Библейски четива (Синодален превод)
1 Петрово 1.1-2.6 (Вечерня)
1Петър, апостол на Иисуса Христа, до пришълците, пръснати по Понт, Галатия, Кападокия, Асия и Витиния, избрани
2по предведение на Бога Отца, чрез осветяване от Духа, за послушност и за поръсване с кръвта Иисус Христова: благодат вам и мир да изобилва!
3Благословен да бъде Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Който по голямата Си милост, чрез възкресението на Иисуса Христа от мъртвите, ни възроди за жива надежда,
4за наследство нетленно, чисто, що не увяхва, съхранено на небесата за вас,
5които с Божия сила чрез вяра сте пазени за спасение, готово да се открие в последно време.
6Затова радвайте се, макар сега и да поскърбите малко (ако е потребно) в различни изкушения,
7та изпитаната ваша вяра да излезе по-драгоценна от нетрайното, макар и чрез огън изпитвано злато, за похвала и чест и слава, кога се яви Иисус Христос,
8Когото обичате, без да сте Го видели, и в Когото вярвайки сега, без да Го виждате, радвате се с неизказана и преславна радост,
9като постигате края на вашата вяра - спасението на душите;
10за това спасение направиха издирвания и изследвания пророците, които предсказаха за дадената вам благодат,
11като изследваха, кое и какво време е посочвал Христовият Дух, що беше в тях, когато Той е предвестявал Христовите страдания и идещата след тях слава;
12тям бе открито, че не на тях самите, а нам служеше онова, което сега ви е проповядвано от ония, които ви са благовестили чрез Духа Светаго, пратен от небесата, и в което желаят да надникнат Ангелите.
13Заради това, възлюбени, като препашете чреслата на ума си, бидейки бодри, напълно се надявайте на принасяната вам благодат при явяването Иисус Христово.
14Като послушни чеда, не постъпвайте според предишните ваши похоти, кога бяхте в неведение,
15но по примера на призовалия вас Светия и вие сами бъдете свети във всички постъпки.
16Защото писано е: "бъдете свети, понеже Аз съм свет".
17И ако вие наричате Отец Тогова, Който нелицеприятно съди всекиго по делата, то със страх прекарвайте времето на вашето странствуване,
18като знаете, че не с тленни неща - сребро или злато, сте изкупени от суетния живот, предаден вам от бащите,
19но с драгоценната кръв на непорочния и чист като агнец Христос,
20Който е бил предназначен още преди свят да се създаде, но се яви в последно време за вас,
21повярвалите чрез Него в Бога, Който Го възкреси от мъртвите и Му даде слава, та вярата ви и надеждата ви да бъдат в Бога.
22След като сте очистили душите си с послушност на истината чрез Духа, за нелицемерно братолюбие, обичайте се постоянно един други от чисто сърце,
23като възродени не от тленно семе, а от нетленно, чрез словото на живия Бог, Който пребъдва довеки.
24Защото "всяка плът е като трева, и всяка човешка слава - като цвят у трева: изсъхна тревата, и цветът й олетя;
25но словото Господне пребъдва довеки"; а това е словото, което е вам благовестено.
1И тъй, като оставите всяка злоба и всяко коварство, всяко лицемерие, завист и клевета,
2като новородени младенци, ламтете за неподправеното словесно мляко, та с него да пораснете за спасение,
3защото вкусихте, че Господ е благ.
4Като пристъпвате към Него, живия камък, от човеците отхвърлен, но от Бога избран, драгоценен,
5и вие сами, като живи камъни, съграждайте от себе си духовен дом, свето свещенство, за да принесете духовни жертви, благоприятни Богу чрез Иисуса Христа.
6Ето защо в Писанието е казано: "ето, полагам в Сион краеъгълен Камък, избран, драгоценен; и който вярва в Него, няма да се посрами".
1 Петрово 2.21-3.9 (Вечерня)
21Защото вие за това сте призвани, понеже и Христос пострада за нас, като остави нам пример, за да вървим по стъпките Му:
22Той не стори грях, нито се намери лъст в устата Му;
23кога Го хулеха, Той не отвръщаше с хули; кога страдаше, не заплашваше, а предоставяше това на Праведния Съдия;
24Той Сам с тялото Си възнесе нашите грехове на дървото, та, като умрем за греховете, да живеем за правдата: "чрез Неговата рана се изцерихте".
25Защото бяхте като овци блуждаещи (без пастир), но сега се завърнахте при Пастира и Пазителя на вашите души.
1Тъй също и вие, жените, бъдете покорни на мъжете си, та, ако някои от тях не се покоряват на словото, чрез поведението на своите жени да бъдат спечелени без увещаване,
2като видят вашия чист богобоязлив живот.
3Вашето украшение да бъде не външно, сиреч, плетено на коси, кичене със злато или обличане в премени,
4а вътрешно - скритият човек на сърцето в нетленната красота на кроткия и тих дух, което е драгоценно пред Бога.
5Защото тъй някога и светите жени, които се надяваха на Бога, украсяваха себе си, като се покоряваха на мъжете си;
6както Сарра се покоряваше на Авраама, като го наричаше господар. Вие сте нейни чеда, ако правите добро, без да се боите от нищо.
7Също и вие, мъжете, живейте благоразумно с жените си, и отдавайте чест на женския пол като на по-слаб съсъд и като на сънаследници на благодатния живот, за да нямате спънка в молитвите си.
8Най-сетне, бъдете всички едномислени, състрадателни, братолюбиви, милосърдни, дружелюбни, смиреномъдри;
9не връщайте зло за зло, или хула за хула, а, наопаки, благославяйте, като знаете, че към това сте призвани, за да наследите благословение.
1 Петрово 4.1-11 (Вечерня)
1И тъй, понеже Христос пострада за нас по плът, и вие се въоръжете със същата мисъл; защото, който е пострадал по плът, престанал е да греши,
2та през останалото в плът време да живее не вече по човешки похоти, а по воля Божия.
3Защото стига, дето през миналото време на живота вършихте волята на езичниците, като се бяхте предали на разпътство, похоти (мъжеложство, скотоложство, лоши помисли), пиянство, срамни гощавки и препивки, и на нечестиво идолослужение;
4затова те се и чудят, че вие не припкате заедно с тях в същото прекомерно разпътство, и ви корят;
5те ще дадат отговор на Оногова, Който е готов да съди живи и мъртви.
6Затова именно и на мъртвите беше благовестено, за да бъдат съдени по плът като човеци, а да живеят по Бога духом.
7Но близо е краят на всичко. И тъй, бъдете благоразумни и бодърствувайте в молитви.
8А най-вече имайте усърдна любов един към други, защото "любовта покрива много грехове".
9Бъдете страннолюбиви един към други без ропот.
10Служете един другиму, всеки с оная дарба, каквато е приел, като добри разпоредници на многоразличната Божия благодат.
11Говори ли някой, нека говори като Божии думи; прислужва ли някой, нека прислужва по силата, която Бог дава, за да се прославя във всичко Бог чрез Иисуса Христа, Чиято слава и владичество е вовеки веков. Амин.
Матей 4.18-23
(Утринно Евангелие)
18И като вървеше покрай Галилейско море, видя двама братя, Симона, наричан Петър, и брата му Андрея, да хвърлят мрежа в морето, понеже бяха рибари;
19и казва им: вървете след Мене, и Аз ще ви направя ловци на човеци.
20И те веднага оставиха мрежите, и тръгнаха след Него.
21Оттам като отиде по-нататък, видя други двама братя, Иакова Зеведеева и брата му Иоана, в кораб със Зеведея, баща им, които кърпеха мрежите си, и ги повика.
22Те веднага оставиха кораба и баща си и тръгнаха след Него.
23И ходеше Иисус по цяла Галилея, като поучаваше в синагогите им, проповядваше Евангелието на царството и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа.
Евреи 3.5-11, 17-19 (Апостол)
5И Моисей беше верен в целия Му дом като служител, за да засвидетелствува онова, що имаше да се възвести.
6А Христос, като Син, е в Своя дом; Негов дом пък сме ние, стига само дръзновението и надеждата, с която се хвалим, да спазим твърдо докрай.
7Поради това, както Светий Дух казва: "днес, кога чуете гласа Му,
8да не ожесточите сърцата си, както кога роптаехте в деня на изкушението в пустинята,
9дето бащите ви Ме изкусиха, изпитаха Ме и видяха делата Ми през четирийсет години.
10Затова възнегодувах против оня род и рекох: винаги се заблуждават в сърцето си и сами не познаха пътищата Ми.
11Затова се заклех в гнева Си, че те не ще влязат в Моето покоище".
17Против кои негодува Той четирийсет години? Не против ония ли, които съгрешиха и чиито кости паднаха в пустинята?
18А на кои се е заклел, че няма да влязат в Неговото покоище, ако не на непокорните?
19И тъй, виждаме, че те не можаха да влязат поради неверие.
1 Коринтяни 4.9-16
(Апостол, Св. Андрей)
9Защото мисля, че нас, апостолите, Бог постави най-последни, като осъдени на смърт; понеже станахме зрелище на света - на Ангели и човеци.
10Ние сме безумни зарад Христа, а вие сте мъдри в Христа; ние сме немощни, а вие силни; вие сте славни, а ние безчестни.
11Дори до тоя час и гладуваме, и жадуваме, и ходим голи, и ни бият по лице, и се скитаме,
12и се трудим, работейки с ръцете си. Злословени - благославяме; гонени - търпим;
13хулени - молим се. Станахме като измет на света, измет за всички досега.
14Не за да ви посрамя пиша това, а ви поучавам като мои възлюбени чеда.
15Защото, ако имате и десетки хиляди наставници в Христа, много бащи нямате, понеже аз ви родих в Иисуса Христа чрез Евангелието.
16Прочее, моля ви, бъдете ми подражатели, както съм аз на Христа.
Лука 20.27-44 (Евангелие)
27Тогава дойдоха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:
28Учителю, Моисей ни е написал: ако някой женен умре бездетен, неговият брат да вземе жена му и да въздигне потомство на брата си;
29имаше, прочее, седем братя, и първият, след като взе жена, умря бездетен;
30тая жена взе вторият; и той умря бездетен;
31взе я третият, - тъй също и всички седмина, и умряха, без да оставят деца;
32след всички умря и жената;
33и тъй, при възкресението кому от тях ще бъде тя жена? понеже и седмината я имаха за жена.
34Иисус им отговори и рече: чедата на тоя свят се женят и се мъжат;
35но ония, които се сподобиха да получат оня свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се мъжат,
36и да умрат вече не могат, понеже са равни на Ангели и, бидейки синове на възкресението, са синове Божии.
37А че мъртвите ще възкръснат, и Моисей го каза при къпината, когато нарече Господа Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Иаковов.
38Но Той не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи.
39На това някои от книжниците рекоха: Учителю, добре каза.
40И не смееха вече да Го питат за нищо. А Той им рече:
41как казват, че Христос е син Давидов?
42А сам Давид казва в книгата на псалмите: "рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна,
43докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти".
44И тъй, Давид Го нарича Господ; как тогава Той му е син?
Йоан 1.35-51
(Евангелие, Св. Андрей)
35На другия ден пак стоеше Иоан, и двама от учениците му.
36И като се вгледа в Иисуса, Който вървеше, рече: ето Агнецът Божий.
37Като чуха от него тия думи, двамата ученици отидоха подир Иисуса.
38А Иисус, като се обърна и ги видя, че идат подире Му, казва им: какво търсите? Те Му отговориха: Рави! (което значи: учителю) де живееш?
39Казва им: дойдете и вижте. Те отидоха и видяха, де живее; и престояха оня ден при Него. Часът беше около десетия.
40Един от двамата, които бяха чули за Иисуса от Иоана и бяха тръгнали след Него, беше Андрей, брат на Симона Петра.
41Той пръв намира брата си Симона и му казва: намерихме Месия (което значи Христос);
42и заведе го при Иисуса. А Иисус, като се вгледа в Него, рече: ти си Симон, син Ионин; ти ще се наречеш Кифа (което значи Петър - камък).
43На другия ден Иисус поиска да отиде в Галилея, и намира Филипа и му казва: върви след Мене.
44А Филип беше от Витсаида, от града Андреев и Петров.
45Филип намира Натанаила и му казва: намерихме Иисуса, сина Иосифов, от Назарет, за Когото писа Моисей в Закона, и говориха пророците.
46А Натанаил му рече: от Назарет може ли да излезе нещо добро? Филип му казва: дойди и виж.
47Иисус видя Натанаила да отива към Него и казва: ето истински израилтянин, у когото няма лукавство.
48Натанаил Му казва: отде ме познаваш? Иисус отговори и му рече: преди Филип да те повика, когато ти беше под смоковницата, видях те.
49Натанаил Му отговори: Рави! Ти си Син Божий, Ти си Царят Израилев.
50Иисус му отговори и рече: ти вярваш, понеже ти казах: видях те под смоковницата; по-големи неща от това ще видиш.
51И казва му: истина, истина ви говоря: отсега ще виждате небето отворено, и Ангелите Божии да възлизат и слизат над Сина Човечески.