Лука 22.1-39 (Евангелие, Жених)

1Наближаваше празник Безквасници, наречен Пасха; 2а първосвещениците и книжниците диреха, като как да Го погубят, защото се бояха от народа. 3И влезе сатаната в Иуда, наричан Искариот, един от числото на дванайсетте. 4И той отиде и се наговори с първосвещениците и воеводите, как да им Го предаде. 5Те се зарадваха и се споразумяха да му дадат пари; 6и той обеща, и търсеше сгодно време да им Го предаде не пред народа. 7И настана денят Безквасници, когато трябваше да се заколи пасхалното агне, 8и прати Иисус Петра и Иоана, като им рече: идете, пригответе ни пасха, за да ядем. 9А те Му рекоха: де искаш да приготвим? 10Той им отговори: ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него в къщата, дето влезе, 11и кажете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: де е стаята, в която да ям пасхата с учениците Си? 12И той ще ви покаже горница голяма, постлана; там пригответе. 13Като отидоха, намериха, както им бе казал, и приготвиха пасхата. 14И когато настана часът, Той седна на трапезата, и дванайсетте апостоли с Него, 15и им рече: от сърце пожелах да ям с вас тая пасха, преди да пострадам, 16понеже, казвам ви, няма вече да я ям, докле тя се не извърши в царството Божие. 17И като взе чашата и благодари, рече: вземете я и разделете помежду си, 18защото, казвам ви, няма да пия от лозовия плод, докле не дойде царството Божие. 19И като взе хляб и благодари, преломи и им даде, казвайки: това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мой спомен. 20Също взе и чашата след вечеря, като рече: тая чаша е новият завет с Моята кръв, която за вас се пролива. 21Но ето, ръката на тогова, който Ме предава, е с Мене на трапезата; 22прочее, Син Човеческий отива, според както е определено; но горко на оня човек, чрез когото се предава. 23И те почнаха да се питат помежду си, кой ли ще е от тях оня, който ще направи това. 24А имаше и препирня помежду им, кой от тях да се смята за по-голям. 25А Той им рече: царете на езичниците господаруват над тях, а ония, които ги владеят, благодетели се наричат; 26а вие недейте тъй: но по-големият между вас да бъде като по-малкия, и който началствува, да бъде като оня, който слугува. 27Защото кой е по-голям: който седи на трапезата ли, или който слугува? Не е ли оня, който седи? Пък Аз съм среди вас като прислужник. 28Но вие сте, които устояхте с Мене в Моите напасти, 29и Аз ви завещавам, както Ми завеща Моят Отец, царство, 30за да ядете и пиете на трапезата Ми в Моето царство, и да седнете на престоли да съдите дванайсетте колена Израилеви. 31И рече Господ: Симоне, Симоне! Ето, сатаната поиска да ви сее като пшеница; 32но Аз се молих за тебе, да не оскъднее вярата ти; и ти някога, кога се обърнеш, утвърди братята си. 33Той Му отговори: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт! 34Но Той рече: казвам ти, Петре, не ще пропее днес петел, преди ти три пъти да се отречеш, че Ме познаваш. 35И рече им: когато ви пратих без кесия, и без торба, и без обуща, останахте ли лишени от нещо? Те отговориха: от нищо. 36Тогава им рече: но сега, който има кесия, нека я вземе, тъй също и торба; а който няма, нека продаде дрехата си и да купи нож; 37защото, казвам ви, върху Мене трябва да се изпълни и това писано: "и към беззаконници бе причислен". Понеже това, що се отнася до Мене, се привършва. 38Те рекоха: Господи, ето тук има два ножа. Той им отвърна: достатъчни са. 39И като излезе, тръгна, както обикновено, за Елеонската планина; след Него тръгнаха и учениците му.

Еремия 11.18-12.5, 9-11, 14-15 (1-ви час)

18Господ ми откри, и аз зная; Ти ми показа техните дела. 19Аз пък като кротко агне, водено на клане, и не знаех, че те замислят кроеж против мене, думайки: "да турим отровно дърво в неговото ядене и да го изтръгнем от земята на живите, тъй че и името му вече да се не споменува". 20Но Ти, Господи Саваот, праведни Съдия, Който изпитваш сърца и утроби, дай да видя Твоето върху тях отмъщение, защото на Тебе поверих моето дело! 21Затова тъй казва Господ за анатотските мъже, които искат да отнемат душата ти и които казват: не пророчествувай в име Господне, да не умреш от наши ръце; 22затова тъй казва Господ Саваот: ето, Аз ще ги посетя: младежите им ще умрат от меч; синовете и дъщерите им ще умрат от глад. 23И няма да остане нищо от тях, защото ще напратя нещастия върху анатотските мъже в годината, когато ги посетя.

1Праведен ще бъдеш Ти, Господи, ако почна да се съдя с Тебе; и при все това ще говоря с Тебе за правосъдие: защо пътят на нечестивците успява, и всички вероломци добруват? 2Ти ги посади, и те се вкорениха, израстоха и плод дават. В устата им Ти си близък, но - далечен от сърцето им. 3А мене, Господи, Ти знаеш, Ти ме видиш и изпитваш сърцето ми, какво е към Тебе. Отлъчи ги като овци за клане и приготви ги за деня на убиването. 4Дълго ли ще тъжи земята, и ще съхне тревата по всички поля? Добитък и птици гинат поради нечестието на жителите й; защото казват: Той не ще види, какво ще стане с нас. 5Ако ти бяга с пешаци, и те те измориха, как тогава ще се надпреваряш с коне? и ако в мирна страна беше безопасен, какво ще правиш, кога придойде Иордан? 9Моето наследие Ми стана като пъстра птица, върху която от вси страни се струпаха други грабливи птици. Вървете, събирайте се, всички полски зверове; идете да го изядете. 10Много пастири развалиха лозето Ми, стъпкаха с нозе дела Ми; милия Ми дял направиха пуста степ, - 11направиха го пустиня, и той, запустял, плаче пред Мене; цялата земя е опустошена, защото ни един човек не взима това присърце. 14Тъй казва Господ: за всички Мои зли съседи, които нападат дела, що дадох за наследство на Моя народ Израиля, ето, Аз ще ги изтръгна от земята им, и дома Иудин ще изтръгна из средата им. 15Но след като ги изтръгна, пак ще ги върна и помилувам, и ще доведа всекиго в неговия дял, и всекиго - в земята му.

Изход 19.10-19 (Вечерня)

10И рече Господ на Моисея: иди при народа, (извести) и освети го днес и утре; нека изперат дрехите си, 11и да се приготвят за третия ден, защото в третия ден ще слезе Господ на Синай планина пред очите на целия народ; 12и тегли за народа черта от всички страни и кажи: пазете се да се не качите на планината, нито да се допирате до подножието й: всеки, който се допре до планината, ще бъде предаден на смърт; 13ръка да се не допре до него, а с камъни да го убият, или със стрела да го застрелят; добитък ли бъде, или човек, жив да не остане; кога провлечено засвири тръбата (кога облакът се вдигне от планината), могат да се качат на планината. 14Тогава слезе Моисей от планината и дойде при народа, освети народа, и те опраха дрехите си. 15И каза на народа: бъдете готови за третия ден; не се приближавайте до жена. 16На третия ден, утринта, имаше гръмове и светкавици, и гъст облак над планината (Синайска) и много силен тръбен глас; и целият народ, който беше в стана, затрепери. 17И изведе Моисей народа от стана да посрещне Господа, и се спряха при полите на планината. 18А планина Синай беше цяла в дим, защото Господ бе слязъл върху нея в огън; и се издигаше от нея дим като дим от пещ, и цялата планина силно се тресеше; 19и тръбният глас ставаше все по-силен и по-силен. Моисей говореше, и Бог му отговаряше с глас.

Йов 38.1-23; 42.1-5 (Вечерня)

2кой е тоя, който омрачава Провидението с думи без смисъл? 3Препаши сега кръста си като мъж: Аз ще те питам, и ти Ми обяснявай: 4де беше ти, когато полагах основите на земята? - кажи, ако знаеш. 5Кой й определи мярката, ако знаеш? Или кой е опъвал по нея въжето? 6На какво са закрепени основите й, или кой положи крайъгълния й камък, 7при общото ликуване на утринните звезди, когато всички Божии синове възклицаваха от радост? 8Кой затвори морето с врата, когато се то изтръгна, та излезе като из утроба, 9когато облаците направих негово облекло и мъглата - негови пелени, 10и му утвърдих Моя наредба и поставих ключалки и врата, 11и казах: дотука ще дойдеш и няма да преминуваш, и тука е границата на гордите твои вълни? 12Давал ли си ти някога през живота си заповед на утринта и посочвал ли си на зората мястото й, 13за да обгърне тя краищата на земята и да изтърси от нея нечестивците, 14за да се измени земята като глина под печат и да стане като разноцветно облекло, 15да се отнеме от нечестивците светлината им и да се съкруши дръзката им ръка? 16Слизал ли си в дълбочината морска и влизал ли си да изследваш бездната? 17Отваряли ли са се за тебе вратата на смъртта, и видял ли си ти вратата на смъртната сянка? 18Изгледал ли си ширината на земята? Разправи, ако знаеш всичко това. 19Де е пътят към жилището на светлината, и де е мястото на тъмата? 20Ти трябва да си стигал до границите й и знаеш пътеките към дома й. 21Ти знаеш това, защото тогава си бил вече роден, и броят на дните ти е твърде голям. 22Влизал ли си ти в пазилищата на снега и видял ли си съкровищата на градушката, 23които Аз пазя за смутно време, за ден на битка и война?

1Отговори Иов на Господа и рече: 2зная, че Ти всичко можеш, и че намерението Ти не може да бъде спряно. 3Кой е този, който помрачава Провидението, без да разбира нещо? Тъй, аз говорих онова, що не разбирах, за чудни мен дела, които не знаех. 4Послушай ме, виках аз, и ще говоря, и каквото Те питам, обясни ми. 5Слушал бях за Тебе със слуха на ухото; сега пък очите ми Те виждат;

Исаия 50.4-11 (Вечерня)

4Господ Бог Ми даде език на мъдри, за да мога с думи да подкрепя изнемогващия: всяка заран Той пробужда, пробужда ухото Ми, за да слушам като ония, които се учат. 5Господ Бог Ми отвори ухото, и Аз се не възпротивих, не отстъпих назад. 6Гърба Си подложих на биещите, и страните Си - на удрящите; лицето Си не скривах от поругание и заплюване. 7И Господ Бог Ми помага; затова не се срамувам, затова държа лицето Си като кремък, и зная, че няма да остана посрамен. 8Близо е Оня, Който Ме оправдава: кой иска да се надваря с Мене? Да застанем заедно. Кой иска да се съди с Мене? Нека пристъпи към Мене. 9Ето, Господ Бог Ми помага: кой ще Ме осъди? Ето, те всички като дреха ще овехтеят; молец ще ги изяде. 10Кой от вас се бои от Господа, слуша гласа на Неговия Раб? Който ходи в мрак, без светлина, да се уповава на името Господне и да се осланя на своя Бог. 11Ето, всички вие, които палите огън, които сте въоръжени със запалени стрели, - идете в пламъка на вашия огън и на стрелите, които сте нажежили! Това ще ви бъде от Моята ръка: в мъчение ще умрете.

1 Коринтяни 11.23-32 (Апостол)

23Аз приех от Господа това, що ви и предадох, а именно, че Господ Иисус през нощта, когато бе предаден, взе хляб и 24поблагодари, преломи и каза: вземете, яжте, това е Моето тяло, за вас преломявано; това правете за Мой спомен. 25Взе също и чашата подир вечеря и каза: тая чаша е новият завет в Моята кръв; това правете, колчем пиете, за Мой спомен. 26Защото, колчем ядете тоя хляб, и пиете тая чаша, ще възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той. 27Затова, който яде тоя хляб или пие чашата Господня недостойно, виновен ще бъде спрямо тялото и кръвта Господня. 28Но нека човек да изпитва себе си, и тогава да яде от хляба и да пие от чашата. 29Защото, който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне. 30Затова между вас има много немощни и болни, а и умират доста. 31Защото, ако бихме изпитвали сами себе си, нямаше да бъдем съдени; 32а бидейки така съдени, от Господа се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света.

Матей 26:2-20; John 13:3-17; Matt 26:21-39; Luke 22:43-45; Matt 26:40-27:2 (Евангелие, Съставно)

2знаете, че подир два дни ще бъде Пасха, и Син Човеческий ще бъде предаден на разпятие. 3Тогава първосвещениците и книжниците и стареите народни се събраха в двора на първосвещеника, на име Каиафа, 4и решиха в съвета да уловят Иисуса с измама и убият; 5но казваха: само не на празника, за да не стане смут у народа. 6А когато Иисус беше във Витания, в къщата на Симона Прокажени, 7приближи се до Него една жена, която носеше алабастрен съд с драгоценно миро, и го възливаше върху главата Му, когато Той седеше на трапезата. 8Като видяха това, учениците Му възнегодуваха и казваха: защо е това прахосване: 9защото това миро можеше да се продаде много скъпо, и парите да се раздадат на сиромаси. 10Но Иисус, като разбра това, рече им: защо смущавате жената? Тя извърши добро дело за Мене: 11защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога имате; 12като изля това миро върху тялото Ми, тя Ме приготви за погребение. 13Истина ви казвам: дето и да бъде проповядвано това Евангелие по цял свят, ще се разказва за неин спомен и това, що тя извърши. 14Тогава един от дванайсетте, на име Иуда Искариот, отиде при първосвещениците 15и рече: какво ще ми дадете, та да ви Го предам? А те му предложиха трийсет сребърника. 16И оттогава той търсеше сгоден случай да Го предаде. 17А в първия ден на празник Безквасници пристъпиха учениците към Иисуса и Му рекоха: де искаш да Ти приготвим да ядеш пасхата? 18Той рече: идете в града у еди-кого си и му кажете: Учителят казва: времето Ми наближава, у тебе ще правя пасхата с учениците Си. 19Учениците направиха, както им заповяда Иисус, и приготвиха пасхата. 20А когато се свечери, Той седна на трапезата с дванайсетте ученика; 3Иисус, знаейки, че Отец всичко Му е предал в ръцете, и че от Бога е излязъл и при Бога отива, 4стана от вечерята, съблече горната Си дреха и, като взе убрус, препаса се; 5после наля вода в умивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги отрива с убруса, с който бе препасан. 6Дохожда, прочее, при Симона Петра, а тоя Му казва: Господи, Ти ли ще ми миеш нозете? 7Иисус му отговори и рече: което върша Аз, ти сега не знаеш, а отпосле ще разбереш. 8Петър Му казва: няма да умиеш нозете ми вовеки. Иисус му отговори: ако те не умия, нямаш дял с Мене. 9Симон Петър Му казва: Господи, не само нозете ми, но и ръцете и главата. 10Иисус му казва: умитият има нужда само нозете си да умие, защото цял е чист; и вие сте чисти, ала не всички. 11Защото Той знаеше, кой щеше да Го предаде, затова и рече: не всички сте чисти. 12А когато им уми нозете и Си облече дрехата, седна пак на трапезата и им рече: знаете ли, какво ви направих? 13Вие Ме наричате Учител и Господ, и добре казвате, понеже съм такъв. 14И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни да умивате нозете един другиму. 15Защото ви дадох пример, да правите и вие същото, каквото Аз ви направих. 16Истина, истина ви казвам: няма слуга по-горен от господаря си, нито пратеник по-горен от оногова, който го е пратил. 17Ако знаете това, блажени сте, кога го изпълнявате. 21и когато ядяха, рече: истина ви казвам, един от вас ще Ме предаде; 22те се много наскърбиха, и всеки от тях почна да Го пита: да не съм аз, Господи? 23А Той отговори и рече: който топна с Мене в блюдото, той ще Ме предаде, 24прочее, Син Човеческий отива, както е писано за Него; но горко на оня човек, чрез когото Син Човеческий ще се предаде; добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил. 25А Иуда, който Го предаде, отговори и рече: да не съм аз, Рави? Иисус му отговори: ти каза. 26И когато ядяха, Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте: това е Моето тяло. 27И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички; 28защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове. 29И казвам ви, че отсега нататък няма да пия от тоя лозов плод до оня ден, когато с вас ще го пия нов в царството на Отца Си. 30И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина. 31Тогава Иисус им каза: всички вие ще се съблазните поради Мене през тая нощ; защото писано е: "ще поразя пастира, и ще се пръснат овците на стадото". 32А след възкресението Си ще ви изпреваря в Галилея. 33Тогава Петър Му отговори и рече: дори и всички да се съблазнят поради Тебе, аз никога няма да се съблазня. 34Иисус му рече: истина ти казвам, че тая нощ, преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. 35Петър Му казва: ако потрябва дори и да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе. Същото рекоха и всички ученици. 36След това отива с тях Иисус на едно място, наричано Гетсимания, и казва на учениците: поседете тука, докле ида там да се помоля. 37И като взе със Себе Си Петра и двамата Зеведееви синове, почна да скърби и да тъгува. 38Тогава им казва Иисус: душата Ми е прескръбна до смърт; останете тук и бъдете будни с Мене. 39И като се поотдалечи, падна на лицето Си, молеше се и думаше: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша, обаче не както Аз искам, а както Ти. 43И яви Му се Ангел от небето и Го подкрепяше. 44И понеже се намираше във вътрешна борба, молеше се по-усърдно, а потта Му беше като кървави капки, падащи на земята. 45Като стана от молитва, дойде при учениците и ги намери заспали от тъга; 40И дохожда при учениците и ги намира да спят, и казва на Петра: толкоз ли не можахте един час да стоите будни с Мене? 41Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта - немощна. 42Пак като се отдалечи повторно, помоли се, казвайки: Отче Мой, ако не може Ме отмина тая чаша, без да я изпия, нека бъде Твоята воля. 43А като дойде, намира ги пак да спят, понеже очите им бяха натегнали. 44И като ги остави, отдалечи се пак и се помоли трети път, като каза същите думи. 45След това дохожда при учениците Си и им казва: спете, прочее, и почивайте! Ето, наближи часът, и Син Човеческий се предава в ръцете на грешници; 46ставайте, да вървим! Ето, приближи се оня, който Ме предава. 47И докле Той още говореше, ето, Иуда, един от дванайсетте, дойде, и с него множество народ с ножове и колове, от страна на първосвещениците и стареите народни. 48А оня, който Го предаваше, бе им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го. 49И веднага се приближи до Иисуса и рече: радвай се, Рави! и Го целуна. 50А Иисус му рече: друже, защо си дошъл? Тогава пристъпиха, сложиха ръце на Иисуса и Го хванаха. 51И ето, един от ония, които бяха с Иисуса, протегна ръка, извади ножа си и, като удари слугата на първосвещеника, отряза му ухото. 52Тогава Иисус му казва: върни ножа си на мястото му; защото всички, които се залавят за нож, от нож ще погинат; 53или мислиш, че не мога сега помоли Своя Отец, и Той ще ми представи повече от дванайсет легиона Ангели? 54Но как ще се сбъднат Писанията, че тъй трябва да бъде? 55Тогава Иисус каза на народа: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете; всеки ден седях с вас, поучавайки в храма, и Ме не хванахте. 56Но всичко това стана, за да се сбъднат пророческите писания. Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха. 57А ония, които хванаха Иисуса, заведоха Го при Каиафа първосвещеника, дето бяха събрани книжниците и стареите. 58Петър пък вървеше след Него отдалеч до двора на първосвещеника; и, като влезе вътре, седна със слугите, за да види края. 59А първосвещениците и стареите и целият синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Иисуса, за да Го умъртвят, 60и не намираха; и, макар да надойдоха много лъжесвидетели, не намериха. Ала най-сетне дойдоха двама лъжесвидетели 61и рекоха: Тоя каза: мога да разруша Божия храм, и в три дни да го съзидам. 62И като стана първосвещеникът, рече Му: нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тези против Тебе? 63Но Иисус мълчеше. А първосвещеникът Му рече: заклевам Те в Живия Бог, да ни кажеш, Ти ли си Христос, Син Божий? 64Иисус му отговаря: ти рече; казвам ви обаче: отсега ще видите Сина Човечески, седнал отдясно на Силата и идещ на небесните облаци. 65Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и рече: Той богохулствува! Каква нужда имаме вече от свидетели? На, сега чухте богохулството Му! 66Как ви се струва? А те отговориха и рекоха: заслужава смърт. 67Тогава Го заплюваха и биеха по лицето, а други Му удряха плесници 68и думаха: проречи ни, Христе, кой Те удари? 69А Петър седеше вън на двора. И приближи се до него една слугиня и рече: и ти беше с Иисуса Галилееца. 70Но той се отрече пред всички, като каза: не зная, що говориш. 71А когато отиваше към вратата, видя го друга и думаше на ония, що бяха там: и тоя беше с Иисуса Назорея. 72А той пак се отрече с клетва: не познавам Човека. 73Малко по-сетне се приближиха ония, които стояха там, и казаха на Петра: наистина и ти си от тях, защото и твоят говор те издава. 74Тогава той почна да проклина и да се кълне: не познавам Човека. И веднага пропя петел. 75И спомни си Петър думата, казана му от Иисуса: преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. И като излезе вън, плака горко.

1А когато се съмна, всички първосвещеници и стареи народни направиха съвещание против Иисуса, за да Го убият; 2и като Го вързаха, отведоха Го и предадоха на управителя Понтия Пилата.

Йоан 13.1-11 (Евангелие, При умиването на нозете)

1Пред празник Пасха Иисус, знаейки, че е дошъл часът Му да премине от тоя свят към Отца, и понеже бе възлюбил Своите, които бяха в света, Той ги възлюби докрай. 2И във време на вечеря, когато дяволът бе вече вложил в сърцето на Иуда Симонов Искариот да Го предаде, 3Иисус, знаейки, че Отец всичко Му е предал в ръцете, и че от Бога е излязъл и при Бога отива, 4стана от вечерята, съблече горната Си дреха и, като взе убрус, препаса се; 5после наля вода в умивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги отрива с убруса, с който бе препасан. 6Дохожда, прочее, при Симона Петра, а тоя Му казва: Господи, Ти ли ще ми миеш нозете? 7Иисус му отговори и рече: което върша Аз, ти сега не знаеш, а отпосле ще разбереш. 8Петър Му казва: няма да умиеш нозете ми вовеки. Иисус му отговори: ако те не умия, нямаш дял с Мене. 9Симон Петър Му казва: Господи, не само нозете ми, но и ръцете и главата. 10Иисус му казва: умитият има нужда само нозете си да умие, защото цял е чист; и вие сте чисти, ала не всички. 11Защото Той знаеше, кой щеше да Го предаде, затова и рече: не всички сте чисти.

Йоан 13.12-17 (Евангелие, След умиването на нозете)

12А когато им уми нозете и Си облече дрехата, седна пак на трапезата и им рече: знаете ли, какво ви направих? 13Вие Ме наричате Учител и Господ, и добре казвате, понеже съм такъв. 14И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни да умивате нозете един другиму. 15Защото ви дадох пример, да правите и вие същото, каквото Аз ви направих. 16Истина, истина ви казвам: няма слуга по-горен от господаря си, нито пратеник по-горен от оногова, който го е пратил. 17Ако знаете това, блажени сте, кога го изпълнявате.

Мъченик Евпсихий от Кесария Кападокия (362)

Този свети мъченик бил женен мъж, живеещ в Кападокия. По време на управлението на Юлиан Отстъпник той, заедно с някои други християни, разрушил езическия храм на богинята Фортуна. (В Пролога се казва, че това бил денят на сватбата му). Заради това той и неговите спътници били жестоко измъчвани, след което обезглавени.

По това време Свети Василий Велики управлявал Църквата в тази част на Кападокия. Когато отстъпилият император, отивайки да се бие с персите, дошъл в града, в който Евпсихий бил мъченически убит, Свети Василий отишъл да го посрещне, носейки три ечемичени хляба в знак на почит и добре дошли. Императорът, винаги враждебен към християните, заповядал да дадат на епископа шепа сено в замяна. Свети Василий казал на императора: „Сега ни се подиграваш, царю; ние ти носим хляб, с който се храним, а ти ни даваш мизерна храна, която ти, с цялата си сила, не си в състояние да превърнеш в храна за хората.“ Императорът загинал в персийската кампания.