свето. Иисус тъй и направи.
Изход 13.20-15.19
(Вечерня, 6-то четиво)
20И потеглиха (синовете Израилеви) от Сокхот и се разположиха на стан в Етам, в края на пустинята.
21А Господ вървеше пред тях дене в облачен стълб, като им показваше пътя, а ноще в огнен стълб, като им светеше, та да вървят и дене и ноще.
22И облачният стълб се не отлъчваше дене, нито огненият стълб ноще от лицето на (целия) народ.
1И рече Господ на Моисея, думайки:
2кажи на синовете Израилеви да свият и да се разположат на стан пред Пихахирот, между Мигдол и морето, пред Ваал-Цефон; срещу него се разположете на стан при морето.
3И ще рече фараонът (на народа си) за синовете Израилеви: те са се заблудили в тая земя, пустинята ги е затворила.
4Аз пък ще ожесточа сърцето на фараона, и той ще се спусне да ги гони, и ще покажа славата Си над фараона и над всичките му войски; и (всички) египтяни ще познаят, че Аз съм Господ. Тъй и направиха.
5Като известиха на египетския цар, че народът избягал, обърна се сърцето на фараона и на служителите му против тоя народ, и те казаха: какво сторихме, та пуснахме израилтяните да не ни работят?
6(Фараонът) впрегна колесницата си и взе със себе народа си;
7и взе шестстотин отбор колесници и всички египетски колесници, и началниците над всички тях.
8И Господ ожесточи сърцето на египетския цар фараона (и на служителите му), и той погна Израилевите синове; а Израилевите синове вървяха под висока ръка.
9И впуснаха се след тях египтяни, и всички коне с колесниците на фараона, и конниците, и цялата му войска, и ги застигнаха, както бяха разположени край морето, при Пи-хахирот пред Ваал-Цефон.
10И когато фараонът наближи, Израилевите синове се озърнаха, и ето - египтяни идат подире им: Израилевите синове се уплашиха твърде много и извикаха към Господа,
11и казаха на Моисея: нима нямаше гробове в Египет, та ни доведе да умрем в пустинята? Какво стори с нас, като ни изведе от Египет?
12Не говорихме ли ти това същото в Египет, като ти думахме: остави ни, нека работим на египтяни? Защото по-добре е да сме в робство у египтяни, отколкото да умрем в пустинята.
13Но Моисей каза на народа: не бойте се, чакайте - и ще видите спасение от Господа, което Той ще извърши сега над вас; защото египтяните, които сега виждате, няма да ги видите вече довека;
14Господ ще се бори за вас, а вие бъдете спокойни.
15И рече Господ на Моисея: що викаш към Мене? Кажи на Израилевите синове да вървят;
16а ти вдигни тоягата си, и простри ръката си над морето, и раздели го, и ще минат Израилевите синове презсред морето по сухо.
17Аз пък ще ожесточа сърцето на (фараона и на всички) египтяни, и те ще тръгнат подире им; и ще покажа славата Си над фараона и над цялата му войска, над колесниците му и над конниците му.
18И ще познаят (всички) египтяни, че Аз съм Господ, когато покажа славата Си над фараона, над колесниците му и над конниците му.
19И вдигна се Ангел Божий, който вървеше пред стана (на синовете) на Израиля, и тръгна отдире им; вдигна се и облачният стълб отпреде им и застана отзаде им;
20и влезе по средата между египетския стан и между стана (на синовете) на Израиля: за едните беше облак и мрак, а на другите осветляваше нощта, и през цялата нощ не се доближиха едни с други.
21Тогава Моисей простря ръката си над морето, и през цялата нощ Господ тласкаше морето със силен източен вятър, та направи морето суша; и водите се разцепиха.
22И тръгнаха Израилевите синове посред морето по сухо: водите бяха тям като стена отдясно и отляво.
23Втурнаха се египтяни, и влязоха подире им в средата на морето всички коне на фараона, колесниците му и конниците му.
24И по утринна стража погледна Господ на египетския стан от огнения и облачния стълб и разбърка стана на египтяни.
25И направи да се изплеснат колелата от колесниците им, тъй че с мъка ги влечеха. Тогава египтяни рекоха: да бягаме от израилтяните, защото Господ се бори зарад тях против египтяни.
26И рече Господ на Моисея: простри ръката си над морето, и да се възвърнат водите върху египтяни, върху колесниците им и върху конниците им.
27И Моисей простря ръката си над морето, и призори водата се върна на мястото си; а египтяни бягаха насрещу (водата). Тъй потопи Господ египтяни всред морето.
28И водата се върна и покри колесниците и конниците на всичката фараонова войска, които бяха влезли подире им в морето; не остана ни един от тях.
29А Израилевите синове минаха по сухо презсред морето: водите (бяха) тям като стена отдясно и (стена) отляво.
30Него ден Господ избави израилтяните от ръцете на египтяни; и Израилевите синове видяха египтяните мъртви на морския бряг.
31Израилтяните видяха великата ръка, която Господ показа над египтяни; народът се уплаши от Господа и повярва на Господа и на Неговия служител Моисея.
1Тогава Моисей и Израилевите синове изпяха на Господа тая песен, думайки: да възпея Господа, защото се славно прослави; коня и ездача му хвърли в морето.
2Господ е моя сила и моя слава. Той ми стана спасение. Той е мой Бог, и ще Го прославя; Бог на баща ми, и ще Го превъзнеса.
3Господ е силен воин. Иехова Му е името.
4Колесниците на фараона и войската му хвърли Той в морето, и отборните му военачалници потънаха в Червено море.
5Бездните ги покриха: те потънаха в дълбините като камък.
6Твоята десница, Господи, се прослави със сила; Твоята десница, Господи, съкруши неприятеля.
7С величието на славата Си Ти повали въстаналите против Тебе. Ти изпрати гнева Си, и той ги изгори като слама.
8От Твоето духване се разцепиха водите, вълните застанаха като стена, бездните се сгъстиха в сърцето морско.
9Неприятелят каза: ще се втурна, ще догоня, ще разделя плячката; ще се насити с тях душата ми, ще извадя меча си, ще ги изтреби ръката ми.
10Ти духна с дъха Си, и морето ги покри: те потънаха като олово в страшните води.
11Кой е като Тебе, Господи, между боговете? Кой е като Тебе, величествен със светост, многопочитан с похвали, творец на чудеса?
12Ти простря десницата Си: земята ги погълна.
13Ти водиш с Твоята милост тоя народ, който Ти избави, и го придружаваш със силата Си в жилището на Твоята светиня.
14Чуха народите и треперят: ужас обзе филистимските жители.
15Тогава се смутиха едомските князе, трепет обзе моавитските главатари, паднаха в униние всички ханаански жители.
16Нека нападне върху им страх и ужас; от силата на Твоята мишца да онемеят като камък, докле премине Твоят народ, Господи, докле премине тоя народ, който Ти си придобил.
17Заведи го и го настани в планината на Твоето притежание, на мястото, което Ти, Господи, си направил Свое жилище, в светилището, което Твоите ръце, Владико, са създали!
18Господ ще царува довеки и вечно.
19Когато конете на фараона навлязоха с колесниците му и с конниците му в морето, Господ обърна върху им морските води, а Израилевите синове минаха презсред морето по сухо.
Софония 3.8-15
(Вечерня, 7-мо четиво)
8И тъй, чакайте Ме, казва Господ, до оня ден, когато ще се дигна за опустошение; защото е определено от Мене да събера народи, да свикам царства, за да излея върху тях Моето негодувание, всичката ярост на Моя гняв; защото от огъня на яростта Ми ще бъде погълната цялата земя.
9Тогава Аз пак ще дам на народите чисти уста, та всички да призовават името на Господа и да Му служат единодушно.
10От страните отвъд реката на Етиопия поклонниците Ми - децата на Моите разпилени - ще Ми принесат дарове.
11В оня ден ти няма да се срамиш от своите различни постъпки, с каквито грешеше против Мене, защото тогава Аз ще отстраня из средата ти ония, които напразно се хвалеха със своята знатност, и няма вече да се превъзнасяш на светата Ми планина.
12Но ще оставя всред тебе народ смирен и прост, и те ще се уповават на името Господне.
13Остатъците от Израиля няма да вършат неправда, няма да говорят лъжа, и няма да се намери в устата им коварен език, защото сами ще се пасат и ще лежат, и никой няма да ги разтревожи.
14Ликувай, дъще Сионова! тържествувай, Израилю! весели се и радвай се от все сърце, дъще Иерусалимова!
15Господ отмени присъдата над тебе, изгони врага ти! Господ, Цар Израилев, е посред тебе: повече няма да видиш зло.
3 Царства 17.8-24
(Вечерня, 8-мо четиво)
8И биде слово Господне към него:
9стани, иди в Сарепта Сидонска и остани там; Аз заповядах там на една вдовица жена да те храни.
10И стана той, та отиде в Сарепта. Когато дойде при градските порти, ето, там една вдовица жена събира дърва. Той я повика и каза: дай ми малко вода в съд да пия.
11Тя отиде, за да вземе, а той завика след нея и каза: донес ми в ръце и къс хляб.
12Тя отговори: жив ми Господ, Бог твой, нямам нищо печено, а имам само шепа брашно в делвата и малко дървено масло в гърнето; и ето, аз ще събера две-три дръвца, ще отида и ще приготвя това за себе си и за сина си; ще изядем това и ще умрем.
13А Илия й рече: не бой се; върви и направи, което каза; но по-напред направи от това малка прясна пита за мене и ми донеси; а за себе си и сина си ще направиш после;
14защото, тъй говори Господ, Бог Израилев: брашното в делвата няма да се свърши, и дървеното масло в гърнето няма да намалее до оня ден, в който Господ ще даде дъжд на земята.
15Тя отиде и направи тъй, както й каза Илия; и храни се тя, и той и домът й няколко време.
16Брашното в делвата се не свършваше, и дървеното масло в гърнето не намаляваше, по словото на Господа, което Той изрече чрез Илия.
17След това разболя се синът на тая жена, домакинята, и болестта му беше тъй силна, че у него не остана дишане.
18Тогава тя рече на Илия: какво имаш ти с мене, човече Божий? Дошъл си да ми напомниш моите грехове и да умориш сина ми.
19А той й отговори: дай ми сина си. И го взе от ръцете й, отнесе го в горницата, дето живееше, и го сложи на леглото си;
20и викна към Господа и каза: Господи, Боже мой! нима Ти и на вдовицата, у която живея, ще направиш зло, като погубиш сина й?
21И като се простря три пъти над момчето, извика към Господа и каза: Господи, Боже мой! да се върне душата на това момче в него!
22И Господ чу гласа на Илия, върна душата на момчето в него, и то оживя.
23Илия взе момчето, сне го от горницата в дома, даде го на майка му и каза: гледай, син ти е жив.
24Тогава жената рече на Илия: сега тъкмо узнах, че ти си човек Божий, и че словото Господне в твоите уста е истинско.
Исаия 61.10-62.5
(Вечерня, 9-то четиво)
10С радост ще се радвам в Господа, душата ми ще се развесели в моя Бог: защото Той ме облече в спасителна одежда, надяна ми дреха на правда, като на младоженец възложи венец и като невеста с накит накичи.
11Защото - както земята произвежда растенията си, и както градина отрастува посеяното в нея, - тъй Господ Бог ще прояви правда и слава пред всички народи.
1Няма да млъкна заради Сион, нито ще се успокоя заради Иерусалим, докле правдата му не изгрее като светлина, и спасението му - като запалено светило.
2И народите ще видят твоята правда, и всички царе - твоята слава, и ще те назоват с ново име, което устата Господни ще нарекат.
3И ще бъдеш венец на слава в ръката Господня и царска корона - върху дланта на твоя Бог.
4Няма вече да те наричат "изоставен", нито земята ти вече ще наричат "пустиня", но ще те наричат "Мое благоволение към него", а земята ти "омъжена", защото Господ благоволи към тебе, и земята ти се съчетава.
5Както момък се съчетава с мома, тъй и синовете ти се съчетават с тебе; и както младоженец се радва на невеста, тъй ще се радва за тебе Бог твой.
Битие 22.1-18
(Вечерня, 10-то четиво)
1Подир тия събития Бог, изкушавайки Авраама, му рече: Аврааме! Той отговори: ето ме!
2Бог рече: вземи едничкия си син Исаака, когото ти обичаш, и иди в земя Мория, и там го принеси в жертва всесъжение на една от планините, която ще ти покажа.
3Авраам стана сутринта рано, оседла ослето си, взе със себе си двама от своите слуги и сина си Исаака; нацепи дърва за всесъжението и стана та отиде на мястото, за което Бог му говори.
4На третия ден Авраам дигна очи и видя отдалеч мястото.
5И рече Авраам на слугите си: останете вие тука с ослето; пък аз и син ми ще отидем там, ще се поклоним и ще се върнем при вас.
6И взе Авраам дърва за всесъжението и натовари сина си Исаака; взе в ръце огън и нож, и тръгнаха двамата заедно.
7Тогава Исаак проговори на баща си Авраама и рече: тате! Той отговори: ето ме, синко. Той рече: ето огънят и дървата, а де е агнето за всесъжение?
8Авраам рече: Бог ще Си предвиди, синко, агне за всесъжение. И вървяха нататък двамата заедно.
9И стигнаха до мястото, за което му бе казал Бог; и направи там Авраам жертвеник, наслага дървата и, като свърза сина си Исаака, тури го на жертвеника върху дървата.
10Тогава Авраам протегна ръка и взе ножа, за да заколи сина си.
11Но Ангел Господен му викна от небето и рече: Аврааме, Аврааме! Той отговори: ето ме!
12Ангелът рече: не дигай ръка върху момчето и не прави му нищо; защото сега познах, че се боиш от Бога и не пожали едничкия си син за Мене.
13Подигна Авраам очи и видя: ето, отзаде му овен, който се бе заплел с рогата си в гъстака. Авраам отиде, взе овена и го принесе всесъжение вместо сина си (Исаака).
14И нарече Авраам онова място: Иехова-ире *; затова и сега се казва: на планината Господ ще предвиди.
15И Ангел Господен втори път викна Аврааму от небето
16и рече: кълна се в Мене Си, казва Господ, че, понеже ти направи туй нещо и не пожали (за Мене) едничкия си син,
17Аз ще благословя и преблагословя, ще размножа и преумножа твоето семе, както небесните звезди и както пясъка по морския бряг; и твоето семе ще завладее градовете на враговете си;
18и ще бъдат благословени в твоето семе всички земни народи, задето послуша гласа Ми.
Исаия 61.1-9
(Вечерня, 11-то четиво)
1Духът на Господа Бога е върху Мене, защото Господ Ме помаза да благовестя на бедни, прати Ме да изцелявам съкрушени по сърце, да проповядвам на пленени освобождение и на затворници - отваряне на тъмница, *
2да проповядвам благоприятната Господня година и деня за отмъщение от нашия Бог; да утеша всички тъгуващи,
3да възвестя на тъгуващите в Сион, че тям вместо пепел ще се даде украшение, вместо плач - елейна радост, вместо отпаднал дух - славна одежда; и ще ги нарекат силни с правда, сад на Господа за Негова слава.
4И ще застроят вековни пустини, ще възстановят стари развалини и ще подновят разорени градове, запустели от отдавнашни родове.
5Тогава ще дойдат другоземци и ще пасат стадата ви; синове на чуждестранци ще бъдат ваши земеделци и ваши лозари.
6А вие ще се наричате свещеници на Господа, - служители на нашия Бог ще ви наричат; ще се ползувате с имота на народите и ще се славите с тяхната слава.
7Зарад посрамянето двойно ще ви бъде дадено; зарад похулването те ще се радват на своя дял, защото в земята си двойно ще получат; вечно веселие ще бъде у тях.
8Защото Аз, Господ, обичам правосъдие, мразя грабеж с насилие, и ще им въздам награда по истина и ще поставя с тях вечен завет;
9и семето им ще бъде известно между народите, и потомството им - всред племената; всички, които ги видят, ще познаят, че те са семе, от Господа благословено.
4 Царства 4.8-37
(Вечерня, 12-то четиво)
8Един ден Елисей отиде в Сонам. Там една богата жена го покани у дома си да яде хляб, и той, колчем минеше, всякога се отбиваше там да яде хляб.
9И тя каза на мъжа си: ето, аз зная, че Божият човек, който постоянно минава край нас, е свет;
10да му направим малка горница над стената и да му турим там легло и маса, и стол и светилник, та, кога идва у нас, да си отива там.
11Един ден Елисей отиде там, качи се в горницата си и легна там,
12па каза на слугата си Гиезия: повикай тая сонамка. Той я повика, и тя застана пред него.
13И му рече: кажи й: ето, ти толкова се грижиш за нас; какво да направим за тебе? има ли нужда да поговорим за тебе на царя, или на военачалника? Тя отговори: не, аз живея между народа си.
14Елисей каза: тогава какво да се направи за нея? И рече Гиезий: ето, тя няма син, а мъж й е стар.
15И каза Елисей: повикай я. Той я повика, и тя застана на вратата.
16Елисей й рече: след една година, в това същото време ти ще държиш на ръце син. А тя каза: не, господарю мой, човече Божий, недей лъга рабинята си.
17И жената стана трудна и роди син на другата година, в онова също време, както й каза Елисей.
18Поотрасна детето и един ден отиде при баща си, при жетварите.
19И каза на баща си: глава, глава ме боли! И той каза на слугата си: занеси го на майка му.
20Взе го и го занесе на майка му. И то седя в скута й до пладне и умря.
21Тя отиде и го положи в леглото на Божия човек, затвори го и излезе,
22па повика мъжа си и каза: прати ми едного от слугите и една от ослиците; ще ида при Божия човек и ще се върна.
23Той каза: защо ще отиваш при него? Днес не е нов месец, не е и събота. Но тя каза: добре си е.
24И оседла ослицата и каза на слугата си: води и върви; не се спирай, докле ти не кажа.
25И тръгна и дойде при Божия човек, на планина Кармил. И когато Божият човек я видя отдалеч, каза на слугата си Гиезия: ето оная сонамка;
26затечи се, та я посрещни и я попитай: здрава ли е? здрав ли е мъж ти? здраво ли е детето? - Тя отговори: здрави сме.
27А когато дойде при Божия човек на планината, хвана се за нозете му. И Гиезий се доближи, да я отстрани; но Божият човек рече: остави я, душата й е огорчена, а Господ скри от мене и не ми яви.
28И тя каза: исках ли аз от моя господар син? не думах ли: недей ме лъга?
29И той каза на Гиезия: опаши се през кръста и вземи тоягата ми в ръка и върви; ако някого срещнеш, не го поздравявай, а ако някой те поздрави, не му отговаряй; и тури тоягата ми върху лицето на детето.
30И майката на детето каза: жив Господ и жива ти душа! Няма да те оставя. Тогава и той стана и тръгна подире й.
31Гиезий отиде преди тях и тури тоягата върху лицето на детето. Но не се чу ни глас, ни отговор. И излезе насреща му, обади му и каза: детето не се събужда.
32И Елисей влезе в къщата, и ето, умрялото дете лежи на леглото му.
33И влезе, затвори вратата след себе си и се помоли Господу;
34след това се качи, легна върху детето, тури устата си върху неговите уста, очите си върху неговите очи, и дланите си върху неговите длани, и се простря върху него, и тялото на детето се сгря.
35Елисей стана и взе да ходи из горницата насам-нататък; после пак се качи и се простря върху него. И детето кихна седем пъти и отвори очите си.
36И той повика Гиезия и рече: повикай тая сонамка. И той я повика. Тя дойде при него, и той каза: вземи сина си.
37Тя се доближи, падна пред нозете му и се поклони доземи; след това взе сина си и излезе.
Исаия 63.11-64.5
(Вечерня, 13-то четиво)
11Тогава народът Му си спомни древните дни, дните Моисееви: де е Оня, Който ги изведе от морето с пастира на Своите овци? Де е Оня, Който вложи в сърцето му Светия Свой Дух,
12Който води Моисея за дясна ръка с величествената Си мишца, раздели пред тях водите, за да Си създаде вечно име;
13Който ги води през бездни, като кон по степи, и те се не препъваха?
14Както стадо слиза в долина, - Дух Господен ги води към покой. Тъй води Ти народа Си, за да Си създадеш славно име.
15Назърни от небесата и погледай от жилището на Твоята светиня и на Твоята слава: де е Твоята ревност и Твоята мощ? Голямото Твое милосърдие и Твоите към мене милости са спрени.
16Само Ти си наш Отец; защото Авраам не ни познава, нито Израил ни признава за свои; Ти, Господи, си наш Отец, отвека Твоето име е: "Изкупител наш".
17Защо, Господи, си допуснал да се отбием от Твоите пътища, да се ожесточи сърцето ни, за да Ти се не боим? Обърни се заради Твоите раби, заради колената на Твоето наследие.
18Кратко време владя над него народът на Твоята светиня: враговете ни потъпкаха Твоето светилище.
19Ние станахме такива, над които Ти като че никога не си владял, и над които името Ти не се е именувало.
1О, да беше Ти раздрал небесата и слязъл! Планините биха се разтопили от лицето Ти
2като от огън, който разтопява, като от огън, който вода възварява, за да направиш името Си известно на Твоите врагове; от Твоето лице биха трепнали народите.
3Когато извършваше страшни дела, от нас неочаквани, и слизаше, - планините се топяха от Твоето лице.
4Защото отвека не бяхме слушали, не бяхме внимавали с ухо, и никое око не бе виждало други бог, освен Тебе, който да е сторил толкова за онези, които се нему надяват.
5Ти милостиво срещаше всекиго, който се радваше и който вършеше правда, който Те спомняше в Твоите пътища. Но, ето, Ти се разгневи, защото ние отдавна грешихме; и как тогава ще бъдем спасени?
Еремия 31.31-34
(Вечерня, 14-то четиво)
31Ето, настъпват дни, казва Господ, и ще сключа с дома Израилев и с дома Иудин нов завет, -
32не такъв завет, какъвто сключих с бащите им в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа из Египетската земя; оня Мой завет те нарушиха, ако и да оставах в съюз с тях, казва Господ.
33Но ето заветът, който ще сключа с Израилевия дом след ония дни, казва Господ: ще вложа Моя закон във вътрешността им и ще го напиша в сърцата им, и Аз ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ.
34И няма вече да учат един другиго, брат - брата и да говорят: "познайте Господа", защото всички, от малък до голям, сами ще Ме знаят, казва Господ, защото ще простя беззаконията им, и за греховете им няма вече да си спомня.
Даниил 3.1-23; Song of the Three 1-66 with verses
(Вечерня, 15-то четиво)
1Цар Навуходоносор направи златен истукан, висок шейсет лакти, широк шест лакти, и постави го на поле Деир, в областта Вавилонска;
2и проводи цар Навуходоносор да съберат сатрапи, наместници, воеводи, върховни съдии, ковчежници, законоведци, съдници и всички областни управители, да дойдат на тържественото откриване истукана, който бе поставил цар Навуходоносор.
3И събраха се сатрапи, наместници, военачалници, върховни съдии, ковчежници, законоведци, съдници и всички областни управители за откриване на истукана, който цар Навуходоносор бе поставил, и застанаха пред истукана, що бе въздигнал Навуходоносор.
4Тогава глашатай високо се провикна: "обажда ви се вам, народи, племена и езици:
5щом чуете звук от тръба, пищялка, цитра, цафара, гусла и симфония, и всякакви свирала, паднете и се поклонете на златния истукан, който постави цар Навуходоносор;
6а който не падне и не се поклони, веднага ще бъде хвърлен в горяща огнена пещ".
7Затова, кога всички народи чуха звук от тръба, пищялка, цитра, цафара, гусла и всякакви свирала, паднаха всички народи, племена и езици и се поклониха на златния истукан, който цар Навуходоносор бе поставил.
8В това също време дойдоха някои от халдейците и наклеветиха иудеите.
9Те казаха на цар Навуходоносора: "царю, да си жив довека!
10Ти, царю, даде заповед, всеки човек, щом чуе глас от тръба, пищялка, цитра, цафара, гусла, симфония и всякакви свирала, да падне и се поклони на златния истукан;
11а който не падне и не се поклони, той трябва да бъде хвърлен в горяща огнена пещ.
12Има иудейски мъже, които си поставил над делата в страната Вавилонска, Седрах, Мисах и Авденаго'; тия мъже не се покоряват на твоята заповед, царю, на твоите богове не служат и на златния истукан, който ти си поставил, не се покланят".
13Тогава Навуходоносор в гняв и ярост заповяда да доведат Седраха, Мисаха и Авденаго'; и доведоха тия мъже при царя.
14Навуходоносор им каза: "с умисъл ли вие, Седрахме, Мисахе и Авденаго' не служите на моите богове, и на златния истукан, който поставих, не се покланяте?
15Отсега, ако сте готови, щом чуете звук от тръба, пищялка, цитра, цафара, гусла, симфония и всякакви свирала, паднете и се поклонете на истукана, който направих; ако ли не се поклоните, веднага ще бъдете хвърлени в горяща огнена пещ, и тогава кой Бог ще ви избави от ръката ми?"
16Отговориха Седрах, Мисах и Авденаго' и казаха на цар Навуходоносора: "няма нужда да ти отговаряме на това.
17Нашият Бог, Комуто ние служим, е силен да ни спаси от горящата огнена пещ, и от твоята ръка, царю, ще ни избави.
18Ако ли и това не бъде, нека ти е известно, царю, че няма да служим на твоите богове, и на златния истукан, що си поставил, няма да се поклоним".
19Тогава Навуходоносор се изпълни с ярост, и видът на лицето му се измени против Седраха, Мисаха и Авденаго', и той заповяда да опалят пещ седем пъти по-силно, отколкото обикновено я опалваха;
20и заповяда на най-силните от войската си мъже да вържат Седраха, Мисаха и Авденаго' и да ги хвърлят в горящата огнена пещ.
21Тогава тия мъже бяха вързани с долните си и горните дрехи, с превръзки на глава и с другите си дрехи и бидоха хвърлени в горящата огнена пещ.
22И понеже заповедта царева беше строга, и пещта опалена извънредно много, пламъкът от огъня умъртви людете, които хвърлиха Седраха, Мисаха и Авденаго'.
23А тримата тия мъже - Седрах, Мисах и Авденаго' - паднаха в горящата огнена пещ вързани.
Римляни 6.3-11 (Апостол)
3Или не знаете, че всички ние, които се кръстихме в Христа Иисуса, в Неговата смърт се кръстихме?
4И тъй, ние се погребахме с Него чрез кръщението в смъртта, та, както Христос възкръсна от мъртвите чрез славата на Отца, тъй и ние да ходим в обновен живот.
5Защото, ако сме сраснати с подобието на смъртта Му, то ще бъдем съучастници и на възкресението,
6като знаем това, че ветхият наш човек е разпнат с Него, за да бъде унищожено греховното тяло, та да не бъдем вече роби на греха;
7защото, който е умрял, той се е освободил от грях.
8Ако пък сме умрели с Христа, вярваме, че и ще живеем с Него,
9знаейки, че Христос, веднъж възкръснал от мъртвите, вече не умира: смъртта няма вече власт над Него.
10Колкото до това, че Той умря, умря веднъж за греха; а колкото до това, че живее, живее за Бога.
11Тъй и вие считайте себе си мъртви за греха, обаче живи за Бога в Христа Иисуса, нашия Господ.
Матей 28.1-20 (Евангелие)
1И като мина събота, на разсъмване, в първия ден на седмицата, дойде Мария Магдалина и другата Мария да видят гроба.
2И ето, стана голям трус: защото Ангел Господен слезе от небето, пристъпи, отвали камъка от вратата гробни и седеше върху него;
3видът му беше като светкавица, а дрехата му - бяла като сняг;
4и пазачите, уплашени от него, се разтрепериха и станаха като мъртви.
5Ангелът се обърна към жените и им рече: не бойте се; зная, че търсите разпнатия Иисуса;
6няма Го тук: Той възкръсна, както беше казал; дойдете, вижте мястото, дето е лежал Господ,
7и идете скоро, та обадете на учениците Му, че Той възкръсна от мъртвите, и ето, преварва ви в Галилея; там ще Го видите. На, казах ви.
8И като излязоха бързо из гроба, те със страх и радост голяма се затекоха да обадят на учениците Му.
9А когато отиваха да обадят на учениците Му, ето, Иисус ги срещна и рече: радвайте се! А те се приближиха, хванаха се за нозете Му и Му се поклониха;
10тогава Иисус им казва: не бойте се; идете и обадете на братята Ми, да идат в Галилея, и там ще Ме видят.
11Когато те отиваха, ето, някои от стражата, като влязоха в града, обадиха на първосвещениците за всичко станало.
12И тия, като се събраха със стареите и се съветваха, дадоха на войниците доста пари
13и рекоха: кажете, че учениците Му дойдоха нощем и Го откраднаха, когато ние спяхме,
14и ако за това стигне слух до управителя, ние ще уталожим гнева му, и вас ще избавим от грижи.
15А те взеха парите и постъпиха, според както бяха научени. И тая мълва се носи между иудеите доднес.
16А единайсетте ученици отидоха в Галилея, на планината, дето им бе заповядал Иисус;
17и като Го видяха, поклониха Му се; а някои се усъмниха.
18И като се приближи Иисус, заговори и им рече: даде Ми се всяка власт на небето и на земята.
19И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа,
20и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин.