Юда 11-25 (Апостол)

11Горко им, защото тръгнаха по Каиновия път, хвърлиха се в користната заблуда на Валаама и загинаха в упорството Кореево. 12Те са петно на вашите "вечери на любовта", като пируват с вас и без страх се гоят. Те са безводни облаци, носени от ветрове, есенни дървета, безплодни, дваж умрели, изкоренени, 13свирепи морски вълни, които разпенят срамотиите си, звезди скитници, за които мракът на тъмнината е навеки запазен. 14За тях е пророкувал и Енох, седмият от Адама, като казва: ето, иде Господ с десетки хиляди Свои свети Ангели, 15за да извърши съд над всички и да изобличи всички нечестивци между тях за всички дела, които са извършили с нечестието си, и за всички жестоки думи, които са изрекли против Него нечестивите грешници. 16Те са роптачи, недоволници, които постъпят според своите похоти (нечестиво и беззаконно); устата им произнасят надути думи, и за облага биват ласкатели. 17Но вие, възлюбени, помнете думите, които апостолите на Господа нашего Иисуса Христа предрекоха; 18те ви говореха, че в последно време ще се явят подигравачи, които ще постъпват според нечестивите си похоти. 19Те са човеци, които се лъчат (от единството на вярата), те са душевни - и нямат дух. 20А вие, възлюбени, като се назидавате в пресветата ваша вяра и се молите чрез Дух Светий, 21запазвайте себе си в любов Божия, очаквайки милост от Господа нашего Иисуса Христа, за вечен живот; 22и към едни бивайте милостиви с разсъждение, 23а други със страх спасявайте, като ги изтръгвате от огън, и изобличавайте със страх, като се гнусите от дрехата, която е осквернена от плътта. 24А на Оногова, Който може да ви запази от прегрешения и да ви постави пред славата Си непорочни в радост, - 25на Едничкия премъдър Бог, наш Спасител чрез Иисуса Христа Господа нашего, слава и величие, сила и власт преди всички векове, сега и във всички векове. Амин.

Лука 23.2-34, 44-56 (Евангелие)

2и почнаха да Го обвиняват, говорейки: намерихме Тогова, че развратява народа ни и забранява да се дава кесарю данък, като казва за Себе Си, че бил Христос Цар. 3А Пилат Го попита и каза: Ти ли си Царят на иудеите? А Той отговори и му рече: ти казваш. 4Пилат рече на първосвещениците и на народа: аз не намирам никаква вина у Тогова Човека. 5Но те настояваха да казват, че Той бунтува народа, като поучава по цяла Иудея, начевайки от Галилея дотук. 6Пилат, като чу за Галилея, попита: нима Човекът е галилеец? 7И като узна, че Той е подвластен на Ирода, изпрати Го при Ирода, който през тия дни беше тъй също в Иерусалим. 8А Ирод, като видя Иисуса, много се зарадва, понеже отдавна желаеше да Го види, тъй като беше слушал много за Него, и се надяваше да види някое чудо да стане от Него, 9и Му задаваше много въпроси, но Той нищо му не отговаряше. 10А първосвещениците и книжниците стояха и силно Го обвиняваха. 11Но Ирод с войниците си, като Го унизи и подигра, облече Го в светла дреха и Го изпрати назад при Пилата. 12И него ден Пилат и Ирод станаха приятели помежду си, понеже по-рано враждуваха един против други. 13А Пилат, като повика първосвещениците, началниците и народа, 14каза им: доведохте ми Тоя Човек като развратител на народа; а ето, аз изследвах пред вас, и не намерих у Тогози Човека никаква вина от онова, в каквото Го обвинявате; 15но нито Ирод намери, понеже Го пратих и при него; и ето, нищо достойно за смърт Той не е извършил; 16и тъй, след като Го накажа, ще Го пусна. 17А той трябваше за празника да им пуска един затворник. 18Но целият народ закрещя: премахни Тогова! а пусни ни Вара'ва. 19А Вара'ва беше хвърлен в тъмница за извършен в града бунт и убийство. 20Пилат отново издигна глас, като желаеше да пусне Иисуса. 21Но те крещяха: разпни Го, разпни! 22Той и трети път им рече: та какво зло е сторил Тоя? Аз не намерих в Него нищо да заслужава смърт; затова след като Го накажа, ще Го пусна. 23Но те настояваха с голям вик да изискват да бъде разпнат; и викът техен и тоя на първосвещениците надделя. 24И Пилат реши да бъде, според както искат те, 25и пусна им хвърления в тъмницата за бунт и убийство, когото искаха, а Иисуса предаде на волята им. 26И когато Го поведоха, уловиха някого си Симона Киринеец, който идеше от нива, и сложиха върху му кръста, за да го носи след Иисуса. 27И след Него вървеше голямо множество народ и жени, които плачеха и ридаеха за Него. 28А Иисус, като се обърна към тях, рече: дъщери иерусалимски, не плачете за Мене, а плачете за себе си и за чедата си; 29понеже, ето, наближават дни, когато ще се каже: блазе на неплодни, и на утроби неродили, и на гърди некърмили! 30Тогава ще почнат да казват на планините: паднете върху ни! и на хълмовете: затрупайте ни! 31Защото, ако това правят със зеленото дърво, какво ще бъде със сухото? 32Водеха и двама злодейци, за да бъдат погубени с Него. 33И когато отидоха на мястото, наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците, единия отдясно, а другия отляво. 34А Иисус говореше: Отче! прости им, понеже не знаят, що правят. И като деляха дрехите Му, хвърлиха жребие. 44Беше вече около шестия час, и настана мрак по цялата земя до деветия час; 45и потъмня слънцето, и храмовата завеса се раздра през средата. 46Иисус, като извика с висок глас, рече: Отче! в Твоите ръце предавам духа Си. И това като каза, издъхна. 47А стотникът, като видя станалото, прослави Бога и рече: наистина, Тоя Човек е бил праведник. 48И целият народ, който се бе събрал на това зрелище, като видя станалото, връщаше се, удряйки се в гърди. 49А стояха надалеч и гледаха това всичките Му познайници и жените, които вървяха подире Му от Галилея. 50И ето, някой си, на име Иосиф, съветник, човек добър и справедлив, 51- той не бе се съгласил с решението и деянията им, - из Ариматея, иудейски град, който очакваше тъй също царството Божие, 52дойде при Пилата и измоли тялото Иисусово; 53и като Го сне, обви в плащаница и Го положи в гроб, изсечен в скала, дето никой не бе още полаган. 54Тоя ден беше петък, и настъпваше вече събота. 55Вървяха подире и жените, които бяха дошли с Иисуса от Галилея, и видяха гроба и как бе положено тялото Му; 56и като се върнаха, приготвиха благовония и миро, а в събота си починаха според заповедта.

Великомъченик Теодор Тиро (ок. 306)

Гръцката дума „Тирон” означава „новобранец”. Този свети мъченик на Христос е родом от Понт и е бил римски легионер по време на гоненията на Максимиан (около 303 г.). Въпреки че е бил християнин от детството си, той е пазил вярата си в тайна, докато е бил в армията. Докато неговата кохорта е била разположена близо до градче на име Еухаита, той научил, че хората там са били тероризирани от змей, който живеел в съседната гора. Той тръгнал да се изправи срещу змея, молейки се на Бога резултатът от битката да му бъде знак дали е дошло времето да се принесе в жертва за мъченичество. Намерил огнедишащото чудовище и, въоръжен със знака на кръста, забил копието си в главата му и го убил.

Успехът му го убеди, че след като е победил този плътски змей, е готов да победи и духовния змей – дявола. Когато командирът на лагера му нареди да принесе жертва на боговете, Теодор смело отказа, казвайки: „Аз съм християнин!“ Освен това, той насърчи и другите християни в отряда си да направят същото. Тази нощ той отиде до близък езически храм на Рея, майката на боговете, и го изгори. Той беше видян от пазача на храма и беше доведен без съпротива при управителя Публий. Теодор беше хвърлен в изолирана тъмница; там той отказа хляб и вода, казвайки, че Христос му е обещал храна от небето. Той прекарваше времето си там, пеейки химни с ангелите, така че стражите бяха убедени, че други християни по някакъв начин са се присъединили към него в килията.

Когато всички аргументи, ласкателства, подкупи и заплахи не успяха да отвърнат войника от Христос, управителят прибегна до изтезания, подлагайки светеца на ужасни осакатявания; но когато Теодор ги издържа спокойно и решително, управителят започна да се страхува, че неговият пример ще окуражи други християни, и заповяда да бъде изгорен. Заведен на клада, мъченикът свободно влезе в пламъците, където предаде душата си на Бога. Когато тялото му било изкупено и извадено от пепелта от един благочестив християнин, се оказало, че е непокътнато. В Еухаита била построена църква в чест на мъченика; много поклонници идвали там за изцеление на душата и тялото.

През 361 г. император Юлиан Отстъпникът наредил на префекта на Константинопол да поръси всички храни на пазарите с кръв от животни, жертвани на езическите богове през първата седмица на Великия пост, така че християните да не могат да избегнат контакта с идолопоклонството. Но свети Теодор се явил в видение на патриарх Евдоксий (360-364 г.), предупредил го за плана и му казал да нареди на паството си да не купува никаква храна от пазара, а да яде колива, приготвена от варени пшенични зърна. Така, благодарение на намесата на светеца, хората били запазени от петното на идолопоклонството. Оттогава Църквата чества чудото в първата събота на Великия пост. Оттогава коливата се предлага и в чест на светиите и в памет на покойниците. Цялото зърно символизира тялото, посято тленно, което ще възкръсне нетленно (2 Кор. 15:37); обикновено се подслажда с мед, за да символизира насладите на Рая.