Библейски четива (Синодален превод)
Йоан 21.1-14
(10-то утринно Евангелие)
1След това пак се яви Иисус на учениците Си при Тивериадско море. А се яви тъй:
2бяха заедно Симон Петър и Тома, наричан Близнак, и Натанаил от Кана Галилейска, и Зеведеевите синове, и други двама от учениците Му.
3Симон Петър им казва: отивам да ловя риба. Казват му: ще дойдем и ние с тебе. Излязоха и веднага се качиха на кораба, ала нищо не уловиха през нея нощ.
4А когато се вече разсъмна, Иисус застана на брега; но учениците не познаха, че е Иисус.
5Иисус им казва: деца, имате ли нещо за ядене? Те Му отговориха: не.
6А Той им рече: хвърлете мрежата отдясно на кораба, и ще намерите. Хвърлиха, и не можаха вече да я измъкнат поради многото риба.
7Тогава ученикът, когото Иисус обичаше, каза на Петра: Господ е. А Симон Петър, като чу, че е Господ, препаса дрехата си (защото беше гол) и се хвърли в морето.
8А другите ученици преплуваха с кораб (защото не бяха далеч от земята, на около двеста лакти), като влечаха мрежата с рибата.
9А когато излязоха на земята, виждат накладен огън, и на него турена риба и хляб.
10Иисус им казва: донесете от рибата, що сега уловихте.
11Симон Петър отиде, та извлече на земята мрежата, пълна с едри риби, на брой сто петдесет и три; и макар да бяха толкова, мрежата се не съдра.
12Иисус им казва: дойдете, обядвайте. И никой от учениците не смееше да Го попита: кой си Ти? понеже знаеха, че е Господ.
13Дохожда Иисус, взима хляба и им дава, също и рибата.
14Това беше вече трети път, как Иисус се яви на Своите ученици, след като възкръсна от мъртвите.
1 Тимотей 4.9-15 (Апостол)
9Тия думи са верни и достойни за всяко възприемане.
10Затова се и трудим и укори търпим, защото се уповахме на живия Бог, Който е Спасител на всички човеци, а най-вече на верните.
11Поръчвай това и поучавай.
12Никой да не презира младостта ти, но бъди образец за верните в слово, поведение, любов, дух, вяра и чистота.
13Докле дойда, занимавай се с четене, наставление и поучаване.
14Не занемаряй дарбата, която е в тебе и ти бе дадена чрез пророчество с възлагане върху ти ръцете на свещенството.
15За това се грижи, в това пребъдвай, та успехът ти да бъде явен във всичко.
Галатяни 1.11-19
(Апостол, Неделя след Рождество)
11Известявам ви, братя, че Евангелието, което аз благовестих, не е човешко,
12защото и аз нито го приех, нито го научих от човек, а чрез откровение Иисус Христово.
13Слушали сте за някогашното мое поведание в иудейството, че аз прекомерно гонех Божията църква и я разорявах,
14и преуспявах в иудейството повече от мнозина мои връстници в рода ми, понеже бях голям ревнител за отеческите ми предания.
15А когато Бог, Който ме избра от утробата на майка ми и ме призва чрез благодатта Си, благоволи
16да открие в мене Своя Син, за да благовестя за Него между езичниците, - аз веднага се не съветвах с плът и кръв,
17нито възлязох в Иерусалим при ония, които преди мене бяха апостоли, но отидох в Арабия, и пак се върнах в Дамаск.
18Отпосле, подир три години, възлязох в Иерусалим да се видя с Петра, и преседях у него петнайсет дена.
19Другиго от апостолите не видях, освен Иакова, брата Господен.
Деяния 6.8-7.5, 47-60
(Апостол, Св. Стефан)
8А Стефан, изпълнен с вяра и сила, вършеше големи чудеса и личби между народа.
9Като станаха някои от синагогата, тъй наречена синагога на либертинци, и от тая на киринейци, александрийци и на тия, що бяха от Киликия и Асия, влязоха в препирня със Стефана;
10ала не можеха да противостоят на мъдростта и духа, с който той говореше.
11Тогава подучиха някои човеци да кажат: чухме го да говори хулни думи против Моисея и против Бога.
12И подбудиха народа, стареите и книжниците и, като го нападнаха, грабнаха го и заведоха в синедриона.
13И представиха лъжливи свидетели, които казваха: тоя човек не престава да говори хулни думи против това свето място и против Закона,
14защото го чухме да казва, че Тоя Иисус Назорей ще разруши това място и ще промени обичаите, що ни е предал Моисей.
15И всички, които седяха в синедриона, се вгледаха в него и видяха, че лицето му беше като лице на Ангел.
1Тогава първосвещеникът рече: това тъй ли е?
2А той отговори: мъже братя и отци, чуйте! Бог на славата се бе явил на отца ни Авраама, когато беше в Месопотамия, преди той да се засели в Харан,
3и му каза: "излез от твоята земя, от твоя род и от дома на баща си, та дойди в земята, която ще ти покажа".
4Тогава той излезе от земята Халдейска и се засели в Харан, а оттам, след бащината му смърт, Бог го пресели в тая земя, дето вие сега живеете.
5И не му даде в нея наследство ни една стъпка, а обеща да я даде за владение нему и на потомството му след него, когато той още нямаше чедо.
47А Соломон Му построи дом.
48Ала Всевишният не живее в ръкотворни храмове, както казва пророкът:
49"небето е Мой престол, а земята - подножие на нозете Ми. Какъв дом ще Ми съзидате, казва Господ, или кое място е за Моя почивка?
50Нали Моята ръка направи всичко това?"
51Твърдоглавци и необрязани по сърце и уши! Вие всякога се противите на Светия Дух, както бащите ви, тъй и вие.
52Кого от пророците не гониха бащите ви? Те убиха ония, които предизвестиха идването на Праведника, Чиито предатели и убийци станахте вие сега, -
53вие, които приехте Закона при служение на Ангелите, а го не спазихте.
54Като чуваха това, сърцата им се късаха от яд и скърцаха със зъби срещу него.
55А Стефан, изпълнен с Дух Светий, като погледна към небето, видя славата Божия и Иисуса да стои отдясно на Бога,
56и каза: ето, виждам небесата отворени и Сина Човечески да стои отдясно на Бога.
57Но те, като закрещяха с висок глас, затулиха ушите си и единодушно се нахвърлиха върху него
58и, като го изведоха вън от града, хвърляха камъни върху му; а свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един момък, по име Савел,
59и хвърляха камъни върху Стефана, който се молеше и думаше: Господи Иисусе, приеми духа ми!
60И, като коленичи, викна с висок глас: Господи, не зачитай им тоя грях! И като каза това, почина.
Лука 19.1-10 (Евангелие)
1След това Иисус влезе в Иерихон и минаваше през него.
2И ето, някой си, на име Закхей, който беше началник на митарите и богат човек,
3искаше да види Иисуса, кой е Той, ала не можеше от народа, защото беше малък на ръст;
4и като се затече напред, покачи се на една смоковница, за да Го види, защото щеше да мине оттам.
5Иисус, като дойде на това място, погледна нагоре, видя го и му каза: Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти.
6И той бързо слезе и Го прие с радост.
7И всички, като видяха това, зароптаха и казваха: отби се при грешен човек.
8А Закхей застана и рече Господу: ето, половината от имота си, Господи, давам на сиромаси и, ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно.
9Тогава Иисус рече за него: днес стана спасение на тоя дом, защото и този е син на Авраама,
10понеже Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото.
Матей 2.13-23
(Евангелие, Неделя след Рождество и Богородица)
13А след като си отидоха, ето, Ангел Господен се явява насъне Иосифу и казва: стани, вземи Младенеца и майка Му, и бягай в Египет, и остани там, докле ти кажа; защото Ирод ще търси Младенеца, за да Го погуби.
14Той стана, взе Младенеца и майка Му нощем, и замина за Египет;
15и там стоя до смъртта Иродова, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който казва: "от Египет повиках Сина Си".
16Тогава Ирод, като се видя подигран от мъдреците, твърде много се ядоса и прати, та изби всички младенци във Витлеем и във всичките му предели, от две години и надолу, според времето, което бе точно узнал от мъдреците.
17Тогава се сбъдна реченото от пророк Иеремия, който казва:
18"глас бе чут в Рама, плач и ридание, и писък голям; Рахил плачеше за децата си, и не искаше да се утеши, защото ги няма".
19А след като умря Ирод, ето, Ангел Господен се явява насъне Иосифу в Египет
20и казва: стани, вземи Младенеца и майка Му и иди в земята Израилева, защото измряха ония, които търсеха душата на Младенеца.
21Той стана, взе Младенеца и майка Му, и дойде в земята Израилева.
22Но като чу, че в Иудея царува Архелай, наместо баща си Ирода, уплаши се да иде там; и след като получи откровение насъне, замина за пределите Галилейски
23и, като дойде, засели се в един град, наричан Назарет, за да се сбъдне казаното чрез пророците, че Той ще се нарече Назорей.
Матей 21.33-42
(Евангелие, Св. Стефан)
33Чуйте друга притча: имаше един човек стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, съгради кула и, като го предаде на лозари, отиде си.
34И когато наближи гроздобер, той изпрати слугите си при лозарите, да му приберат плодовете.
35А лозарите, като уловиха слугите му, едного набиха, другиго убиха, а трети с камъни пребиха.
36Пак изпрати други слуги, по-много от първите; и с тях сториха същото.
37Най-сетне изпрати при тях сина си, като каза: ще се засрамят от сина ми.
38Но лозарите, като видяха сина, казаха помежду си: този е наследникът; хайде да го убием и да присвоим наследството му.
39И, като го уловиха, изведоха вън от лозето и убиха.
40И тъй, като си дойде господарят на лозето, какво ще направи на тия лозари?
41Отговарят Му: злодейците ще погуби зле, а лозето ще даде на други лозари, които ще му дават овреме плодовете.
42Иисус им казва: нима не сте никога чели в Писанията: "камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни"?