Исаия 25.1-9 (6-ти час)

1Господи! Ти си Бог мой; ще Те възвелича, ще възхваля името Ти, защото си извършил дивни дела; древните предопределения са истинни, амин. 2Ти превърна града в грамада камъни, твърдата крепост - в развалини; няма вече в града чертози на другоплеменници; вовеки няма да бъде възстановен. 3Затова ще Те прославят силните народи; градовете на страшните племена ще Ти се боят; 4защото Ти беше прибежище на сиромаха, прибежище на немотния в усилно за него време, защита от буря, сянка от пек; защото гневното дихание на насилниците приличаше на буря срещу стена. 5Ти укроти буйството на враговете, както пек - в безводно място; веселбата на притеснителите е задушена, както пекът - от облачна сянка. 6И Господ Саваот ще сложи върху тая планина за всички народи трапеза с тлъсти ястия, трапеза с чисти вина, с тлъстина от кости и най-чисти вина; 7и върху тая планина ще унищожи покривалото, що покрива всички народи, покривалото, що лежи върху всички племена. 8Смъртта ще бъде погълната навеки, и ще отрие Господ Бог сълзите от всички лица, и ще снеме срама от Своя народ по цяла земя; защото тъй казва Господ. 9И ще кажат в оня ден: ето, Този е нашият Бог! Нему се уповавахме, и Той ни спаси! Този е Господ; Нему се уповавахме; да се възрадваме и развеселим за спасението от Него!

Битие 9.8-17 (Вечерня)

8И рече Бог на Ноя и на синовете му с него: 9ето, Аз сключвам Моя завет с вас и с потомството ви подир вас, 10и с всяка жива душа, която е с вас, с птиците и с добитъка, и с всички земни зверове, които са при вас, с всички излезнали от ковчега, с всички земни животни; 11сключвам Моя завет с вас, че няма вече да бъде изтребена всяка плът от потопни води и не ще вече да има потоп, който да опустоши земята. 12И рече (Господ) Бог: ето знакът на завета, който сключвам между Мене и между вас и между всяка жива душа, която е с вас, до вечни родове: 13Аз поставям Моята дъга в облака, за да бъде знак на (вечния) завет между Мене и между земята. 14И кога напратя облак на земята, ще се яви дъгата (Ми) в облака; 15и ще си спомня Моя завет, който е между Мене и между вас и между всяка душа, живееща във всяка плът; и водата няма вече да стане на потоп, за да изтреби всяка плът. 16И дъгата (Ми) ще бъде в облака, и Аз ще я видя, и ще си спомня вечния завет между Бога (и между земята) и между всяка душа, живееща във всяка плът, която е на земята. 17И рече Бог на Ноя: това е знакът на завета, що сключих между Мене и между всяка плът, която е на земята.

Притчи 12.8-22 (Вечерня)

8Човека хвалят наспоред разума му, а развратният по сърце ще бъде в презрение. 9По-добре прост, но да работиш за себе си, отколкото да се показваш чутовен, а да се нуждаеш от хляб. 10Праведният се грижи и за живота на добитъка си, а сърцето на нечестивците е жестоко. 11Който работи земята си, ще се насища с хляб; а който върви по стъпките на безделниците, е малоумен. (Комуто е драго да губи време подир вино, той ще остави в къщата си безчестие.) 12Нечестивецът желае да улови злото в мрежа; но коренът на праведните е твърд. 13Нечестивец се хваща чрез греховете на устата си; но праведник ще се отърве от беда. (Който гледа кротко, ще бъде помилуван, а който иде насреща във вратата, ще стесни другите.) 14От плода на устата си човек се насища с добро, и на човека се въздава според делата на ръцете му. 15Пътят на глупавия е прав в неговите очи; но който слуша съвет, той е мъдър. 16Глупавият веднага ще изкаже гнева си, а благоразумният скрива оскърблението. 17Който говори онова, що знае, той говори правда, а лъжесвидетелят говори измама. 18Празнословец ранява като с меч, а езикът на мъдрите изцелява. 19Правдиви уста пребъдват вечно, а лъжлив език - само за миг. 20В сърцето на зломислениците има коварство, у миротворците - радост. 21На праведника не ще се случи никакво зло, а нечестивците ще бъдат преизпълнени със злини. 22Лъжливи уста са гнусота пред Господа, а който говори истина, е благоугоден Нему.

Нашият праведни отец Марк Изповедник, епископ на Аретуза; Кирил Дякон и други, мъченически загинали по време на управлението на Юлиан

„Свети Марк бил епископ на Аретуса в Сирия. В дните на Свети Константин Велики, Свети Марк, движен от божествена ревност, разрушил храм на идолите и издигнал църква на негово място. Когато Юлиан Отстъпник царувал през 361 г., тъй като езичниците вече били в състояние да отмъстят за разрушението на храма си, Свети Марк, поддавайки се на гнева си, се скрил; но когато видял, че други биват хващани заради него, се предал. Без да обръщат внимание на старостта му, те го съблякли и го набили по цялото тяло, хвърлили го в мръсни канали и като го извадили, накарали деца да го набодат с железните си писалки. След това го сложили в кошница, намазали го с мед и някакъв вид маринована риба и го окачили под палещото слънце, за да бъде изяден от пчели и оси. Но понеже понесъл това толкова благородно, враговете му се разкаяли и го освободили.“

„Свети Кирил бил дякон от Хелиопол във Финикия. По време на управлението на император Констанций, син на свети Константин, той също счупил идолите на парчета. Когато Юлиан дошъл на власт, свети Кирил бил хванат от идолопоклонниците и коремът му бил разпарян. Другите свети мъченици, чествани днес, мъченически загинали в Газа и Аскалон по време на управлението на Юлиан, били мъже със свещенически ранг и посветени девици; те били изкормени, напълнени с ечемик и поставени пред свине, за да бъдат изядени. Разказът за всички гореспоменати светци е даден в Книга III, глава 3 от „Църковна STORY“ на Теодорит Кирски. (Великият часовник)“

Нашият Свети Отец Йоан Отшелник (4 в.)

„Той беше син на Юлиана, християнка от Армения. Още като дете, той напусна майка си и избяга в пустинята. Той беше напълно пламтящ от любов към Христос Господ. В началото се повери на ръководството на духовен отец Фармутий, който беше толкова угоден на Бога, че ангел му носеше хляб всеки ден. По-късно Йоан го напусна и се оттегли в уединение. Той се спусна в пресъхнал кладенец и живя там цели десет години в пост, молитва и бдение. Свети Фармутий му носеше от ангелския хляб, защото ангелът Божий не искаше да носи хляб лично на младия Йоан, за да не се възгорди чрез това, затова го изпрати чрез своя духовен отец Фармутий. След десет години упорит подвизи в своя кладенец, Свети Йоан отишъл при Господа и мощите му открили чудотворна сила. Той живял и бил прославен от Бога и хората през IV век.“ (Пролог)