Галатяни 5.22-6.2 (Апостол)

22А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, 23кротост, въздържание. Против такива няма закон. 24Ония пък, които са Христови, разпнали са плътта си със страстите и похотите. 25Ако живеем духом, по дух сме длъжни и да постъпваме. 26Да не бъдем пустославни, един други да се не дразним, един другиму да си не завиждаме.

1Братя, и да падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с дух на кротост, като се пазите да не би и вие да бъдете изкушени. 2Понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов.

Лука 10.19-21 (Евангелие)

19ето, давам ви власт да настъпвате на змии и скорпии и на всяка вражеска сила; и нищо няма да ви повреди; 20обаче не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата. 21В оня час се зарадва духом Иисус и рече: прославям Те, Отче, Господи на небето и на земята, задето си утаил това от мъдри и разумни, а си го открил на младенци. Тъй е, Отче, понеже такова беше Твоето благоволение.

Свети мъченик Парамон и неговите 370 сподвижници (около 250 г.)

„Акилин, управителят на Витиния по време на управлението на император Деций (249-51), тръгвал към горещите извори в Бисалтия, когато решил да накара 370 християни от Никомидия, които били затворени по негова заповед, да се поклонят в храма на Изида. След като отказали да го направят, всички били обезглавени. Виждайки това клане, праведният Парамон извикал: „Какво нечестиво дело е да се избият толкова много праведници, и то чужденци, сякаш са животни.“ Управителят чул тези думи и заповядал да хванат Парамон и да го отведат под стража. По пътя той бил малтретиран по различни начини от войниците. Някои го удряли с копията си, други му отрязвали езика и другите части на тялото и накрая бил убит в присъствието на управителя.“ (Синаксарион) Забележка: от различните гонения, предприети от езическите императори преди Свети Константин, преследването при Деций вероятно е било най-ожесточеното и кърваво.

Свети отец Питирим Египетски (IV в.)

„Авва Питирим ръководел група аскети, които водили много строг живот в сухите планини на Тиваида. Самият той бил ученик и трети наследник на Свети Антоний Велики (17 януари) в неговата отшелническа обител. Той ял не повече от малко брашно, смесено с вода, два пъти седмично и толкова упорствал в духовните си трудове, че получил изобилни благодати от Светия Дух. Освен всичко друго, той учел, че на всяка страст съответства демон, който се опитва да разпали тази страст в нас чрез различни изкушения. За да се отървем от тези демони и от зли мисли, авва Питирим казвал, че първо трябва да освободим сърцата си от страстите.“ (Синаксарий)