1 Коринтяни 2.6-9 (Апостол, Събота преди Въздвижение)

6Мъдрост проповядваме между съвършените, ала мъдрост не на тоя век, нито на преходните властници в тоя свят, 7а проповядваме Божията премъдрост, тайна, съкровена, която Бог е предопределил преди векове за наша слава, 8която никой от властниците на тоя век не е познал; защото, ако бяха я познали, не биха разпнали Господа на славата. 9Но, както е писано: "око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат".

1 Коринтяни 1.26-29 (Апостол)

26Гледайте, братя, какви сте вие, призваните: не мнозина сте мъдри по плът, не мнозина силни, не мнозина благородни; 27ала Бог избра онова, що е безумно на тоя свят, за да посрами мъдрите; Бог избра онова, що е слабо на тоя свят, за да посрами силните; 28Бог избра онова, що е от долен род на тоя свят и е унижено, и това, що е нищо, за да съсипе онова, що е нещо, - 29та никоя плът да се не похвали пред Бога.

Матей 10.37-11.1 (Евангелие, Събота преди Въздвижение)

37Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене; 38и който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене. 39Който е запазил душата си, ще я изгуби, а който е изгубил душата си заради Мене, ще я запази. 40Който приема вас, Мене приема; а който приема Мене, приема Тогова, Който Ме е пратил; 41който приема пророка, в име на пророк, ще получи пророческа награда; и който приема праведника, в име на праведник, ще добие праведнишка награда. 42И който напои едного от тия малки само с чаша студена вода в име на ученик, истина ви казвам, няма да изгуби наградата си.

1И когато свърши Иисус тия заповеди към дванайсетте Си ученици, замина оттам, за да поучава и проповядва в градовете им.

Матей 20.29-34 (Евангелие)

29И когато излизаха из Иерихон, подире Му вървеше множество народ. 30И ето, двама слепци, седнали край пътя, като чуха, че Иисус минава, извикаха и казваха: помилуй ни, Господи, Сине Давидов! 31А народът ги смъмри, за да млъкнат; но те повече викаха и казваха: помилуй ни, Господи, Сине Давидов! 32Иисус се спря, повика ги и рече: какво искате да ви сторя? 33Отговарят Му: Господи, да се отворят очите ни. 34А Иисус, като се смили, допря се до очите им, и веднага прогледнаха очите им; и те тръгнаха след Него.

Мъчениците Менодора, Метродора и Нимфодора в Никомедия (305-311)

Те бяха три сестри, възпитани в християнската вяра във Витиния. Заедно се оттеглиха от света и живееха в девственост на една уединена планина, посвещавайки се на молитва, пост и труд. Въпреки че желаеха само да живеят непознати за света, техните чудотворни дарби бяха открити и много хора започнаха да идват при тях за изцеление от болести. По този начин вестта за тях стигнала до управителя Фронтон, който ги арестувал и довел пред себе си. Поразен от красотата им (която само се увеличавала въпреки поста и тежкия труд), управителят се опитал да ги ласкае, обещавайки, че ще ги изпрати при императора, за да бъдат дадени за жени на благородници. Когато видял, че това няма ефект, управителят хвърлил сестрите в затвора. Първо той измъчвал Менодора до смърт, след което довел двете й сестри да видят осакатеното й тяло, заповядвайки им да се отрекат от Христос или да споделят същата съдба. Когато те отказали, били подложени на същата съдба. Християните събрали и погребали телата на трите свети мъченици.