Няма пост
16А единайсетте ученици отидоха в Галилея, на планината, дето им бе заповядал Иисус; 17и като Го видяха, поклониха Му се; а някои се усъмниха. 18И като се приближи Иисус, заговори и им рече: даде Ми се всяка власт на небето и на земята. 19И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, 20и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин.
11Вижте, колко много ви написах с ръката си. 12Тия, които искат да се нравят по плът, те ви принуждават да се обрязвате, само за да не бъдат гонени за кръста Христов; 13защото и ония, които се обрязват, сами не пазят закона, а искат вие да се обрязвате, за да се похвалят с вашата плът; 14а мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с кръста на Господа нашего Иисуса Христа, чрез който за мене светът е разпнат, и аз за света. 15Защото в Христа Иисуса нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, а новата твар. 16На ония, които постъпват по това правило, нека бъде мир и милост - тям и на Израиля Божий. 17Прочее, никой да ми не досажда, защото аз нося на тялото си раните на Господа Иисуса. 18Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с вашия дух, братя. Амин.
1Напомням ви, братя, Евангелието, което ви благовестих, което и приехте и в което стоите; 2чрез него се и спасявате, ако го държите, както съм ви благовестил, освен ако не сте напразно повярвали. 3Аз ви предадох най-напред онова, което бях и приел, че Христос умря за греховете ни, според Писанията, 4че Той бе погребан и че на третия ден възкръсна, според Писанията, 5и че се яви на Кифа и след това на единайсетте; 6после се яви на повече от петстотин братя наведнъж, от които повечето са живи доднес, а някои и починаха; 7после се яви на Иакова, след това на всички апостоли, 8а най-после от всички яви се и на мене, като на някой изверг. 9Защото аз съм най-малкият от апостолите и не съм достоен да се нарека апостол, понеже гоних църквата Божия. 10Но с благодатта на Бога съм това, което съм; и Неговата благодат в мене не беше напразно, а повече от всички тях се потрудих - ала не аз, а Божията благодат, която е с мене. 11И тъй, било аз, било те, така проповядваме, и вие така повярвахте.
13Никой не е възлязъл на небето, освен слезлия от небето Син Човеческий, Който пребъдва на небето. 14И както Моисей издигна змията в пустинята, тъй трябва да се издигне Син Човеческий, 15та всякой, който вярва в Него, да не погине, но да има живот вечен. 16Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен. 17Защото Бог не проводи Сина Си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него.
16И ето, един момък се доближи и Му рече: Учителю благий, какво добро да сторя, за да имам живот вечен? 17А Той му отговори: защо Ме наричащ благ? Никой не е благ, освен един Бог. Но ако искаш да влезеш в живот вечен, опази заповедите. 18Казва Му: кои? А Иисус рече: не убивай, не прелюбодействувай, не кради, не лъжесвидетелствувай; 19почитай баща си и майка си; обичай ближния си като себе си. 20Момъкът Му казва: всичко това съм опазил от младини; какво още ми не достига? 21Иисус му рече: ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене. 22Като чу момъкът тая дума, отиде си натъжен, защото имаше много имот. 23А Иисус рече на учениците Си: истина ви казвам, богат мъчно ще влезе в царството небесно; 24и още ви казвам: по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие. 25Като чуха това, учениците Му твърде много се чудеха и думаха: кой тогава може да се спаси? 26А Иисус, като погледна, рече им: за човеците това е невъзможно, ала за Бога всичко е възможно.
Докато беше млада омъжена жена, тя извърши прелюбодеяние с друг мъж. Обзета от угризения, тя избяга от дома на съпруга си, облече се като мъж, преименува се на Теодор и влезе в мъжки манастир, преструвайки се на евнух. „ Постите, молитвите, бденията и сълзите на „Теодор“ удивлявали „братята“ му. Тайната й била разкрита едва след смъртта й. Тя прекарала девет пълни години, посвещавайки живота си на покаяние за един грях. По време на живота си тя се проявила като чудотворка, укротявайки диви зверове и изцелявайки болести. Съпругът й дошъл на погребението й, а след това живял до смъртта си в килията на бившата си съпруга.
Иконата му се намира в безброй православни кухни. Прост и свят човек, когато постъпил в монашеския живот в Александрия, бил счетен за негоден за всякаква служба, по-взискателна от работата в кухнята. Там той се труди без да се оплаква, пренебрегван от повечето други монаси. Една нощ игуменът сънува, че е в Рая и там среща Евфросин, който му дава клонче с три ароматни ябълки. Когато се събужда, игуменът намира същите ябълки на възглавницата си. Той бърза да намери Евфросин и го пита: „Къде беше снощи, братко?“ Евфросин отговаря само: „Къде беше ти, отче?“ Абатът събра монасите и им разказа чудната STORY, чрез която всички осъзнаха святостта на готвача. Но Евфросин, нежелаещ да понася похвалите на хората, избяга от манастира в пустинята.
„Епископ на египетската Тебаида, той претърпя големи страдания за православната вяра: еретиците му извадиха едното око и му счупиха левия крак. Той взе участие в Първия Вселенски събор, опровергавайки арианската ерес с голяма сила. Император Константин го цени много и често го целуваше по липсващото око, загубено за истината на православието. На събора той се противопостави на западните представители, които предложиха на светските свещеници да бъде напълно забранено да сключват брак. Той остана целомъдрен през целия си живот.“ (Пролог)
Почита се на 24 януари.