Библейски четива (Синодален превод)
Исаия 65.8-16
(6-ти час)
8Тъй казва Господ: кога в грозда има мъст, тогава казват: не го повреждай, защото в него има благословение; същото ще направя и за Моите раби, та всички да не погубя.
9И ще произведа от Иакова семе, и от Иуда - наследник на Моите планини, и това ще наследят Моите избрани, и там ще живеят рабите Ми.
10И Сарон ще бъде пасбище за овци, и долина Ахор - пладнище за говедата на Моя народ, който Ме подири.
11А вас, които оставихте Господа, забравихте Моята света планина, готвите трапеза за Гада * и разтваряте пълна чаша за Мени *, -
12вас обричам на меч, всички ще се наведете за клане, защото виках - и не отговаряхте, говорих - и не слушахте, но вършихте зло пред очите Ми и избирахте онова, каквото Ми беше неугодно.
13Затова тъй казва Господ Бог: ето, рабите Ми ще ядат, а вие ще гладувате; рабите Ми ще пият, а вие ще се мъчите от жажда;
14рабите Ми ще се веселят, а вие ще бъдете в срам; рабите Ми ще пеят от сърдечна радост, а вие ще пищите от сърдечна скръб и ще ридаете от съкрушен дух.
15И ще оставите името си на Моите избрани за проклятие; и тебе ще убие Господ Бог, а рабите Си ще назове с друго име,
16с което, който се благославя на земята, ще се благославя с Бога на истината; и който се кълне на земята, ще се кълне в Бога на истината, - защото предишните скърби ще бъдат забравени и скрити от Моите очи.
Битие 46.1-7 (Вечерня)
1И тръгна Израил с всичко, що имаше, дойде във Вирсавия и принесе жертва на Бога на баща си Исаака.
2И каза Бог на Израиля в нощно видение: Иакове, Иакове! Той рече: ето ме.
3Бог рече: Аз съм Бог, Бог на баща ти; не бой се да идеш в Египет, защото там ще произведа от тебе голям народ;
4Аз ще отида с тебе в Египет, Аз и ще те изведа назад; Иосиф с ръката си ще ти затвори очите.
5Иаков тръгна от Вирсавия; и синовете Израилеви качиха баща си Иакова, и децата си и жените си на колесниците, които фараонът бе пратил, за да го доведат.
6И взеха добитъка си и имота си, който бяха спечелили в Ханаанската земя, и дойдоха в Египет, - Иаков и целият му род с него.
7Той доведе със себе си в Египет синовете си и внуците си, дъщерите си и внучките си и целия си род.
Притчи 23.15-24.5 (Вечерня)
15Синко, ако твоето сърце бъде мъдро, и моето сърце ще се порадва;
16ще се радват и моите вътрешности, кога твоите уста говорят право.
17Нека сърцето ти не завижда на грешници, но да пребъдва през всички дни в страх Господен;
18защото има бъднина, и твоята надежда не е изгубена.
19Слушай, синко, и бъди мъдър и насочвай сърцето си по правия път.
20Не бъди между ония, които се с вино опиват, между ония, които се с месо пресищат, -
21защото пияницата и който се пресища, ще осиромашеят, и сънливостта ще ги облече в дрипи.
22Слушай баща си: той те е родил; не занемарявай майка си и кога тя остарее.
23Купувай истина и не продавай мъдрост, учение и разум.
24Бащата на праведника тържествува, и който е родил мъдрец, радва му се.
25Нека се радва баща ти и нека тържествува майка ти, която те е родила.
26Синко, дай си мен сърцето, и очите ти да гледат моите пътища, -
27защото блудницата е дълбока пропаст, и чужда жена - тесен кладенец;
28тя като разбойник причаква и умножава законопрестъпниците между човеците.
29У кого - ах? у кого - ох? у кого - караница? у кого - скръб? у кого - рани без причина? у кого - зачервени очи?
30У ония, които се засядат около вино, които ходят да издирват подправено с аромати вино.
31Не гледай виното как се червенее, как пуща искри в чашата, как се гладко лее;
32отпосле то ще ухапе като змия и ще жилне като аспида;
33очите ти ще гледат чужди жени, и сърцето ти ще заговори развратно;
34и ти ще бъдеш като заспал сред море и като задрямал навръх мачта.
35(И ще кажеш:) "Биха ме, не ме боля; тласкаха ме, не усещах. Кога се пробудя, пак ще търся същото."
1Да ти се не ревнат лошите човеци, и недей жела да бъдеш с тях,
2защото сърцето им насилство крои, и устата им за лошо говорят.
3С мъдрост се къща урежда и с разум се укрепва,
4и с вещина нейните клетове се напълнят с всякакъв драгоценен и добър имот.
5Мъдър човек е силен, и разумен човек укрепява силата си,
Битие 28.10-17
(Вечерня, Благовещение)
10Иаков пък излезе от Вирсавия и отиде в Харан,
11и стигна до едно място, дето остана да пренощува, защото слънцето бе залязло. И взе един от камъните на онова място, подложи си го за възглавница и легна на онова място.
12И видя сън: ето, стълба изправена на земята, а върхът й стига до небето, и Ангели Божии се качват и слизат по нея.
13И ето, Господ стои отгоре на нея и говори: Аз съм Господ, Бог на твоя отец Авраама, и Бог на Исаака; (не бой се). Земята, на която лежиш, ще я дам на тебе и на потомството ти;
14и потомството ти ще бъде като земния пясък; и ще се разпростреш към морето и към изток, към север и към юг; и ще бъдат благословени в тебе и в твоето семе всички земни племена;
15и ето, Аз съм с тебе, и ще те запазя навред, където и да отидеш; и ще те върна пак в тая земя, защото няма да те оставя, докле не изпълня онова, което съм ти казал.
16Иаков се събуди от съня си и рече: наистина Господ е на това място, аз пък не знаех!
17И уплаши се и рече: колко е страшно това място! Това не е нищо друго, освен дом Божий, това са врата небесни.
Езекиил 43.27-44.4
(Вечерня, Благовещение)
27След като се свършат тия дни, в осмия ден и по-нататък, свещениците ще принасят върху жертвеника вашите всесъжения и благодарствени жертви; и Аз ще бъда милостив към вас, казва Господ Бог.
1И доведе ме назад при външните врата на светилището, обърнати към изток, и те бяха затворени.
2И каза ми Господ: тия врата ще стоят затворени, не ще се отворят, и никой човек не ще влезе през тях, защото Господ, Бог Израилев, влезе през тях, и те ще стоят затворени.
3Колкото за княза, той, като княз, ще седне в тях, за да яде хляб пред Господа; ще влезе през притвора на тия врата и през там ще излезе.
4После ме поведе през северните врата пред лицето на храма, и аз видях, и ето, славата Господня изпълняше дома Господен, и паднах ничком.
Притчи 9.1-11
(Вечерня, Благовещение)
1Премъдростта си съгради дом, издяла седемте му стълба,
2закла жертва, размеси виното си и приготви трапезата си;
3проводи слугите си да възвестят от градските височини:
4"който е неразумен, да свърне тука!" И на малоумните тя каза:
5"дойдете, яжте хляба ми и пийте виното, което съм размесила;
6оставете неразумието, и ще живеете; ходете по пътя на разума."
7Който поучава кощунника, ще си спечели безславие, и който изобличава нечестивеца - петно.
8Не изобличавай кощунника, за да те не намрази; изобличавай мъдрия, и той ще те обикне,
9дай съвет на мъдрия, и той ще бъде още по-мъдър; научи праведния, и той повече ще напредне в знание.
10Начало на мъдростта е страхът Господен, и познаването Светаго е разум;
11защото чрез мене ще ти се умножат дните, и ще ти се прибавят години живот.
Жития на светиите
Свети Захария Египетски Отшелник (IV в.)
Баща му, Карион Египтянинът, изоставил семейството си, за да стане монах, вземайки Захария със себе си. Макар и много млад, Захария проявявал дарове на благодат, рядко срещани сред старейшините на Скит. Авва Моисей веднъж го попитал: „Какво означава да си монах?“, на което Захария отговорил, като свалил шапката си и я стъпкал с крака, казвайки: „Ако човек не е толкова съкрушен, не може да бъде монах.“ След като блестял като голяма светлина сред светите монаси на Скит, той починал в млада възраст.
Възпоменание на чудото в Пещерния манастир в Киев (?)
„Двама приятели, Йоан и Сергий, се заклели в братство пред иконата на Света Богородица в този манастир. Йоан бил богат човек с петгодишен син Захария. Йоан се разболял и след смъртта си поверил сина си на грижите на Сергий и оставил у Сергий голяма сума сребро и злато, която той да предаде на Захария, когато порасне. Когато Захария навършил пълнолетие, Сергий отрекъл, че е получил нещо от починалия Йоан. Тогава Захария казал: „Нека се закълне пред същата икона на Пресвета Богородица, пред която е приел братство с покойния ми баща, че не е получил нищо от Йоан, и тогава няма да искам нищо повече от него.“ Сергий се съгласил, но когато се заклел в това и отишъл да целуне иконата, някаква сила го задържала и не му позволявала да се приближи. Тогава, измъчван изведнъж от демон, той започнал да вика: „Свети отци Антоний и Теодосий, не позволявайте на този безмилостен ангел да ме погуби!“ Демонът го нападнал с Божие позволение. Тогава той им разказал за всички пари, които Йоан бил оставил. Но когато отворили кутията, намерили двойна сума. Взел я, Захария я дал на манастира и сам бил постриган за монах. Той живял дълго време и бил достоен за великите Божии дарове, влизайки мирно във вечността.“ (Пролог)