Библейски четива (Синодален превод)
Исаия 45.11-17
(6-ти час)
11Тъй казва Господ, Светият на Израиля и негов Създател: ще Ме питате ли за бъдещето на синовете Ми и ще искате ли да Ми се месите в делото на ръцете Ми?
12Аз създадох земята и сътворих на нея човека; Аз - Моите ръце простряха небесата, и на цялото им воинство Аз дадох закон.
13Аз го въздигнах в правда и ще уравня всичките му пътища. Той ще съгради Моя град и ще отпусне пленниците Ми не за откуп, нито за дарове, казва Господ Саваот.
14Тъй казва Господ: печалбите на египтяни и търговията на етиопци, и савейци, люде снажни, към тебе ще преминат и твои ще бъдат; ще те последват, във вериги ще дойдат, ще паднат пред тебе ничком и ще те молят, думайки: само ти имаш Бог, и няма друг бог.
15Наистина, Ти си Бог съкровен, Бог Израилев, Спасител.
16Те всички ще бъдат посрамени и постидени; заедно с тях ще отидат със срам и всички, които правят идоли.
17А Израил ще бъде спасен с вечно спасение от Господа; вие не ще бъдете посрамени и постидени во веки веков.
Битие 22.1-18 (Вечерня)
1Подир тия събития Бог, изкушавайки Авраама, му рече: Аврааме! Той отговори: ето ме!
2Бог рече: вземи едничкия си син Исаака, когото ти обичаш, и иди в земя Мория, и там го принеси в жертва всесъжение на една от планините, която ще ти покажа.
3Авраам стана сутринта рано, оседла ослето си, взе със себе си двама от своите слуги и сина си Исаака; нацепи дърва за всесъжението и стана та отиде на мястото, за което Бог му говори.
4На третия ден Авраам дигна очи и видя отдалеч мястото.
5И рече Авраам на слугите си: останете вие тука с ослето; пък аз и син ми ще отидем там, ще се поклоним и ще се върнем при вас.
6И взе Авраам дърва за всесъжението и натовари сина си Исаака; взе в ръце огън и нож, и тръгнаха двамата заедно.
7Тогава Исаак проговори на баща си Авраама и рече: тате! Той отговори: ето ме, синко. Той рече: ето огънят и дървата, а де е агнето за всесъжение?
8Авраам рече: Бог ще Си предвиди, синко, агне за всесъжение. И вървяха нататък двамата заедно.
9И стигнаха до мястото, за което му бе казал Бог; и направи там Авраам жертвеник, наслага дървата и, като свърза сина си Исаака, тури го на жертвеника върху дървата.
10Тогава Авраам протегна ръка и взе ножа, за да заколи сина си.
11Но Ангел Господен му викна от небето и рече: Аврааме, Аврааме! Той отговори: ето ме!
12Ангелът рече: не дигай ръка върху момчето и не прави му нищо; защото сега познах, че се боиш от Бога и не пожали едничкия си син за Мене.
13Подигна Авраам очи и видя: ето, отзаде му овен, който се бе заплел с рогата си в гъстака. Авраам отиде, взе овена и го принесе всесъжение вместо сина си (Исаака).
14И нарече Авраам онова място: Иехова-ире *; затова и сега се казва: на планината Господ ще предвиди.
15И Ангел Господен втори път викна Аврааму от небето
16и рече: кълна се в Мене Си, казва Господ, че, понеже ти направи туй нещо и не пожали (за Мене) едничкия си син,
17Аз ще благословя и преблагословя, ще размножа и преумножа твоето семе, както небесните звезди и както пясъка по морския бряг; и твоето семе ще завладее градовете на враговете си;
18и ще бъдат благословени в твоето семе всички земни народи, задето послуша гласа Ми.
Притчи 17.17-18.5 (Вечерня)
17Приятел обича във всяко време и като брат ще се яви във време на злочестина.
18Малоумен човек дава ръка и се залага за ближния си.
19Който обича свада, обича грях, и който високо издига вратата си, търси да падне.
20Коварно сърце не ще намери добро, и лукав език ще изпадне в беда.
21Роди ли се някому глупец, горко му, и бащата на глупеца няма да види радост.
22Весело сърце е като цяр благотворно, а отпаднал дух кости суши.
23Нечестивият взима подарък из пазуха, за да изкриви пътя на правосъдието.
24Мъдростта е пред лицето на разумния, а очите на глупеца са на край-земя.
25Глупав син е скръб за баща си и огорчение за майка си.
26Не е добро да обвиняваш правия, нито да биеш велможи за правда.
27Разумният е въздържан в думите си, и благоразумният е хладнокръвен.
28И глупец, кога мълчи, може да се покаже мъдър, и който затваря устата си - благоразумен.
1Своенравният върви след своите прищевки, въстава против всичко умно.
2Глупавият не обича знание, а само да покаже ума си.
3С дохождане на нечестивеца дохожда и презрение, а с безславието - позор.
4Думите на човешките уста са дълбоки води; изворът на мъдростта е буен поток.
5Не е добро да бъдеш лицеприятен към нечестивия, за да събориш праведния в съда.
Исаия 43.9-14
(Вечерня, Мъченици)
9Нека всички народи се съберат наедно, и се съединят племената. Кой измежду тях е предсказал това? Нека обадят, какво е било отначало; нека представят свидетели от себе си и да се оправдаят, за да може да се чуе и каже: наистина!
10А Мои свидетели, казва Господ, сте вие и Моят раб, когото избрах, за да знаете и да Ми вярвате, и да разберете, че това съм Аз: преди Мене нямаше бог, и подир Мене не ще има.
11Аз, Аз съм Господ, и няма спасител освен Мене.
12Аз предрекох и спасих, и възвестих; а другиго нямате, и вие сте Мои свидетели, че Аз съм Бог, казва Господ;
13от начало на дните Аз съм същият, и никой не ще избави от ръката Ми; Аз ще направя, и кой ще отмени това?
14Тъй казва Господ, вашият Изкупител, Светият Израилев: за вас проводих у Вавилон и съкруших всички заворки и халдейци, които се славеха с кораби.
Премъдрост Соломонова 3.1-9
(Вечерня, Мъченици)
1А душите на праведните са в Божия ръка, и мъка няма да ги докосне.
2В очите на неразумните те минаваха за умрели, и краят им се считаше за погибел,
3и заминаването им от нас - унищожение; но те си пребъдват в мир.
4Защото, макар в очите на хората и да се наказват, тяхната надежда е пълна с безсмъртие.
5И бидейки малко наказани, те ще бъдат много облагодетелствувани, защото Господ ги е изпитал и ги е намерил достойни за Него.
6Той ги е изпитал като злато в горнило и ги е приел като най-съвършена жертва.
7Когато им се въздава, те ще блеснат като искри, които лазят по стърнище.
8Ще съдят племена и ще владеят над народи, а над тях ще царува Господ вовеки.
9Които се Нему надяват, ще познаят истината, и верните в любовта ще пребъдат у Него; защото благодат и милост има за светиите Му и промисъл за избраниците Му.
Премъдрост Соломонова 5.15-6.3
(Вечерня, Мъченици)
15А праведниците живеят довека; наградата им е у Господа и грижата за тях у Вишния.
16Затова те ще получат царство на славата и венец на красотата от ръката на Господа, защото Той ще ги закрили с десницата и ще ги защити с мишцата.
17Той ще вземе за всеоръжие - Своята ревност, и ще въоръжи тварите за отмъщение на враговете;
18ще облече за броня правдата, и ще Си наложи за шлем - нелицеприятния съд;
19ще вземе за непобедим щит - светостта;
20строгия Си гняв ще изостри като меч, и светът ще се опълчи с Него против безумците.
21Ще захвъркат праволучни светкавични стрели, и от облаците, като от силно опнат лък, ще полетят в лучата,
22и като от каменометно оръдие с ярост ще се изсипе град; ще възнегодува против тях морската вода, и реките свирепо ще ги издавят;
23ще въстане против тях духът на силата и ще ги разнесе като вихър.
24Тъй беззаконието ще опустоши цялата земя, и злодеянието ще катурне престолите на силните.
1Затова, слушайте, царе, и разберете, научете се, съдии от земните краища!
2Внимавайте, вие, които владеете множествата и които се гордеете пред народите!
3От Господа ви е дадена властта, и силата - от Вишния, Който изследва делата ви и изпитва намеренията.
Лука 21.12-19
(Утринно Евангелие, Мъченици)
12А преди всичко това ще турят ръце на вас и ще ви изгонят, като ви предават в синагоги и в тъмници и ви водят пред царе и управници, заради Моето име;
13а това ще бъде вам за свидетелство.
14И тъй, турете си на сърце да не обмисляте отрано, що да отговаряте,
15понеже Аз ще ви дам уста и премъдрост, на която не ще могат противоречи, нито противостоя всички ваши противници.
16Ще бъдете предадени тъй също и от родители и от братя, и от роднини и приятели, и някои от вас ще умъртвят;
17и ще бъдете мразени от всички, заради Моето име;
18но и косъм от главата ви няма да загине;
19с търпението си спасявайте душите си.
Евреи 12.1-10
(Апостол, Мъченици)
1Затова и ние, заобиколени от такъв голям облак свидетели, нека свалим от себе си всякакво бреме и греха, който ни лесно омотава, и нека с търпение изминем предстоящото нам поприще,
2имайки пред очи началника и завършителя на вярата - Иисуса, Който, заради предстоящата Нему радост, претърпя кръст, като презря срама, и седна отдясно на престола Божий.
3Помислете, прочее, за Оногова, Който претърпя от грешниците такова над Себе Си поругание, та да ви не дотегне, и да не отпаднете душевно.
4В борбата си против греха още не сте се противили до кръв
5и сте забравили увещанието, което вам като на синове говори: "сине мой, не презирай наказанието от Господа и не отпадай духом, кога те изобличава.
6Защото Господ наказва, когото обича; бичува всеки син, когото приема".
7Ако търпите наказание, Бог постъпва с вас като със синове. Защото кой е тоя син, когото баща му не наказва?
8Ако пък оставате без наказание, на което всички станаха съучастници, тогава сте незаконни деца, а не синове.
9При това, ние бивахме наказвани от нашите по плът бащи и се свеняхме от тях: не ще ли се много повече покорим на Отца на духовете, та да бъдем живи?
10Защото те ни наказваха за малко дни, според както им беше угодно; а Тоя - за полза, та да участвуваме в Неговата светост.
Матей 20.1-16
(Евангелие, Мъченици)
1Защото царството небесно прилича на стопанин, излязъл сутрин рано да наеме работници за лозето си,
2и, като се услови с работниците по динарий на ден, прати ги на лозето си;
3като излезе около третия час, видя други, че стоят на тържището празни,
4па рече и тям: идете и вие на лозето ми, и, каквото е право, ще ви дам. Те отидоха.
5Пак излезе около шестия и деветия час и направи същото.
6А като излезе около единайсетия час, намери други, че стоят празни, и им казва: защо стоите тука цял ден празни?
7Те му отговарят: никой не ни е наел. Той им казва: идете и вие на лозето ми, и, каквото е право, ще получите.
8А когато се мръкна, господарят на лозето казва на своя пристойник: повикай работниците и заплати им, като почнеш от последните до първите.
9И като дойдоха условените около единайсетия час, получиха по динарий.
10А като дойдоха първите, помислиха, че ще вземат повече; но и те получиха по динарий;
11и като получиха, зароптаха против стопанина
12и думаха: тия последните работиха един час, а ти ги постави наравно с нас, които претърпяхме теготата на деня и жегата.
13А той отговори и рече на едного от тях: приятелю, аз те не увреждам; нали за динарий се съгласи ти с мене?
14Вземи своето и си иди; а на тоя последния искам да дам, каквото и на тебе;
15нима нямам власт да правя със своето си, каквото искам? Или окото ти е завистливо, задето съм добър?
16Тъй ще бъдат последните първи, и първите - последни; защото мнозина са звани, а малцина избрани.