1 Тимотей 6.17-21 (Апостол)

17Наръчвай на богатите в тоя свят, да не мислят високо за себе си, нито да се надяват на непостоянното богатство, а на живия Бог, Който ни дава всичко в изобилие за наслада; 18да вършат добро, да богатеят с добри дела, да бъдат щедри и общителни, 19като по този начин си събират съкровище - добра основа за бъдещето, за да постигнат вечен живот. 20О, Тимотее! пази онова, що ти е предадено, и се отвърщай от скверното празнодумство и от възраженията на лъжовната наука, 21с която, като се занимават, някои се отклониха от вярата. Благодатта да бъде с тебе. Амин.

Лука 18.31-34 (Евангелие)

31И като взе със Себе Си дванайсетте, рече им: ето, възлизаме за Иерусалим, и ще се извърши на Сина Човечески всичко, писано чрез пророците; 32понеже ще Го предадат на езичниците и ще се поругаят над Него, ще Го оскърбят и оплюят, 33ще Го бичуват и убият; и на третия ден ще възкръсне. 34Но те нищо от това не разумяха; тия думи за тях бяха потайни, и те не разбираха казаното.

Свети великомъченик Яков Персиец (421)

„Този светец бил от град Битлаба и бил от благороден произход; той бил най-близкият и най-уважаваният приятел на Исдигер (или Яздигерд) I, крал на Персия (управлявал 399-420 г.). Въпреки че бил християнин от младостта си, Яков се отрекъл от Христос, защото бил привлечен от приятелството и ласкателствата на краля. Когато майка му и съпругата му научили за това, те му заявили с писмо, че повече няма да имат нищо общо с него, тъй като той е предпочел временна слава пред любовта към Христос. Наранен в душата си от тези думи и идвайки на себе си, светецът плакал за грешката си и се отрекъл от поклонението на идолите. Затова, разгневен извънредно, кралят - това бил Бахрам (или Вараран) V (управлявал 421-438 г.), син и наследник на Исдигер - го осъдил на най-горчива смърт, на каквато дори груб звяр не е бил осъден: тоест, тялото му било разчленено на всяка става на ръцете и краката му. И“ и така, когато бил разсечен на парчета, чак до бедрата и раменете, смелият мъченик най-накрая бил обезглавен през 421 г.“ (Великият часовослов)

Кончина на архимандрит Лазар (Мур) (1992 г.) (14 ноември ст. ст.)

Въпреки че не е прославен от Църквата, отец Лазар е пионер и пример за Православието на Запад.

Той е роден в Англия през 1902 г. В ранните си години се премества в Западна Канада, където работи като земеделски работник в продължение на няколко години. Докато работи в Алберта, усеща призванието да стане мисионер и отива в английски мисионерски колеж в продължение на пет години.

За съжаление, нашите източници не са сигурни как е стигнал до православната вяра от това неочаквано начало. Но през 1934 г. той прекарва седем седмици на Атон, след което живее като монах в Югославия. Ръкоположен е за свещеник от архиепископ Теофан (Руска православна църква в чужбина), след което е изпратен в Палестина, за да служи на руската мисия в Йерусалим.

През 1948 г. новата държава Израел дава имота на мисията на Съветския съюз и мисията е лишена от собственост. Отец Лазар служи като свещеник в руския манастир в Айн Карим и Трансйордания, след което е изпратен в Индия през 1952 г., където помага в православната мисионерска работа в продължение на двадесет години. Няколко от неговите книги и преводи, като например биографията/изследването му за Свети Серафим Саровски, са написани, докато живее в Индия. Докато е там, той се запознава с майка Гаврилия от Гърция, чиято красива биография „Аскет на любовта“ включва добри описания за него по време на живота му в Индия. Въпреки че е много строг в православието си, той е гъвкав във външните си проявления: в Индия носи бяло, а не черно расо, защото черното облекло има обидни конотации за индийския народ.

През 1972 г. отец Лазар е призован в Гърция, след това през 1974 г. в Австралия, където служи девет години. През 1983 г. се премества в Калифорния в отговор на призива на отец Питър Гилквист да помогне на членовете на бившата „Евангелска православна църква“ в преминаването им към православието. През 1989 г. се премества в Аляска, където продължава тази работа. Почива в Ийгъл Ривър, Аляска, през 1992 г. Следва откъс от разказ за последните му дни, разказан от членове на неговата общност в Ийгъл Ривър:

„Баща ми винаги се подписваше с ПДВ, „Пътуване с ангели“. Няколко дни преди смъртта си, след като години наред се бореше с рака, използвайки вярно Иисусовата молитва като лекарство за мъката си, Архангел Михаил се явил, за да му помогне. Последното му пътуване към дома започнало, ПДВ... „времето на отпътуването ми наближи. Аз се борих в добрата битка, завърших попрището, опазих вярата.“ (2 Тимотей 4:6-8)

Св. преподобни Теодосий Търновски (1363)

Свети Теодосий Търновски е един от най-видните български подвижници и духовни учители от XIV в. Ученик на Свети Григорий Синаит, основоположника на исихазма, Теодосий се подвизава в Парорийската пустиня, а по-късно основава манастир в Килифаревските планини край Велико Търново. Манастирът му става център на духовен и книжовен живот, привличайки множество монаси и учени.

Свети Теодосий съветва цар Иван Александър и Търновския патриарх Теодосий да свикат Църковен събор в Търново през 1350 г., на който са осъдени месалианската, богомилската и адамитската ереси. Сред учениците му са преподобни Роман Търновски и бъдещият патриарх Евтимий. Св. Теодосий почива мирно на 27 ноември 1363 г. в Константинопол.