Православен  Календар

10 Януари 2005
Понеделник от 33-а седмица след Петдесетница

Няма пост

Почитани светии

  • 20 000 мъченици Никомидийски
  • Двадесетте хиляди мъченици изгорени до смърт в църквата си в Никомидия (ок. 304 г.).
  • Свети отец Симон Мироточителен, основател на манастира Симонопетра, Атон (1287 г.)

Библейски четива (Синодален превод)

1 Петрово 2.21-3.9 (Апостол)

21Защото вие за това сте призвани, понеже и Христос пострада за нас, като остави нам пример, за да вървим по стъпките Му: 22Той не стори грях, нито се намери лъст в устата Му; 23кога Го хулеха, Той не отвръщаше с хули; кога страдаше, не заплашваше, а предоставяше това на Праведния Съдия; 24Той Сам с тялото Си възнесе нашите грехове на дървото, та, като умрем за греховете, да живеем за правдата: "чрез Неговата рана се изцерихте". 25Защото бяхте като овци блуждаещи (без пастир), но сега се завърнахте при Пастира и Пазителя на вашите души.

1Тъй също и вие, жените, бъдете покорни на мъжете си, та, ако някои от тях не се покоряват на словото, чрез поведението на своите жени да бъдат спечелени без увещаване, 2като видят вашия чист богобоязлив живот. 3Вашето украшение да бъде не външно, сиреч, плетено на коси, кичене със злато или обличане в премени, 4а вътрешно - скритият човек на сърцето в нетленната красота на кроткия и тих дух, което е драгоценно пред Бога. 5Защото тъй някога и светите жени, които се надяваха на Бога, украсяваха себе си, като се покоряваха на мъжете си; 6както Сарра се покоряваше на Авраама, като го наричаше господар. Вие сте нейни чеда, ако правите добро, без да се боите от нищо. 7Също и вие, мъжете, живейте благоразумно с жените си, и отдавайте чест на женския пол като на по-слаб съсъд и като на сънаследници на благодатния живот, за да нямате спънка в молитвите си. 8Най-сетне, бъдете всички едномислени, състрадателни, братолюбиви, милосърдни, дружелюбни, смиреномъдри; 9не връщайте зло за зло, или хула за хула, а, наопаки, благославяйте, като знаете, че към това сте призвани, за да наследите благословение.

Марк 12.13-17 (Евангелие)

13И изпращат при Него някои от фарисеите и иродианите, за да Го уловят на дума. 14Те дойдоха и Му казват: Учителю, знаем, че си справедлив и немариш за никого, понеже не гледаш на ничие лице, а истински поучаваш на път Божий. Позволено ли е да се дава данък кесарю, или не? Да дадем ли, или да не дадем? 15А Той, като знаеше тяхното лицемерие, рече им: що Ме изкушавате? донесете Ми един динарий да го видя. 16И те донесоха. Тогава им казва: чий е този образ и надпис? Те Му казаха: на кесаря. 17Иисус им отговори и рече: отдайте кесаревото кесарю, а Божието Богу. И те Му се почудиха.

Жития на светиите

Двадесетте хиляди мъченици изгорени до смърт в църквата си в Никомидия (ок. 304 г.).

По време на ожесточено преследване от император Максимиан на всички, които не се покланяли на идолите, християните в Никомидия били подложени на особено жестоко отношение. (Евсевий пише, че всеки християнин в града бил убит.) Заедно с много други, предадени на меч или по друг начин изклани там, ние особено почитаме голямата група, която, въпреки всяка опасност, се събрала в църквата, за да отбележи Христовото Рождество. Императорът, чувайки за това, изпратил войски да обградят сградата, така че никой да не може да избяга, и натрупал купчини дървен материал и клони около нея. Тогава глашатаите обявили, че всеки, който иска да спаси живота си, трябва да излезе и да принесе жертва на езическите богове.

„Когато това съобщение проникна в църквата, божествена ревност, по-огнена от всеки пламък на света, обзе дякон Агапий, който се втурна към амвона и извика: „Братя, спомнете си колко често сме хвалили и възхвалявали тримата млади мъже, които, когато бяха хвърлени във вавилонската пещ, призоваха цялото Творение да пее славата на Бога и как Всесъздаващото Слово след това слезе в телесен вид, за да им помогне и да ги направи неуязвими, като ги обгърна с влажен свистящ вятър. Сега е дошло времето да им подражаваме. Нека се предложим на временна смърт от любов към нашия Учител, за да царуваме вечно с Него!“ Цялото събрание в един глас отговори тогава на глашатаите на Максимиан: „Вярваме в Христа Бога и ще дадем живота си за Него!“

„Когато войниците започнали да палят купчините дърва отвън, свети Антим [епископ на града, паметта му е на 3 септември] заповядал на дяконите си да съберат онези, които все още били катехумени, и ги кръстил и помазал със светия миро. След това отслужил божествената литургия, на която всички присъстващи се причастили с Тялото и Кръвта на нашия Господ Иисус Христос. Въоръжени с божествена сила и тясно обединени в едно тяло от Христос, който обитавал в тях, светите мъченици не почувствали страх, когато видели как пламъците се издигали навсякъде и гъст дим започнал да изпълва църквата. С радост те изпяли в един глас песента на тримата младежи: Благословете Господа, всички дела Господни, пейте Му хвала и Го превъзнасяйте във вечността (Дан. 3 LXX), докато последният от тях не се задушил и не предал душата си.“

„Пожарът продължи пет дни. Онези, които след това се осмелили да влязат в тлеещите руини, очаквайки миризмата на овъглена плът, вместо това открили небесен аромат, пропитващ въздуха и мястото, обгърнато от ярка светлина. Твърди се, че светиите, които били прославени по това време, били двадесет хиляди. Самият свети Антим по чудо избегнал смъртта и затова успял чрез учението си да поведе голям брой души към спасение и към ново раждане на светото Кръщение, преди от своя страна да осъществи съюза си с Христос чрез мъченичество.“ (Синаксарион)

Свети отец Симон Мироточителен, основател на манастира Симонопетра, Атон (1287 г.)

Той живял през годините, когато Константинопол бил държан в плен от кръстоносците, а императорското правителство било в изгнание в Никея. Симон бягал от света в млада възраст и пътувал до Света планина, където се подчинил на строг, но мъдър старец в продължение на много години. С течение на времето, търсейки по-голямо уединение, той се преместил в малка пещера от западната страна на Атон, близо до скала, която се извисявала на хиляда фута над морето. Една нощ, няколко дни преди празника Рождество Христово, той видял звезда да се движи по небето и да се спира над скалата близо до пещерата му. Приемайки това като демонична заблуда, той го игнорирал; но в навечерието на Рождество Христово звездата отново заела мястото си над скалата и Симон чул глас от небето, който казвал: „Не се съмнявай, Симоне, верен слуга на моя Син! Виж този знак и не напускай това място в търсене на по-голямо уединение, както си замислил, защото тук искам да основеш своя манастир за спасението на много души.“ Скоро след това трима млади монаси от богати македонски семейства, които били чули за светостта на светеца, дошли и положили богатството си в краката му, молейки го да ги приеме за ученици. Симон изпратил по строители и им заповядал да построят манастир на самия ръб на стръмната скала. Строителите първоначално отказали, казвайки, че работата е твърде опасна; но, убедени от чудо, извършено чрез молитвите на светеца, те били убедени. Веднага щом строежът бил завършен, монашеската общност започнала бързо да расте.

Приживе Свети Симон е бил източник на много чудеса, пророчества и изцеления. Веднъж манастирът бил нападнат от сарацински пирати. Симон отишъл да ги посрещне с дарове, надявайки се да ги разубеди от нападението. Когато пиратите го нападнали, те били ослепени, а ръката на един от тях била парализирана, когато се опитал да удари Светеца. Всички те били изцелени, когато светецът се помолил за тях, и от това чудо всички се покаяли, приели Кръщение и станали монаси.

Свети Симон починал в мир. След това от гробницата му изтичал в големи количества благоуханен, лечебен балсам, така че той бил наречен Мироблитис, „Изливащ миро“. В следващите години манастирът бил разрушаван и възстановяван повече от веднъж и сега от гробницата не е останала никаква следа.

⚠ Съобщи за неточност