Православен  Календар

03 Февруари 2010
Сряда Месопустна

Пост

Почитани светии

  • Преп. Максим Изповедник
  • Нашият преподобен отец Максим Изповедник (662)
  • Света мъченица Агнес от Рим (ок. 304 г.)
  • Нашият Свети Отец Максим Гръцки (1556)

Библейски четива (Синодален превод)

1 Йоаново 3.21-4.6 (Апостол)

21Възлюбени, ако нашето сърце не ни осъжда, ние имаме дръзновение пред Бога, 22и, каквото просим, получаваме от Него, защото пазим Неговите заповеди и вършим което е благоугодно пред Него. 23А заповедта Му е тая, да вярваме в името на Неговия Син Иисуса Христа и да любим един други, както ни е дал заповед. 24И който пази заповедите Му, пребъдва в Него, и Той - в него. А че Той пребъдва в нас, узнаваме по духа, който ни е дал.

1Възлюбени, не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога, защото много лъжепророци се явиха в света. 2По това познавайте Божия Дух (и лъжливия дух); всякой дух, който изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос, е от Бога. 3А всякой дух, който не изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос, не е от Бога; това е духът на антихриста, за когото сте слушали, че иде, па и сега е вече в света. 4Вие сте от Бога, чеда, и сте ги победили; защото Тоя, Който е във вас, е по-голям от оногова, който е в света. 5Те са от света, затова и по светски говорят, и светът ги слуша. 6Ние сме от Бога: който знае Бога, слуша ни; който не е от Бога, не ни слуша. По това и познаваме духа на истината и духа на заблудата.

Марк 14.43-15.1 (Евангелие)

43И тозчас, докле Той още говореше, Иуда, един от дванайсетте, дохожда, и с него множество народ с ножове и колове, от страна на първосвещениците, книжниците и стареите. 44А оня, който Го предаваше, бе им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го и водете зорко. 45И като дойде, веднага се приближи до Него и казва: Рави', Рави'! и Го целуна. 46А те сложиха ръцете си върху Му и Го хванаха. 47А един от ония, които стояха там, извади нож, удари слугата на първосвещеника и му отряза ухото. 48Тогава Иисус продума и им рече: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете. 49Всеки ден бивах с вас в храма и поучавах, и Ме не хванахте: но - да се сбъднат Писанията. 50Тогава всички ученици Го оставиха, и се разбягаха. 51Един момък, обвит с платнище по голо тяло, вървеше подире Му; и войниците го хванаха. 52Но той, като остави платнището, избяга гол от тях. 53И доведоха Иисуса при първосвещеника, при когото се събраха всички първосвещеници, стареи и книжници. 54Петър Го следва отдалеч до вътре в двора на първосвещеника; и седеше със слугите и се грееше на огъня. 55А първосвещениците и целият синедрион търсеха свидетелство против Иисуса, за да Го умъртвят; и не намираха. 56Защото мнозина лъжесвидетелствуваха против Него, ала тия свидетелства не бяха еднакви. 57И някои станаха и лъжесвидетелствуваха против Него, като казваха: 58чухме, че Той говореше: ще разруша тоя ръкотворен храм, и след три дни ще съзидам друг неръкотворен. 59Но и това тяхно свидетелство не беше еднакво. 60Тогава първосвещеникът застана посред и попита Иисуса, казвайки: нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе? 61Но Той мълчеше и нищо не отговаряше. Първосвещеникът пак Го попита и Му рече: Ти ли си Христос, Синът на Благословения? 62Иисус Му рече: Аз съм; и ще видите Сина Човечески да седи отдясно на Силата и да иде на небесните облаци. 63Тогава първосвещеникът, като раздра дрехите си, каза: каква нужда имаме вече от свидетели? 64Чухте богохулството; как ви се струва? И те всички признаха, че заслужава смърт. 65И някои почнаха да плюят върху Му, да Му закриват лицето, да Го бият и да Му казват: проречи! И слугите му удряха плесници. 66Когато Петър беше долу на двора, дойде една от слугините на първосвещеника 67и, като видя Петра да се грее, взря се в него и рече: и ти беше с Иисуса Назарееца. 68Но той се отрече, като каза: не зная, нито разбирам, що говориш. И излезе вън на предния двор; и петел пропя. 69Слугинята, като го видя пак, почна да говори на ония, що стояха там: този е от тях. 70А той пак се отрече. След малко тия, що стояха там, пак почнаха да говорят на Петра: наистина, от тях си; защото си галилеец, и говорът ти прилича на галилейския. 71И той почна да проклина и да се кълне: не познавам Тоя Човек, за Когото говорите. 72Тогава петел пропя втори път. И спомни си Петър думите, казани му от Иисуса: преди още петел дваж да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. И като падна на земята, почна да плаче.

1Веднага заранта първосвещениците със стареите и книжниците и целият синедрион направиха съвещание и, като вързаха Иисуса, отведоха и Го предадоха на Пилата.

Жития на светиите

Нашият преподобен отец Максим Изповедник (662)

Роден е в благородно семейство в Константинопол през 580 г. (Но според наскоро открит документ, той може би е роден в Палестина.) Още от ранна възраст проявява необикновена набожност и дълбоко богословско разбиране и написва някои от най-дълбоките богословски трудове на Църквата. Става главен секретар на император Ираклий и на неговия внук Констант. Но когато монотелитската ерес се наложила в царския двор, Максим не могъл да понесе да бъде заобиколен от тази заблуда и заминал за манастира в Хрисополис, където по-късно станал игумен. От манастира той се борил срещу монотелитизма в проповеди и трактати, които оказали значително влияние; до такава степен, че император Констанс му наредил или да приеме монотелитското учение, или да мълчи. Максим отказа и двете и беше арестуван. Езикът му беше изтръгнат, дясната му ръка отрязана, а той беше осъден на изгнание. Той умря от раните и мъченията си, докато все още беше в затвора в очакване на депортация, на възраст от осемдесет и две години, през 662 г. „Великият Хорологион“ коментира, че „по това време само той и неговите няколко ученици са били православни в Изтока“. Въпреки това, неговата самотна и скъпоструваща позиция, чиито плодове той не е видял приживе, е съхранила православната вяра, когато и императорите, и патриарсите са се отклонили от нея.

Дясната ръка на Свети Максим се почита днес в манастира „Свети Павел“ на Атон.

Света мъченица Агнес от Рим (ок. 304 г.)

Тя била девица от благородно потекло, живяла в Рим по времето на царуването на Диоклетиан. Бил е мъченица на дванадесетгодишна възраст. От ранна възраст обичала целомъдрието („Агне“, произходът на името ѝ, означава „чиста“ или „целомъдрена“ на гръцки). Нейната чистота станала толкова известна, че тя била търсена от много жени в Рим, които тя увещавала да приемат Христос като единствения истински Бог и да Го почитат с целомъдрието си. Заради това с времето тя била арестувана и заведена пред градския префект. Когато тя отказа да се отрече от Христос, префектът я предаде на публичен дом; но всеки, който се опита да я изнасили, беше по тайнствен начин възпрепятстван, а един особено жесток и развратник беше чудотворно поразен от смърт. Пред войниците на префекта Агнес се помоли на Бога и мъртвият човек беше възкресен. Много езически зрители, както и самият префект, извикаха: „Велика е силата на християните!“ Но други твърдяха, че Агнес е извършила това чудо чрез магия и трябва да бъде убита. Префектът нареди тя да бъде изгорена на клада. Тя отдаде живота си спокойно и с молитви на устните си. Някои християни събраха мощите ѝ и ги положиха в гробница, където по-късно бе построена величествена църква. Светите мощи на Света Агнес остават източник на изцеление и до днес.

Нашият Свети Отец Максим Гръцки (1556)

Роден е като Михаил Тиволис през 1470 г. В ранната си младост заминава за Италия, където много учени са потърсили убежище, за да съхранят гръцката култура въпреки падането на Константинопол. След като завършва образованието си във Флоренция, през 1507 г. отива на Светата планина и постъпва в манастира Ватопеди, където получава името Максим. Десет години по-късно е изпратен в Русия в отговор на молба на великия княз Василий Иванович, който търси някой, който да преведе на славянски език произведенията на Светите Отци върху Псалтира, както и други църковни книги. Максим завършва тази работа с такъв успех, че е задържан в Русия, за да коригира съществуващите преводи (от гръцки на славянски) на Свещеното Писание и литургичните книги, както и да проповядва. Работата му предизвикала завистта на някои местни монаси и Максим бил несправедливо обвинен в заговор срещу княза. През 1525 г. той бил осъден като еретик от църковен съд и изпратен в манастира Волоколамск, където живял като затворник, не само понасяйки студ и крайни физически лишения, но и лишен от Светото причастие и достъп до книги.

Един ден пред него се явил ангел и му казал: „Имай търпение: ще бъдеш избавен от вечните мъки чрез страданията тук, на земята.“ В знак на благодарност за това божествено утешение свети Максим написал канон на Светия Дух върху стените на килията си с въглен, тъй като му било отказано ползването на хартия и перо. (Този канон се пее в понеделник след Петдесетница в някои руски и сръбски манастири). Шест години по-късно той беше съден отново и осъден на доживотен затвор в окови в манастир в Твер. За щастие, епископът на Твер го подкрепи и той успя да продължи своята богословска работа и да поддържа обширна кореспонденция въпреки затварянето си. Той издържа тези сурови условия в продължение на двадесет години. Към края на живота си той най-накрая е освободен от царя в отговор на молбите в негова защита от патриарсите на Константинопол и Александрия и намесата на благочестиви руски благородници. Той е посрещнат с почести в Москва и му е позволено да продължи богословската си работа в Лаврата. Цар Иван IV започнал да го почита високо, отчасти защото светецът предсказал смъртта на сина на царя. Когато царът свикал Църковен събор, за да се бори с ученията на някои, които внесли калвинистката ерес в Русия, той помолил св. Максим да присъства. Твърде стар и слаб, за да пътува, светецът изпратил на Събора блестящо опровержение на ереста; това било последното му писмено произведение. Той почина в мир през 1556 г., на възраст от осемдесет и шест години. Не след дълго след смъртта му, той беше прославен от Църквата в Гърция като Св. Изповедник и „Просветител на Русия“. През 1988 г. (!) той беше добавен в календара на светиите от Московската патриаршия.

⚠ Съобщи за неточност