Яков 4.7-5.9 (Апостол)

7И тъй, покорете се Богу; опълчете се против дявола, и той ще побегне от вас. 8Приближете се към Бога, и Той ще се приближи към вас; очистете ръце, грешници, изправете сърца, двоедушни. 9Понесете страдания, плачете и ридайте: смехът ви нека се обърне на плач, и радостта - на тъга. 10Смирете се пред Господа, и ще ви въздигне. 11Не се клеветете, братя: който клевети брата или съди брата си, той клевети закона и съди закона; ако пък съдиш закона, ти не си изпълнител на закона, а съдия. 12Един е Законодателят и Съдията, Който може да спаси и погуби: а ти кой си, който съдиш другиго? 13Чуйте сега вие, които казвате: "днес-утре ще тръгнем за еди-кой си град и ще проживеем там една година, ще търгуваме и ще спечелим", 14вие, които не знаете, какво ще се случи утре: защото вашият живот какво е? па'ра, която се явява за малко време, па изчезва. 15Вместо да казвате: "ако ще Господ и бъдем живи, ще направим това или онова", 16сега в своята надутост се хвалите: всяка такава хвалба е лукава. 17И тъй, грях ономува, който знае да прави добро, а не прави.

1Дойдете сега вие, богатите; плачете и ридайте за бедите, които идат върху вас. 2Богатството ви изгни, и дрехите ви молци изядоха. 3Златото ви и среброто ръждяса, и ръждата им ще бъде свидетелство против вас и ще изяде плътта ви като огън: събрали сте си съкровища за последни дни. 4Ето, заплатата, що сте задържали от работниците, които пожънаха нивите ви, вика, и виковете на жетварите стигнаха до ушите на Господа Саваота. 5Живяхте разкошно на земята и се наслаждавахте, угоихте сърцата си като в ден на заколение. 6Осъдихте, убихте праведника; той ви се не противи. 7И тъй, братя, бъдете дълготърпеливи до пришествието Господне. Ето, земеделецът чака драгоценния плод от земята и за него търпи дълго, докле получи дъжд ранен и късен. 8Дълготърпете и вие, укрепете сърцата си, защото пришествието Господне е наближило. 9Не се оплаквайте, братя, един от другиго, за да не бъдете осъдени: ето, Съдията стои пред вратата.

Марк 11.27-33 (Евангелие)

27И дойдоха пак в Иерусалим. И когато Той ходеше из храма, приближиха се до Него първосвещениците и книжниците и стареите 28и Му казват: с каква власт вършиш това? и кой Ти е дал тая власт да вършиш това? 29А Иисус им отговори и рече: ще ви попитам и Аз една дума, и отговорете Ми; тогава и Аз ще ви кажа, с каква власт върша това. 30Кръщението Иоаново от небето ли беше, или от човеците? отговорете Ми. 31А те разсъждаваха помежду си и казваха: ако речем, от небето, ще каже: а защо му не повярвахте? 32Ако ли речем, от човеците - бояха се от народа; понеже всички приемаха, че Иоан наистина беше пророк. 33И казаха в отговор Иисусу: не знаем. Тогава Иисус им отговори и рече: и Аз ви не казвам, с каква власт върша това.

Светият ни отец Павел от Тива (342)

Той е роден в Египет по времето на император Деций. Въпреки че родителите му са му оставили голямо наследство, той го е изоставил и е избягал в пустинята около 250 г., за да се спаси от кървавите преследвания на християните, които са бушували по това време. След като е вървял няколко дни, той е намерил изолирана пещера с голяма палма и извор с прясна вода наблизо. Заселил се тук в уединение, той се е посветил на постоянна молитва.

Минали много години. Свети Антоний Велики, навършил деветдесет години (около 342 г.), бил изкушен от мисълта, че никой друг никога не е живял живот, толкова посветен на Бога, колкото неговият. Тази нощ в сън му било казано, че в пустинята има друг отшелник, по-съвършен от него, който е навършил 113 години. Антоний станал, взел тоягата си и тръгнал направо към пустинята, уповавайки се на Бога да го води там, където трябвало да отиде. Бил заплашван от различни зверове, изпратени от дявола, но ги укротил със знака на кръста и те му показали пътя, по който трябвало да върви. Накрая един вълк го завел до пещерата на Свети Павел. Те се прегърнали като братя в Христа и прекарали нощта в молитва. На следващия ден Павел споделил на Антоний, че е на прага на смъртта и че Бог е довел Антоний там, за да му осигури достойно погребение. Както беше казал, Свети Павел починал на следващия ден и, с много сълзи, Свети Антоний го погребал в наметало, дадено му от Свети Атанасий Велики, подпомаган от два лъва, които изкопали гроба с лапите си.

Нашият Свети Отец Йоан Каливит (живеещият в колиба) (ок. 450)

Той беше син на Евтропий, виден сенатор, и Теодора, които живееха в Константинопол. На дванадесетгодишна възраст той тайно избяга от дома си, като взе със себе си само Евангелието. Влизайки в манастира на Незаспиващите в града, той се посвети с пламенност на живот, изпълнен с молитва, самоотричане и послушание. В продължение на три години ядеше само в неделя след причастие и стана толкова слаб и измършал, че не приличаше на младия благородник, който беше влязъл в манастира.

Измъчван от копнежа да види родителите си, но нежелаещ да се откаже от аскетичната борба, той напусна манастира с благословията на игумена, облечен в просяшки дрипи, и се настани в бедна колиба близо до портата на родителския си дом. Тук той живееше, осмиван от онези, които някога бяха негови слуги, и презиран от собствените си родители, които вече не го разпознаваха.

След три години Христос му се явил и му казал, че краят му наближава и че след три дни ангели ще дойдат да го отведат у дома. Йоан изпратил послание до родителите си, молейки ги да посетят колибата му. Объркани, те дошли, а Йоан, показвайки им Евангелието, което му бяха дали като дете, им разкрил, че е техният син и че е на път да умре. Те го прегърнали, радвайки се на събирането си, но плачейки за напускането му от този живот. Веднага след това той предал душата си на Бога.

Цял Константинопол беше развълнуван от тази STORY и големи тълпи дойдоха на погребението на Йоан. По-късно на мястото на колибата му беше построена църква и там се случиха много чудеса чрез молитвите на светеца.

Света Ита от Килиди, Ирландия (570)

Нежната и майчинска Света Ита произхождала от рода на великите крале на Тара. От младостта си тя обичала Бога пламенно и блестяла със сиянието на душа, която обича добродетелта. Благодарение на чистотата на сърцето си тя била способна да чува гласа на Бога и да го предава на другите. Въпреки съпротивата на баща си, тя приела монашеския живот още в младостта си. В послушание към откровението на ангел, тя отишла при народа на Уи Конейл в югозападната част на Ирландия. Докато била там, били положени основите на манастир. Той скоро се превърнал в монашеско училище за образование на момчета, като бързо станал известен с високото си ниво на обучение и морална чистота. Най-известният от многото й ученици е Свети Брендан от Клонферт (16 май). Тя премина в отвъдния свят в голяма святост, за да пребивава вечно с възкръсналия Господ през 570 г.

—от календара на Свети Херман за 2003 г.

Св. преподобни Прохор Пшински (XI в.)

Свети Прохор Пшински е един от тримата велики български пустинножители - последователи на Свети Йоан Рилски, заедно с Йоаким Осоговски и Гавриил Лесновски. Той се подвизава в планината Пшиня (дн. Южна Сърбия), където живее в строг аскетизъм и непрестанна молитва.

Първоначално паметта му е на 14 септември, но поради съвпадение с великия празник Въздвижение на Светия Кръст, честването е преместено на 15 януари. Около неговото убежище е основан Пшинският манастир.

Св. преподобни Гавриил Лесновски (XI-XII в.)

Свети Гавриил Лесновски е роден в село Осиче, Паланешко. Той е един от тримата велики български пустинножители, следващи духовната традиция на Свети Йоан Рилски. Заедно с преподобните Прохор Пшински и Йоаким Осоговски, те формират тройцата светии, които продължават рилския аскетичен идеал.

Свети Гавриил се оттегля в Лесновската планина, където живее в усамотение, пост и молитва. Около неговото убежище по-късно е основан Лесновският манастир. Паметта му се чества заедно с тази на Св. Прохор Пшински.