Изход 15.22-16.1 (Вечерня)

22Тогава Моисей поведе израилтяните от Червено море, и те влязоха в пустиня Сур; и вървяха из пустинята три дни и не намираха вода. 23Дойдоха в Мера, и не можаха да пият в Мера вода, защото беше горчива; затова и нарекоха онова (място) Мера. * 24И заропта народът против Моисея и думаше: какво ще пием? 25(Моисей) викна към Господа, и Господ му показа дърво, и той го хвърли във водата, и водата стана сладка. Там Бог даде на народа наредби и закон и там го тури на изпитание. 26И каза: ако слушаш добре гласа на Господа, твоя Бог, и правиш каквото е угодно пред очите Му, и се вслушваш в заповедите Му, и пазиш всичките Му наредби, - няма да ти напратя ни една от болестите, които напратих на Египет; защото Аз съм Господ (Бог твой), целител твой. 27След това дойдоха в Елим; там имаше дванайсет извора вода и седемдесет финикови дървета: и там се разположиха на стан до водите.

1И потеглиха от Елим, и цялото общество Израилеви синове дойдоха в пустиня Син, която се намира между Елим и Синай, в петнайсетия ден на втория месец, след като бяха излезли от Египетската земя.

Притчи 3.11-18 (Вечерня)

11Не пренебрегвай, синко, наказанието от Господа, и да не ти е тежко от Неговото изобличение; 12защото когото Господ обича, него наказва и към него благоволи, както баща към сина си. 13Блажен човек, който е придобил мъдрост, и човек, който е спечелил разум, - 14защото нея да придобиеш е по-добре, отколкото сребро да придобиеш, и печалбата от нея е повече, отколкото от злато: 15тя е по-скъпа от драгоценни камъни; (ни едно зло не може да й се противи; тя е добре позната на всички, които се приближават към нея,) и нищо, което е теб въжделено, не ще се сравни с нея. 16В десницата й е дългоденствие, а в левицата й - богатство и слава; (от устата й излиза правда; закон и милост носи на езика си;) 17пътищата й са приятни пътища, и всичките й пътеки - мирни. 18Тя е дърво за живот на ония, които я придобиват, и блажени са, които я запазват.

Исаия 60.11-16 (Вечерня)

11И твоите порти ще бъдат всякога отворени, няма да се затварят ни денем, ни нощем, за да се принася при тебе имотът на народите и да се довеждат техните царе. 12Защото народ и царства, които не поискат да ти служат, ще загинат, и такива народи ще бъдат съвсем изтребени. 13Славата на Ливан ще дойде при тебе с кипарис, бор и кедър заедно, за да украси мястото на Моето светилище, - и Аз ще прославя подножието на нозете Си. 14И ще дойдат при тебе с покорност синовете на ония, които те угнетяваха, и ще паднат при стъпките на нозете ти всички, които те презираха, и ще те назоват град на Господа, Сион на Светия Израилев. 15Задето бе изоставен и намразен, тъй че никой не минаваше през тебе, - Аз ще те направя величие навеки, радост от рода в род. 16Ти ще се насищаш с млякото на народите, и ще сучеш от царски гърди, и ще узнаеш, че Аз, Господ, съм твой Спасител и твой Изкупител, Силният Иаковов.

Йоан 12.28-36 (Утринно Евангелие)

28Отче, прослави името Си! Тогава дойде глас от небето: и прославих, и пак ще прославя. 29А народът, който стоеше и чу това, казваше: гръмна се; други пък казваха: Ангел Му говори. 30Иисус отговори и рече: не за Мене беше тоя глас, а за вас. 31Сега е съд над тоя свят; сега князът на тоя свят ще бъде изпъден вън. 32И кога Аз бъда издигнат от земята, всички ще привлека към Себе Си. 33А това говореше, като даваше да се разбере, от каква смърт щеше да умре. 34Народът Му отговори: ние сме слушали от Закона, че Христос пребъдва вовеки; а как Ти казваш, че трябвало Син Човеческий да бъде издигнат? Кой е Този Син Човеческий? 35Тогава Иисус им рече: още малко време светлината е с вас; ходете, докле имате светлината, за да ви не обгърне мрак; а който ходи в мрака, не знае къде отива. 36Докле имате светлината, вярвайте в светлината, за да бъдете синове на светлина. Като каза това, Иисус се оттегли и скри от тях.

1 Коринтяни 1.18-24 (Апостол, Въздвижение)

18Защото словото за кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия. 19Защото писано е: "ще погубя мъдростта на мъдреците и ще отхвърля разума на разумните". 20Де е мъдрецът? де е книжовникът? де е разисквачът на тоя век? Не обезуми ли Бог мъдростта на тоя свят? 21Понеже светът със своята мъдрост не позна Бога в премъдростта Божия, Бог благоволи да спаси вярващите с безумството на проповедта. 22Защото и иудеите искат личби, и елините търсят мъдрост, 23а ние проповядваме Христа разпнатия, Който за иудеи е съблазън, а за елини безумство, 24пък за самите призвани, както иудеи, тъй и елини - Божия сила и Божия премъдрост;

1 Коринтяни 15.1-11 (Апостол)

1Напомням ви, братя, Евангелието, което ви благовестих, което и приехте и в което стоите; 2чрез него се и спасявате, ако го държите, както съм ви благовестил, освен ако не сте напразно повярвали. 3Аз ви предадох най-напред онова, което бях и приел, че Христос умря за греховете ни, според Писанията, 4че Той бе погребан и че на третия ден възкръсна, според Писанията, 5и че се яви на Кифа и след това на единайсетте; 6после се яви на повече от петстотин братя наведнъж, от които повечето са живи доднес, а някои и починаха; 7после се яви на Иакова, след това на всички апостоли, 8а най-после от всички яви се и на мене, като на някой изверг. 9Защото аз съм най-малкият от апостолите и не съм достоен да се нарека апостол, понеже гоних църквата Божия. 10Но с благодатта на Бога съм това, което съм; и Неговата благодат в мене не беше напразно, а повече от всички тях се потрудих - ала не аз, а Божията благодат, която е с мене. 11И тъй, било аз, било те, така проповядваме, и вие така повярвахте.

Йоан 19.6-11, 13-20, 25-28, 30-35 (Евангелие, Въздвижение)

6А когато първосвещениците и слугите Го видяха, завикаха и казваха: разпни, разпни Го! Пилат им казва: вие Го вземете и разпнете, защото аз не намирам у Него вина. 7Иудеите му отговориха: ние имаме закон, и по нашия закон Той трябва да умре, защото Себе Си направи Син Божий. 8Когато Пилат чу тая дума, повече се уплаши. 9И пак влезе в преторията и рече на Иисуса: отде си Ти? Но Иисус му не даде отговор. 10Пилат Му казва: на мене ли не отговаряш? Не знаеш ли, че имам власт да Те разпна, и власт имам да Те пусна? 11Иисус отговори: ти не щеше да имаш над Мене никаква власт, ако ти не бе дадено свише; затова по-голям грях има оня, който Ме предаде на тебе. 13Пилат, като чу тая дума, изведе вън Иисуса и седна на съдището, на мястото, наречено Литостротон *, а по еврейски Гавата. 14Тогава беше петък пред Пасха, около шестия час. И рече Пилат на иудеите: ето вашия Цар! 15Ала те завикаха: премахни Го, премахни, разпни Го! Пилат им казва: вашия Цар ли да разпна? Първосвещениците отговориха: ние нямаме друг цар, освен кесаря. 16И тогава им Го предаде, за да бъде разпнат. И взеха Иисуса и Го поведоха. 17И носейки кръста Си, Той излезе на мястото, наречено Лобно, по еврейски Голгота; 18там Го разпнаха, и с Него други двама, от едната и от другата страна, а посред - Иисуса. 19А Пилат написа и надпис, и го постави на кръста. Написано беше: Иисус Назорей, Цар Иудейски. 20Тоя надпис четоха мнозина от иудеите, понеже беше близо до града мястото, дето Иисус бе разпнат, и написаното бе по еврейски, гръцки и латински. 25При кръста Иисусов стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина. 26А Иисус, като видя майка Си и стоещия там ученик, когото обичаше, казва на майка Си: жено, ето син ти! 27После казва на ученика: ето майка ти! И от оня час ученикът я прибра при себе си. 28След това Иисус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне Писанието, казва: жеден съм. 30А когато Иисус вкуси от оцета, рече: свърши се! И като наведе глава, предаде дух. 31И понеже тогава беше петък, иудеите, за да не останат телата върху кръста в събота (защото оная събота беше велик ден), помолиха Пилата, да им пребият пищелите и да ги снемат. 32Тогава дойдоха войниците и пребиха пищелите на първия, както и на другия, разпнат с Него. 33А когато дойдоха при Иисуса и Го видяха вече умрял, не Му пребиха пищелите; 34но един от войниците прободе с копие ребрата Му, и веднага изтече кръв и вода. 35И който видя, засвидетелствува, и свидетелството му е истинско; и той знае, че говори истина, за да повярвате вие.

Матей 19.16-26 (Евангелие)

16И ето, един момък се доближи и Му рече: Учителю благий, какво добро да сторя, за да имам живот вечен? 17А Той му отговори: защо Ме наричащ благ? Никой не е благ, освен един Бог. Но ако искаш да влезеш в живот вечен, опази заповедите. 18Казва Му: кои? А Иисус рече: не убивай, не прелюбодействувай, не кради, не лъжесвидетелствувай; 19почитай баща си и майка си; обичай ближния си като себе си. 20Момъкът Му казва: всичко това съм опазил от младини; какво още ми не достига? 21Иисус му рече: ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене. 22Като чу момъкът тая дума, отиде си натъжен, защото имаше много имот. 23А Иисус рече на учениците Си: истина ви казвам, богат мъчно ще влезе в царството небесно; 24и още ви казвам: по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие. 25Като чуха това, учениците Му твърде много се чудеха и думаха: кой тогава може да се спаси? 26А Иисус, като погледна, рече им: за човеците това е невъзможно, ала за Бога всичко е възможно.

Всеобщото възвисяване на Светия и Животворящ Кръст

„Света Елена, майката на Свети Константин Велики, когато вече беше в напреднала възраст, в своята голяма набожност предприе трудностите на пътуване до Йерусалим в търсене на Кръста, около 325 г. Храм на Афродита беше издигнат от император Адриан на Голгота, за да оскверни и покрие с забрава мястото, където беше претърпяно спасителното Страдание. Почтителната Елена нареди да бъде унищожена статуята на Афродита и да бъде разкопана земята, разкривайки Гроба на нашия Господ и три кръста. Смяташе се, че един от тях трябва да е този на нашия Господ, а другите два – на разпънатите заедно с Него разбойници; но Света Елена не знаела кой от тях е Дървото на нашето спасение. По вдъхновение на Свети Макарий, архиепископ на Йерусалим, една жена от Йерусалим, която вече била на прага на смъртта от някаква болест, била доведена да докосне кръстовете, и веднага щом се приближила до Кръста на нашия Господ, тя била напълно изцелена. Вследствие на това скъпоценният Кръст беше издигнат високо от архиепископ Макарий на Йерусалим; докато той стоеше на амвона, и когато хората го видяха, те извикаха: „Господи, помилуй.“ Трябва да се отбележи, че след откриването му част от почитаемия Кръст беше отнесена в Константинопол като благословение. Останалата част беше оставена в Йерусалим в величествената църква, построена от Света Елена, до 614 г. По това време персите ограбиха Палестина и отнесоха Кръста в своята страна (вж. 22 януари, Свети Анастасий Персиецът) . По-късно, през 628 г., император Ираклий предприе военен поход, възвърна Кръста и след като го донесе в Константинопол, сам го ескортира обратно в Йерусалим, където го възстанови на мястото му.“ (Великият Часослов) Днес се спазва пост, независимо от деня на седмицата.

Света Плацила, императрица (385 или 386)

Тя беше съпруга на император Теодосий Велики и майка на двама императори, Аркадий и Хонорий. Въпреки високото си положение, тя се посвещава на посещенията при бедните и на личната грижа за болните. Често работи в кухните на различни приюти в Константинопол, поемайки задачи, неочаквани за всеки от патрициански ранг, да не говорим за самата императрица. За да изпълни тези мисии, тя често пътувала без охрана из най-бедните части на града. Когато другите се опитвали да я предупредят или да я разубедят, тя отговаряла, че това е нейният начин да благодари за всичко, което Бог й е дал. „През целия си живот света Плацила служила на Бога в целомъдрие, кротост, милосърдие и молитва и си отишла в мир към вечния живот през 386 (или 385) г., като донесла на онези, които я срещнали, обещание за Възкресението и за безкрайна радост.“ (Синаксарион)

Свети новомученик Макарий Солунски (1527)

„Ученик на патриарх Нифон по времето, когато последният се трудеше в аскетизъм на мълчание във Ватопеди, Макарий копнееше за мъченичество заради Христа и молеше Св. Нифон за благословия, за да го потърси. Проницателният патриарх, разбирайки, че това е Божията воля, го благослови за пътя на мъченичеството. Макарий отиде в Солун и сред тълпата от турци започна да говори за Христос като за единствения, истинския Бог. Турците го хванаха и го хвърлиха в затвора. Когато го изправиха на съд, Макарий извика към турците: „О, дано да познаете истината и да се кръстите в името на Отца, Сина и Светия Дух!“ Турците го обезглавиха през 1527 г. В същия момент Нифон видя това в духа си във Ватопеди и разказа на един монах за смъртта на Макарий като мъченик, като каза: „Знай, дете мое, че брат ти Макарий днес е умрял като мъченик и е възнесен на небесата, триумфирайки и радвайки се в Господа. Нека бъдем достойни за благословение чрез молитвите му!“ (От Атонската патрология).“ (Пролог)