2 Тимотей 1.1-2, 8-18 (Апостол)

1Павел, апостол Иисус Христов по воля Божия, за възвестяване обещания живот в Христа Иисуса, 2до Тимотея, възлюбено чедо: благодат, милост, мир от Бога Отца и от Христа Иисуса, Господа нашего. 8И тъй, не се срамувай от страданията на Господа нашего Иисуса Христа, нито от мене, Негов окованик, а стани участник в страданията за благовестието Христово по силата на Бога, 9Който ни спаси и повика към свето звание, не заради нашите дела, а по Свое благоволение и благодат, дадена нам в Христа Иисуса преди вечни времена, 10а открита сега с явяването на нашия Спасител Иисуса Христа, Който унищожи смъртта и извади наяве живот и нетление чрез благовестието, 11за което съм поставен аз проповедник, апостол и учител на езичниците. 12Затова и така страдам; ала не се срамувам, понеже зная в Кого съм повярвал и съм уверен, че Той е мощен да запази моя залог за оня ден. 13Имай за образец здравите думи, които си чул от мене, с вяра и любов в Христа Иисуса. 14Запази добрия залог чрез Духа Светаго, Който живее в нас. 15Знаеш това, че ме изоставиха всички от Асия, между които и Фигел и Ермоген. 16Господ да даде милост на дома на Онисифора, защото много пъти ме успокои и се не посрами от веригите ми, 17но, като дойде в Рим, с голямо старание ме потърси и намери. 18Нека Господ му даде да намери милост у Него в оня ден; а колко ми услужи той в Ефес, ти по-добре знаеш.

Лука 19.12-28 (Евангелие)

12и рече: някой си благороден човек заминаваше за далечна страна, да получи за себе си царство и да се върне; 13и като повика десет свои слуги, даде им десет мини * и им рече: търгувайте, докле се завърна. 14Но гражданите му го мразеха, и изпратиха след него пратеници, като казаха: не искаме той да царува над нас. 15И когато се той завърна, след като прие царството, каза да му повикат ония слуги, на които бе дал парите, за да узнае, кой какво е припечелил. 16Дойде първият и рече: господарю, твоята мина припечели десет мини. 17И му рече: хубаво, добри рабе; задето ти беше верен в твърде малко, бъди властник на десет града. 18Дойде вторият и рече: господарю, твоята мина принесе пет мини. 19Рече и на тогова: и ти бъде над пет града. 20Дойде и друг и рече: господарю, ето твоята мина, която пазех в кърпа, 21понеже се боях от тебе, защото ти си жесток човек: взимаш, което не си турил, и жънеш, което не си посеял. 22Господарят му рече: с твоите уста ще те съдя, лукави рабе: ти знаеше, че съм жесток човек, взимам, което не съм турил, и жъна, което не съм посеял; 23тогава, защо не даде парите ми в банката, та аз, като дойда, да ги получа с лихва? 24И рече на присъствуващите: вземете от него мината и я дайте на тогова, който има десет мини. 25(И му рекоха: господарю, той има десет мини!) 26Защото, казвам ви, всекиму, който има, ще се даде, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има; 27а ония мои врагове, които не искаха да царувам над тях, доведете тук и посечете пред мен. 28Като каза това, Той тръгна по-нататък, възлизайки за Иерусалим.

Свети отец, изповедник и мъченик Стефан Нови (767)

Той е роден в Константинопол през 715 г. от благочестиви родители на име Йоан и Анна. Майка му често се е молила на Пресвета Богородица да ѝ се роди син и е получила откровение от Дева Мария, че ще зачене сина, когото желае. Когато детето се ражда, тя го кръщава Стефан, следвайки пророчество на патриарх Свети Герман (честван на 12 май). Стефан постъпва в монашески живот като младеж и се отличава с аскетизъм и добродетел, че отшелниците на планината Авксентий го назначават за свой водач още в млада възраст. „По време на управлението на Константин V (741-775) Стефан показва любовта си към Православието, борейки се за Вярата... Освен че е свиреп иконоборец, Константин подготвя безмилостно преследване на монашеството. През 754 г. той свиква събор, който анатемосва светите икони. Тъй като Свети Стефан отхвърля този събор, императорът формулира лъжливи обвинения срещу него и го изгонва. Но докато е в изгнание, Свети Стефан извършва изцеления със свети икони и отвръща мнозина от иконоборството.“ Когато отново бил доведен пред императора, той му показал монета и попитал чий образ е на нея. „Моят е“, казал тиранинът. „Ако някой потъпче твоя образ, подлежи ли на наказание?“, попитал светецът. Когато стоящите наоколо отговорили с „да“, светецът изстенал поради слепотата си и казал, че ако смятат, че обезчестяването на образа на тленен цар е достойно за наказание, какви мъки ще получат онези, които потъпчат образа на Владиката Христос и на Божията Майка? Тогава той хвърлил монетата на земята и я стъпкал. Той бил осъден на единадесет месеца окови и затвор. По-късно бил влачен по земята и бил убит с камъни, подобно на Стефан Първомъченик; затова е наречен Стефан Нови. Накрая бил ударен с дървена тояга в слепоочието и главата му била разбита, и така той издъхнал през 767 г. (Великият часовник)

Св. 15 Тивериуполски (Струмишки) свещеномъченици (II в.)

Петнадесетте Тивериуполски (Струмишки) мъченици са ранохристиянски светци, пострадали за вярата през II в. по време на гоненията на римските императори. Тивериуполис (днешна Струмица, Северна Македония) е бил римски град, в който ранното християнство се разпространило бързо.

След покръстването на България през 864 г. княз Борис I нарежда на управителя Тарадин да издири мощите на петнадесетте мъченици. Те са открити и стават обект на дълбоко почитание сред българския народ. Мощите им са извършвали множество чудеса и изцеления.