Библейски четива (Синодален превод)
Йоан 20.1-10
(7-мо утринно Евангелие)
1В първия ден на седмицата Мария Магдалина дохожда на гроба рано, докле беше още тъмно, и вижда, че камъкът е дигнат от гроба.
2Затичва се тогава и дохожда при Симона Петра и при другия ученик, когото Иисус обичаше, и казва им: дигнали Господа от гроба, и не знаем, де са Го турили.
3Тогава излезе Петър и другият ученик, и тръгнаха за гроба.
4И двамата тичаха наедно; но другият ученик се затече по-бързо от Петра и пръв дойде на гроба.
5И като надникна, видя, че повивките стоят; ала не влезе в гроба.
6След него дохожда Симон Петър, влиза в гроба и вижда, че само повивките стоят;
7пък кърпата, която беше на главата Му, не стоеше при повивките, а - свита отделно на едно място.
8Тогава влезе и другият ученик, който пръв беше дошъл на гроба, и видя, и повярва,
9защото още не знаеха Писанието, че Той трябва да възкръсне от мъртвите.
10Тогава учениците се върнаха пак у тях си.
2 Коринтяни 9.6-11 (Апостол)
6С това искам да кажа: който сее скъдно, скъдно и ще пожъне; а който сее щедро, щедро и ще пожъне.
7Всеки да отдели, колкото му сърце дава, без да му се свиди, и без да го принуждават; защото Бог люби оногова, който драговолно дава.
8А Бог е силен да умножи у вас всякаква благодат, та, като имате винаги всякакво доволство във всичко, да бъдете щедри във всяко добро дело,
9както е писано: "пръсна, раздаде на сиромаси; правдата му пребъдва вечно".
10А Оня, Който дава семе на сеяча и хляб за храна, дано даде изобилие на посеяното от вас и да наспори плодовете на вашата правда,
11та да бъдете богати във всичко за всяка щедрост, която чрез нас извиква благодарност към Бога.
Галатяни 4.22-31
(Апостол, Предтеча)
22Защото писано е: Авраам имаше двама синове, един от робинята, а друг от свободната.
23Но който беше от робинята, по плът се роди; а който беше от свободната - по обещание.
24Това се разбира иносказателно. Това са двата завета, единият от Синайската планина, който ражда за робство и който е Агар,
25понеже Агар означава планина Синай в Арабия и съответствува на сегашния Иерусалим и робува с децата си;
26а горният Иерусалим е свободен: той е майка на всинца ни.
27Защото писано е: "развесели се, неплодна, ти, която не раждаш; възкликни и извикай ти, която не си изпитала родилни мъки; защото напустеницата има много повече деца от оная, която има мъж".
28Ние пък, братя, сме като Исаака, чеда на обещание.
29Но, както тогава роденият по плът гонеше родения по дух, тъй и сега.
30А какво говори Писанието? - Изпъди робинята и сина й, защото синът на робинята няма да бъде наследник заедно със сина на свободната.
31И тъй, братя, не сме деца на робинята, а на свободната.
Лука 5.1-11 (Евангелие)
1Веднъж, когато народът се притискаше към Него, за да слуша словото Божие, а Той стоеше при Генисаретското езеро,
2видя два кораба, които стояха край езерото; а рибарите, излезли от тях, плавеха мрежите.
3Като влезе в един от корабите, който беше на Симона, помоли го да отплува малко от брега и, като седна, от кораба поучаваше народа.
4А когато престана да говори, рече Симону: отплувай към дълбокото, и хвърлете мрежите си за ловитба.
5Симон Му отговори и рече: Наставниче, цяла нощ се мъчихме, и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежата.
6Това като сториха, те уловиха голямо множество риба, та и мрежата им се раздираше.
7И кимнаха на другарите, които се намираха на друг кораб, да им дойдат на помощ; и дойдоха, и тъй напълниха двата кораба, че щяха да потънат.
8Като видя това, Симон Петър падна пред коленете Иисусови и рече: иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек.
9Защото ужас обвзе него и всички, които бяха с него, от тая ловитба на риби, хванати от тях,
10тъй също и Иакова и Иоана, синове Зеведееви, които бяха другари на Симона. И рече Иисус на Симона: не бой се; отсега ще ловиш човеци.
11И като изтеглиха корабите на брега, оставиха всичко и тръгнаха след Него.
Лука 1.5-25
(Евангелие, Предтеча)
5В дните на Ирода, цар иудейски, имаше един свещеник от Авиевата смяна, на име Захария; а жена му беше от дъщерите Ааронови, и името й - Елисавета.
6И двамата бяха праведни пред Бога, постъпвайки безпорочно по всички заповеди и наредби Господни.
7Те нямаха чедо, понеже Елисавета беше неплодна, и двамата бяха в напреднала възраст.
8Веднъж, когато по реда на своята смяна Захария служеше пред Бога,
9по жребие, както бе обичай у свещениците, падна му се да влезе в храма Господен, за да покади,
10а цялото множество народ се молеше отвън през време на каденето, -
11тогава му се яви Ангел Господен, изправен отдясно на кадилния жертвеник,
12и Захария, като го видя, смути се, и страх го обзе.
13А Ангелът му рече: не бой се, Захарие, понеже твоята молитва биде чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Иоан;
14и ще имаш радост и веселие, и мнозина ще се зарадват за раждането му;
15защото той ще бъде велик пред Господа; няма да пие вино и сикер, и ще се изпълни с Духа Светаго още от утробата на майка си;
16и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния Господ Бог;
17и ще върви пред Него в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата, и непокорните към разума на праведните, та да приготви Господу народ съвършен.
18И рече Захария на Ангела: по какво ще узная това? Аз съм стар, па и жена ми е в напреднала възраст.
19Ангелът му отговори и рече: аз съм Гавриил, който предстоя пред Бога, и съм пратен да говоря с тебе и да ти благовестя това;
20и ето, ти ще мълчиш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, понеже не повярва на думите ми, които ще се сбъднат на времето си.
21И народът чакаше Захария и се чудеше, задето се бави в храма.
22А когато излезе, не можеше да им продума; и те разбраха, че е видял видение в храма, а той им се обясняваше със знакове, и оставаше ням.
23След като се изминаха дните на службата му, той се върна у дома си.
24След тия дни зачена жена му Елисавета, и се таеше пет месеци и казваше:
25тъй ми стори Господ в дните, в които ме погледна милостно, за да снеме от мене укора между човеците.
Жития на светиите
Зачатие на Йоан Кръстител
„На този ден се празнуват Божията милост, Неговото чудно дело и Неговата мъдрост: милостта Му към благочестивите и праведни родители на Свети Йоан, възрастните Захария и Елисавета, които цял живот бяха молили за дете от Бога; чудото на зачатието на Йоан в престарялата утроба на Елисавета; и мъдростта на Божията провидение за спасението на човека.“ (Пролог) STORYта за зачатието на Кръстителя е разказана в първата глава от Евангелието на Свети Лука.
Света мъченица Ираида (Райс) от Александрия (308)
Тя била египетска девица, наричана по различни начини – Ираида, Райс и Райда. Един ден, докато черпела вода от кладенец близо до морето, тя видяла кораб, натоварен с християни, които били отвеждани от езическите си преследвачи към мъчения и смърт. По Божията благодат Ираида била обзета от желание да пострада за Господа. Тя отишла до кораба, признала се за християнка и веднага била взета в плен заедно с останалите слуги на Христос. Всички били отведени в египетския град Антинополис, където Ираида била първата от групата, която била обезглавена.
Новомученик Йоан от Епир (1814)
Той е роден от мюсюлмански родители в Коница, Албания — древната област Епир. Баща му е бил виден владетел сред мюсюлманите и член на суфийския орден, наричан понякога дервиши, мистична ислямска секта. Самият Йоан става виден суфи и се установява в Йоанина. Въпреки че не е християнин, той се вслушва в съвестта си и води трезвен и молитвен живот.
С течение на времето той все повече се привлича от християнската вяра и в крайна сметка моли да бъде кръстен. Никой християнин в неговия регион не се осмели да го кръсти, знаейки репресиите, които щяха да последват. Затова Йоан се пресели в Итака, беше кръстен и се засели там в село, наречено Ксиромерон, където се ожени и живееше като обикновен селянин. През 1813 г. бащата на Йоан по някакъв начин разбра къде се намира той и че е станал християнин. Той изпрати двама суфити да го върнат и да го върнат към мюсюлманската вяра. Поради това османските власти в Итака разбраха кой е той и го изправиха пред съдия. На всеки въпрос на съдията Йоан отговаряше само: „Аз съм християнин и се казвам Йоан.“
Осъзнавайки, че никакво убеждаване или принуда няма да го разколебаят, властите решиха да го обезглавят. По време на екзекуцията, тъй като не му развързаха ръцете, за да може да направи кръстния знак, Йоан извика: „Господи, спомни си за мен, когато дойдеш в Царството Си!“ С тези думи той се предаде на мъченическа смърт. Турците имаха намерение да оставят тялото му на кучетата, но благочестиви християни го взеха и тайно му устроили почетно погребение.