Библейски четива (Синодален превод)
Лука 1.39-49, 56
(Утринно Евангелие, Благовещение)
39И като стана Мариам през тия дни, отиде набързо в планинската страна, в град Иудин,
40и влезе в дома Захариев и поздрави Елисавета.
41Когато Елисавета чу поздрава Мариин, проигра младенецът в утробата й; и Елисавета се изпълни с Духа Светаго,
42извика с висок глас и рече: благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба!
43И откъде ми е това - да дойде при мене майката на моя Господ?
44Защото, щом гласът на твоя поздрав достигна до ушите ми, проигра младенецът радостно в утробата ми.
45И блажена е, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното й от Господа.
46И рече Мариам: душата ми величае Господа,
47и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой,
48задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове;
49задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му;
56И остана Мариам с нея около три месеца, и се върна у дома си.
Исаия 66.10-24
(6-ти час)
10Развеселете се с Иерусалим и радвайте се за него всички, които го обичате! Възрадвайте се с него радостно всички, които тъгувате за него,
11за да се храните и насищате от гърдите на утехите му, да се опивате и наслаждавате от преизобилната му слава.
12Защото тъй казва Господ: ето, ще насоча към него мир като река, и богатството на народите - като поток, който се разлива, за ваша наслада; на ръце ще ви носят и на колене ще ви галят.
13Както утешава някого майка му, тъй ще ви утеша и Аз, и вие ще бъдете утешени в Иерусалим.
14И ще видите това, и ще се възрадва сърцето ви, и костите ви ще цъфнат като злак, и ръката на Господа ще се яви върху рабите Му, а на враговете Си Той ще се разгневи.
15Защото ето, ще дойде Господ в огън, и колесницата Му - като вихър, за да излее гнева Си с ярост и заплахата Си - с пламнал огън.
16Защото Господ с огъня и с меча Си ще произведе съд над всяка плът, и много ще бъдат поразените от Господа.
17Ония, които се осветяват и очистят в дъбравите един след друг, които ядат свинско месо и гнусотии и мишки, - всички ще загинат, казва Господ.
18Защото Аз зная деянията им и мислите им; и ето, ще дойда да събера всички народи и езици, и те ще дойдат и ще видят славата Ми.
19И ще туря на тях белег, и от спасените измежду тях ще пратя към народите: в Тарсис, в Пула и Луда, към ония, които опъват лък, в Тубала и Явана, в далечните острови, които не са слушали за Мене и не са видели славата Ми; и те ще възвестят на народите Моята слава
20и ще представят всичките ви братя от всички народи в дар Господу на коне и колесници, на носилки, на мулета и на бързи камили, - на светата Ми планина, в Иерусалим, казва Господ, - също както синовете Израилеви принасят дар в дома Господен в чист съд.
21Измежду тях ще взимам тъй също свещеници и левити, казва Господ.
22Защото, както новото небе и новата земя, които Аз ще сътворя, ще бъдат винаги пред лицето Ми, казва Господ, тъй ще пребъде и семето ви и името ви.
23Тогава от месец на месец, и от събота на събота ще дохожда всяка плът пред лицето Ми на поклонение, казва Господ.
24И ще излизат и ще видят труповете на людете, които са отстъпили от Мене; защото червеят им не ще умре, нито огънят им ще угасне; и ще бъдат гнусота за всяка плът.
Битие 49.33-50.26 (Вечерня)
33И свърши Иаков завещанието към синовете си, простря нозе на постелята, почина и се прибра при своя народ.
1Иосиф падна върху лицето на баща си, плака над него и го целува.
2И заповяда Иосиф на своите слуги-лекари да балсамират баща му; и лекарите балсамираха Израиля.
3И стори той четирийсет дена, защото толкова дни са нужни за балсамиране, и оплакваха го египтяни седемдесет дена.
4И когато изминаха дните на плач за него, Иосиф рече на фараоновите придворни, думайки: ако съм спечелил благоволение пред вашите очи, кажете на фараона тъй:
5баща ми ме закле, като рече: ето, умирам; в моя гроб, що съм си изкопал в Ханаанската земя, там ме погреби. И сега бих искал да ида да погреба баща си и да се върна. (Иосифовите думи предадоха на фараона.)
6А фараонът отговори: иди погреби баща си, както те е заклел.
7Тогава Иосиф отиде да погребе баща си. И с него отидоха всички слуги на фараона, старейшините на дома му и всички старейшини на Египетската земя,
8и цялата челяд на Иосифа, и братята му, и бащината му челяд. Само децата си и дребния и едрия си добитък оставиха в земя Гесем.
9С него също тръгнаха колесници и конници, тъй че дружината беше твърде голяма.
10И дойдоха до Горен-хаатад, при Иордан, и плакаха там с голям и твърде силен плач; и оплаква Иосиф баща си седем дена.
11Хананейци, жители на оная земя, като видяха тоя плач в Горен-хаатад, казаха: голям е тоя плач у египтяните! Затова нарекоха това (място) с име: Египетски плач при Иордан.
12И сториха синовете на Иакова с него тъй, както им бе заповядал;
13отнесоха го синовете му в Ханаанската земя и го погребаха в нивата Махпела, при Мамре, в пещерата, която бе купил Авраам с нивата за собствено гробище от хетееца Ефрона.
14След като погреба баща си, Иосиф се върна в Египет, той и братята му, и всички, които бяха ходили да погребат баща му.
15Като видяха братята Иосифови, че баща им умря, казаха си: ами ако Иосиф ни намрази и поиска да ни отмъсти за всичко зло, що сме му сторили?
16И пратиха те да кажат на Иосифа: баща ти пред смъртта си завеща и каза:
17тъй кажете на Иосифа: прости на братята си вината и греха им, понеже ти сториха зло. А сега прости вината на рабите на бащиния ти Бог. Иосиф плака, когато му говореха това.
18Дойдоха и самите му братя, паднаха пред лицето му и казаха: ето, твои роби сме.
19Отговори Иосиф: не бойте се, понеже аз се страхувам от Бога.
20Ето, вие кроихте зло против мене; но Бог обърна това на добро, за да стане това, що е сега: да се запази животът на голямо число люде;
21затова, не бойте се: аз ще храня вас и децата ви. И ги успокои, като говори тям по сърце.
22И живя Иосиф в Египет, той и бащината му челяд; а Иосиф живя всичко сто и десет години.
23И видя Иосиф деца от Ефрема до трета рода, също и синовете на Махира, син Манасиев, се родиха Иосифу на коленете.
24Тогава Иосиф каза на братята си: аз умирам; но Бог ще ви споходи и ще ви изведе от тая земя в земята, за която се кле на Авраама, Исаака и Иакова.
25Па закле Иосиф Израилевите синове, думайки: Бог ще ви споходи, а вие изнесете костите ми оттука.
26Иосиф умря на сто и десет години. Балсамираха го и положиха в ковчег в Египет.
Притчи 31.8-31 (Вечерня)
8Отваряй устата си за безгласния и за защита на всички сираци.
9Отваряй устата си за правосъдие и за делото на сиромаха и немотния.
10Кой ще намери жена добродетелна? Нейната цена е по-висока от бисер;
11сърцето на мъжа й е уверено в нея, и той не ще остане без печалба;
12тя му отплаща с добро, а не със зло, през всички дни на живота си.
13Набавя си вълна и лен, и на радо сърце работи с ръцете си.
14Тя, както търговските кораби, отдалеч си набавя храна.
15Тя става още през нощта и раздава храна в къщата си и уреченото на слугините си.
16Намисли си за нива, и придобива я; от плода на ръцете си насажда лозе.
17Препасва със сила кръста си и укрепва мишците си.
18Тя чувствува, че занятието й е добро, и светилото й не гасне нощем.
19Протяга ръце към хурката, и пръстите й се хващат за вретеното.
20Шепата си на сиромах отваря, и ръката си на нужделив подава.
21Не се бои от студ за челядта си, защото цялата й челяд е облечена с двойни дрехи.
22Тя си тъче килими; висон и пурпур е нейно облекло.
23Мъжът й е известен при портите, кога седи със старейшините на страната.
24Тя работи покривки и ги продава, доставя пояси на финикийските търговци.
25Здравина и хубост е нейно облекло, и весело гледа на бъдещето.
26С мъдрост отваря устата си, и кротка поука е на езика й.
27Наглежда домакинството вкъщи и не яде хляба на празността.
28Стават децата и я облажават, - мъжът, и той я хвали:
29"много жени добродетелни е имало, но ти надмина всички".
30Миловидността е примамлива и хубостта - суетна; но жена, която се бои от Господа, е достойна за хвала.
31Дайте й от плода на нейните ръце, и нека делата й я прославят при портите!
Изход 3.1-8
(Вечерня, Благовещение)
1Моисей пасеше овците на тъста си Иотора, Мадиамския свещеник. Веднъж откара стадото далеч в пустинята и дойде при Божията планина Хорив.
2И яви му се Ангел Господен в огнен пламък изсред една къпина. И видя той, че къпината гори в огън, но не изгаря.
3Моисей рече: ще ида и ще погледам това велико явление, защо къпината не изгаря.
4Господ видя, че той отива да гледа, и извика към него Бог изсред къпината и рече: Моисее, Моисее! Той отговори: ето ме (Господи)!
5И рече Бог: не се приближавай насам; събуй си обущата от нозете, защото мястото, на което стоиш, е земя света.
6И рече (му): Аз съм Бог на баща ти, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Иаковов. Моисей закри лицето си, защото се боеше да погледне към Бога.
7И рече Господ (на Моисея): видях страданието на Моя народ в Египет и чух вика му от разпоредниците му; Аз зная неволите му
8и отивам да го избавя от ръцете на египтяни и да го изведа от тая земя (и да го въведа) в земя добра и пространна, дето тече мед и мляко, в земята на хананейци, хетейци, аморейци, ферезейци, (гергесейци) евейци и иевусейци.
Притчи 8.22-30
(Вечерня, Благовещение)
22Господ ме имаше за начало на Своя път, преди Своите създания, открай време;
23отвека съм помазана, отначало, преди да бъде създадена земята.
24Аз съм се родила, когато още нямаше бездни, когато още нямаше извори, изобилни с вода.
25Аз съм се родила преди планините да са били поставени, преди хълмовете,
26когато Господ още не беше сътворил ни земя, ни поля, нито първите прашинки на вселената.
27Когато Той приготвяше небесата, аз бях там. Когато прокарваше кръговата черта по лицето на бездната,
28когато утвърдяваше облаците горе, когато укрепяваше изворите на бездната,
29когато даваше закон на морето, за да не преминават водите неговите граници, когато полагаше основите на земята, -
30аз бях при Него художница, и бях радост всеки ден, веселейки се пред лицето Му през всичкото време,
Евреи 2.11-18
(Апостол, Благовещение)
11Защото както освещаващият, тъй и освещаваните, всички са от Едного; затова Той се не срамува да ги нарича братя, думайки:
12"ще възвестя името Ти на братята Си, посред църква ще Те възпея".
13И пак: "Аз ще се уповавам Нему". И пак: "ето Ме Мене и децата, които Бог Ми даде".
14А понеже децата са участници в плът и кръв, то и Той еднакво взе участие в същите, та чрез смъртта да порази оногова, у когото е властта на смъртта, сиреч дявола,
15и да избави ония, които от страх пред смъртта през цял живот бяха подложени на робство.
16Защото, наистина, не от Ангели приема естество, а от потомството Авраамово приема;
17затова длъжен бе да прилича по всичко на братята, та да бъде милостив и верен първосвещеник във всичко, що се отнася до Бога, за очистване греховете на народа.
18Защото в това, що Сам претърпя, като биде изкушен, може и на изкушаваните да помогне.
Лука 1.24-38
(Евангелие, Благовещение)
24След тия дни зачена жена му Елисавета, и се таеше пет месеци и казваше:
25тъй ми стори Господ в дните, в които ме погледна милостно, за да снеме от мене укора между човеците.
26А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет,
27при една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам.
28Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените.
29А тя, като го видя, смути се от думите му и размисляше, какъв ли е тоя поздрав.
30И рече й Ангелът: не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога;
31и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус.
32Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида;
33и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край.
34А Мариам рече на Ангела: как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?
35Ангелът й отговори и рече: Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий.
36Ето и Елисавета, твоя сродница, наричана неплодна, и тя зачена син в старините си, и е вече в шестия месец;
37защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума.
38Тогава Мариам рече: ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти. И Ангелът си отиде от нея.
Жития на светиите
Благовещение на Пресвета Богородица и Приснодева Мария
Когато Дева Мария била на около четиринадесет години, архангел Гавраил дошъл в жилището на Йосиф, където тя живеела, и ѝ казал: „Радвай се, Благодатна, Господ е с Тебе; благословена си Ти между жените.“ Получавайки уверение, че е била избрана да бъде Майка на Самия Бог, тя отговорила със смирение: „Ето, слугинята Господня; нека ми бъде според словото Ти.“ Веднага Светият Дух слязъл върху нея, силата на Всевишния я осенила и се състояло дългоочакваното от цялото творение Въплъщение: Този, Който съдържа цялата вселена, се съгласил да бъде съдържащ се в утробата на една жена, пресветата Богородица.
Църквата ни учи, че е било във властта на Светата Дева да отхвърли божественото зачатие: нейното съзнателно и доброволно приемане, завършването на вярата на целия праведен остатък от Израел, ни показва, че самото ни спасение е плод на сътрудничеството (синергия) на човешката вярност с Божията спасителна благодат.
Носейки в утробата си Спасителя на Вселената, Девата отишла в хълмовете на Юдея, за да остане при своята сродница Елисавета, която шест месеца преди това заченала в напреднала възраст (от свещеника Захария) Свети Йоан Предтеча. Когато светата Дева се приближила, детето Йоан заподскачало от радост в утробата на майка си, предсказвайки идването на Емануил. Чувствайки пророчеството, Елисавета се изпълнила със Светия Дух и благословила света Мария и плода на утробата ѝ. А Мария от своя страна прославила Бога, казвайки: „Душата ми величае Господа и духът ми се радва в Бога, моя Спасител“ (Лука гл. 1).
Нов изповедник/свещеномъченик Тихон, патриарх Московски (1925 г.)
Роден през 1865 г., той е постриган за монах през 1891 г. и е ръкоположен за епископ през 1891 г. От 1900 г. е епископ на Аляска, с надзор над Църквата в цяла Северна Америка. В Америка той освещава първия православен манастир на континента и работи неуморно за обединяването на всички етнически групи в едно стадо. През 1907 г. е посветен на епископ на Ярославъл и се завръща в Русия.
През 1917 г. той е избран за първия патриарх на Москва след премахването на патриаршията от цар Петър Велики преди повече от 200 години. Почти веднага Руската църква е потопена в нови и ужасни гонения, тъй като атеистично и тоталитарно правителство завзема контрола. Патриарх Тихон винаги се стреми да не се кара с комунистическото правителство, но отказът му да се отрече от вярата или от Църквата си го бележи в очите им като враг. През 1925 г. той умира при мистериозни обстоятелства и обикновено се смята, че е бил убит от Съветите. Той е почитан като изповедник, а от мнозина и като мъченик.
Забележка: тъй като възпоменанието му се пада на празника Благовещение, службата му обикновено се премества в деня преди или след празника.