Йоан 10.1-9 (Утринно Евангелие, Св. Инокентий)

1Истина, истина ви казвам: който не влиза през вратата в овчата кошара, а прескача отдругаде, той е крадец и разбойник; 2а който влиза през вратата, пастир е на овците: 3нему вратарят отваря, и овците слушат гласа му, и той зове овците си по име и ги извежда; 4и кога изведе овците си, върви пред тях; а овците вървят подире му, понеже познават гласа му; 5подир чужди човек не вървят, а бягат от него, понеже гласа на чуждите не познават. 6Тая притча им каза Иисус. Но те не разбраха, за какво им говореше. 7Тогава Иисус пак им рече: истина, истина ви казвам: Аз съм вратата на овците. 8Всички, колкото са идвали преди Мене, са крадци и разбойници; но овците не ги послушаха. 9Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери.

Исаия 28.14-22 (6-ти час)

14И тъй, слушайте словото Господне, хулители, управници на тоя народ, който е в Иерусалим. 15Понеже говорите: "сключили сме съюз със смъртта и с преизподнята сме договор направили: кога всепоражаващият бич минава, той не ще дойде до нас, защото лъжата направихме наше прибежище и с измама ще се прикрием", - 16затова тъй казва Господ Бог: ето, Аз полагам на Сион в основата камък, - камък изпитан, краеъгълен, драгоценен, здраво утвърден: който вярва в него, няма да се посрами. 17И ще поставя съда за мерило и правдата за къпони; и град ще изтреби прибежището на лъжата, и води ще потопят мястото на укривателството. 18И съюзът ви със смъртта ще се унищожи, и договорът ви с преизподнята не ще устои. Кога мине всепоражаващият бич, вие ще бъдете стъпкани. 19Щом той мине, ще ви хване; а той ще ходи всяка заран, денем и нощем, и само слухът за него ще внушава ужас. 20Твърде къса ще бъде постелката, за да се протяга; твърде тясна и завивката, за да се завие с нея. 21Защото Господ ще се вдигне, както на Перацим планина; ще се разгневи, както в Гаваонската долина, за да извърши делото Си, необикновено дело, и да свърши действието Си, чудното Си действие. 22И тъй, не кощунствувайте, за да не станат оковите ви по-яки; защото аз чух от Господа, Бога Саваота, че е определено изтреба за цяла земя.

Битие 10.32-11.9 (Вечерня)

32Това са племената на синовете Ноеви според родовете им, в народите им. От тях се разпространиха народите по земята след потопа.

1По цялата земя имаше един език и един говор. 2Като се дигнаха от Изток, те намериха равнище в Сенаарската земя и се заселиха там. 3И рекоха един другиму: хайде да направим тухли и да ги изпечем на огън. И тухлите им служеха вместо камъни, а земната смола - вместо вар. 4И рекоха: хайде да си съградим град и кула, висока до небето; и да си спечелим име, преди да се пръснем по лицето на цялата земя. 5Тогава Господ слезе да види града и кулата, що градяха синовете човешки. 6И рече Господ: ето, един народ са, и всички имат един език, а на, какво са почнали да правят; и няма да се откажат от онова, що са намислили да правят; 7нека слезем и смесим там езиците им тъй, че един да не разбира езика на другиго. 8И пръсна ги Господ оттам по цялата земя; и те спряха да зидат града (и кулата). 9Затова му е дадено име Вавилон, понеже там Господ смеси езика на цялата земя, и оттам ги пръсна Господ по цялата земя.

Притчи 13.19-14.6 (Вечерня)

19Немотия и срам за оногова, който отхвърля учение; а оня, който пази поука, ще бъде почитан. 20Изпълнено желание е приятно за душата; но за глупавите е тежко да отбягват злото. 21Който се събира с мъдри, мъдър ще бъде; а който другарува с глупави, ще се разврати. 22Грешниците зло ги преследва, а на праведниците добро ще се въздаде. 23Добрият оставя наследство и на внуци, а богатството на грешника се пази за праведния. 24Много храна бива и на нивата на бедните; но някои от тях гинат от безредица. 25Който жали пръчката си, мрази сина си; а който го обича, наказва го от детинство. 26Праведникът яде до насита, а коремът на беззаконните търпи лишение.

1Мъдра жена урежда къщата си, а глупавата я съсипва с ръцете си. 2Който ходи по прав път, бои се от Господа; но комуто пътищата са криви, той нехае за Него. 3В устата на глупеца е бичът на гордостта, а устата на мъдрите ги запазват. 4Дето няма волове, яслите са празни; а от силата на воловете има голяма печалба. 5Верен свидетел не лъже, а лъжлив свидетел ще наговори много лъжи. 6Разпътник търси мъдрост, и не намира; а за разумен знанието е леко.

Съставно 2 - Притчи 10, 3, 8 (Вечерня, Св. Инокентий)

1Паметта на праведния човек се възхвалява, и благословението на Господа е върху неговата глава. Блажен е онзи, който е намерил мъдрост; човекът, който познава разум. Да я придобиеш е по-добро от съкровища от злато и сребро. Тя е по-ценна от скъпоценни камъни; нищо ценно не може да се сравни с нейната стойност. Правдата излиза от нейните уста; тя носи закон и милост на езика си. Затова, мои деца, слушайте ме, защото говоря тежки неща. И блажен е онзи, който пази моите пътища. Защото моите излизания са излизания на живот, и благоволение е приготвено от Господа. Затова ви увещавам и издигам гласа си към човешките чеда. Защото аз, Мъдростта, съм приготвила съвет, знание и разум. Аз съм ги призовала. Съветът и увереността са мои; благоразумието е мое, силата е моя. Обичам онези, които са мои приятели, а онези, които ме търсят, ще намерят благодат. Вие, незлобиви, разбирайте хитростта; вие, необучени, приемете това в сърцето си. Слушайте ме, защото ще говоря тежки неща и ще изрека прави думи от устата си. Защото моят език ще размишлява истина; лъжливите устни са мерзост пред мен. Всички думи на устата ми са с правда, няма нищо криво в тях, нито извито. Всички са прави за онези, които разбират, и правилни за онези, които намират знание. Защото ви уча на истината, за да бъде надеждата ви в Господа и да бъдете изпълнени с дух.

Съставно 3 - Премъдрост Соломонова 4, 5 (Вечерня, Св. Инокентий)

1Праведният човек, ако дойде до своя край, ще бъде в покой. Праведният, който умира, ще осъди беззаконните, които са живи; защото те ще видят края на праведния и няма да разберат какво са замисляли за него. Защото Господ ще съкруши беззаконните, ще ги направи безгласни и ще ги хвърли стремглаво, и ще ги разклати от основите им, и те ще бъдат напълно победени в скръб, и паметта им ще изчезне. Те ще дойдат със страх при отчитането на греховете си, и беззаконията им ще ги изобличат пред лицето им. Тогава праведният ще застане с голяма смелост пред онези, които го угнетяваха и правеха трудовете му без значение. Когато видят това, те ще се смутят от голям страх и ще се удивят на чудото на неговото спасение. Защото ще казват, като се разкайват, и с мъка ще стенат и ще казват: „Това ли е онзи, когото ние, безумните, някога превърнахме в присмех и пословица на укор? Смятахме живота му за безумие и края му за безчестие. Как той беше причислен към синовете Божии и получи своя дял със светиите? Затова ние се отклонихме от пътя на истината и светлината на правдата не ни огря, и слънцето не изгря за нас. Ние се наситихме с пътища на беззаконие и погибел и вървяхме по непроходими пътеки, но не познахме пътя Господен.

Съставно 4 - Притчи 10; Премъдрост Соломонова 6, 7, 8, 9 (Вечерня, Св. Инокентий)

1Устата на праведния човек излива мъдрост; устните на хората познават благодат. Устата на мъдрия размишлява мъдрост; правдата ги избавя от смърт. Когато праведен човек умре, надеждата не се губи; защото праведен син се ражда за живот и сред неговите блага той ще пожъне плода на правдата. Светлина има винаги за праведните и те ще намерят благодат и слава от Господа. Езикът на мъдрите познава това, което е добро, и мъдростта ще почива в техните сърца. Господ обича свети сърца; а всички, които са непорочни в пътя, са Му угодни. Мъдростта на Господа ще просветли лицето на разума; защото тя изпреварва онези, които я желаят, преди да я познаят, и е лесно съзерцавана от онези, които я обичат. Онзи, който става за нея от зори, няма да се труди напразно, и онзи, който бди заради нея, ще бъде без грижа. Защото тя обикаля и търси онези, които са достойни за нея, и се явява благосклонно на онези по нейните пътища. Злото никога няма да надделее над мъдростта. Заради това и аз станах любител на нейната красота и неин приятел, и я търсих от младостта си, и пожелах да я взема за своя невеста, защото Владетелят на всичко я възлюби, понеже тя е посветена в познанието на Бога и избира Неговите дела. Нейните трудове са добродетели; тя учи на целомъдрие и благоразумие, на правда и мъжество, от които нищо не е по-полезно в човешкия живот. Ако някой копнее за много опит, тя знае да съпоставя древното и това, което предстои. Тя познава завоите на думите и обясненията на загадките. Тя предвижда знамения и чудеса и изхода на времена и сезони. И на всички тя е добър съветник. Защото безсмъртие има в нея и слава в общението с нейните слова. Затова се обърнах към Господа и Го молих и казах с цялото си сърце: „Боже на моите отци и Господи на милостта, Който си създал всичко чрез Твоето Слово и си установил човека чрез Твоята Мъдрост да владее над създанията, които са били създадени от Теб, и да управлява света в святост и правда, дай ми Мъдростта, която седи при Твоя престол, и не ме отхвърляй измежду Твоите чеда, защото аз съм Твой слуга и син на Твоята слугиня. Изпрати я от Твоето свято жилище и от престола на Твоята слава, за да бъде с мен и да ме научи на това, което е угодно пред Теб. И тя ще ме води с познание и ще ме пази със своята слава. Защото всички мисли на човеците са окаяни и техните замисли са непостоянни.“

Евреи 7.26-8.2 (Апостол, Св. Инокентий)

26Защото такъв Първосвещеник ни и трябваше: свет, незлобив, непорочен, отделен от грешниците и станал по-висок от небесата, 27Който няма нужда всекидневно, както първосвещениците, да принася жертви първом за Своите грехове, та сетне за греховете на народа, защото Той извърши това веднъж завинаги, като се принесе Сам в жертва. 28Защото законът поставя за първосвещеници човеци, които имат немощи; а клетвеното след закона слово постави Сина, Който е навеки съвършен.

1А главно в туй, що говорим, е, че имаме такъв Първосвещеник, Който седна отдясно на престола на величието в небесата, 2и е служител на светилището и на истинската скиния, която въздигна Господ, а не човек.

Йоан 10.9-16 (Евангелие, Св. Инокентий)

9Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери. 10Крадецът дохожда, само за да открадне, убие и погуби. Аз дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие. 11Аз съм добрият пастир: добрият пастир полага душата си за овците; 12а наемникът, който не е пастир, комуто овците не са негови, вижда вълка, че иде, оставя овците и бяга; а вълкът разграбя и разпръсва овците. 13Наемникът пък бяга, защото е наемник, и не го е грижа за овците. 14Аз съм добрият пастир; и познавам Моите Си, и Моите Ме познават. 15Както Ме познава Отец, тъй и Аз познавам Отца; и душата Си полагам за овците. 16Имам и други овци, които не са от тая кошара, и тях трябва да приведа; и ще чуят гласа Ми, и ще бъде едно стадо и един Пастир.

Свети Инокентий, просветител на Аляска и Сибир (1879)

Той е роден в Сибир през 1797 г. в духовно семейство и става женен енорийски свещеник в Иркутск. Набожен изследовател Джон Крюков му разказва за големите духовни нужди сред руснаците и местното население в Аляска, тогава руска територия. Подтикнат да служи на Христос в тази много трудна среда, той и семейството му пристигат в Аляска през 1824 г. Той бързо научава алеутския език и работи смирено и неуморно сред алеутите. Неговата духовна класика, „Указание за пътя към Небесното царство“, е написана първоначално на алеутски и по-късно преведена на много езици.

Докато посещава Русия през 1838 г., съпругата му умира; година по-късно е постриган за монах и получава името Инокентий (той е бил отец Йоан Вениаминов). Почти веднага след постригането си, той, без предупреждение, е въздигнат в сан епископ на цял Източен Сибир и Руска Америка, вероятно най-голямата епархия в света по това време. Връщайки се в Аляска, той продължава мисионерската си работа с енергия, често пътувайки сред алеутските и тлингитските селища със собствения си каяк. Където и да отива, той намира аляскинския народ жаден за вярата и трудовете му дават богати плодове, което е очевидно и днес: Аляска има повече православни църкви на глава от населението от всеки друг щат.

В напреднала възраст той е назначен за митрополит на Москва, глава на цялата Руска православна църква. Загрижеността му за християнската мисия не намалява и като митрополит той създава Православното мисионерско дружество. Почива на Велика събота през 1879 г.

свещеномъченик Ипатий, епископ Гангрски (326 г.)

Той е роден в Киликия в Мала Азия и става епископ на Гангра, столицата на Пафлагония. Участва в Първия Вселенски събор, където е хвален от всички за благочестието и чудесата си. Разказва се, че император Констанций е пазел бюст на Ипатий в двореца си като оръжие срещу демонични сили. Светецът е убит от новатианите, секта, която вярва, че няма прошка за греховете, извършени след кръщението. [Популярността на това вярване помага да се обясни защо много вярващи по това време са отлагали кръщението до много късно в живота си.] Докато Ипатий се е прибирал от Константинопол, те го нападат на пътя и го убиват с камъни. Жена, участвала в нападението, полудява и започва да се удря с камък; тя е излекувана едва когато приятелите ѝ я завеждат на гроба на Свети Ипатий и се молят за нея. Възстановена чрез неговото състрадателно застъпничество, тя прекарва остатъка от живота си в покаяние и молитва.

Свети Йона, митрополит Московски (1461)

Той става монах на дванадесетгодишна възраст и живее в Симоновския манастир близо до Москва. По-късно става епископ на Рязан, след което е избран за митрополит на Москва (по това време Руската църква все още е подчинена на Константинополската патриаршия, а Московската митрополия е нейната най-висша длъжност). Но чрез някаква политическа интрига, човек на име Исидор става митрополит. Именно този Исидор присъства на Флорентийския събор и гласува за скандалната уния с Рим, извършена там. Когато се завръща в Москва три години по-късно, той е осъден като отстъпник и заточен. Епископ Йона най-накрая става митрополит на негово място. Приживе той е широко известен като лечител, чудотворец, пророк и духовен баща. В последните си години се моли да страда много от някаква болест, за да бъде очистен чрез страданията си. В отговор на тази молитва той получава рани в краката, от които умира. Мощите му продължават да вършат много чудеса. В Пролога се разказва: „Един ням човек, Йоан, бил доведен до мощите на светеца. Йоан целунал ръката на Йона и, както разказал по-късно, ръката хванала езика му и той почувствал остра болка. Когато пуснала езика му, той се върнал при приятелите си – и заговорил, сякаш никога не е бил ням.“