Исаия 26.21-27.9 (6-ти час)

21защото ето, Господ излиза от жилището Си да накаже жителите земни за тяхното беззаконие, и земята ще открие погълнатата от нея кръв и вече няма да скрие своите убити.

1В оня ден Господ ще порази със Своя тежък, голям и як меч левиатана - право бягащия змей, и левиатана - лъкатушния змей, и ще убие морското чудовище. 2В оня ден запейте за него - за обичното лозе: 3Аз, Господ, съм негов пазач, и всеки миг го напоявам; нощем и денем го вардя, да се не вмъкне някой в него. 4Гняв няма в Мене. Но ако някой Ми покаже в него тръни и бодили, ще дигна против него война, ще го изгоря съвсем, - 5освен ако прибегне към защитата Ми и сключи мир с Мене. Тогава нека сключи мир с Мене. 6В бъдните дни Иаков ще се укорени; Израил ще даде издънка и ще се разцъфти; и вселената ще се изпълни с плодове. 7Тъй ли го Той поразяваше, както поразяваше ония, които него поразяваха? Тъй ли го убиваше, както са убити ония, които него убиваха? 8С мярка го наказваше Ти, кога го отхвърляше; изхвърли го със силното Си духване, като в ден на източен вятър. 9И чрез това ще се заглади беззаконието на Иакова; и плодът от това ще бъде, че ще се снеме грехът от него, кога всички камъни от жертвениците превърне в буци вар, и няма вече да стърчат дъбрави и истукани на слънцето.

Битие 9.18-10.1 (Вечерня)

18Ноевите синове, които излязоха от ковчега, бяха: Сим, Хам и Иафет. Хам беше баща на Ханаана. 19Тези тримата бяха Ноеви синове, и от тях се насели цялата земя. 20Ной почна да обработва земята и насади лозе; 21и пи вино, опи се, и лежеше гол в шатрата си. 22И Хам, баща на Ханаана, видя голотата на баща си и излезе, та обади на двамата си братя. 23А Сим и Иафет взеха дреха и, като я метнаха на рамената си, тръгнаха заднишком и покриха голотата на баща си; лицата им бяха обърнати назад, и те не видяха голотата на баща си. 24Като отрезвя Ной от виното си и узна, що бе сторил над него по-малкият му син, 25рече: проклет да е Ханаан; ще бъде роб на робите у братята си. 26После рече: благословен да е Господ Бог на Сима; а Ханаан ще му бъде роб; 27да разшири Бог Иафета, и той да се посели в шатрите Симови; а Ханаан ще му бъде роб. 28И живя Ной след потопа триста и петдесет години. 29А всички дни на Ноя бяха деветстотин и петдесет години; след това умря.

1Ето родословието на Ноевите синове: Сима, Хама и Иафета. След потопа родиха им се деца.

Притчи 12.23-13.9 (LXX) (Вечерня)

23Разсъдлив човек прикрива знанието си, а сърцето на глупавите изказва глупост. 24Ръката на прилежните ще господарува, а ленивата ще бъде под данък. 25Тъгата в сърцето на човека го притиска, а добрата дума го развеселява. 26Праведник посочва път на ближния си, а пътят на нечестивците ги вкарва в заблуда. 27Ленивец свой лов не пече; а имотът на прилежния е многоценен. 28В пътя на правдата има живот, и в нейната пътека няма смърт.

1Мъдър син слуша бащина поука, а буен изобличение не слуша. 2От плода на устата си човек ще вкуси добро, а душата на законопрестъпниците - зло. 3Който пази устата си, той варди душата си; а който широко разтваря устата си, горко нему. 4Душата на ленивеца желае, но напразно; а душата на прилежните ще се насити. 5Праведник мрази лъжлива дума, а нечестивец срами и безчести себе си. 6Правдата пази оногова, който ходи непорочно, а нечестието погубва грешника. 7Един се показва за богат, а няма нищо; друг се показва за беден, а има много богатства. 8С богатството си човек изкупва живота си, а бедният и заплаха не слуша. 9Светлината на праведниците свети весело, а светилото на нечестивите угасва. (Коварните души се лутат в грехове, а праведниците се смиляват и милуват.)

Свети Йоан Климак (Йоан Лествичник) Синайски (649)

Той е най-известен като автор на „Лествицата на Божественото възкачване“, съкровищница на духовната мъдрост, която се чете изцяло в манастирите през всеки Велики пост. Почита се и в четвъртата неделя на Великия пост.

Не е известно нищо за живота му, преди да влезе в манастира на планината Синай (сега манастир „Света Екатерина“) на шестнадесетгодишна възраст; той остава там до смъртта си на осемдесетгодишна възраст. След като пристига, той прекарва деветнадесет години в строго послушание на своя духовен баща Мартирий. Когато Мартирий умира, Йоан се оттегля в близка пещера, където живее в най-строг аскетизъм в продължение на двадесет години. (През тези години той написва „Лествицата“.) Той неохотно се завръща в манастира, когато е посветен на игумен от братята, и прекарва остатъка от дните си, напътствайки духовните си деца по пътя на спасението.

Веднъж чул един монах да го критикува, че говори твърде много; вместо да упрекне монаха, самият той мълчал цяла година, без да продума, докато братята не го помолили да говори отново. Друг път голяма група поклонници дошла на планината Синай. На вечеря всички видели млад мъж, облечен като евреин, който сервирал на трапезата и давал заповеди на другите слуги, след което внезапно изчезнал. Когато се чудели помежду си какво би могло да означава това, Йоан казал: „Не се опитвайте да го търсите; това бил пророк Моисей, който ви служил в собствения си дом.“

Когато светият игумен разбрал, че смъртта му наближава, той назначил за свой наследник собствения си брат Георги. Георги скърбел за наближаващата смърт на любимия си брат, но свети Йоан му казал, че ако бъде удостоен да стои близо до Бога след смъртта му, ще се моли Георги да бъде възнесен на небето през същата година. Така и станало: десет месеца след смъртта на свети Йоан, Георги починал в Господа.

Възпоменание на един неосъждащ монах

„Този монах умря радостно, защото никога през живота си не беше осъждал никого. Той беше мързелив, небрежен, несклонен към молитва, но през целия си живот никога не беше съдил никого. И когато умираше, беше изпълнен с радост. Братята го попитаха как може да умре толкова радостно с всичките си грехове, а той отговори: „Току-що видях ангелите и те ми показаха страница с всичките ми многобройни грехове. Казах им: „Господ каза: „Не съдете, за да не бъдете съдени.“ Никога не съм съдил никого и се надявам на милостта Божия, че Той няма да ме съди.“ И ангелите разкъсаха листа хартия. Чувайки това, монасите се удивиха на това и се поучиха от него.“ (От Пролога)