Захария 8.7-17 (6-ти час)

7Тъй казва Господ Саваот: ето, Аз ще спася Моя народ от източната страна и от страната на заник-слънце; 8ще ги доведа, и те ще живеят в Иерусалим и ще бъдат Мой народ, и Аз ще бъда техен Бог, в истина и правда. 9Тъй казва Господ Саваот: укрепете ръцете си вие, които чувате сега тия думи от устата на пророците, които бяха при основаването дома на Господа Саваота, за да се съгради храмът. 10Защото преди ония дни нямаше заплата за човека, нито награда за труда на животните; нито за дохождащия, нито за отиващия имаше спокойствие от врага; и допущах Аз всеки човек да враждува против другиго. 11А сега за остатъка от тоя народ Аз не съм такъв, както в по-напрежни дни, казва Господ Саваот. 12Защото сеитбата ще бъде в мир; лозата ще даде плода си, земята ще даде произведенията си, и небесата ще дават росата си; и всичко това ще предам във владение на останалия тоя народ. 13И както вие, доме Иудин и доме Израилев, бяхте проклятие между народите, тъй Аз ще ви спася, и вие ще бъдете благословение; не бойте се; нека се укрепят ръцете ви! 14Защото тъй казва Господ Саваот: както бях определил да ви накажа, когато вашите бащи Ме прогневяваха, казва Господ Саваот, и не отмених, 15тъй пак Аз определих в тия дни да сторя добро на Иерусалим и на дома Иудин; не бойте се! 16Ето делата, които вие трябва да вършите: говорете истина един другиму; праведно и миролюбиво съдете при портите си. 17Никой от вас да не мисли в сърце си зло против ближния си, и лъжлива клетва не обичайте, защото всичко това Аз мразя, казва Господ.

Захария 8.19-23 (Вечерня)

19тъй казва Господ Саваот: постът на четвъртия месец, постът на петия, постът на седмия и постът на десетия ще стане за дома Иудин радост и весело тържество; само обичайте истина и мир. 20Тъй казва Господ Саваот: още ще дохождат народи и жители от много градове, 21и ще отидат жителите на един град при жителите на друг град и ще кажат: да идем да се молим пред лицето на Господа и да потърсим Господа Саваота; и всеки ще каже: ще ида и аз. 22И ще дохождат много племена и силни народи, за да търсят Господа Саваота в Иерусалим и да се помолят пред лицето на Господа. 23Тъй казва Господ Саваот: в ония дни ще се уловят десет души от всички разноезични народи, ще се уловят за полата на иудеянин и ще казват: ние ще дойдем с тебе, защото чухме, че Бог е с вас.

Свети Лъв Велики, папа на Рим (461)

Папа Лъв беше един от големите защитници на православието по времето на монофизитската ерес и нейните разклонения. Според някои този светец е роден в Рим, а според други – в Тирения (Тоскана), и е бил посветен на архиепископския престол на Рим през 440 г. През 448 г., когато св. Флавиан, архиепископ на Константинопол [също почитан днес], призовал Евтихий, архимандрит в Константинопол, да даде обяснение за своето учение, че в Христос след Въплъщението имало само една природа, Евтихий се обърнал към св. Лъв в Рим. След като свети Лъв внимателно проучил ученията на Евтихий, той написал послание до свети Флавиан, в което изложил православната доктрина за личността на Христос и Неговите две природни същности, а също така посъветвал Флавиан, че ако Евтихий искрено се покае за грешката си, той трябва да бъде приет обратно с цялата добра воля. На Събора, проведен в Ефес през 449 г., който беше председателстван от Диоскор, патриарх на Александрия (и който Свети Лъв, в писмо до святата императрица Пулхерия през 451 г., пръв нарече „Разбойническия събор“), Диоскор, подкрепен от военна сила, не позволи да бъде прочетено посланието на Свети Лъв до Флавиан, въпреки че многократно беше молен да го направи; още преди да се състои Разбойническият събор, Диоскор беше приел неканонично непокаялия се Евтихий обратно в общение. Тъй като Свети Лъв имал много грижи в Рим поради войните на Атила Хуна и други варвари, през 451 г. той изпратил четирима делегати на Четвъртия Вселенски събор, където 630 отци се събрали в Халкедон по време на царуването на Марциан, за да осъдят ученията на Евтихий и онези, които го подкрепяли. Посланието на Свети Лъв до Флавиан беше прочетено на Четвъртия събор и беше потвърдено от Светите Отци като православно учение за въплътената Личност на нашия Господ; то се нарича още „Томос на Лъв“. Светият написал много произведения на латински; той починал през 461 г. (Велики Хорологион).

Свети Лъв е запомнен с това, че спасил Рим от завладяване от Атила Хуна. Когато Атила се приближил до Рим, готвейки се да ограби града, свети Лъв излязъл да го посрещне в епископските си одежди и му заповядал да се върне. По причини, неизвестни на светските историци, безмилостният Атила с всичките си войски се отказал от нападението и се върнал по пътя, по който дошъл.