Православен  Календар

14 Декември 2004
Вторник от 29-а седмица след Петдесетница

Рождественски пост — Разрешава се вино и елей

Почитани светии

  • Пророк Наум
  • Свети Филарет Милостиви Константинополски (762)

Библейски четива (Синодален превод)

Евреи 4.1-13 (Апостол)

1Нека, прочее, се страхуваме, да не би, като ни е оставено обещание да влезем в Неговото покоище, някой от вас да се яви закъснял. 2Защото и нам се възвести, както и тям; ала словото, що бяха чули, не им принесе полза, понеже ония, които го бяха чули, не го смесиха с вяра. 3А влизаме в покоището ние, които повярвахме, както Той е рекъл: "затова се заклех в гнева Си, че те не ще влязат в Моето покоище", макар че Неговите дела бяха извършени още от създание мира. 4Защото нейде е казано за седмия ден тъй: "и в седмия ден Бог си почина от всичките Си дела". 5И пак там: "не ще влязат в покоището Ми". 6И тъй, понеже се предоставя на някои да влязат в него, а ония, на които по-рано бе възвестено, не влязоха поради непокорство, 7пак определя един ден, "днес", думайки чрез Давида, след толкова време, както е казано по-горе: "днес, кога чуете гласа Му, да не ожесточите сърцата си". 8Защото, ако Иисус Навин ги бе успокоил, Давид не би говорил след това за друг ден. 9Прочее, за Божия народ още остава почивка съботна. 10Защото, който е влязъл в покоището Му, той и сам е починал от делата си, както Бог от Своите. 11И тъй, нека се постараем да влезем в онова покоище, та да не би някой да падне в подобно непокорство. 12Защото словото Божие е живо и действено и е по-остро от всеки двуостър меч: то прониква до раздяла на душа и дух, на стави и мозък, и преценява помисли и намерения сърдечни. 13И няма твар, скрита за Бога; а всичко е голо и открито за очите на Оногова, пред Когото ние ще отговаряме.

Лука 21.12-19 (Евангелие)

12А преди всичко това ще турят ръце на вас и ще ви изгонят, като ви предават в синагоги и в тъмници и ви водят пред царе и управници, заради Моето име; 13а това ще бъде вам за свидетелство. 14И тъй, турете си на сърце да не обмисляте отрано, що да отговаряте, 15понеже Аз ще ви дам уста и премъдрост, на която не ще могат противоречи, нито противостоя всички ваши противници. 16Ще бъдете предадени тъй също и от родители и от братя, и от роднини и приятели, и някои от вас ще умъртвят; 17и ще бъдете мразени от всички, заради Моето име; 18но и косъм от главата ви няма да загине; 19с търпението си спасявайте душите си.

Жития на светиите

Свети пророк Наум (7 в. пр.н.е.)

Той бил галилеянин от племето на Симеон. Книгата на Стария завет, носеща неговото име, предсказва разрушението на Ниневия, столицата на Асирия, от мидяните и възстановяването на Юдейското царство; всичко това се случило. Наум е седмият от малките пророци. Той починал в мир. Името му означава „утеха“ или „покой“.

Петима от пророците (Наум, Авакум, Софония, Агей и Даниил) се почитат през декември. Някога на 4 декември в църквата „Възкресение“ се е чествал празникът на дванадесетте пророци, но този празник вече не е в календара. Дните преди Рождество Христово съдържат много чествания на верния остатък от Израел, чиито надежди са се изпълнили с раждането на Месията.

Свети Филарет Милостиви Константинополски (762)

Той бил богат земевладелец, който живял в провинцията близо до Константинопол по време на управлението на императрица Ирина. Бог му дал голямо богатство и голямо семейство, с които да се наслаждава на по-късните си години в доволство. Истински обичащ Бога, той давал без колебание на всички бедни и нуждаещи се, които идвали при него, и предлагал щедро гостоприемство на всеки пътник, преминаващ през земите му.

Но съдбата му се промени драстично и след поредица от бедствия той беше доведена до бедност, разполагайки само с малко парче земя, чифт вола, магаре, кон, крава и теле и няколко кошера, за да издържа себе си и семейството си. Без да се оплаква, той започна живота на обикновен фермер, трудейки се, за да издържа семейството си с оскъдните си средства.

Омаленото му състояние по никакъв начин не промени щедрия му характер; и когато срещна селянин, който оплаква смъртта на двата си вола, той веднага му даде своя, без да си остави възможност да обработва нивата си. Когато жена му и децата му изразиха ужаса си, той отговори с думите на Христос: „Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете... но първо търсете Божието царство и Неговата правда, и всичко това ще ви се прибави.“ Той помоли жена си и децата си да бъдат търпеливи, защото скоро щяха да видят съкровище, което той криеше.

Продължавайки във всяко отношение да бъде щедър, както когато е бил богат, той скоро раздаде коня си, после кравата и телето си, а после и магарето си (с товар зърно, който то носеше по това време) на малкото хора, които срещна и които бяха по-бедни от него. Без никакви средства да изхрани себе си или семейството си, той получи щедър дар от провизии от богат приятел; раздели дара между членовете на семейството си, след което даде своята част на бедните. След това раздаде кошерите си и накрая палтото от гърба си на просяк, който го помоли за храна. Така той остана напълно лишен от притежания, разчитайки единствено на Бог да се грижи за себе си и семейството си.

По това време пратеници от константинополския двор минавали през квартала, изпратени да търсят красива девойка от добро семейство, която да бъде смятана за булка на младия император Константин VI. Филарет ги приел в някогашния си разкошен дом и, впечатлени от неговите добродетели и тези на семейството му, те помолили две от внучките му да се върнат с тях в двора. Там физическата и духовна красота на двете дами блестяла толкова ярко, че едната от тях била омъжена за императора, а другата - за един от главните му придворни. Императорът повикал Филарет и останалата част от семейството му в двореца, където го назначил за консул и му дал по-големи богатства, отколкото е притежавал в миналото. Светецът, възстановен до просперитет, продължил да бъде щедър както преди: първото му действие било да даде пищен пир, на който поканил бедните, старите и инвалидите от града. След това прекарвал дните си в разходки по улиците на града, раздавайки милостиня на бедните, давайки на всички, които поискали, без да се съобразява със достойнствата на техния случай. (Той довел със себе си слуга, който носел три торби с монети: една златна, една сребърна и една медна. Когато срещнал нуждаещ се човек, светецът бръкнал произволно в една торба и му дал шепа монети, като по този начин оставил Бог да реши размера на дара).

Когато светецът наближил смъртта си, той събрал семейството си и ги призовал да раздадат цялото останало от богатството му на нуждаещите се. „Деца мои, не забравяйте гостоприемството; посещавайте болните или в затвора, грижете се за вдовици и сираци; грижете се за погребението на умиращите в бедност; не пожелавайте имота на другите; не говорете лошо за никого и не се радвайте на нещастията, които сполетяват враговете ви; винаги правете това, което видяхте да правя аз в живота си, за да ви пази Бог под Своята закрила.“ След това, с лице, сияещо от радост, той предаде душата си на Бога.

⚠ Съобщи за неточност