Библейски четива (Синодален превод)
1 Коринтяни 1.26-29
(Апостол, Събота след Въздвижение)
26Гледайте, братя, какви сте вие, призваните: не мнозина сте мъдри по плът, не мнозина силни, не мнозина благородни;
27ала Бог избра онова, що е безумно на тоя свят, за да посрами мъдрите; Бог избра онова, що е слабо на тоя свят, за да посрами силните;
28Бог избра онова, що е от долен род на тоя свят и е унижено, и това, що е нищо, за да съсипе онова, що е нещо, -
29та никоя плът да се не похвали пред Бога.
1 Коринтяни 15.39-45 (Апостол)
39Не всяка плът е все еднаква плът: друга е човешката плът, друга е скотската плът, друга - рибената, друга - птичата.
40Има тела небесни и тела земни, ала друг е блясъкът на небесните и друг на земните;
41един е блясъкът на слънцето; друг е блясъкът на месечината, друг е пък на звездите; па и звезда от звезда се различава по блясък.
42Тъй е и възкресението на мъртвите: сее се в тление - възкръсва в нетление;
43сее се в безчестие - възкръсва в слава; сее се в немощ - възкръсва в сила;
44сее се тяло душевно - възкръсва тяло духовно. Има тяло душевно, има и тяло духовно.
45Тъй е и писано: "първият човек Адам стана жива душа", а последният Адам - животворен дух.
Йоан 8.21-30
(Евангелие, Събота след Въздвижение)
21И пак им рече Иисус: Аз отивам, и ще Ме търсите, и в греха си ще умрете. Където Аз отивам, вие не можете да дойдете.
22Тогава иудеите казваха: да не би да се самоубие, та дума: където Аз отивам, вие не можете да дойдете?
23Той им рече: вие сте от долните, Аз съм от горните; вие сте от тоя свят, Аз не съм от тоя свят.
24Затова ви казах, че ще умрете в греховете си; наистина, ако не повярвате, че съм Аз, ще умрете в греховете си.
25Тогава Му рекоха: кой си Ти? Иисус им отговори: Аз съм това, което ви и говоря отначало.
26Много имам за вас да говоря и да съдя; но Тоя, Който Ме е пратил, е истински, и което Аз съм слушал от Него, това и казвам на света.
27Не разбраха, че им говореше за Отца.
28А Иисус им рече: кога издигнете Сина Човечески, тогава ще узнаете, че съм Аз; и нищо не върша от Себе Си, но, както Ме е научил Моят Отец, тъй говоря.
29Тоя, Който Ме е пратил, е с Мене; Отец не Ме е оставил самичък, защото Аз върша винаги онова, което е Нему угодно.
30Когато Той говореше това, мнозина повярваха в Него.
Лука 4.31-36 (Евангелие)
31и слезе в Капернаум, галилейски град, и ги поучаваше в съботни дни.
32И бяха смаяни от учението Му, понеже словото Му беше с власт.
33В синагогата се намираше един човек, който имаше нечист дух бесовски, и той завика с висок глас:
34о, какво имаш Ти с нас, Иисусе Назареецо? Дошъл си да ни погубиш ли? зная Те, Кой си Ти, Светия Божий.
35Иисус му запрети и рече: млъкни и излез из него. И бесът, като го повали всред синагогата, излезе из него, без да му повреди ни най-малко.
36И ужас обвзе всички, и разсъждаваха помежду си и казваха: какво значи това, дето Той с власт и сила заповядва на нечистите духове, и те излизат?
Жития на светиите
Мъчениците Трофим, Саватий и Доримедон от Синада (278)
Светиите Трофим и Саватий пристигнали в Антиохия по време на голям празник в чест на Аполон и Дафне. Наскърбени от слепотата на хората, те се представили пред управителя Атикус и обявили, че са християни. Саватий бил измъчван толкова жестоко, че умрял в мъките си; Трофим бил изпратен в Синнада, където на свой ред бил измъчван, а след това хвърлен в затвора, едва жив. Един служител на този град, Доримедон, се разчувствал и отишъл в затвора, за да се грижи за Трофим. (В „Великия Хорологион” се казва, че по това време той все още бил езичник, а в „Пролога” – че бил таен християнин). Когато настъпил езически празник, Доримедон отказал да се поклони на идолите и се обявил за християнин. Той и Трофим били измъчвани заедно, хвърлени на дивите зверове (които не ги докоснали) и накрая обезглавени.
Свети мъченик Зосима, отшелникът от Киликия (4-ти в.)
Дометиан, принц и жесток гонител на християните, ловувал в планините, когато се натъкнал на един старец, обграден от диви зверове, които в негово присъствие били кротки и послушни като агнета. Когато го попитал кой е, старецът отговорил, че е Зосима, християнин, който напуснал гонителите в града, за да живее сред зверовете. Дометиан, като чул, че Зосима е християнин, заповядал да го хванат и вържат, и го подложил на много мъчения. Когато светецът бил ранен и пребит по цялото тяло, принцът вързал камък около врата му и го обесил на дърво, подигравайки му се с думите: „Заповядай на диво животно да дойде, тогава всички ще повярваме!“ Зосимас се помоли и веднага се появи голям лъв, който се приближи до Зосимас и пое тежестта на камъка върху главата си, за да облекчи страданията на мъченика. Изплашеният принц освободи Зосимас, който умря от раните си не след дълго.