2 Коринтяни 8.7-15 (Апостол)

7Но както изобилва всичко у вас: вяра и слово, познание и всяко усърдие и любовта ви към нас, тъй да изобилва у вас и тая добродетел. 8Това казвам не като заповед, но за да изпитам чрез усърдието на другите искреността и на вашата любов. 9Защото вие знаете милостта на Господа нашего Иисуса Христа, че Той, бидейки богат, осиромаша заради вас, та да се обогатите вие чрез Неговата сиромашия. 10И по това давам съвет, понеже това е полезно за вас, които още отлани, преди македонци, наченахте не само да вършите, но и да искате това. 11А сега и довършете наченатото дело, та, както е имало усърдие в искането ви, тъй усърдно да стане и довършването му според средствата. 12Защото, ако някой има усърдие, той е угоден по това, каквото има, а не по това, каквото няма. 13Не че искам да бъде на другите леко, а вам тежко, но за изравнение: 14сегашният ваш излишък да допълня техния недостиг, за да послужи и техният излишък при вашия недостиг, та да има равенство, 15както е писано: "който е събрал много, не е имал излишък; и който - малко, не е имал недостиг".

Марк 3.6-12 (Евангелие)

6Фарисеите, като излязоха, незабавно се събраха с иродианите на съвещание против Него, как да Го погубят. 7А Иисус се отдалечи с учениците Си към морето, и след Него тръгна множество народ от Галилея, Иудея, 8Иерусалим, Идумея и изотвъд Иордан. И живеещите около Тир и Сидон, като чуха, какво Той вършеше, дойдоха при Него в голямо множество. 9И поръча на учениците Си да Го чака една ладия, поради навалицата, за да Го не притискат; 10понеже Той бе изцерил мнозина, тъй че, които имаха недъзи, наваляха върху Му, за да се докоснат до Него. 11И нечистите духове, щом Го виждаха, падаха пред Него, викаха и казваха: Ти си Син Божий! 12Но Той строго им запретяваше да разгласяват за Него.

Великомъченик Никита Гот (372)

Той беше гот от благородно потекло сред своя народ, ученик на епископ Теофил на готите, който взе участие в Първия Вселенски събор. Когато се изправи срещу Атанарик, езическия владетел на готите, заради неговото преследване на християните и неверието му, Никетас беше жестоко измъчван и накрая изгорен на клада. Въпреки че умря в пламъците, тялото му беше извадено невредимо. Мощите му бяха отнесени от приятеля му Мариан в Мопсуестия в Киликия, където беше построена църква, посветена на светеца.

Свети мъченик Порфирий (361).

„Като актьор, той първо се подиграваше на християните пред Юлиан Отстъпник. Веднъж, когато имитираше християнското тайнство на кръщението, той беше потопен във водата, произнасяйки думите: „В името на Отца, и на Сина, и на Светия Дух.“ Когато излезе от водата, той извика: „ Сега съм християнин!“ Всички помислиха, че това е шега, както винаги, но той остана твърд в убежденията си, престана да се подиграва на християните и накрая пострада за Христа. Той беше обезглавен през 361 г. и влезе в Царството Христово.“ (Пролог)

Ние с право осъждаме чисто външното поклонение; но животът на св. Порфирий ни напомня по впечатляващ начин, че „външните прояви“ на вярата притежават сила, способна да обърне сърцето на човека. Св. Порфирий използваше думите на Светото Кръщение не само небрежно, но и подигравателно, и все пак, с Божията благодат, той излезе от водите истински обновен в Христа.