Библейски четива (Синодален превод)
Михей 5.2-4
(1-ви час, пророчество)
2И ти, Витлееме Ефратов, малък ли си между хилядите Иудини? от тебе ще Ми излезе Оня, Който трябва да бъде Владика в Израиля и Чийто произход е от крайвреме, от вечни дни.
3Затова Той ще ги остави до време, докле роди оная, която има да роди; тогава ще се върнат при синовете Израилеви и останалите им братя.
4Ще застане Той и ще пасе с Господня сила, с величието на името на Господа, Своя Бог, - и те ще живеят безопасно, защото тогава Той ще бъде велик до краищата на земята.
Евреи 1.1-12
(1-ви час, апостол)
1Бог, след като в старо време много пъти и по много начини говори на отците чрез пророците,
2в последните тия дни говори ни чрез Сина, Когото постави за наследник на всичко, чрез Когото сътвори и вековете
3и Който, бидейки сияние на славата и образ на Неговата ипостас и държейки всичко с мощното Си слово, след като чрез Себе Си очисти греховете ни, седна отдясно на престола на величието във висините
4и стана толкова по-горен от Ангелите, колкото по-славно от тях име е наследил.
5Защото кому от Ангелите някога Бог е казал: "Син Мой си Ти, Аз днес Те родих". И пак: "Аз ще Му бъда Отец, а Той ще Ми бъде Син"?
6Също, кога въвежда Първородния във вселената, казва: "да Му се поклонят всички Ангели Божии".
7За Ангелите е казано: "Ти правиш Ангелите Си ветрове, и служителите Си огнен пламък";
8а за Сина: "Твоят престол, Боже, е вечен; жезълът на правотата е жезъл на Твоето царство.
9Ти обикна правдата и намрази беззаконието; затова, Боже, Твоят Бог Те помаза с елей на радост повече от Твоите съучастници".
10И пак; "в начало Ти, Господи, си основал земята, и небесата са дело на Твоите ръце;
11те ще загинат, Ти пребъдваш; всички ще овехтеят като дреха;
12ще ги свиеш като наметало, и те ще се изменят: но Ти си все Същият, и Твоите години няма да се свършат".
Матей 1.18-25
(1-ви час, Евангелие)
18А рождението на Иисуса Христа стана тъй: след сгодяване на майка Му Мария за Иосифа, преди още да бяха се те събрали, оказа се, че тя е непразна от Духа Светаго.
19А Иосиф, мъж й, понеже беше праведен и не желаеше да я осрами, поиска тайно да я напусне.
20Но когато намисли това, ето, Ангел Господен му се яви насъне и каза: Иосифе, син Давидов, не бой се да приемеш Мария, жена си; защото заченалото се в нея е от Духа Светаго;
21тя ще роди Син, и ще Му наречеш името Иисус; защото Той ще спаси народа Си от греховете му.
22А всичко това стана, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който каза:
23"ето, девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил",* което ще рече: с нас е Бог.
24Като стана от сън, Иосиф направи, както му бе заповядал Ангелът Господен, и прие жена си.
25И не познаваше я, докле тя роди своя първороден Син; и той Му нарече името Иисус.
Еремия (Варух 3.35-4.4)
(3-ти час, пророчество)
35Той ги повика, и те казаха: "ето ни", и заблестяха от радост пред своя Творец.
36Този е нашият Бог, и никой друг не ще се сравни с Него.
37Той намери всички пътища на премъдростта и я подари на Своя раб Иакова и на Своя възлюбен Израиля.
38След това Той се яви на земята и живя между людете.
1Ето книгата на Божиите заповеди и законът, който пребъдва вечно. Всички, които се придържат о нея, ще живеят, а които я оставят, ще умрат.
2Обърни се, Иакове, и я вземи, ходи при блясъка на светлината й!
3Не давай другиму твоята слава, и теб полезното - на чужди народ.
4Честити сме, Израилю, че знаем, що е благоугодно Богу.
Галатяни 3.23-29
(3-ти час, апостол)
23Преди да дойде вярата, бяхме под стражата на закона, заключени за вярата, която щеше да се открие.
24И тъй, законът беше за нас възпитател в Христа, за да се оправдаем чрез вяра;
25а след като дойде вярата, ние вече не сме под ръководството на възпитател.
26Защото всички сте синове Божии чрез вярата в Христа Иисуса;
27всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте.
28Няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса.
29Ако пък вие сте Христови, тогава Авраамово семе сте, и по обещание наследници.
Лука 2.1-20
(3-ти час, Евангелие)
1През ония дни излезе от кесаря Августа заповед - да се направи преброяване по цялата земя.
2Това преброяване беше първо, когато Кириний управляваше Сирия.
3И отиваха всички да се записват, всеки в своя град.
4Тръгна и Иосиф от Галилея, от град Назарет, за Иудея, за града Давидов, наречен Витлеем, понеже беше от дома и рода Давидов,
5за да се запише с Мария, сгодената за него жена, която беше непразна.
6А когато бяха те там, дойде й време да роди;
7и роди своя Син първенец, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше за тях място в странноприемницата.
8В тая същата страна имаше пастири, които нощуваха на полето и пазеха нощна стража при стадото си.
9И ето, яви се пред тях Ангел Господен, и слава Господня ги осия; и се изплашиха твърде много.
10И рече им Ангелът: не бойте се: ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци;
11защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ;
12и ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли.
13И внезапно се яви с Ангела многобройно воинство небесно, което хвалеше Бога и казваше:
14слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!
15Когато Ангелите си отидоха от тях на небето, пастирите си рекоха един другиму: да идем до Витлеем, и да видим случилото се там, за което ни възвести Господ.
16И дойдоха бързешком, и намериха Мариам и Иосифа, и Младенеца да лежи в яслите.
17А като видяха, разказаха каквото им бе възвестено за тоя Младенец.
18И всички, които чуха, почудиха се на това, що им разказаха пастирите.
19А Мариам спазваше всички тия думи, като ги слагаше в сърцето си.
20И върнаха се пастирите, славейки и хвалейки Бога за всичко, що чуха и видяха, както им бе казано.
Исаия 7.10-16; 8.1-4, 9-10
(6-ти час, пророчество)
10И продължаваше Господ да говори на Ахаза и рече:
11искай за себе си личба от Господа, твоя Бог: искай или в дълбинето, или във висинето.
12И рече Ахаз: няма да искам и няма да изкушавам Господа.
13Тогава Исаия рече: слушайте, прочее, доме Давидов! нима ви е малко, дето дотягате на людете, та искате да дотягате и на моя Бог?
14Затова Сам Господ ще ви даде личба: ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил.
15Той ще се храни с мляко и мед, докле се научи да отхвърля лошото и да избира доброто.
16Защото, преди младенец да се научи да отхвърля лошото и да избира доброто, тая земя, от която се ти плашиш, ще бъде оставена от двамата си царе.
1И рече ми Господ: вземи си голям свитък и напиши на него с човешко писмо: магер-шелал-хаш-баз *.
2И взех си верни свидетели: свещеник Урия и Захария, сина Варахиев, -
3и пристъпих към пророчицата, и тя зачена и роди син. И рече ми Господ: наречи му име: магер-шелал-хаш-баз;
4защото, преди да се научи детето да изговаря: тате, мамо, - богатството на Дамаск и плячките самарийски ще бъдат понесени пред асирийския цар.
9Враждувайте, народи, но треперете, и внимавайте вие, всички далечни земи! Въоръжавайте се, но треперете; въоръжавайте се, но треперете!
10Кройте заговори, но те се рушат; говорете дума, но тя няма да се изпълни, защото с нас е Бог!
Евреи 1.10-2.3
(6-ти час, апостол)
10И пак; "в начало Ти, Господи, си основал земята, и небесата са дело на Твоите ръце;
11те ще загинат, Ти пребъдваш; всички ще овехтеят като дреха;
12ще ги свиеш като наметало, и те ще се изменят: но Ти си все Същият, и Твоите години няма да се свършат".
13А кому от Ангелите някога Бог е казал: "седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти"?
14Нали те всички са духове служебни, провождани да служат на ония, които ще наследят спасение?
1Затова трябва да бъдем особено внимателни към онова, що сме чули, та да не би някак да отпаднем.
2Защото, ако изреченото чрез Ангели слово излезна вярно, и всяко престъпление и непослушание получи праведна отплата,
3как ние ще избегнем, ако занемарим такова велико спасение, което, бидейки отначало проповядвано от Господа, ни се удостовери от ония, които го бяха чули от Него,
Матей 2.1-12
(6-ти час, Евангелие)
1А когато се роди Иисус във Витлеем Иудейски в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток дойдоха в Иерусалим и казваха:
2де е родилият се Цар Иудейски? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним.
3Като чу, цар Ирод се смути, и цял Иерусалим с Него.
4И като събра всички първосвещеници и книжници народни, питаше ги: де трябва да се роди Христос?
5А те му казаха: във Витлеем Иудейски; защото тъй е писано чрез пророка:
6"и ти, Витлееме, земя Иудина, никак не си най-малък от Иудините воеводства; защото от тебе ще излезе Вожд, Който ще пасе Моя народ Израиля".
7Тогава Ирод тайно повика мъдреците и узна от тях точно за времето, когато се е появила звездата,
8и, като ги изпрати във Витлеем, каза: идете, разпитайте грижливо за Младенеца и, като Го намерите, обадете ми, за да ида и аз да Му се поклоня.
9Те изслушаха царя и заминаха. И ето, звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и се спря над мястото, дето беше Младенецът.
10А като видяха звездата, те се зарадваха с твърде голяма радост.
11И като влязоха в къщата, намериха Младенеца с майка Му Мария и паднаха, та Му се поклониха; и като отвориха съкровищата си, принесоха Му дарове: злато, ливан и смирна.
12И като получиха насъне откровение да се не връщат при Ирода, те заминаха по друг път за страната си.
Исаия 9.6-7
(9-ти час, пророчество)
6Защото Младенец ни се роди - Син ни се даде; властта е на раменете Му, и ще Му дадат име: Чуден, Съветник, Бог крепък, Отец на вечността, Княз на мира.
7Неговата власт и мир безкрай ще расте върху престола на Давида и в царството му, за да го утвърди Той и да го укрепи чрез съд и правда отсега и довека. Ревността на Господа Саваота ще извърши това.
Евреи 2.11-18
(9-ти час, апостол)
11Защото както освещаващият, тъй и освещаваните, всички са от Едного; затова Той се не срамува да ги нарича братя, думайки:
12"ще възвестя името Ти на братята Си, посред църква ще Те възпея".
13И пак: "Аз ще се уповавам Нему". И пак: "ето Ме Мене и децата, които Бог Ми даде".
14А понеже децата са участници в плът и кръв, то и Той еднакво взе участие в същите, та чрез смъртта да порази оногова, у когото е властта на смъртта, сиреч дявола,
15и да избави ония, които от страх пред смъртта през цял живот бяха подложени на робство.
16Защото, наистина, не от Ангели приема естество, а от потомството Авраамово приема;
17затова длъжен бе да прилича по всичко на братята, та да бъде милостив и верен първосвещеник във всичко, що се отнася до Бога, за очистване греховете на народа.
18Защото в това, що Сам претърпя, като биде изкушен, може и на изкушаваните да помогне.
Матей 2.13-23
(9-ти час, Евангелие)
13А след като си отидоха, ето, Ангел Господен се явява насъне Иосифу и казва: стани, вземи Младенеца и майка Му, и бягай в Египет, и остани там, докле ти кажа; защото Ирод ще търси Младенеца, за да Го погуби.
14Той стана, взе Младенеца и майка Му нощем, и замина за Египет;
15и там стоя до смъртта Иродова, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който казва: "от Египет повиках Сина Си".
16Тогава Ирод, като се видя подигран от мъдреците, твърде много се ядоса и прати, та изби всички младенци във Витлеем и във всичките му предели, от две години и надолу, според времето, което бе точно узнал от мъдреците.
17Тогава се сбъдна реченото от пророк Иеремия, който казва:
18"глас бе чут в Рама, плач и ридание, и писък голям; Рахил плачеше за децата си, и не искаше да се утеши, защото ги няма".
19А след като умря Ирод, ето, Ангел Господен се явява насъне Иосифу в Египет
20и казва: стани, вземи Младенеца и майка Му и иди в земята Израилева, защото измряха ония, които търсеха душата на Младенеца.
21Той стана, взе Младенеца и майка Му, и дойде в земята Израилева.
22Но като чу, че в Иудея царува Архелай, наместо баща си Ирода, уплаши се да иде там; и след като получи откровение насъне, замина за пределите Галилейски
23и, като дойде, засели се в един град, наричан Назарет, за да се сбъдне казаното чрез пророците, че Той ще се нарече Назорей.
Битие 1.1-13 (Вечерня)
1В начало Бог сътвори небето и земята.
2А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата.
3Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина.
4Видя Бог, че светлината е добро нещо, и отдели Бог светлината от тъмнината.
5Светлината Бог нарече ден, а тъмнината - нощ. Биде вечер, биде утро - ден един.
6И рече Бог: да има твърд посред водата, и тя да дели вода от вода. (Тъй и стана.)
7И създаде Бог твърдта, и отдели водата, що беше под твърдта, от водата над твърдта. Тъй и стана.
8Твърдта Бог нарече небе. (И видя Бог, че това е добро.) Биде вечер, биде утро - ден втори.
9И рече Бог: да се събере водата, що е под небето, на едно място, и да се яви суша. Тъй и стана. (Водата под небето се събра на местата си, и се яви суша.)
10Сушата Бог нарече земя, а събраните води - морета. И видя Бог, че това е добро.
11И рече Бог: да произведе земята злак, трева, що дава семе (по свой род и подобие), и плодно дърво, що дава според рода си на земята плод, чието семе си е в него. Тъй и стана.
12И произведе земята злак, трева, що дава семе по свой род (и подобие), и (плодно) дърво, що дава (на земята) плод, чието семе си е в него според рода му. И видя Бог, че това е добро.
13Биде вечер, биде утро - ден трети.
Числа 24.2-3, 5-9, 17-18 (Вечерня)
2Погледна Валаам и видя Израиля, как беше се разположил на стан, коляно по коляно, и Дух Божий беше върху Валаама.
3И произнесе тая своя притча, като каза: Валаам, син Веоров, говори, говори мъж с отворени очи,
5колко са хубави твоите шатри, Иакове, твоите жилища, Израилю!
6Те се разстилат като долини, като градини край река, като алойни дървета, насадени от Господа, като кедри край вода;
7ще потече вода от ведрата му, и семето му ще бъде като големи води, царят му ще надмине Агага, и царството му ще се въздигне.
8Бог го изведе из Египет; той е бърз като еднорог, ще погълне враждебните нему народи, ще строши костите им, и със стрелите си ще порази (врага).
9Прострял се е, лежи като лъв и като лъвица; кой ще го събуди? Благословен да бъде, който те благославя, и проклет - който те проклева!
17Виждам Го, ала не сега още, гледам Го, ала не отблизо. Изгрява звезда от Иакова, и се издига жезъл от Израиля; той поразява князете моавски и съкрушава всички Ситови синове.
18Едом ще бъде завладян, Сеир ще бъде завладян от враговете си, а Израил ще покаже силата си.
Михей 4.6-7; 5.2-4 (Вечерня)
6В оня ден, казва Господ, ще събера, що е хромо, и ще съединя, що е разгонено, и ония, върху които съм напратил беди.
7И ще направя хромото остатък и далеко пръснатото - силен народ, и Господ ще царува над тях на планина Сион отсега и довека.
2И ти, Витлееме Ефратов, малък ли си между хилядите Иудини? от тебе ще Ми излезе Оня, Който трябва да бъде Владика в Израиля и Чийто произход е от крайвреме, от вечни дни.
3Затова Той ще ги остави до време, докле роди оная, която има да роди; тогава ще се върнат при синовете Израилеви и останалите им братя.
4Ще застане Той и ще пасе с Господня сила, с величието на името на Господа, Своя Бог, - и те ще живеят безопасно, защото тогава Той ще бъде велик до краищата на земята.
Исаия 11.1-10 (Вечерня)
1И ще покара младочка от Иесеевия пън, и клон ще израсне от неговия корен;
2и ще почива върху Него Дух Господен, дух на премъдрост и разум, дух на съвет и крепост, дух на знание и благочестие;
3ще се изпълни със страх Господен, и ще съди, не според както очите Му гледат, и ще решава делата, не според както ушите Му слушат.
4Той ще съди сиромасите по правда, и делата на страдалците в страната ще решава по истина; с жезъла на устата Си ще порази земята, и с диханието на устните Си ще убие нечестивеца.
5Пояс на кръста Му ще бъде правдата, и пояс на бедрата Му - истината.
6Тогава вълк ще живее заедно с агне, и леопард ще лежи заедно с козле; теле, лъвче и вол ще бъдат заедно, и малко дете ще ги кара.
7Крава ще пасе с мечка, малките им ще лежат заедно, и лъвът ще яде слама като вола.
8Младенец ще играе над аспидина дупка, и дете ще протегне ръката си към змийно гнездо.
9Не ще правят зло и вреда по цялата Ми света планина, защото земята ще бъде пълна с познаване Господа, както водите пълнят морето.
10И в оня ден към Иесеевия корен, който ще стане като знаме на народите, ще се обърнат езичниците, - и покоят му ще бъде слава.
Еремия (Варух 3.35-4.4) (Вечерня)
35Той ги повика, и те казаха: "ето ни", и заблестяха от радост пред своя Творец.
36Този е нашият Бог, и никой друг не ще се сравни с Него.
37Той намери всички пътища на премъдростта и я подари на Своя раб Иакова и на Своя възлюбен Израиля.
38След това Той се яви на земята и живя между людете.
1Ето книгата на Божиите заповеди и законът, който пребъдва вечно. Всички, които се придържат о нея, ще живеят, а които я оставят, ще умрат.
2Обърни се, Иакове, и я вземи, ходи при блясъка на светлината й!
3Не давай другиму твоята слава, и теб полезното - на чужди народ.
4Честити сме, Израилю, че знаем, що е благоугодно Богу.
Даниил 2.31-36, 44-45 (Вечерня)
31Твоето видение, царю, беше такова: ето, някакъв си голям истукан; огромен беше този истукан, той стоеше в извънреден блясък пред тебе, и видът му беше страшен.
32Главата на този истукан беше от чисто злато, гърдите му и ръцете му - от сребро, коремът и бедрата му - медни,
33пищелите му железни, нозете му част железни, част глинени.
34Ти го гледаше, докле се камък откъсна от планината, без да го е ръка съборила, удари в истукана, в неговите железни и глинени нозе, и ги разби.
35Тогава всичко заедно се раздроби: желязо, глина, мед, сребро и злато станаха като прах на лятно гумно; вятърът ги отнесе, и диря от тях не остана; а камъкът, който разби истукана, стана голяма планина и изпълни цяла земя.
36Ето сънят! Ще кажем пред царя, и какво той значи.
44И в дните на ония царства Бог Небесний ще въздигне царство, което вовеки не ще се разруши, и това царство няма да бъде предадено на друг народ; то ще съкруши и разруши всички царства, а само' ще стои вечно,
45понеже ти видя, че камъкът биде откъснат от планината не с ръце и раздроби желязо, мед, глина, сребро и злато. Великият Бог даде на царя да знае, какво ще бъде след това. И верен е тоя сън, и точно е неговото изтълкуване!"
Исаия 9.6-7 (Вечерня)
6Защото Младенец ни се роди - Син ни се даде; властта е на раменете Му, и ще Му дадат име: Чуден, Съветник, Бог крепък, Отец на вечността, Княз на мира.
7Неговата власт и мир безкрай ще расте върху престола на Давида и в царството му, за да го утвърди Той и да го укрепи чрез съд и правда отсега и довека. Ревността на Господа Саваота ще извърши това.
Исаия 7.10-16; 8.1-4, 9-10 (Вечерня)
10И продължаваше Господ да говори на Ахаза и рече:
11искай за себе си личба от Господа, твоя Бог: искай или в дълбинето, или във висинето.
12И рече Ахаз: няма да искам и няма да изкушавам Господа.
13Тогава Исаия рече: слушайте, прочее, доме Давидов! нима ви е малко, дето дотягате на людете, та искате да дотягате и на моя Бог?
14Затова Сам Господ ще ви даде личба: ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил.
15Той ще се храни с мляко и мед, докле се научи да отхвърля лошото и да избира доброто.
16Защото, преди младенец да се научи да отхвърля лошото и да избира доброто, тая земя, от която се ти плашиш, ще бъде оставена от двамата си царе.
1И рече ми Господ: вземи си голям свитък и напиши на него с човешко писмо: магер-шелал-хаш-баз *.
2И взех си верни свидетели: свещеник Урия и Захария, сина Варахиев, -
3и пристъпих към пророчицата, и тя зачена и роди син. И рече ми Господ: наречи му име: магер-шелал-хаш-баз;
4защото, преди да се научи детето да изговаря: тате, мамо, - богатството на Дамаск и плячките самарийски ще бъдат понесени пред асирийския цар.
9Враждувайте, народи, но треперете, и внимавайте вие, всички далечни земи! Въоръжавайте се, но треперете; въоръжавайте се, но треперете!
10Кройте заговори, но те се рушат; говорете дума, но тя няма да се изпълни, защото с нас е Бог!
Евреи 1.1-12
(Апостол, Навечерието на Рождество)
1Бог, след като в старо време много пъти и по много начини говори на отците чрез пророците,
2в последните тия дни говори ни чрез Сина, Когото постави за наследник на всичко, чрез Когото сътвори и вековете
3и Който, бидейки сияние на славата и образ на Неговата ипостас и държейки всичко с мощното Си слово, след като чрез Себе Си очисти греховете ни, седна отдясно на престола на величието във висините
4и стана толкова по-горен от Ангелите, колкото по-славно от тях име е наследил.
5Защото кому от Ангелите някога Бог е казал: "Син Мой си Ти, Аз днес Те родих". И пак: "Аз ще Му бъда Отец, а Той ще Ми бъде Син"?
6Също, кога въвежда Първородния във вселената, казва: "да Му се поклонят всички Ангели Божии".
7За Ангелите е казано: "Ти правиш Ангелите Си ветрове, и служителите Си огнен пламък";
8а за Сина: "Твоят престол, Боже, е вечен; жезълът на правотата е жезъл на Твоето царство.
9Ти обикна правдата и намрази беззаконието; затова, Боже, Твоят Бог Те помаза с елей на радост повече от Твоите съучастници".
10И пак; "в начало Ти, Господи, си основал земята, и небесата са дело на Твоите ръце;
11те ще загинат, Ти пребъдваш; всички ще овехтеят като дреха;
12ще ги свиеш като наметало, и те ще се изменят: но Ти си все Същият, и Твоите години няма да се свършат".
Евреи 10.35-11.7 (Апостол)
35И тъй, не напущайте вашето дръзновение, за което има голяма награда.
36Търпение ви трябва, та, след като изпълните волята Божия, да получите обещаното;
37защото още малко, твърде малко, и "Идещият ще дойде и няма да се забави.
38А праведният чрез вяра ще бъде жив; ако пък се отклони, душата Ми няма да благоволи към него".
39Ние пък не сме от ония, които се отклоняват за погибел, а от ония, които вярват за спасение на душата.
1А вяра е жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда.
2Чрез нея бидоха засвидетелствувани древните.
3Чрез вяра проумяваме, че вековете са устроени по Божия дума и че от невидимото произлезе видимото.
4С вяра Авел принесе Богу по-добра жертва, нежели Каин; чрез нея той получи свидетелство, че е праведен, понеже Бог засвидетелствува за даровете му; чрез нея, ако и да е умрял, още говори.
5Чрез вяра Енох бе преселен, за да не види смърт; и не се намери, понеже Бог го пресели. Защото преди преселянето си той получи свидетелство, че е угодил Богу.
6А без вяра не е възможно да се угоди Богу; защото оня, който дохожда при Бога, трябва да вярва, че Той съществува и награждава ония, които Го търсят.
7Чрез вяра Ной, след като получи откровение за онова, що още се не виждаше, с благоговение направи ковчега, за да спаси своя дом; чрез нея осъди той света и стана наследник на праведността по вяра.
Лука 2.1-20
(Евангелие, Навечерието на Рождество)
1През ония дни излезе от кесаря Августа заповед - да се направи преброяване по цялата земя.
2Това преброяване беше първо, когато Кириний управляваше Сирия.
3И отиваха всички да се записват, всеки в своя град.
4Тръгна и Иосиф от Галилея, от град Назарет, за Иудея, за града Давидов, наречен Витлеем, понеже беше от дома и рода Давидов,
5за да се запише с Мария, сгодената за него жена, която беше непразна.
6А когато бяха те там, дойде й време да роди;
7и роди своя Син първенец, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше за тях място в странноприемницата.
8В тая същата страна имаше пастири, които нощуваха на полето и пазеха нощна стража при стадото си.
9И ето, яви се пред тях Ангел Господен, и слава Господня ги осия; и се изплашиха твърде много.
10И рече им Ангелът: не бойте се: ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци;
11защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ;
12и ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли.
13И внезапно се яви с Ангела многобройно воинство небесно, което хвалеше Бога и казваше:
14слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!
15Когато Ангелите си отидоха от тях на небето, пастирите си рекоха един другиму: да идем до Витлеем, и да видим случилото се там, за което ни възвести Господ.
16И дойдоха бързешком, и намериха Мариам и Иосифа, и Младенеца да лежи в яслите.
17А като видяха, разказаха каквото им бе възвестено за тоя Младенец.
18И всички, които чуха, почудиха се на това, що им разказаха пастирите.
19А Мариам спазваше всички тия думи, като ги слагаше в сърцето си.
20И върнаха се пастирите, славейки и хвалейки Бога за всичко, що чуха и видяха, както им бе казано.
Марк 9.10-16 (Евангелие)
10И те удържаха тая дума, питайки се един други, що значи това: да възкръсне от мъртвите?
11И Го питаха, като Му казваха: а защо книжниците казват, че първом Илия трябва да дойде?
12Той пък им отговори и рече: Илия, първом като дойде, ще уреди всичко; а Син Човечески, както е писано за Него, трябва да пострада много и да бъде унижен.
13Но казвам ви, че и Илия дойде, както е писано за него, и сториха му, каквото си искаха.
14Като дойде при учениците, видя много народ около тях и книжниците, които се препираха с тях.
15Щом Го видя, целият народ се слиса, и като се стекоха, поздравяваха Го.
16Той попита книжниците: за какво се препирате с тях?