Йоил 2.12-26 (Шести час)

12Но и сега още казва Господ: обърнете се към Мене от все сърце с пост, плач и ридание. 13Раздирайте сърцата си, а не дрехите си, и се обърнете към Господа, вашия Бог; защото Той е благ и милосърден, дълготърпелив и многомилостив, и съжалява за злочестината. 14Кой знае, дали Той не ще се смили и не ще остави подир Себе Си благословение - хлебен принос и възлияние на Господа, вашия Бог? 15Затръбете с тръба на Сион, наредете пост и обявете тържествено събрание. 16Съберете народа, свикайте събрание, поканете старци, съберете деца и кърмачета; нека излезе младоженец от своя чертог, и невеста - от своята горница. 17Между притвора и жертвеника нека плачат свещениците, служители Господни, и да казват: "смили се, Господи, над народа Си, не предавай наследието Си на поругание, та да се не подиграват с него народите! Защо да казват между народите: де е техният Бог?" 18Тогава Господ ще възревнува за земята Си и ще се смили над народа Си. 19И ще отговори Господ и ще рече на Своя народ: ето, Аз ще ви пратя хляб, вино и дървено масло, и ще се насищате с тях, и вече няма да ви предам за поругание на народите. 20И дошлия от север ще махна от вас и ще го изгоня в безводна и пуста земя: предното му пълчище - в източното море, а задното - в западното море, и ще се понесе от него зловоние и ще се дигне от него смрад, понеже той направи голямо зло. 21Не се бой, земьо: радвай се и се весели, защото Господ е велик, за да направи това. 22Не се бойте, полски добитъци, защото пасбищата на пустинята ще се покрият с трева, дървото ще даде своя плод, смоковницата и лозата ще покажат силата си. 23И вие, чеда Сионови, радвайте се и се веселете у Господа, вашия Бог; защото Той ще ви даде дъжд умерено и ще ви праща дъжд, дъжд ранен и късен, както по-преди. 24И ще се напълнят гумна с жито и ще се препълнят чебри с гроздов сок и дървено масло. 25И ще ви отщетя за ония години, които изпоядоха скакалци, червеи, бръмбари и гъсеници - голямата Ми войска, която пратих върху вас. 26И до насита ще ядете и ще се насищате и славите името на Господа, вашия Бог, Който чудно нещо извърши с вас, и няма да се посрами Моят народ вовеки.

Йоил 3.12-21 (Вечерня)

12Нека станат народите и слязат в долината на Иосафата; защото там Аз ще седна, за да съдя народите отвред. 13Турете на работа сърпове, защото жътвата е узряла; идете, спуснете се, защото линът е пълен, и чебрите се препълват, понеже злобата им е голяма. 14Тълпи, тълпи в съдната долина! защото близо е денят Господен в съдната долина! 15Слънце и месечина ще потъмнеят, и звездите ще изгубят блясъка си. 16И ще загърми Господ от Сион и ще издаде гласа Си от Иерусалим; ще потреперят небе и земя; но Господ ще бъде защита на Своя народ и отбрана за синовете Израилеви. 17Тогава ще познаете, че Аз съм Господ, Бог ваш, Който обитава на Сион, на светата Моя планина; и ще стане Иерусалим светиня, и няма вече другоплеменници да преминават през него. 18И ето, в оня ден от планините вино ще капе, и от ридовете мляко ще потече, и всички долища иудейски ще се напълнят с вода, а от дома Господен ще излезе извор и ще напоява долина Ситим. 19Египет ще стане пустиня, и Едом ще стане пуста степ, задето те притесняваха синовете Иудини и проливаха невинна кръв в земята им. 20А Иуда ще живее вечно, и Иерусалим - от рода в род. 21Аз ще измия кръвта им, която не съм измил още, и Господ ще обитава на Сион.

Мъчениците Памфилий и сподвижниците му, в Кесария в Палестина (308)

Тези дванадесет свети мъченици са претърпели мъченическа смърт по времето на царуването на Диоклетиан.

„Първият от тях, Памфилий, беше свещеник в църквата в Кесария в Палестина; учен и набожен човек, той поправяше грешките на различни преписвачи в текста на Новия Завет. Самият той преписваше тази спасителна книга и я даваше на всеки, който я желаеше. Вторият беше дяконът Валентин, възрастен и сив от мъдрост. Той беше голям познавач на Свещеното Писание, което знаеше наизуст. Третият беше Павел, уважаван и изтъкнат човек, който по-рано беше хвърлен в огъня заради Христа. С тях бяха пет египтяни, братя по кръв и душа, които се връщаха в родната си земя, след като бяха излежали присъда в мините на Киликия. Когато стигнаха до портите на град Кесария, те заявиха, че са християни, и затова бяха изправени на съд. Когато ги попитаха как се казват, те отговориха: „Ние сме отхвърлили езическите имена, дадени ни от майка ни, и се наричаме Илия, Исая, Еремия, Самуил и Даниил.“ Когато ги попитаха откъде са, те отговориха: „От Йерусалим, който е горе.“ Всички те бяха обезглавени, а млад мъж на име Порфирий, който беше търсил телата им, за да ги погребе, пострада скоро след това. Него изгориха. Офицерът Селевк, който се беше приближил до мъчениците и ги беше прегърнал, преди мечът да се спусне върху главите им, също беше изгорен, както и един старец, Теодул, слуга на римския съдия, който беше прегърнал един от мъчениците, докато те бяха под ескорт. Накрая Юлиан, който целуна труповете на мъчениците и ги почете, последва ги в смъртта. Така те размениха малкото за по-голямото, кичозното за ценното и смъртта за безсмъртието и отидоха при Господа през 308 г.“ (Пролог)

Синаксарионът завършва така: „След мъченичеството на Памфилий, водачът на славната кохорта, нечестивият управител заповяда тялото му и тези на спътниците му да бъдат оставени там, където лежаха, като храна за хищни животни. Но по Божията провидение никое животно не се приближи до светите им мощи, които християните успяха да погребат с подобаваща чест.“ Разказът за тези мъченици е написан от Евсевий Кесарийски, ученик на Памфилий.