2 Коринтяни 8.16-9.5 (Апостол)

16Да благодарим Богу, Който вложи в сърцето на Тита същото усърдие за вас: 17наистина, аз го подканих, но той, бидейки твърде усърден, доброволно тръгна към вас. 18С него изпратихме и един брат, похваляван по всички църкви за благовестието, 19и не само похваляван, но и избран от църквите, за да ни придружава в това добро дело, на което служим за слава на Самаго Господа и за ваше усърдие, 20като се пазим, да не би някой ни укори при тия обилни приноси, за чието събиране ние полагаме грижи; 21защото ние залягаме за доброто не само пред Господа, но и пред човеците. 22Ние изпратихме с тях и нашия брат, чието усърдие много пъти сме изпитвали в много неща, и който сега е още по-усърден поради голямата увереност във вас. 23Колкото за Тита, той е мой другар и сътрудник среди вас; а колкото за нашите братя, те са пратеници на църквите, слава Христова. 24И тъй, дайте доказателство за вашата любов и за това, дето се хвалим с вас, както на тях, така и пред лицето на църквите.

1А за спомагане на светиите считам за излишно да ви пиша, 2защото зная вашето усърдие, за което се хваля с вас пред македонци, че Ахаия е приготвена още отлани; и вашата ревност подбуди твърде мнозина. 3А братята изпратих, за да не би нашата похвала за вас да излезе напразно в тоя случай, но, както съм говорил, да бъдете приготвени, 4та да не би, ако дойдат с мене македонци и ви намерят неприготвени, да останем посрамени ние (за да не казваме вие), след като сме ви хвалили с такава увереност. 5Затова счетох за нужно да помоля братята, да дойдат напред при вас и да се погрижат отрано, щото предизвестената милостиня ваша да бъде готова като плод на щедрост, а не на скъперничество.

Марк 3.13-19 (Евангелие)

13После се възкачи на планината и повика при Себе Си, които Сам искаше; и дойдоха при Него. 14И отреди от тях дванайсет, за да бъдат с Него и да ги разпраща да проповядват, 15и да имат власт да церят болести и да изгонват бесове; 16и отреди тия дванайсет: Симона, комуто даде име Петър; 17Иакова Зеведеева и Иоана, брат на Иакова, на които даде име Воанерге'с, сиреч, синове на гръма; 18Андрея, Филипа, Вартоломея, Матея, Тома, Иакова Алфеев, Тадея, Симона Кананит 19и Иуда Искариотски, който Го и предаде.

Великомученица Евфимия Всехвалената от Халкедон (304)

Тя е родена в Халкедон от благородни християнски родители. Когато Приск, местният проконсул, отпразнува публично жертвоприношение на Арес, четиридесет и девет християни, включително Евфимия, се скриха, за да избегнат идолопоклонството. Отсъствието им беше забелязано, те бяха открити и доведени пред Приск. След като ги измъчваше всички в продължение на единадесет дни, на дванадесетия ден той избра Евфимия заради красотата ѝ и започна да ѝ ласкае, надявайки се по този начин да я отклони от вярата. Когато усилията му се оказаха безполезни, той заповяда тя да бъде измъчвана по-жестоко от всеки друг от събратята ѝ по вяра. Тя бе чудесно запазена невредима през многото изтезания, като накрая предаде душата си в Божиите ръце, когато бе хвърлена на дивите зверове. Нейните благочестиви родители взеха и погребаха тялото ѝ . Мощите ѝ се съхраняват в Константинополската патриаршия.

Чудото, извършено от светите ѝ мощи на Халкидонския събор, се чества на 11 юли.

Свети йеромартир Киприан Картагенски (258)

Роден е в Картаген (Северна Африка) в семейство на заможни благородници и става известен адвокат в този град. Около 246 г. той приема християнската вяра и е кръстен от свещеника Цецилиан. Веднага раздава всичките си имоти на бедните и се оттегля в тихо място в провинцията, за да се посвети на молитва и изучаване на християнските писания. През 248 или 249 г. е избран за епископ на Картаген по настояване на народа, въпреки че някои свещеници се противопоставят на ръкополагането на такъв новоповярвал.

Скоро след избора му император Деций започна ужасно преследване на християните, по време на което Киприан, укривайки се, подкрепяше паството си чрез писма. През това време много християни се поддадоха на страха от смъртта и или принесоха жертви на идолите, или подписаха декларации, че са го направили. Когато гоненията приключили, възникнал проблемът как да се постъпи с отстъпниците, които желаели да бъдат приети обратно в Църквата. Ригористични групи като новацианците и монтанистите считали, че тези lapsi са се лишили от всякаква надежда за спасение и никога не могат да се върнат в Църквата. Киприан отхвърлил това виждане (както и позицията на някои, които искали незабавно да помирят отстъпниците); той утвърди позицията, която и до днес е стандартна в Църквата, че отстъпниците могат да бъдат възстановени след изповед и дълго покаяние. Позицията му доведе до разкол в Църквата в Картаген, когато противниците на Киприан поставиха Максим Монтанист като съперник-епископ. Разколът приключи едва с чумата, която опустоши Империята и град Картаген през 253-254 г., заедно с подновеното преследване на християните. Неуморната грижа на Свети Киприан за страдащите през това време върна повечето от разколниците на негова страна. Когато мирът се възстанови, Киприан свика поредица от събори в Картаген, за да разреши конфликтите, които бяха разтърсили Църквата. Той поддържа практиката на африканските (и източните) църкви да примиряват еретиците с Църквата чрез кръщение, а не чрез възлагане на ръце, както се правеше в Рим; макар Киприан да не се е опитвал да наложи тази практика на други църкви, Рим не е бил толкова толерантен и е прекъснал отношенията си с африканската църква до смъртта на папа Стефан.

През 256 г. избухва още едно преследване при император Валериан. Киприан е бил арестуван и изведен пред проконсула на региона. Той е отказал да се защитава, а когато му е било съобщено, че ще бъде екзекутиран, е казал само Deo Gratias! (Слава Богу!). При екзекуцията си светият епископ е наредил да бъдат дадени двадесет и пет златни монети на палача и сам е сложил превръзката на очите си.

Забележка: Св. Киприан липсва на тази дата в традиционните мартирологии, защото някога е бил объркан със Св. Киприан от Антиохия (2 октомври). Днес е датата на неговото мъченичество и датата на неговото почитане в латинския календар.

Св. Ниниан, просветител на Шотландия (432)

Един от великите мисионери и ранни светци на Британските острови, той е роден в Британия около 360 г. Въпреки че Британия все още е била предимно езическа, Ниниан е роден от християнски родители. Като млад мъж той пътува до Рим и прекарва там няколко години, посветени на учение и аскетична борба. Той е ръкоположен в Рим и изпратен обратно като мисионер в Британия около 400 г. По пътя вероятно се е срещнал със Св. Мартин от Тур: много от църквите, които е основал, включително катедралата му във Уитхорн, са кръстени в чест на Св. Мартин. Той основава няколко манастира, служи на своите сънародници британски християни и обръща към вярата още много британци. Освен това обърнал към вярата в Христос и много от свирепите пикти, жители на днешна Шотландия. Починал в мир във Уитхорн през 432 г.

Светият ни отец Доротей Египетски (IV в.)

Той бил един от великите египетски пустинни отци от четвърти век. Той е живял сам в килия в Тебаида в продължение на шестдесет години, посвещавайки се на молитва, аскетизъм и прочута любов към труда. Дните си е прекарвал в строеж на килии за нови монаси, а нощите – в изплитане на рогозки, като през цялото време е бил потънал в молитва и псалмопеене.