Яков 3.1-10 (Апостол)

1Братя мои! недейте мнозина става учители, като знаете, че по-голямо осъждане ще получим, 2защото ние всинца много грешим. Който не греши с дума, той е съвършен човек, мощен да обуздае и цялото тяло. 3Ето, ние туряме юзда в устата на конете, за да ни се покоряват, и управляваме цялото им тяло. 4Ето, и корабите, ако и да са толкова големи и биват тласкани от буйни ветрове, с малко кърмилце се насочват, накъдето кърмиларят желае; 5тъй и езикът е мъничък член, но големи работи говори. Ето, малък огън, а колкава гора запаля; 6и езикът е огън, украшение на неправдата; езикът се намира в такова положение между нашите членове, че скверни цялото тяло и запаля колелото на живота, като сам бива запалян от геената; 7защото всякакъв вид зверове и птици, влечуги и риби се укротява и е укротено от човешкото естество, 8а езика никой човек не може укроти: той е неудържимо зло и е пълен със смъртоносна отрова. 9С него благославяме Бога и Отца, с него и кълнем човеците, сътворени по подобие Божие. 10Из същите уста излиза и благословия и клетва: не трябва, братя мои, това тъй да бъде.

Марк 11.11-23 (Евангелие)

11И влезе Иисус в Иерусалим и в храма; като разгледа всичко, и понеже беше вече късно, излезе и отиде във Витания с дванайсетте. 12На другия ден, когато излязоха от Витания, Той огладня; 13и като видя отдалеч една смоковница, покрита с листа, отиде, дано намери нещо на нея; но, като дойде при нея, не намери нищо, освен листа, понеже още не беше време за смокини. 14И рече й Иисус: занапред никой да не вкуси плод от тебе вовеки! И чуха това учениците Му. 15Дойдоха в Иерусалим. Иисус, като влезе в храма, почна да пъди продавачите и купувачите в храма; и прекатури масите на менячите и пейките на гълъбопродавците; 16и не позволяваше да пренесе някой през храма какъвто и да е съд. 17И поучаваше ги, като казваше: не е ли писано: "домът Ми ще се нарече дом молитвен за всички народи"? А вие го направихте разбойнишки вертеп. 18Чуха това книжниците и първосвещениците и гледаха, как да Го погубят, понеже се бояха от Него, тъй като цял народ се чудеше на учението Му. 19А когато се стъмни, Той излезе вън от града. 20Сутринта, минавайки, видяха, че смоковницата бе изсъхнала от корен. 21И като си спомни, Петър Му казва: Рави, виж, смоковницата, която Ти прокле, изсъхнала. 22Иисус им отговори и рече: 23имайте вяра в Бога. Защото, истина ви казвам: ако някой каже на тая планина: дигни се и се хвърли в морето, и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че ще стане по думите му, - ще му се сбъдне, каквото и да каже.

Светите мъченици Хермил и Стратоник (315)

Хермил е бил дякон в Сингидунум (днешния Белград) по времето на царуването на Лициний. Когато е бил арестуван, той с радост е посрещнал войниците, дошли да го заловят. Когато е изповядал Христос пред магистрата, е бил бит, измъчван, а след това хвърлен в затвора. Там той се моли да му бъде позволено да участва в спасителното Страдание на Христос и чу глас, който го увери, че след три дни ще получи венец на мъченик.

Стратоник, неговият тъмничар, бил добросърдечен човек и тайно християнин, и плакал, като виждал мъченията, на които бил подложен Хермил. Виждайки това, войниците започнали да го разпитват; и, като видял, че часът му е дошъл, той на свой ред открито изповядал Христос. Заради това бил хванат, бичуван и хвърлен в затвора заедно с брат си в Христос. На следващия ден и двамата бяха вързани, завързани в мрежа и хвърлени в Дунава, където получиха обещаните им от Бога венци. Телата им бяха изхвърлени на брега няколко дни по-късно, намерени от християни и погребани с почести.

Нашият Свети Отец Максимос Кавсокалибит (Изгарящият колиби) (1365)

Роден в Лампсак на Хелеспонт, той стана монах на седемнадесетгодишна възраст. Когато духовният му отец почина, той отиде на поклонение в Константинопол, където прие аскезата на лудостта за Христа, преструвайки се на луд, за да скрие добродетелите и борбите си от света. След това отиде в Великата Лавра на Св. Атанасий на Атон, където живееше като обикновен монах в пълно послушание. Един ден в сън му било казано да отиде на върха на Атон, за да получи (като Мойсей) плочите на духовния закон. Той се молил непрестанно на върха на Светата планина в продължение на три дни, след което му се явила Божията Майка, обградена от ангели. Тя му дала чудотворен хляб за прехрана и му казала да живее в уединение по дивите склонове на Атон. Оттогава нататък той живеел отделен, бос при всякакви климатични условия. Той си строел примитивни подслони от клони и храсти; след като живеел в един от тях за кратко време, го изгарял и се премествал на ново място. Така получил името Кавсокалибит, „изгарящият колиби“, от другите монаси, които го отхвърляли като луд.

Свети Григорий Синайски (6 април), един от великите исихасти, чул за свети Максим и побързал да се срещне с него. Когато се срещнали, свети Максим пренебрегнал обичайното си мълчание по молба на свети Григорий и двамата разговаряли заедно в продължение на много часове. Свети Григорий бил изумен от чудесата, които Бог извършил в свети Максим, от дълбочината на духовното му разбиране и от красноречието му. Връщайки се при близките монаси, той каза: „Той е ангел, а не човек!“ Той умолява Свети Максим да се откаже от номадския си живот и от притворното си лудост и да живее сред събратята си монаси за тяхно назидание. Свети Максим направи това. Той се настани в една от грубите си колиби, хранейки се с хляб, чудесно даден от небето, и с морска вода, която ставаше сладка чрез молитвата му. Той приемаше и съветваше всички монаси, които го търсеха, и през годините беше посетен от двама императори и от патриарха на Константинопол. В последните си години той се върна в малка килия в своята Лавра, където почина в мир на възраст от деветдесет и пет години. Монасите от Атон веднага го почитаха като светец.

Свети отец Хиларий, епископ на Поатие (369)

„Светият йерарх Хиларий е роден от езически родители в Галия и е получил образование по философия и реторика. В време, когато езичеството все още е било силно в Галия, Свети Хиларий разбрал лъжливостта на многобожието, станал християнин и голям защитник на новата си вяра. Около 350 г. той е ръкоположен за епископ на Поатие, когато Арл и Милано са били в ръцете на арианите, а арианинът Констанций е бил единствен император. Подобно на своя съвременник Свети Атанасий, епископството на Свети Хилари е било една дълга борба срещу арианите. Като епископ на Поатие, Свети Хилари предвижда бъдещото величие на Мартин (виж 12 ноември) и го привлича към себе си. През 355 г., когато му е било поискано да се съгласи с осъждането на Свети Атанасий от Миланския събор, Хиларий написал послание до Констанций, в което осъждал злините, извършени от арианите, и искал, наред с други неща, възстановяването на православните епископи, включително Атанасий. Заради това Хиларий бил изгонен в Мала Азия, където написал най-великото си произведение „За Троицата“. Свети Хиларий се завърна в епархията си през 360 г., където Свети Мартин отново го потърси. Тогава Свети Хиларий благослови Мартин да основе манастир близо до Поатие, където Мартин остана, докато не беше ръкоположен за епископ на Тур през 371 г. В последните си години Свети Хиларий се бореше за свалянето от престола на Ауксентий, арианския епископ на Милано, но като се престори на православен, Ауксентий запази епархията си. Свети Хилари почина в мир около 368 г. Ауксентий умря през 374 г. и бе наследен от Свети Амброзий, който продължи борбата на Свети Хилари срещу арианството.” (Великият Хорологион, адаптирано)