Православен  Календар

05 Март 1999
Петък от втората седмица на Великия пост

Великденски пост

Богослужебни бележки

  • Преждеосвещена литургия

Почитани светии

  • Св. Лъв, епископ Катански
  • Свети Лъв, епископ на Катания в Сицилия (ок. 780)
  • Свети Бесарион Велики, чудотворец от Египет (466)
  • Тридесет и четири свети мъченици от манастира Валаам (1578)

Библейски четива (Синодален превод)

Исаия 7.1-14 (6-ти час)

1В дните на Ахаза - син на Иоатама, син Озиев, цар иудейски - Рецин, цар сирийски, и Факей, син Ремалиев, цар израилски, отидоха против Иерусалим да го завладеят, но не можаха да го завладеят. 2И биде известено на дома Давидов и казано: сирийци се разположили в земята Ефремова. И разтрепери се сърцето на Ахаза и сърцето на народа му, както се от вятър люлеят дървета в гора. 3И каза Господ на Исаия: излез ти и син ти Шеарясув да посрещнеш Ахаза накрай водопровода на горния водоем, по пътя към нивата на тепавичаря, 4и му кажи: внимавай и бъди спокоен; не бой се, и да не отпада сърцето ти пред двата края на тия димящи главни, от разпаления гняв на Рецина, на сирийци и на сина Ремалиев. 5Сирия, Ефрем и синът Ремалиев кроят против себе си зло, думайки: 6да идем против Иудея и да я размирим, да я завладеем и да й поставим за цар Тавеиловия син. 7Но Господ Бог тъй казва: това няма да стане и не ще се сбъдне; 8защото глава на Сирия е Дамаск, и глава на Дамаск - Рецин; а подир шейсет и пет години Ефрем ще престане да бъде народ; 9и глава на Ефрема е Самария, и глава на Самария - синът Ремалиев. Ако не вярвате, то е, защото не сте удостоверени. 10И продължаваше Господ да говори на Ахаза и рече: 11искай за себе си личба от Господа, твоя Бог: искай или в дълбинето, или във висинето. 12И рече Ахаз: няма да искам и няма да изкушавам Господа. 13Тогава Исаия рече: слушайте, прочее, доме Давидов! нима ви е малко, дето дотягате на людете, та искате да дотягате и на моя Бог? 14Затова Сам Господ ще ви даде личба: ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил.

Битие 5.32-6.8 (Вечерня)

32Ной беше на петстотин години; и роди Ной (трима синове:) Сима, Хама и Иафета.

1Когато човеците взеха да се умножават на земята и им се родиха дъщери, 2тогава синовете Божии видяха, че дъщерите човешки са хубави и взимаха си от тях за жени, кой каквато си избереше. 3И рече Господ (Бог): няма Моят Дух да бъде вечно занемарван от (тия) човеци, защото са плът; нека дните им бъдат сто и двайсет години. 4В онова време имаше на земята исполини, особено пък откак синовете Божии почнаха да влизат при дъщерите човешки, и тия почнаха да им раждат: това са силните, от старо време славни човеци. 5И видя Господ (Бог), че развратът между човеците на земята е голям, и че всичките им сърдечни мисли и помисли бяха зло във всяко време; 6и разкая се Господ, задето беше създал човека на земята, и се огорчи в сърцето Си. 7И рече Господ: ще изтребя от лицето на земята човеците, които сътворих; от човек до скот, гадове и птици небесни ще изтребя, защото се разкаях, задето ги създадох. 8А Ной намери благодат пред очите на Господа (Бога).

Притчи 6.20-7.1 (Вечерня)

20Синко, пази заповедта на баща си и не отхвърляй поуката на майка си; 21вържи ги завсякога на сърцето си, обвържи с тях шията си. 22Тръгнеш ли, те ще те ръководят; легнеш ли да спиш, ще те пазят, събудиш ли се, ще приказват с тебе: 23защото заповедта е светило, и поуката - светлина, и назидателните поуки - път към живота, 24за да те пазят от покварена жена, от лъстив език на чужда. 25Не пожелавай хубостта й в сърцето си, (да не бъдеш уловен чрез очите си) и да не те увлече с клепките си, 26защото поради блудница жена човек изпада до корица хляб, а жена прелюбодейка улавя многоценна душа. 27Може ли някой да си тури огън в пазуха, без да изгорят дрехите му? 28Може ли някой да ходи по живи въглени, без да опари нозете си? 29Това същото бива и с оногова, който влиза при жената на ближния си: който се допре до нея, няма да остане без вина. 30Не прощават на крадеца, ако краде да насити душата си, кога е гладен; 31хванат ли го, той заплаща седморно, дава всичкия къщен имот. 32Който пък прелюбодействува с жена, той ум няма; погубва душата си оня, който върши това: 33бой и срам ще намери той, и безчестието му няма да се изглади, 34защото ревността е ярост на мъжа, и в деня на отмъщението той няма да щади, 35няма да приеме никакъв откуп и няма да се задоволи, колкото и да умножаваш даровете.

1Синко, пази думите ми, и скрий в себе си заповедите ми. (Синко, почитай Господа, - и ще се укрепиш и, освен от Него, не се бой от никого.)

Жития на светиите

Свети Лъв, епископ на Катания в Сицилия (ок. 780)

Той е живял по времето на първите гонения срещу светите икони. Роден е в Равена в благородно семейство и е станал епископ на родния си град. Скоро се разпространила славата му като истински пастир на Христовото стадо и той бил избран за епископ на Катания в Сицилия. Както често се случва и днес, градът, макар и номинално християнски, бил обхванат от суеверия и езичество. Светият епископ се заел да отвърне хората от заблудата: с молитвите си той причинил срутването на езически храм и на негово място построил църква, посветена на Четиридесетте мъченици от Себасте. По това време целият остров бил под тираничното управление на маг на име Хелиодор, който използвал всичките си магически умения, за да потиска хората и да се издига. Въпреки че бил пленен по императорска заповед и осъден на смърт, той винаги успявал да избяга от своите похитители благодарение на окултните си умения. Свети Лъв, който се стремял към обръщането на всички, направил всичко възможно, за да обърне магът към Христос, но без резултат. Един ден Хелиодор влезе в църквата по време на Божествената литургия, подигравайки се на Тайнствата на Христос. Светият излезе от олтара и, хвърляйки омофориона си върху подиграващия се, незабавно го лиши от демоничните му сили. Префектът на Сицилия заповяда магът да бъде изгорен жив. Епископ Лъв отиде на кладата заедно с него, но излезе невредим, без дори миризма на огън по себе си, докато Хелиодор беше изгорен до пепел.

Ревността на Свети Лъв в защита на вярата се равняваше на неговата любов и състрадание към бедните и беззащитните, за които той се отдаде безпрестанно с молитви, милостиня и посещения. С молитвите си той възвърна зрението на слепите и изцели парализираните. След неговата кончина светите му мощи, които излъчваха ароматно миро, бяха почитани в църква, която той беше основал в чест на Света Луция.

Свети Бесарион Велики, чудотворец от Египет (466)

„Роден в Египет, Аба Бесарион беше въведен в ангелския живот от Свети Антоний Велики. По-късно той стана ученик на Свети Макарий, основателя на Скетис (19 януари), и след това се отправи да води живот на странник, носен насам-натам от Провидението като птица от вятъра. Цялото му богатство се състоеше в Евангелието, което винаги носеше в ръката си. Живеейки на открито, той търпеливо понасял всички климатични условия, без да се тревожи за жилище или облекло. Укрепен от силата на вярата, той останал незасегнат от всички плътски страсти.

„Когато стигнеше до манастир, където братята водеха общ живот, той седеше и плачеше пред портата. Веднъж един брат му предложи гостоприемство и го попита защо е огорчен. „Не мога да живея под покрив, докато не си възвърна богатството на дома си“, отговори той, имайки предвид небесното наследство, изгубено още от времето на Адам. „Аз съм огорчен, всеки ден съм в опасност от смърт и нямам покой поради огромните си нещастия, които ме задължават да пътувам непрестанно, за да завърша пътя си.“

„Той скиташе четиридесет години, без никога да си легне да спи, и прекара цели четиридесет дни и четиридесет нощи, стоейки напълно буден в един трънлив храст. Един зимен ден, докато вървеше през едно село, той се натъкна на мъртвец. Без да се колебае, той свали собственото си палто и покри тялото. Малко по-нататък той даде туниката си на един беден човек, който трепереше от студ. Един военен офицер, който случайно минавал оттам, видял голия аскет и попитал кой го е съблякъл. „Той!“ отговорил Бесарион, като вдигнал Евангелието. При друг случай той срещнал един беден човек и, като нямал какво да му даде за милостиня, побързал към пазара, за да продаде Евангелието си. Когато ученикът му попитал къде е книгата, той отговорил весело: „Продадох я в послушание към думите, които не преставам да чувам: Иди, продай това, което притежаваш, и дай на бедните“ (Мат. 19:21).

„Чрез този евангелски начин на живот той стана избран съд на благодатта и Бог извърши много чудеса чрез него. Един ден, например, той превърна морската вода в сладка чрез знака на кръста, за да утоли жаждата на своя ученик. Когато последният искаше да запази малко за остатъка от пътуването, той го спря, казвайки: „Бог е тук, Бог е навсякъде!“ Друг път, след като престоя две седмици в молитва с вдигнати към небето ръце, той докара дъжд, достатъчен да напълни дрехата на един жаден брат. После имаше случаи, когато спря слънцето да залезе, докато стигне до килията на един старец, с когото искаше да се срещне; и когато премина по водите на една река. Чрез тези и много други чудеса, извършени от светеца, Бог показа, както направи с Мойсей, Иисус Навин и Илия, че дава на Своите слуги власт дори над природните явления. Чрез силата на Христос той възкреси парализиран, изгони демони и показа, че наистина е „бог“ на земята.

„Когато, достигнал целта си, той беше на път да си възвърне онова небесно обиталище, което беше търсил през всичките си скитания, той каза на онези около него: „Монахът трябва, като херувимите, да бъде само очи.“

„В отговор на брат, който попитал какво трябва да прави монах, живеещ в общност, той отговорил: „Мълчи и не се меряй.“ Наистина, така дори сред хората човек може да получи благодатта на великите отшелници.“ (Синаксар)

Тридесет и четири свети мъченици от манастира Валаам (1578)

Тези тридесет и четири почитаеми отци от Манастира на Преображението във Валаам на езерото Ладога бяха избити от група новоповярвали в лутеранството, които обсадиха манастира и се опитаха да принудят братята да се отрекат от православната вяра.

⚠ Съобщи за неточност