Православен  Календар

03 Октомври 2004
18-а неделя след Петдесетница

Няма пост

Празници

  • Неделя след Въздвижение

Почитани светии

  • Великомъченик Евстатий и мъченица Теописта
  • мъченици Михаил и Теодор Черниговски
  • Великомъченик Евстатий (Еустас) Плацид, със семейството си (118)
  • Светите мъченици Хипатий и Андрей, изповедници на светите икони (VIII в.)
  • Светии Анастасий, Теодор, Евпрепий и Анастасий Младши, изповедници и ученици на Св. Максим Изповедник (VII в.)

Библейски четива (Синодален превод)

Йоан 20.1-10 (7-мо утринно Евангелие)

1В първия ден на седмицата Мария Магдалина дохожда на гроба рано, докле беше още тъмно, и вижда, че камъкът е дигнат от гроба. 2Затичва се тогава и дохожда при Симона Петра и при другия ученик, когото Иисус обичаше, и казва им: дигнали Господа от гроба, и не знаем, де са Го турили. 3Тогава излезе Петър и другият ученик, и тръгнаха за гроба. 4И двамата тичаха наедно; но другият ученик се затече по-бързо от Петра и пръв дойде на гроба. 5И като надникна, видя, че повивките стоят; ала не влезе в гроба. 6След него дохожда Симон Петър, влиза в гроба и вижда, че само повивките стоят; 7пък кърпата, която беше на главата Му, не стоеше при повивките, а - свита отделно на едно място. 8Тогава влезе и другият ученик, който пръв беше дошъл на гроба, и видя, и повярва, 9защото още не знаеха Писанието, че Той трябва да възкръсне от мъртвите. 10Тогава учениците се върнаха пак у тях си.

Галатяни 2.16-20 (Апостол, Неделя след Въздвижение)

16обаче, като узнахме, че човек се оправдава не чрез дела по закона, а само чрез вяра в Иисуса Христа, и ние повярвахме в Христа Иисуса, за да се оправдаем чрез вярата в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя плът. 17Ако пък, залягайки да се оправдаем в Христа, и сами се оказахме грешници, нима Христос е служител на греха? Съвсем не! 18Защото, ако отново градя, що съм разрушил, сам себе си правя престъпник: 19чрез закона умрях за закона, та да живея за Бога. Разпнах се с Христа, 20и вече не аз живея, а Христос живее в мене. А дето живея сега в плът, живея с вярата в Сина Божий, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.

2 Коринтяни 9.6-11 (Апостол)

6С това искам да кажа: който сее скъдно, скъдно и ще пожъне; а който сее щедро, щедро и ще пожъне. 7Всеки да отдели, колкото му сърце дава, без да му се свиди, и без да го принуждават; защото Бог люби оногова, който драговолно дава. 8А Бог е силен да умножи у вас всякаква благодат, та, като имате винаги всякакво доволство във всичко, да бъдете щедри във всяко добро дело, 9както е писано: "пръсна, раздаде на сиромаси; правдата му пребъдва вечно". 10А Оня, Който дава семе на сеяча и хляб за храна, дано даде изобилие на посеяното от вас и да наспори плодовете на вашата правда, 11та да бъдете богати във всичко за всяка щедрост, която чрез нас извиква благодарност към Бога.

Марк 8.34-9.1 (Евангелие, Неделя след Въздвижение)

34И като повика народа с учениците Си, рече им: който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва. 35Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси. 36Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? 37Или какъв откуп ще даде човек за душата си? 38Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели.

1И рече им: истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила.

Лука 5.1-11 (Евангелие)

1Веднъж, когато народът се притискаше към Него, за да слуша словото Божие, а Той стоеше при Генисаретското езеро, 2видя два кораба, които стояха край езерото; а рибарите, излезли от тях, плавеха мрежите. 3Като влезе в един от корабите, който беше на Симона, помоли го да отплува малко от брега и, като седна, от кораба поучаваше народа. 4А когато престана да говори, рече Симону: отплувай към дълбокото, и хвърлете мрежите си за ловитба. 5Симон Му отговори и рече: Наставниче, цяла нощ се мъчихме, и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежата. 6Това като сториха, те уловиха голямо множество риба, та и мрежата им се раздираше. 7И кимнаха на другарите, които се намираха на друг кораб, да им дойдат на помощ; и дойдоха, и тъй напълниха двата кораба, че щяха да потънат. 8Като видя това, Симон Петър падна пред коленете Иисусови и рече: иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек. 9Защото ужас обвзе него и всички, които бяха с него, от тая ловитба на риби, хванати от тях, 10тъй също и Иакова и Иоана, синове Зеведееви, които бяха другари на Симона. И рече Иисус на Симона: не бой се; отсега ще ловиш човеци. 11И като изтеглиха корабите на брега, оставиха всичко и тръгнаха след Него.

Жития на светиите

Великомъченик Евстатий (Еустас) Плацид, със семейството си (118)

Преди кръщението той беше прочут военен командир при Траян. Докато ловуваше в гората, срещна голям елен с блестящ кръст между рогата. Чрез елена Господ говори на Плацидас (езическото му име) и му каза да намери свещеник и да се кръсти в Христа. Връщайки се у дома, той откри, че съпругата му Татяна също е имала видение, в което й е било казано да стане християнка. Те се кръстиха, като Плацидас прие името Евстатий, а Татяна – името Теописта; двамата им сина бяха кръстени заедно с тях. Евстатий и семейството му почти веднага били подложени на поредица от тежки изпитания, при които всички били разделени един от друг. След години на лишения те се събрали отново и се върнали в Рим с чест, когато императорът потърсил Евстатий, за да командва отново армията му. Но когато император Адриан (който наследил Траян) им заповядал да се поклонят на идолите, всички те отказали. Те били поставени заедно в голям бронзов вол, който бил нагрят до бяло в огън. Когато телата им били извадени, се оказало, че са мъртви, но непокътнати. Прологът завършва така: „Така този славен генерал дал на Цезар това, което е на Цезар, и на Бога това, което е на Бога, и влязъл във вечното Царство на Христос, нашия Бог.“

Светите мъченици Хипатий и Андрей, изповедници на светите икони (VIII в.)

Те бяха приятели от детството, съратници в борбата за святост. Божественият им начин на живот привлече вниманието на епископа на Ефес, който направи Хипатий епископ, а Андрей – дякон и странстващ проповедник. По време на царуването на Лъв Исавриец (714 -41 г.) и двамата бяха хвърлени в затвора, защото изповядваха православната вяра и защитаваха почитането на светите икони. Те бяха подложени на различни мъчения, включително запалване на икони върху главите им в подигравка с тяхната вярност. Те бяха екзекутирани близо до Константинопол, а телата им бяха хвърлени на кучетата.

Светии Анастасий, Теодор, Евпрепий и Анастасий Младши, изповедници и ученици на Св. Максим Изповедник (VII в.)

Тези светии са били ученици на Св. Максим Изповедник (21 януари) и са страдали заедно с него заради осъждането на монотелитската доктрина, проповядвана от император Констант II. Анастасий Стари (който е бил папски представител в Константинопол) и Анастасий Младши са присъствали на Латеранския събор, свикан от Св. Мартин, папа на Рим (13 април), който е осъдил монотелитската ерес. Заради това самият папа и двамата изповедници, наречени Анастасий, били арестувани от императора. Заедно със Св. Максим, двамата претърпели много мъчения; когато на Св. Максим отрязали дясната ръка и изрязали езика, Анастасий Стари претърпял същото наказание. Те, заедно със своите съученици Евпрепий и Теодор и самият Свети Максим, били изпратени в изгнание в Лазика в Кавказ, където всички те починали. Еупрепий умрял след една година; Свети Максим – след три години; Анастасий Младши – няколко дни преди Свети Максим; Анастасий Стари – след седем години изгнание; а Теодор – след двадесет години. Всички останали непоколебими до края и всички са провъзгласени за изповедници на вярата.

⚠ Съобщи за неточност