2 Петрово 3.1-18 (Апостол)

1Това е вече второ послание, що ви пиша, възлюбени; в тия две послания с напомняне пробуждам вашия чист разум, 2за да си спомните думите, изпреди казани от светите пророци, и заповедта на Господа и Спасителя, предадена от вашите апостоли; 3най-първо знайте това, че в последните дни ще се явят подигравачи, които вървят по своите си похоти 4и казват: де е обещанието за Неговото пришествие? Защото, откак бащите ни починаха, всичко си стои тъй, както от начало на творението. 5Защото тия, които това искат, умишлено забравят, че небесата и земята открай бяха съставени от вода и чрез вода със силата на Божието слово, 6поради което тогавашният свят, потопен от вода, загина. 7А сегашните небеса и земята, съхранявани от същото слово, пазят се за огъня в деня на съда и погибелта на нечестивите човеци. 8Едничко това да не отбягва от вниманието ви, възлюбени, че за Господа един ден е като хиляда години, и хиляда години - като един ден. 9Господ не се бави да изпълни обещанието Си, както някои смятат това за бавене; но дълго време ни търпи, понеже не желае да погинат някои, а всички да се обърнат към покаяние. 10И ще дойде денят Господен, както крадец идва нощем; тогава небесата с шум ще преминат, стихиите ще пламнат и ще се разрушат, а земята и всички неща по нея ще изгорят. 11И тъй, понеже всичко това ще се разруши, какви трябва да бъдете в свят живот и благочестие вие, 12които очаквате и желаете скорото дохождане на Божия ден, за който пламналите небеса ще се разрушат, и разгорелите се стихии ще се стопят? 13Но ние, според обещанието Му, очакваме ново небе и нова земя, на които обитава правда. 14Затуй, възлюбени, като очаквате това, постарайте се да се намерите пред Него в мир, неосквернени и непорочни; 15и дълготърпението на Господа нашего считайте за спасение, както и възлюбеният наш брат Павел ви писа според дадената му мъдрост, 16както той говори за това и във всички послания, дето има някои места мъчни за разбиране, които невежи и неукрепнали изопачават, както и другите Писания, за своя си погибел. 17Вие, прочее, възлюбени, като знаете това от по-рано, пазете се, да не би, увлечени от заблуждението на беззаконниците, да отпаднете от твърдостта си, 18но растете в благодат и познаване на Господа нашего и Спасителя Иисуса Христа. Нему слава и сега и в ден вечний. Амин.

Марк 13.24-31 (Евангелие)

24Но в ония дни, след оная скръб, слънцето ще потъмнее, и месечината не ще даде светлината си, 25и звездите небесни ще изпадат, и силите, които са на небето, ще се разклатят. 26Тогава ще видят Сина Човечески да иде на облаци, със сила и слава голяма. 27И тогава ще изпрати Ангелите Си и ще събере избраниците Си от четирите вятра, от края на земята до края на небето. 28Вземете подобие от смоковницата: когато клоните й станат меки и пуснат листа, знаете, че е близо лято; 29тъй и вие, кога видите това да се сбъдва, знайте, че е близо, при вратата. 30Истина ви казвам: няма да премине тоя род, докле всичко това не се сбъдне. 31Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат.

Свети апостол Онесим (ок. 109)

Той е роден във Фригия и е бил роб на Филемон, към когото апостол Павел е адресирал своето послание. Онесим избягал от Филемон и се укрил в Рим, където бил обърнат към вярата от св. Павел. Св. Павел го изпратил обратно при господаря му, който по настояване на св. Павел му дал свобода. Той служил на Църквата в продължение на много години, преди да умре мъченически, пребит до смърт с тояги.

Свети Онесим се почита също на 22 ноември, заедно със светиите Филемон, Архип и Афия; и на 4 януари на Синаксиса на Седемдесетте ученици.

Нашият преподобен отец Далматий Сибирски (1697)

Свети Далматий се почита като пионер на движението, което привлякло много аскети да се заселят в пустошта на Сибир, създавайки нова общност от пустинни отци и превръщайки руския Далечен Север в така наречената „Северна Тебаида“. Той е роден в Тоболск и е възпитан в благочестие от семейството си, наскоро обърнали се в християнството татари. Когато пораснал, влязъл в императорската армия като казак и служил с такова отличие, че царът му присъдил благороднически титул. Оженил се и живял в Тоболск в комфорт и благоденствие. Един ден – след унищожаването на Тоболск в голям пожар през 1643 г. – поразени от осъзнаването на суетата на светските неща, той напусна семейството, богатството и имуществото си и отиде в манастир в Уралските планини, вземайки със себе си само икона на Успение Богородично.

Той бил постриган за монах с името Далматий и се посветил на молитва и аскеза с такава пламенност, че малко по-късно братята го избрали за игумен. Страхувайки се от гордостта и бягайки от почестите, Далматий избягал с иконата на Богородица в отдалечена пещера, където живял живот на мълчание и непрестанна молитва. Неговото присъствие не остана дълго тайна в този слабо населен район и скоро християни от близо и далеч започнаха да идват при него, за да поискат молитва и съвет; много езичници дойдоха при него за свето кръщение. Скоро жилището му станало твърде тясно за онези, които избрали да останат като негови ученици, и светецът получил благословия от епископа на Тоболск да построи дървена капела и няколко килии. Това било началото на великия манастир „Успение Богородично“ (наричан още манастир „Св. Далматий“).

През годините братята претърпяха много изпитания. Веднъж татарският княз на региона, провокиран от лъжливи слухове, планира да унищожи манастира и да убие всички монаси. В нощта преди нападението Светата Божия Майка се явила на княза в бляскави одежди, държейки пламенен меч в едната ръка и бич в другата. Тя забранила на княза да навреди на манастира или на братята и му заповядала да им даде постоянна концесия над региона. Убеден от това видение, князът сключил мир с монасите и станал покровител на манастира, въпреки че бил мюсюлманин.

През следващите години манастирът многократно е бил опожаряван от свирепите езически племена, населявали района; веднъж всички монаси, с изключение на самия свети Далматий, са били избити, но манастирът винаги е бил възстановяван. Светецът почина в мир през 1697 г., а негов наследник като игумен стана синът му Исаак, който построи каменен храм в манастира, за да съхранява мощите на светеца и иконата на Божията Майка, която той беше пазил при себе си през целия си монашески живот.

Нашият преподобен отец Антимос от Хиос (1960)

Роден е през 1869 г. в семейство на набожни селяни на остров Хиос; напуска основното училище рано, за да стане обущар. На деветнадесетгодишна възраст посещава манастир (основан от монах Пахомий, който е бил духовен наставник на Св. Нектарий); толкова е бил трогнат от „ангелския живот” на монасите, че при завръщането си у дома си построява малка колиба и заживява в нея. Единствената му „помощ“ в духовните му борби е икона на Божията Майка, която скоро започва да върши чудеса, привличайки мнозина към неговата пустиня. След известно време той се оттегля в манастир, където е постриган под името Антимос. Там той заболява и игуменът му го изпраща у дома при родителите му заради здравето му. У дома, въпреки че се грижеше за възрастните си родители и упражняваше занаята си на обущар, той продължи да живее като монах, прекарвайки нощите в молитва и понякога хранейки се само с хляб и вода за дълги периоди.

Все повече посетители идваха в неговата скит и при чудотворната икона на Богородица, а през 1910 г. той прие великата схима. Хората от Хиос искаха да бъде ръкоположен за свещеник, но епископът му отказа поради липсата на образование у светеца. По настояване на кръстника на Антимос, епископът на Смирна го ръкоположи вместо него. След поклонение на Атон той се върна в Хиос, където стана капелан в лепрозориум. Скоро болницата, която беше потънала в корупция, се превърна в духовен център, приличащ повече на манастир, отколкото на болница. Свети Антимос се грижеше с ръцете си за много от най-тежко болните, извършвайки много чудеса на изцеление; някои от излекуваните му пациенти станаха монаси или монахини.

С прословутата „Размяна на населението“ от 1922–1924 г. в Хиос се изсипаха бежанци, много от които бяха бедни монахини и момичета. В отговор на видение на Божията Майка свети Антимос построи манастир, който отвори врати с тридесет монахини и бързо се разрасна, въпреки съпротивата на мнозина, които твърдяха, че създаването на такава общност е остаряло (през 1924 г.!). Монашеската обител скоро е приютила осемдесет монахини и е станала известна в цяла Гърция като образец на монашеския живот. Отец Антимос е служил като свещеник на монахините и е продължил да приема многото вярващи – често шестдесет или седемдесет на ден – които са идвали при него за молитва или съвет. Той е продължил това служение повече от тридесет години, извършвайки много чудеса на изцеление. Когато стана твърде стар, за да работи с ръцете си, той се оттегли в килията си и се молеше да му бъде позволено да служи на ближния си до последния си дъх. Той почина в мир на възраст от деветдесет и една години, оплакан и почитан от целия остров Хиос.