Яков 3.11-4.6 (Апостол)

11Тече ли през един и същ отвор на извора сладка и горчива вода? 12Нима може, братя мои, смоковница да ражда маслини, или лоза - смокини? Тъй и от един извор не може да тече солена и сладка вода. 13Който между вас е мъдър и изкусен, нека покаже чрез своето добро поведение делата си в кротост и мъдрост. 14Но, ако в сърцето си имате горчива завист и свадливост, не се хвалете и не лъжете против истината: 15това не е мъдрост, която слиза отгоре, а земна, душевна, бесовска; 16защото, дето има завист и свадливост, там е неуредица и всичко лошо. 17А мъдростта, която иде отгоре, е първом чиста, после мирна, снизходителна, отстъпчива, пълна с милосърдие и с добри плодове, безпристрастна и нелицемерна. 18Плодът пък на правдата се сее в мир от миротворците.

1Отде у вас тия вражди и разпри? Нали оттам, от вашите сладострастия, които воюват в членовете ви? 2Желаете, пък нямате; убивате и завиждате, а не можете да достигнете; препирате се и враждувате, а нямате, защото не просите. 3Просите, а не получавате, защото зле просите, - за да го разпилеете във вашите сладострастия. 4Прелюбодейци и прелюбодейки! не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? Който, прочее, поиска да бъде приятел на света, враг става на Бога. 5Или мислите, че напразно говори Писанието: "до ревнивост Бог обича духа, който е вселил в нас"? 6Но по-голяма благодат дава; затова е казано: "Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат".

Марк 11.22-26 (Евангелие)

22Иисус им отговори и рече: 23имайте вяра в Бога. Защото, истина ви казвам: ако някой каже на тая планина: дигни се и се хвърли в морето, и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че ще стане по думите му, - ще му се сбъдне, каквото и да каже. 24Затова казвам ви: всичко, каквото бихте поискали в молитва, вярвайте, че ще получите; и ще ви бъде дадено. 25И кога стоите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, та и Небесният ви Отец да прости вам прегрешенията ви. 26Ако ли вие не прощавате, и Небесният ви Отец няма да прости вам прегрешенията ви.

Света Нина, равна на апостолите и просветителка на Грузия (335)

В много разкази тя е наричана „Нино“. Тази свята девица е била от Кападокия, единствената дъщеря на Завулон, роднина на великомученика Георги. Тя е била пленена и поробена от иберийците (по-късно наричани грузинци) и отведена в тяхната родина. В плен тя води трезвен и благочестив живот, посвещавайки всеки свободен момент ден и нощ на молитва. Нейната изключителна добродетел привлича вниманието на мнозина, особено на онези, жадни за Истината, и тя просто и смело проповядва Евангелието на всички, които я питат.

Веднъж тя изцелила болното дете на една жена с молитвите си, и вестта за това чудо стигнала до кралицата на Грузия, която сама страдала от неизлечима болест. Тя помолила робинята да дойде при нея, но Нина отказала от смирение, затова кралицата наредила на слугите си да я заведат в жилището на Нина. Светецата се помолила и кралицата била изцелена на мига. Връщайки се у дома с радост, кралицата възхвали Нина и нейната вяра пред краля, чието име беше Мириан. Кралят не й обърна голямо внимание, но по-късно, докато ловуваше, той внезапно беше обгърнат от тъмен облак, така че се изгуби и беше обзет от страх. Спомняйки си разказа на жена си, той се помоли „на бога, когото Нина почита“, и се закле, че ако бъде спасен, ще почита само Него. Веднага облакът изчезна и кралят прие светлината на вярата. Побързал към дома, той намери Нина и, макар и крал, падна в краката на робинята и й каза, че е решил, че той и цялата му нация трябва да бъдат кръстени. Той изпрати пратеници до Константин Велики, който бързо изпрати епископи и свещеници в варварското царство.

Когато обръщането на страната беше в разгара си, Нина, макар и вече освободена, реши да остане в Грузия, където се оттегли в пустинята и се молеше горещо хората да бъдат утвърдени във вярата в Христа. Света Нина почина в мир, заобиколена от царя, двора му и духовенството. Така една безсилна робиня, с Божията сила, обърна цял народ.

Светият ни отец Сава (Савас), просветител и първи архиепископ на Сърбия (1236)

Този най-обичан светец на сръбския народ е роден през 1169 г. като син на Стефан Неманя, велик княз на Сърбия. Родителите му го кръстиха Растко. На петнадесетгодишна възраст той беше назначен за управител на провинция Херцеговина, но светската власт не го интересуваше и той започна да желае да се посвети изцяло на Бога. Тайно напуска дома си и заминава за Атон, където става послушник в манастира „Св. Пантелеймон“. Баща му научава къде е отишъл и изпраща войници да го върнат, но преди войниците да успеят да го хванат, той е постриган за монах с името Сава, на името на Св. Сава Освятения (5 декември).

С времето, под влиянието на сина си, Стефан Неманя се отказал от царската корона и през 1196 г. станал монах с името Симеон, като заминал за Светата планина, за да се присъедини към сина си. Симеон бил доста възрастен и не можел да издържи всички аскетични подвизи на дългогодишните монаси, затова синът му удвоил собствената си аскетична борба, като казал на баща си: „Аз съм твоята аскеза.“ Двамата монаси заедно основават Хиландърския манастир, който се превръща в център на сръбската набожност и култура. Свети Симеон почива през 1200 г., а тялото му скоро започва да излъчва чудотворна миро; затова той се почита като Свети Симеон Мироточец (13 февруари).

Свети Сава се оттеглил да води отшелнически живот в килия на Светата планина, но бил принуден да се върне в света: двамата му братя воювали един срещу друг, причинявайки много кръвопролития в Сърбия. Светият се върнал у дома със светите мощи на баща си, посредничил между братята си и ги убедил да сключат мир един с друг над гроба на баща си, възстановявайки мира в сръбската земя. По молба на народа Свети Сава остана в Сърбия. Той убеди императора и патриарха на Константинопол да дадат автокефалия на Църквата в Сърбия. Против волята си той беше ръкоположен за първи архиепископ на своята земя през 1219 г. Той работи неуморно за утвърждаването на православната вяра, защото, макар баща му да беше християнин, много от хората все още бяха езичници. В напреднала възраст той се оттегли от епископския престол и отиде на поклонение в Светата земя. По време на завръщането си от поклонението той заспа в мир през 1236 г.

Светите отци, убити на Синай и Райту (IV–V в.)

Светите отци на планината Синай живеели в пустинята около святата планина, преди император Юстиниан да построи там прочутия манастир през 527 г. Братята били нападнати от банда сарацински варвари, които избили Дулас, настоятеля на общността, и повечето от останалите монаси. Те се спрели едва когато от върха на Синай се издигнал стълб от огън към небето, което ги накарало да избягат от страх.

Четиридесет и тримата свети отци в Райту бяха избити на 22 декември, но се почитат заедно с отците от Синай. Те живееха монашески живот на брега на Червено море. Един ден около триста етиопски варвари нахлуха в района, убивайки много християни и поробиха жените и децата им. Те нападнаха църквата в Раиту, където четиридесет и трима отци бяха намерили убежище. Игуменът им Павел ги призова да продължат да се молят до края, без да придават значение на преходния живот на този свят, от който се бяха отрекли, когато дойдоха в пустинята. Не беше изминал и миг, откакто той беше завършил молитвата си, когато варварите нахлуха, избивайки всички монаси с изключение на един, който избяга, за да донесе вестта за нападението на планината Синай. Когато варварите се върнаха към корабите си, откриха, че християните са ги разбили в скалите. Разярени, те убиха всичките си пленници. Самите те бяха избити от група въоръжени християни, които пристигнаха малко по-късно.