2 Петрово 1.20-2.9 (Апостол)

20като знаете първом това, че никое пророчество на Писанието не е собствено (на пророка) тълкувание на Божията воля. 21Защото никога по човешка воля не е изречено пророчество, но от Дух Светий просветявани са говорили светите Божии човеци.

1Имало е и лъжепророци между народа, както и между вас ще има лъжеучители, които ще вмъкнат пагубни ереси и, като се отричат от Господа, Който ги е изкупил, ще навлекат върху си скорошна погибел. 2И мнозина ще последват тяхното разпътство, и поради тях пътят на истината ще бъде похулен. 3И, подбуждани от користолюбие, ще ви мамят с лъстиви думи; тяхното осъждане отдавна е готово, и тяхната погибел не дреме. 4Защото, ако Бог не пощади съгрешилите ангели, но като ги сгромоляса в ада и свърза с вериги на мрака, предаде ги да бъдат пазени за съд, 5и ако не пощади първия свят, но, когато нанесе потоп върху света на нечестивите, запази осмочленната челяд на Ноя, проповедника на правдата, 6и ако градовете Содомски и Гоморски осъди на разорение и превърна на пепел, та ги постави за пример на бъдещите нечестивци, 7а избави праведния Лот, който се измъчваше от разпътното поведение на беззаконниците 8(защото тоя праведник, като живееше между тях, всекидневно измъчваше праведната си душа поради беззаконните дела, които гледаше и слушаше), - 9то Господ знае, как да избавя благочестивите от напасти, а неправедниците да държи в мъки за съдния ден,

Марк 13.9-13 (Евангелие)

9Но вие гледайте себе си; защото ще ви предадат на съдилища, и по синагоги ще бъдете бити, и пред управници и царе ще бъдете изправени заради Мене, за свидетелство пред тях. 10И у всички народи първом трябва да се проповядва Евангелието. 11Кога пък ви поведат, за да ви предават, недейте се грижи отнапред, какво ще говорите, и не обмисляйте; а което ще ви бъде внушено оня час, него и говорете; понеже не сте вие, които ще говорите, а Дух Светий. 12И брат брата ще предаде на смърт, и баща - чедо; и ще въстанат чеда против родители, и ще ги умъртвят. 13И ще бъдете мразени от всички, заради Моето име; а който претърпи докрай, той ще бъде спасен.

Св. Мартиниан, монах, от Кесария в Палестина (422)

„Животът на този светец е неизмеримо чудесен и заслужава да бъде прочетен изцяло. Какво ли не е претърпял той, за да изпълни Божия закон? На осемнадесетгодишна възраст той се оттеглил в планината Арк в Кападокия и прекарал 25 години в пост, бдение и молитва, борейки се с многобройни изкушения. Когато една жена дошла да го изкуши и той видял, че ще съгреши с нея, скочил бос в огъня и стоял в него, докато болката не изтръгнала сълзи от очите му и той не убил всяка похот в себе си. Когато възникнали други изкушения, той избягал на една самотна скала в морето и живял там. Когато обаче при корабокрушение една жена доплувала до скалата, той скочил в морето с намерение да се удави. Но делфин го взе на гърба си и го отнесе, по Божията провидение, до брега. Тогава той реши да не прави никое място свой постоянен дом, а да пътува безспирно. Така той премина през 164 града за две години, увещавайки и съветвайки хората. Накрая пристигна в Атина, където умря през 422 г.“ (Пролог)

Светите апостоли и мъченици Прискила и Акила

Акила и съпругата му Прискила (или Приска) бяха евреи от Понт, които се заселиха в Рим, където работеха като шатрари. Когато император Клавдий изгони всички евреи от Рим през 49-50 г., те се преместиха в Коринт. (Вероятно вече са били християни; по това време Империята не правеше разлика между християни и евреи.) В Коринт те приели апостол Павел, който живял и работил с тях за известно време (Деяния 18:1-3). Те работели усърдно с апостола, пътували с него и били счетени за достойни да доведат Аполос (8 декември) до пълно познание на вярата (Деяния 18:26)

Прискила и Акила се върнали в Рим около 58 г., а по-късно отишли в Ефес; те живеели там, когато св. Павел помолил своя ученик Тимотей, епископ на Ефес, да ги поздрави (2 Тим. 4:19). Вероятно в Ефес те били мъчени от езичниците.

Свети Симеон Мироточец, основател на Хиландарския манастир (1200)

Роден е през 1114 г. В светския живот той управлява кралство Сърбия като Стефан Неманя; след като управлява мъдро и милосърдно в продължение на много години, през 1196 г. се отказва от всички светски богатства и слава, за да стане монах. Пътувайки към Светата планина, той взе за свой духовен отец собствения си син Сава, който го беше изпреварил в отказването от царската чест в полза на молитвен живот. Заедно Симеон (както беше наречен в монашеския живот) и синът му основали Хиландарския манастир. Съпругата му Анна станала монахиня, приемайки името Анастасия; тя също се почита като светица на Църквата. След неговата кончина мощите на Свети Симеон излъчвали ароматно и лечебно миро. Свети Сава върнал светите мощи на баща си в Сърбия. Синаксарионът казва: „От празния гроб на Свети Симеон в Хиландар чудесно изникнала лоза, чиито изсушени гроздови семки и до днес се изпращат по целия свят като благословение за бездетни семейни двойки.“