2 Петрово 2.9-22 (Апостол)

9то Господ знае, как да избавя благочестивите от напасти, а неправедниците да държи в мъки за съдния ден, 10а най-вече ония, които вървят подир плътта в нейните гнусни похоти, презират началниците, дръзки са, надменни и не се страхуват да хулят властта, 11когато и Ангелите, които са по-горни от тях по крепост и сила, не произнасят хулна присъда против тях пред Господа. 12А те, като безсловесни по природа животни, родени, за да бъдат ловени и изтребвани, хулейки това, що не разбират, в своето разтление ще погинат, 13като получат заплата за неправда. Те смятат за наслада всекидневния разкош; те са сквернители и безсрамници, наслаждават се със своите измами, гощавайки се с вас; 14те имат очи пълни с прелюбодеяние и непрестанен грях, прелъстяват неукрепналите души; сърцето им навикнало на користолюбие: те са чеда на проклятие; 15те оставиха правия път и се заблудиха, като тръгнаха по стъпките на Восоровия син Валаама, който обикна неправедна заплата, 16но биде изобличен за беззаконието си: безсловесната подяремница проговори с човешки глас и възпря безумието на пророка. 17Те са безводни извори, облаци и мъгли, от буря разнасяни: за тях е запазен мракът на тъмнината вовеки. 18Защото, като говорят надути празни думи, прелъстят в плътски похоти и разпътство ония, които напълно са се отдръпнали от живеещите в заблуда. 19Обещават им свобода, когато те сами са роби на развалата, защото от когото някой бъде победен, от него бива и поробен. 20Защото, след като са избягнали световните скверности чрез познаване Господа и Спасителя нашего Иисуса Христа, ако пак се заплетат в тях и бъдат победени, то за такива последното състояние бива по-лошо от първото. 21За тях би било по-добре, да не бяха познали пътя на правдата, отколкото, след като са го познали, да се върнат назад от предадената тям свята заповед. 22С тях се е случило, според истинската пословица: "псето се върна на своята бълвотина", и: "изкъпаната свиня - в тинната кал".

Марк 13.14-23 (Евангелие)

14А кога видите "мерзостта на запустението", за която е казал пророк Даниил, да стои, дето не трябва (който чете, нека разбира), тогава ония, които се намират в Иудея, да бягат в планините; 15и който е на покрива, да не слиза вкъщи, нито да влиза да вземе нещо от къщата си; 16и който е на нивата, да се не връща назад да вземе дрехата си. 17Но горко на непразните и на кърмачките през ония дни! 18Затова молете се да се не случи бягството ви зиме. 19Защото през ония дни ще има такава скръб, каквато досега не е имало от начало на създанието, що е създал Бог, и няма да бъде. 20И ако Господ не скратеше ония дни, не би се спасил никой човек; но заради избраните, които Той избра, е скратил дните. 21Тогава, ако някой ви каже: ето, тук е Христос, или ето, там е, - не вярвайте. 22Защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, и ще покажат личби и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните. 23А вие се пазете: ето, казах ви отнапред всичко.

Светият ни отец Авксентий (470)

Той е от персийски произход, роден в Сирия. Като млад мъж се е отличил като член на двора на император Теодосий Млади. Виждайки суетата на светските почести и удоволствия, той става монах в Константинопол; но когато хората започват да възхваляват неговата святост, той бяга в планината Оксея близо до Халкедон, която по-късно става известна като планината на Авксентий. Там той построил малка колиба и живял в уединение; но с времето бил открит от някои овчари и вярващите започнали да пристигат във все по-голям брой за неговото учение, благословия, молитви и изцеление. Той извършил безброй чудеса, но смирението му било такова, че винаги се стремял да избегне те да му се приписват. Когато го молели да се моли за изцеление на някого, той се опитвал да откаже, казвайки: „И аз съм грешен човек.“ Но когато хората го убеждаваха с молбите си, той призоваваше всички да се молят заедно за изцеление; или им напомняше, че Бог ще даде според вярата им; или казваше на болния: „Господ Иисус Христос те изцелява.“ Когато император Марциан свика Четвъртия вселенски събор в Халкедон, той заповяда отшелникът да се присъедини към събранието на светите отци. Авксентий отказа, като каза, че учението на доктрината е от компетенцията на епископите, а не на монасите. Пратениците на императора го заведоха насила. Той беше посрещнат с почести от императора и потвърди всички решения на Събора.

Той никога не се върна на планина Оксея, а се засели на още по-диво и отдалечено място на планина Скопа, която по-късно стана известна като планина Св. Авксентий. Учениците му построиха малка дървена колиба с един прозорец, през който той можеше да разговаря с непрекъснатия поток от посетители. Той почина в мир през 470 г. Голяма тълпа се събрала за погребението му, а светите му мощи били поверени на женски манастир, чийто духовен отец бил той.

Планината Св. Авксентий скоро се превърна в център на исихастичния живот с седем манастира.

Свети Кирил, равен на апостолите и просветител на славяните (869)

Вижте съвместното честване на светиите Кирил и Методий на 11 май.

Какво се случи с Деня на влюбените?

На 14 февруари Римокатолическата църква чества двама светци на име Валентин, и двамата мъченици в Рим в различно време (единият е бил епископ в Италия). И двамата са светци и в Православната църква, но се честват на 30 юли и 24 октомври. Що се отнася до шоколадовите бонбони, цветята, картичките и т.н., Енциклопедия Британика казва: „Денят на Свети Валентин като празник на влюбените... няма никаква връзка със светеца или с някое събитие от неговия живот. Тези обичаи изглеждат по-скоро свързани или с езическия римски празник Луперкалия, който се е провеждал в средата на февруари, или с пролетния сезон като цяло.“

Почитаемият Марон, отшелникът от Сирия (ок. 423)

Този аскет и чудотворец е бил приятел на Свети Йоан Златоуст. Прочетете за неговия живот тук.