Православен  Календар

05 Октомври 1996
Събота от 18-а седмица след Петдесетница

Няма пост

Почитани светии

  • Свещеномъченик Фока, епископ Синопски
  • Свещеномъченик Фока, епископ на Синопе (102)
  • Преподобен Косма, пустинник от Зограф, Атон (1323)

Библейски четива (Синодален превод)

1 Коринтяни 15.39-45 (Апостол)

39Не всяка плът е все еднаква плът: друга е човешката плът, друга е скотската плът, друга - рибената, друга - птичата. 40Има тела небесни и тела земни, ала друг е блясъкът на небесните и друг на земните; 41един е блясъкът на слънцето; друг е блясъкът на месечината, друг е пък на звездите; па и звезда от звезда се различава по блясък. 42Тъй е и възкресението на мъртвите: сее се в тление - възкръсва в нетление; 43сее се в безчестие - възкръсва в слава; сее се в немощ - възкръсва в сила; 44сее се тяло душевно - възкръсва тяло духовно. Има тяло душевно, има и тяло духовно. 45Тъй е и писано: "първият човек Адам стана жива душа", а последният Адам - животворен дух.

Лука 4.31-36 (Евангелие)

31и слезе в Капернаум, галилейски град, и ги поучаваше в съботни дни. 32И бяха смаяни от учението Му, понеже словото Му беше с власт. 33В синагогата се намираше един човек, който имаше нечист дух бесовски, и той завика с висок глас: 34о, какво имаш Ти с нас, Иисусе Назареецо? Дошъл си да ни погубиш ли? зная Те, Кой си Ти, Светия Божий. 35Иисус му запрети и рече: млъкни и излез из него. И бесът, като го повали всред синагогата, излезе из него, без да му повреди ни най-малко. 36И ужас обвзе всички, и разсъждаваха помежду си и казваха: какво значи това, дето Той с власт и сила заповядва на нечистите духове, и те излизат?

Жития на светиите

Свещеномъченик Фока, епископ на Синопе (102)

Той беше ревностен, мъдър и чудотворен епископ в родния си град Синопе, който се намира на южния бряг на Черно море. Защото доведе много идолопоклонници към вярата в Христа, той беше мразен от езичниците. Той беше арестуван от управителя Африкан, подложен на различни мъчения и накрая изгорен жив в баня. Той се бореше за вярата по времето на император Траян.

Преподобен Косма, пустинник от Зограф, Атон (1323)

„Свети Косма е родом от България, където благочестивите му родители му осигуряват добро образование на славянски и гръцки език. Те искали той да се ожени, но той бил привлечен от любовта към Христос и, без да знаят родителите му, заминал за Светата планина Атон, за да стане монах в българския манастир Зограф. На празника Благовещение в манастира Ватопеди той видял една жена сред служещите в църквата и в трапезарията, и първоначално се натъжи, като видя това нарушение на монашеското правило, но се зарадва, когато разбра, че това е Божията Майка, която му се е явила по този начин.

„Той беше облечен в свещената ангелска раса и след известно време беше ръкоположен за свещеник. Един ден, докато се молеше пред иконата на Божията Майка, молейки я със сълзи как да постигне спасението си, чу глас, който казваше: „Нека слугата Ми се оттегли в пустинята извън манастира.“ Той се подчини на Божията воля и с благословията на своя игумен оттогава нататък живееше в мълчание. Няколко години по-късно той беше счетен за достоен за благодатта на прозрението на мислите и на виждането на събития, случващи се на други места, както и за други духовни дарове. В течение на много години той беше духовен помощник на голям брой монаси. В края на живота си Христос му се яви и му каза, че скоро ще трябва да претърпи голямо изпитание от дявола. И наистина, князът на демоните се появи на следващия ден с множество от слугите си, които плачеха и се оплакваха от неспособността си да унищожат великия си враг Козмас, който ги беше държал в шах толкова дълго и беше придобил власт, с добродетелта си, трона в Небесата, който някога беше принадлежал на Луцифер. Вземайки тежка пръчка, демонът биеше светеца толкова жестоко, че го остави полумъртъв. Както Бог позволи, Свети Козма почина в мир два дни по-късно, на 22 септември 1323 г. Когато отците дойдоха от манастира, за да го погребат, дивите животни се събраха наоколо. Те мълчаха до края на службата, но извикаха необичайно силно, когато тялото му беше покрито с пръст. След като отдадоха почит, те се оттеглиха в пустошта. Четиридесет дни по-късно монасите дойдоха да вземат тялото на Свети Козма и да го пренесат в манастира, но то вече не беше в гроба. Къде се намира сега, знае само Бог.” (Синаксар)

⚠ Съобщи за неточност