2 Коринтяни 8.7-15 (Апостол)

7Но както изобилва всичко у вас: вяра и слово, познание и всяко усърдие и любовта ви към нас, тъй да изобилва у вас и тая добродетел. 8Това казвам не като заповед, но за да изпитам чрез усърдието на другите искреността и на вашата любов. 9Защото вие знаете милостта на Господа нашего Иисуса Христа, че Той, бидейки богат, осиромаша заради вас, та да се обогатите вие чрез Неговата сиромашия. 10И по това давам съвет, понеже това е полезно за вас, които още отлани, преди македонци, наченахте не само да вършите, но и да искате това. 11А сега и довършете наченатото дело, та, както е имало усърдие в искането ви, тъй усърдно да стане и довършването му според средствата. 12Защото, ако някой има усърдие, той е угоден по това, каквото има, а не по това, каквото няма. 13Не че искам да бъде на другите леко, а вам тежко, но за изравнение: 14сегашният ваш излишък да допълня техния недостиг, за да послужи и техният излишък при вашия недостиг, та да има равенство, 15както е писано: "който е събрал много, не е имал излишък; и който - малко, не е имал недостиг".

Филипяни 2.5-11 (Апостол, Богородица)

5Понеже вие трябва да имате същите мисли, каквито е имал Иисус Христос, 6Който, бидейки в образ Божий, не счете за похищение да бъде равен Богу; 7но понизи Себе Си, като прие образ на раб и се уподоби на човеци; и по вид се оказа като човек, 8смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна. 9Затова и Бог Го високо въздигна и Му даде име, което е по-горе от всяко име, 10та в името на Иисуса да преклони колене всичко небесно, земно и подземно, 11и всеки език да изповяда, че Иисус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.

Марк 3.6-12 (Евангелие)

6Фарисеите, като излязоха, незабавно се събраха с иродианите на съвещание против Него, как да Го погубят. 7А Иисус се отдалечи с учениците Си към морето, и след Него тръгна множество народ от Галилея, Иудея, 8Иерусалим, Идумея и изотвъд Иордан. И живеещите около Тир и Сидон, като чуха, какво Той вършеше, дойдоха при Него в голямо множество. 9И поръча на учениците Си да Го чака една ладия, поради навалицата, за да Го не притискат; 10понеже Той бе изцерил мнозина, тъй че, които имаха недъзи, наваляха върху Му, за да се докоснат до Него. 11И нечистите духове, щом Го виждаха, падаха пред Него, викаха и казваха: Ти си Син Божий! 12Но Той строго им запретяваше да разгласяват за Него.

Лука 10.38-42, 11.27-28 (Евангелие, Богородица)

38И както вървяха, Той влезе в едно село; една жена, на име Марта, Го прие у дома си. 39Тя имаше сестра, на име Мария, която седна при нозете на Иисуса и слушаше речта Му. 40А Марта се улиса в голяма шетня и, като пристъпи, рече: Господи, небрежиш ли, дето сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне. 41Иисус й отговори и рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща, 42а пък едно е само потребно. И Мария избра добрата част, която няма да й се отнеме. 27А когато Той говореше това, една жена издигна глас от народа и Му рече: блажена е утробата, която Те е носила, и гърдите, от които си сукал! 28А Той рече: да, но блажени са и тия, които слушат словото Божие и го пазят.

Свещеномъченик Автоном, епископ на Италия (313)

Той избяга от Италия във Витиния по време на гоненията на Диоклетиан. В Битиния той обърнал толкова много езичници към вярата в Христос, че онези, чиито сърца останали закоравели, се надигнали срещу него и, докато той служел Божествената литургия в църквата на Архангел Михаил, го убили пред олтара, като заедно с него убили и много други богомолци. Двеста години след смъртта му той се явил на един войник на име Йоан, който изкопал мощите му и установил, че те са напълно нетленни.

-- -

Светият ни отец Атанасий Стари от Висоцк (началото на XV в.) и неговият ученик Атанасий Младши (1395)

Той беше възпитан в благочестие от баща си, свещеник в Новгород. Един ден, като чу думите от Евангелието: „Ако някой иска да дойде след Мен, нека се отрече от себе си, нека вземе кръста си и Ме следва“, той се отрече от света и влезе в манастира „Свети Сергий Радонежки“. Той стана ученик на Свети Сергий и след няколко години става известен с добродетелите си и познанията си по Свещеното Писание. През 1374 г., с благословията на духовния си отец, основава манастира във Висоцк, като става негов първи игумен. След като ръководи манастира в продължение на четиринадесет години, заминава за Киев, а след това, през 1401 г., за манастира Студион в Константинопол. Там той се посвещава на превода на книги от гръцки на славянски, като изпраща преводите си обратно в манастира си в Русия. Той е този, който превежда Йерусалимския Типикон и няколко сборника с писания на църковните отци, обогатявайки неизмеримо църковния живот в Русия. Почива в мир в Константинопол.

Неговият ученик Атанасий Младши е назначен за игумен на Висоцк при заминаването на стареца за Константинопол и е служил като игумен в продължение на осем години, почивайки в мир през 1395 г. Наричан е „съвършен в поста, силен в самообладанието, ревностен в молитвата, търпелив в лишенията и изпитанията“. Синаксарионът казва, че „той учеше монасите си да наблюдават внимателно всяко движение на сърцето, за да прогонват всяка мисъл, която не е угодна на Бога.“