23 Декември 2026
Сряда от 30-а седмица след Петдесетница

Рождественски пост

Почитани светии

Свети десет мъченици Критски
Десетте свети мъченици от Крит (250)
Нашият преподобни отец Павел, архиепископ на Неокесария (IV в.)
Свети отец Наум Охридски, чудотворец и просветител на славяните (ок. 900 г.)

Библейски четива (Синодален превод)

Евреи 10.1-18 (Апостол)

1Законът, като има сянката на бъдещите блага, а не самия образ на нещата, никога не може с едни и същи жертви, принасяни постоянно всяка година, да направи съвършени ония, които дохождат с тях. 2Инак, биха престанали да бъдат принасяни, защото служещите, очистени веднъж, нямат вече никакво съзнание за грехове. 3Но с жертвите всяка година се напомня за грехове, 4защото не е възможно юнча и козя кръв да отнима грехове. 5Заради това Христос, влизайки в света, казва: "жертва и принос Ти не пожела, а тяло Ми приготви. 6Всесъжения и жертви за грях не Ти са угодни. 7Тогава рекох: ето, ида (писано е за Мене в началото на книгата), да изпълня, Боже, Твоята воля". 8Като каза по-горе: "жертва и принос, всесъжения и жертви за грях (които се принасят според закона) Ти не пожела и не Ти са угодни", 9сетне рече: "ето, ида, Боже, да изпълня Твоята воля". С това Той отменява първото, за да постави второто. 10По тая воля сме осветени чрез извършеното веднъж завинаги принасяне на Иисус Христовото тяло. 11И всеки свещеник стои та служи всекидневно и много пъти принася едни и същи жертви, които никога не могат да премахнат грехове; 12а Той, като принесе само една жертва за грехове, завинаги седна отдясно Богу, 13очаквайки по-нататък, докле враговете Му бъдат турени подножие на нозете Му. 14Защото чрез едно само принасяне Той направи освещаваните съвършени завинаги. 15А свидетелствува ни и Дух Светий; защото, след като по-рано рече: 16"този е заветът, който ще им завещая след ония дни, казва Господ: ще вложа законите Си в сърцата им, и в мислите им ще ги напиша". Той прибавя: 17"и за греховете и беззаконията им няма вече да си спомня". 18А дето има прошка за тия, няма вече принос за грях.

Марк 8.30-34 (Евангелие)

30И запрети им да говорят за Него, комуто и да било. 31И начена да ги учи, че Син Човечески трябва много да пострада, да бъде отхвърлен от стареите, първосвещениците и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да възкръсне. 32И говореше за това открито. Но Петър, като Го взе настрана, захвана да Му възразява. 33А Той, като се обърна и погледна учениците Си, сгълча Петра и рече: махни се от Мене, сатана! защото мислиш не за това, що е Божие, а що е човеческо. 34И като повика народа с учениците Си, рече им: който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва.

Жития на светиите

Десетте свети мъченици от Крит (250)

И десетимата страдали заедно за Христос на остров Крит по време на управлението на император Деций. Те били измъчвани и унижавани в продължение на тридесет дни, но понасяли изпитанията си с такова спокойствие, че управителят се опасявал, че и други ще бъдат обърнати към вярата, затова ги обезглавил.

Нашият преподобни отец Павел, архиепископ на Неокесария (IV в.)

Този свети епископ бил толкова почитан, че бил призован от самия император Ликиний, който се опитал да го отвърне от вярата. Когато това се провалило, императорът заповядал да се излее разтопен метал върху ръцете на епископа, което ги оставило парализирани и ужасно обезобразени. Минали години, християнството било легализирано от Константин Велики и когато бил свикан Никейският събор, Свети Павел бил сред призовани епископи. Много от присъстващите епископи носели по телата си белезите на Господ Иисус (Гал. 6:17): изгубени носове, уши или очи, белези и изгаряния от изпитанията им за Христос. На събора император Константин коленичил пред Свети Павел и целунал ръцете му като свети мощи, казвайки: „Никога няма да се уморя да целувам тези ръце, които са загубили живота си заради моя Христос.“ След събора светият епископ служил в Неокесария още няколко години, след което починал в мир.

Свети отец Наум Охридски, чудотворец и просветител на славяните (ок. 900 г.)

Той бил ученик на светиите Кирил и Методий (11 май) и пътувал с тях по време на мисионерското им пътуване сред славяните. Заедно с тях и другите им спътници той издържал много изпитания, включително няколко затвора от ръцете на латинските франки, които се стремели да завземат контрола над областта Моравия, за да наложат латинския език и да разпространят ереста на филиокве. За известно време проблемите им били облекчени от папа Адриан II, който подкрепил мисията и назначил свети Методий архиепископ на Панония с юрисдикция над източноевропейските славянски земи. Но когато свети Методий починал, свети Наум и неговите спътници били отново затворени, след което изпратени в изгнание, където най-накрая намерили убежище в Православното царство България. Там те успели да продължат делото си на евангелизация на славянски език. Свети Наум основал манастира, който носи неговото име, на брега на Охридското езеро. След смъртта му мощите му били пренесени там за погребение и се почитат там и днес.