Православен  Календар

04 Февруари 2010
Четвъртък Месопустен

Няма пост

Почитани светии

  • Апостол Тимотей от седемдесетте
  • Свети апостол Тимотей
  • Свети мъченик Анастасий от Персия (628)

Библейски четива (Синодален превод)

1 Йоаново 4.20-5.21 (Апостол)

20Който каже: "любя Бога", а мрази брата си, лъжец е; защото, който не люби брата си, когото е видял, как може да люби Бога, Когото не е видял? 21И ние имаме от Него тая заповед, който люби Бога, да люби и брата си.

1Всякой, който вярва, че Иисус е Христос, от Бога е роден, и всякой, който люби Родилия, люби и Родения от Него. 2По това познаваме, че любим чедата Божии, като любим Бога и пазим Неговите заповеди. 3Защото любовта към Бога се състои в това: да пазим заповедите Му. И Неговите заповеди не са тежки. 4Защото всякой, който е роден от Бога, побеждава света; и тази е победата, която победи света - нашата вяра. 5Кой побеждава света, ако не онзи, който вярва, че Иисус е Син Божий? 6Този е Иисус Христос, Който дойде чрез вода и кръв (и чрез Духа) - не само чрез вода, а чрез вода и кръв; и Духът е, Който свидетелствува, понеже Духът е истина. 7Защото Трима са, Които свидетелствуват на небето: Отец, Слово и Светий Дух; и Тия Тримата са Едно. 8И три са, които свидетелствуват на земята: духът, водата и кръвта; и трите за едно свидетелствуват. 9Ако приемаме човешкото свидетелство, Божието свидетелство е по-голямо, защото това е свидетелството Божие, с което Бог свидетелствува за Своя Син. 10Който вярва в Сина Божий, има свидетелството в себе си; който не вярва в Бога, прави Го лъжец, защото не е повярвал в свидетелството, с което е свидетелствувал Бог за Своя Син. 11А свидетелството е това, че Бог ни е дарувал живот вечен; и тоя живот е в Неговия Син. 12Който има Сина Божий, има тоя живот; който няма Сина Божий, няма тоя живот. 13Това писах до вас, вярващите в името на Сина Божий, за да знаете, че имате живот вечен, и да вярвате в името на Сина Божий. 14И дръзновението, що имаме пред Него, е това, че, ако просим нещо по Неговата воля, слуша ни; 15и ако знаем, че ни слуша за каквото бихме просили, знаем и че получаваме, каквото сме просили от Него. 16Ако някой види брата си да съгрешава с грях не за смърт, нека се моли, и Бог ще даде живот нему, - сиреч, на оногова, който съгрешава не за смърт. Има грях за смърт: не за него, казвам, да се моли. 17Всяка неправда е грях, но има грях не за смърт. 18Знаем, че всеки, роден от Бога, не греши; но роденият от Бога пази себе си, и лукавият го не докосва. 19Знаем, че ние сме от Бога, и че цял свят лежи в злото. 20Знаем също, че Син Божий дойде и ни даде светлина и разум, да познаем истиннаго Бога; и ние пребъдваме в истиннаго Бога - Неговия Син Иисуса Христа. Той е истински Бог и живот вечен. 21Чеда, пазете себе си от идолите. Амин.

Марк 15.1-15 (Евангелие)

1Веднага заранта първосвещениците със стареите и книжниците и целият синедрион направиха съвещание и, като вързаха Иисуса, отведоха и Го предадоха на Пилата. 2Пилат Го попита: Ти ли си Иудейският Цар? А Той отговори и му рече: ти казваш. 3И първосвещениците Го обвиняваха в много неща. 4А Пилат пак Го попита и каза: нищо ли не отговаряш? Виж, за колко работи свидетелствуват против Тебе. 5Но Иисус нищо вече не отговори, тъй че на Пилата беше чудно. 6А на празника той им пускаше по един затворник, когото биха изпросили. 7Тогава беше затворен някой си, на име Вара'ва, със събунтовниците си, които във време на бунт бяха извършили убийство. 8И народът извика и почна да моли Пилата да направи, както им правеше винаги. 9А той им отговори и рече: искате ли да ви пусна Иудейския Цар? 10Защото знаеше, че първосвещениците Го бяха предали от завист. 11Но първосвещениците възбудиха народа да иска да им пусне по-добре Вара'ва. 12Пилат отговори пак и им рече: какво искате да сторя с Тогова, Когото вие наричате Иудейски Цар? 13Те отново закрещяха: разпни Го! 14Пилат им рече: та какво зло е сторил Той? Но те още по-силно закрещяха: разпни Го! 15Тогава Пилат, като искаше да угоди на тълпата, пусна им Вара'ва, а Иисуса бичува и предаде на разпятие.

Жития на светиите

Свети апостол Тимотей

Това е апостолът, до когото са адресирани две от посланията на Свети Павел. Той е роден в Листра, Ликаония, от езически гръцки баща и еврейска майка. Майка му, на име Еунида, и баба му, Лоида, го възпитали в благочестие и любов към Свещеното Писание. Апостол Павел обърнал двете жени по време на първото си мисионерско посещение в Листра; когато се върнал седем години по-късно, намерил Тимотей изпълнен с ревност за Христа и го кръстил. Тимотей станал най-близкият му ученик: в посланията си Свети Павел го нарича „моят възлюбен син“. За да може Тимотей да проповядва Евангелието в синагогите, Свети Павел лично го обрязал.

Апостол Павел ръкоположи Тимотей за първи епископ на Ефес. Като такъв той стана ученик и екзарх на свети Йоан Богослов, който ръководеше всички църкви в Азия. През 97 г. сл. Хр. той се опита да се противопостави на празнуването на празника на Артемида; разярените езичници го обградиха и го пребиха до смърт. Той беше погребан близо до гроба на свети Йоан. През 356 г. неговите скъпоценни мощи са пренесени (заедно с тези на светиите Андрей и Лука) в Константинопол и поставени в храма „Светите апостоли“. През 1204 г. те са откраднати от латинските кръстоносци, когато те ограбват града.

Свети мъченик Анастасий от Персия (628)

Той бил персиец, син на маг, войник в персийската армия под командването на Хосрой II, който по това време нахлувал в Християнската империя. Персийското му име било Магундат. Хосрой превзел Ерусалим през 614 г. и отнесъл Светия Кръст като трофей. Магундат чул за това и за всички чудеса, извършени от Кръста, и се чудел защо християните почитат толкова много останките от инструмент за изтезания. Търсейки християнски старейшини, които да отговорят на въпросите му, той научил за Въплъщението, живота, Разпятието и Възкресението на Христос и с радост приел християнската вяра като Истина. Той беше кръстен от Св. Модест, патриарх на Йерусалим, и получи името Анастасий. В същото време той прие монашески обет. За известно време той живееше в манастир в Йерусалим, но след това тръгна, намери няколко персийски маги в Кесария и ги смъмри, че са се поддали на заблуди. Тъй като се намирал на персийска територия (както добре знаел), той бил заведен при персийския управител, разпитан, хвърлен в затвора и накрая откаран заедно с други пленници в Персия. Там, въпреки многобройните жестоки мъчения, той отказал да се върне към предишната си заблуда и бил обесен за едната ръка, удушен, а след това обезглавен.

⚠ Съобщи за неточност