Православен  Календар

04 Март 1999
Четвъртък от втората седмица на Великия пост

Великденски пост

Почитани светии

  • Апостоли от седемдесетте Архип и Филимон
  • Апостолите Архип и Филемон от Седемдесетте и мъченицата Афия
  • Нашата преподобна майка Филотея от Атина (1589)

Библейски четива (Синодален превод)

Исаия 6.1-12 (6-ти час)

1В годината, когато умря цар Озия, аз видях Господа, седнал на престол висок и издигнат, и полите на одеждите Му пълнеха целия храм. 2Около Него стояха серафими; всякой от тях имаше по шест крила: с две всеки закриваше лицето си, и с две закриваше нозете си, и с две летеше. 3И викаха един към други и думаха: свет, свет, свет е Господ Саваот! цяла земя е пълна с Неговата слава! 4И разклати се горнището на вратите от гласа на викащите, и домът се напълни с дим. 5И казах: горко ми! загинах! защото съм човек с нечисти уста, и живея сред народ също с нечисти уста, - и очите ми видяха Царя, Господа Саваота. 6Тогава прилетя до мене един от серафимите с разпален в ръка въглен, що бе взел с клещи от жертвеника, 7докосна се до устата ми и рече: ето, това се докосна до устата ти - и твоето беззаконие се отне от тебе, грехът ти се очисти. 8И чух гласа на Господа, Който казваше: кого да проводя? и кой ще отиде заради Нас? И аз казах: ето ме, проводи мене. 9Тогава Той рече: иди и кажи на тоя народ: с уши ще чуете, и не ще разумеете, и с очи ще гледате - и не ще видите. 10Защото сърцето на тоя народ е закоравяло, и с уши тежко слушат и затворили са очите си, да не би с очи да видят, с уши да чуят и със сърце да разберат, та да се обърнат, за да ги изцеря. 11И казах: за дълго ли, Господи? Той рече: докле запустеят градовете и останат без жители, и къщите без люде, и докле тая земя съвсем запустее. 12И Господ ще отдалечи людете, и голяма пустош ще бъде на тая земя.

Битие 5.1-24 (Вечерня)

1Това е родословието на Адама. Когато Бог сътвори човека, създаде го по подобие Божие, 2мъж и жена ги сътвори и ги благослови, и им даде име "човек" в деня на тяхното сътворение. 3Адам живя сто и трийсет (230) години и роди (син) по свое подобие (и) по свой образ, и даде му име Сит. 4Дните на Адама, след като роди Сита, бидоха още осемстотин (700) години, и той роди синове и дъщери. 5А всички дни на Адамовия живот бяха деветстотин и трийсет години; и той умря. 6Сит живя сто и пет (205) години и роди Еноса. 7След рождението на Еноса Сит живя осемстотин и седем (707) години и роди синове и дъщери. 8А всички дни Ситови бяха деветстотин и дванайсет години; и той умря. 9Енос живя деветдесет (190) години и роди Каинана. 10След рождението на Каинана Енос живя осемстотин и петнайсет (715) години и роди синове и дъщери. 11А всички дни Еносови бяха деветстотин и пет години; и той умря. 12Каинан живя седемдесет (170) години и роди Малелеила. 13След рождението на Малелеила Каинан живя осемстотин и четирийсет (740) години и роди синове и дъщери. 14А всички дни Каинанови бяха деветстотин и десет години; и той умря. 15Малелеил живя шестдесет и пет (165) години и роди Иареда. 16След Иаредовото рождение Малелеил живя осемстотин и трийсет (730) години и роди синове и дъщери. 17А всички дни на Малелеила бяха осемстотин деветдесет и пет години; и той умря. 18Иаред живя сто шестдесет и две години и роди Еноха. 19След Еноховото рождение Иаред живя осемстотин години и роди синове и дъщери. 20А всички дни Иаредови бяха деветстотин шестдесет и две години; и той умря. 21Енох живя шестдесет и пет (165) години и роди Матусала. 22И откак роди Матусала, Енох ходи по Бога триста (200) години и роди синове и дъщери. 23А всички дни Енохови бяха триста шестдесет и пет години. 24И ходи Енох по Бога, и изчезна, понеже Бог го взе.

Притчи 6.3-20 (Вечерня)

3Затова стори, синко, ето що, за да се избавиш, понеже си паднал в ръцете на своя ближен: иди, падни при нозете на ближния си и го моли; 4не давай сън на очите си и дрямка на клепките си, 5спасявай се като сърна от ръка и като птица от ръката на птицеловец. 6Иди при мравката, ленивецо, виж нейната работа и бъди мъдър. 7Тя няма нито началник, ни настойник, нито заповедник; 8но приготвя храната си лете, събира през жътва храната си. (Или иди при пчелата и се научи, как е трудолюбива, каква похвална работа върши; труда й употребяват за здраве и царе и прости човеци; нея всички обичат, и тя е славна; макар по сила да е слаба, но по мъдрост е почтена.) 9Докога, ленивецо, ще спиш? Кога ще от сън да станеш? 10Малко ще поспиш, малко ще подремеш, малко със сгърнати ръце ще полежиш: 11и ще дойде сиромашията ти като пътник, и немотията ти като разбойник. (Ако пък се не лениш, жетвата ти ще дойде като източник, а оскудията ще избяга далеч от тебе.) 12Човек лукав, човек нечестив ходи с лъжливи уста, 13намигва с очи, говори с нозе, дава знакове с пръсти; 14в сърцето му има коварство: той мисли зло всяко време, сее раздори. 15Затова внезапно ще дойде неговата гибел, изведнъж ще бъде съсипан - без изцеление. 16Ето шест неща, които Господ мрази - дори седем, които са гнусота за душата Му: 17очи горделиви, език лъжлив и ръце, които проливат невинна кръв, 18сърце, що кове зли кроежи, нозе, които бързо тичат към злодейство, 19лъжесвидетел, който надумва лъжи, и оня, който сее раздор между братя. 20Синко, пази заповедта на баща си и не отхвърляй поуката на майка си;

Жития на светиите

Апостолите Архип и Филемон от Седемдесетте и мъченицата Афия

Архип беше син на светиите Филемон (22 ноември) и Афия (15 февруари) и, подобно на тях, беше ученик на апостол Павел, който го нарича „наш съратник“ (Фил. 2). Той и баща му проповядвали Евангелието в Колоса, а Архип вероятно служил като свещеник в църквата, която се събирала в дома на семейството му (Колос. 4:17). Ревността на Архип в проповядването на Евангелието на Христос толкова разгневи езичниците, че те го хванаха и го заведоха пред управителя Андрокъл. Когато светецът отказа да принесе жертва на Артемида, той беше съблечен, бит, измъчван по различни начини и накрая убит с камъни.

Нашата преподобна майка Филотея от Атина (1589)

„Тази ярка звезда на милосърдието изгря в мрачните дни на турското робство, за да излее Божията милост върху потиснатия народ на Атина и да поведе много застрашени души по пътя на правдата.“ (Синаксарион)

Тя е родена през 1528 г. в знатното семейство Венизелу, като чудотворно отговор на дългогодишната молитва на майка си. Въпреки че още в детството си проявява любов към аскезата и молитвата, тя е много търсена като богата наследница и на дванадесетгодишна възраст се омъжва за груб и жесток мъж. Тя търпи неговото лошо отношение с достойнство и се моли ежедневно за неговото обръщане. След три години бруталният съпруг умира и Филотея се посвещава изцяло на живот на молитва и пост, живеейки като отшелница, макар и все още в родителския си дом. Когато родителите ѝ умрели десет години по-късно, тя използвала цялото си състояние, за да основе манастир. Проектът му ѝ бил даден във видение от апостол Андрей и той бил посветен на него. Наред с манастира тя основала болница, приют за бедните и училища, където момчетата и момичетата да получават християнско образование, нещо, което очевидно не се осигурявало от турските владетели.

Веднага след като манастирът беше започнат, тя пое монашески обет под името Филотея, и тя, нейните слугини и много млади жени от града станаха първите монахини там. Филотея продължила да проявява безгранично състрадание към бедните и болните, които посещавала и грижела. Тя била толкова щедра в даването на милостиня, че неведнъж манастирът оставал без храна или други жизнени необходимости, и сестрите започнали да се оплакват от нея. Но всеки път неочаквано се появявали големи дарения, които спасявали общността от глад.

Филотея предлагала убежище и приют на християнски робини, които бягали от господарите си, за да запазят вярата и целомъдрието си. Това разгневило турците, които обградили манастира, хванали Филотея и я завели пред съдията. Казали й да се отрече от Христос или да умре, а когато тя отказала, била осъдена на смърт; но някои влиятелни атински гърци успели да се застъпят за нея и да постигнат освобождаването й.

Веднага след освобождаването си тя удвои молитвите си, апостолските си усилия и делата си на милосърдие и скоро получи дара да върши чудеса и изцеления. Толкова много ученици дойдоха да се присъединят към нея, че тя основа втори манастир. Нарастващото й влияние предизвика омразата на някои от турците, които една нощ нахлуха в манастира и я пребиха жестоко, оставяйки я полумъртва. Тя понесе последиците от раните си търпеливо и след кратко време предаде душата си на Бога през 1589 г.

Двадесет години след нейното погребение от гроба й започна да се разпространява прекрасен аромат. Нейните скъпоценни мощи, почитани в катедралата в Атина, остават нетленни и до днес.

⚠ Съобщи за неточност