Библейски четива (Синодален превод)
Исаия 42.5-16
(6-ти час)
5Тъй говори Господ Бог, Който е сътворил небесата и тяхното пространство, Който е разпрострял земята с нейните произведения, Който дава дихание на народа, що е на нея, и дух на ходещите по нея.
6Аз, Господ, Те призовах в правда, ще Те държа за ръка и ще Те пазя, ще Те поставя завет за народа, светлина за езичниците,
7за да отвориш очите на слепи, да изведеш вързаните от затвор и седещите в тъмнина - от тъмница.
8Аз съм Господ, това е Моето име, и не ще дам славата Си другиму, нито хвалата Си на истукани.
9Ето, предсказаното по-напред се сбъдна, и ново ще възвестя; преди то да стане, Аз ще ви възвестя.
10Пейте Господу нова песен, хвала Нему от земните краища, вие, които плавате по морето, и всичко, което го пълни, островите и живеещите по тях.
11Нека възвисят глас пустинята и нейните градове, селищата, дето живее Кидар; нека тържествуват живеещите по скали, нека възклицават от върховете планински.
12Нека въздадат Господу слава, и хвалата Му нека възвестят на островите.
13Господ ще излезе като исполин, ревност ще възбуди като воин; ще извика и ще подигне воински вик, и ще се покаже силен против враговете Си.
14Дълго мълчах Аз, търпях и се сдържах; сега ще викам като родилка, ще разрушавам и ще поглъщам всичко;
15ще опустоша планини и хълмове, и всичката тяхна трева ще изсуша; и реките ще направя острови, и езерата ще изсуша;
16и ще поведа слепите по път, който те не знаят, ще ги водя по незнайни пътеки, тъмата ще направя светлина пред тях, и кривите пътеки - прави: ето какво ще направя Аз за тях, и няма да ги оставя.
Битие 18.20-33 (Вечерня)
20И рече Господ: голям е поплакът против Содом и Гомора, и грехът им е твърде тежък;
21ще сляза и ще видя, дали постъпват тъкмо тъй, какъвто е поплакът против тях, който стига до Мене, или не; ще узная.
22И като потеглиха мъжете оттам, отидоха в Содом; Авраам пък стоеше още пред лицето на Господа.
23Тогава Авраам се приближи и рече: нима ще погубиш праведника с нечестивеца заедно (и с праведния да стане същото, каквото с нечестивия)?
24В тоя град, може би, има петдесет праведника; нима ще погубиш и не ще да пожалиш (всичкото) това място заради петдесетте праведници (ако се намират) в него?
25не може да бъде, Ти да постъпиш тъй, че да погубиш праведника с нечестивеца заедно, та същото да стане с праведния, каквото и с нечестивия; не може да бъде това от Тебе! Съдията на цялата земя ще постъпи ли неправосъдно?
26Господ рече: ако намеря в град Содом петдесет праведника, заради тях ще пожаля (целия град и) всичкото това място.
27Авраам отговори: ето, реших се да говоря на Господа, аз, който съм прах и пепел:
28може би, до петдесетте праведници да не достигнат пет; нима заради петте Ти ще погубиш целия град? Той отговори: няма да го погубя, ако намеря там четирийсет и пет.
29Авраам продължаваше да говори с Него и рече: може би, ще се намерят там четирийсет? Той отговори: няма да направя това и заради четирийсетте.
30И рече Авраам: да се не прогневи Господ, загдето ще говоря: може би, ще се намерят там трийсет? Той рече: няма да направя това, ако се намерят там трийсет.
31Авраам рече: ето, аз се реших да говоря на Господа: може би, ще се намерят там двайсет? Той отговори: няма да погубя и заради двайсетте.
32Авраам рече: да се не прогневи Господ, загдето ще кажа още веднъж: може би, ще се намерят там десет? Той отговори: няма да погубя и заради десетте.
33И Господ си тръгна, като престана да говори с Авраама; Авраам пък се върна на мястото си.
Притчи 16.17-17.17 (Вечерня)
17Пътят на праведните е отклонение от зло: онзи варди душата си, който пази пътя си.
18Пред погибел гордост върви, и пред падение - надутост.
19По-добре е да се смиряваш духом с кротки, нежели да делиш плячка с горделиви.
20Който си води разумно работата, добро ще намери, и който се Господу надява, блажен е.
21Мъдрия по сърце ще назовават благоразумен, и сладката реч ще увеличи знанието.
22Разумът за ония, които го имат, е извор за живот, а учеността на глупавите е глупост.
23Сърцето на мъдрия прави езика му мъдър и умножава знанието в устата му.
24Приятна реч е вощен мед: за душата сладка и за костите лековита.
25Има пътища, които се струват човеку прави, но краят им е път към смъртта.
26Който се труди, труди се за себе си, защото към това го устата му нудят.
27Лукав човек зло крои, и на устата му - като че разпален огън.
28Коварен човек раздор сее, и шепотник приятели разделя.
29Неблагонамерен човек развращава своя ближен и го води към недобър път;
30замижва с очи, за да измисли коварство; захапвайки устни, извършва злодейство (той е пещ от злоба).
31Седина в пътя на правдата е венец на слава.
32Дълготърпелив е по-добър от храбър, и който владее себе си, по-добър е от завоевател на градове.
33Жребие се в скут хвърля, но всичко, що то решава, е от Господа.
1По-добре сух залък и с него мир, нежели къща, пълна със заклан добитък, но в нея раздор.
2Разумен раб господарува над разпътен син и с братята ще сподели наследството.
3Пота е за сребро, горнило - за злато, а сърцата Господ изпитва.
4Злосторник се вслушва в беззаконни уста, лъжец слуша пагубен език.
5Който се гаври със сиромаха, Твореца му хули; който се радва на злочестина, няма да остане ненаказан (а милосърдният ще бъде помилуван).
6Синовете на синовете са венец на старците, и слава за децата са родителите им. (У верния има грамадно богатство, а у неверния няма ни обол.)
7На глупец важна реч не прилича, още повече на велможа - лъжливи уста.
8Дарът е безценен камък в очите на оногова, който го има: накъдето и да се обърне, ще успее.
9Който потуля грешки, търси любов, а който отново напомня за тях, отдалечава приятел.
10На разумен по-силно действува мъмрене, нежели на глупав сто удара.
11Размирник търси само зло, затова жесток ангел ще бъде пратен против него.
12По-добре е човек да срещне мечка, лишена от мечета, нежели глупец с неговата глупост.
13Който отплаща зло за добро, злото няма да напусне къщата му.
14Началото на свадата е като кога вода се отприщя: отстъпи от свадата, преди да се е разпалила.
15Който оправдава нечестив и който обвинява праведен - и двамата са гнусота пред Господа.
16За какво е съкровище в ръцете на глупец? За да придобие мъдрост - той няма разум. (Който си прави висока къща, търси да се съсипе, а който се отклонява от учение, изпада в беда.)
17Приятел обича във всяко време и като брат ще се яви във време на злочестина.
Жития на светиите
Св. Теофилакт, епископ на Никомедия (845)
„Теофилакт беше от изток; родният му град е неизвестен. В Константинопол той стана близък приятел на Тарасий, който по-късно стана патриарх на Константинопол (виж 25 февруари). Теофилакт беше назначен за епископ на Никомедия. След смъртта на Свети Тарасий, неговият приемник Никифор (виж 2 юни) свикал редица епископи, за да му помогнат в борбата срещу иконоборството на император Лъв Арменеца, който царувал от 813 до 820 г. Сред тях бил Евтимий, епископ на Сардис (честван на 26 декември), който присъствал на Светия Седми Вселенски събор през 787 г. — той е бил изгнаник три пъти заради светите икони, а за това, че е отказал да се подчини на заповедта на император Теофил да се отрече от почитането на иконите, е бил бичуван от главата до краката, докато цялото му тяло се превърнало в една голяма рана, от която починал осем дни по-късно, около 830 г.; Йосиф Солунски (виж 14 юли); Михаил от Синнада (виж 23 май); Емилиан, епископ на Кизик (виж 8 август); и Свети Теофилакт, който смело изобличи Лъв в лицето, като му каза, че тъй като той презира дълготърпението на Бога, пълно унищожение ще го сполети и няма да има кой да го спаси. Заради това Теофилакт е бил заточен в крепостта Стробилус в Кария, Мала Азия, където след 30 години затвор и лишения е предал святата си душа около 845 г. Лъв Арменецът, според пророчеството на светеца, е бил убит в църквата в навечерието на Рождество Христово през 820 г.“ (Великият Часослов)
Свещеномъченик Теодорет (362)
Свещеникът Теодорет е бил пазител на голяма катедрала в Антиохия, построена от император Константин и известна по онова време като „златната църква“ заради красотата и разкоша на обзавеждането й. Когато Юлиан Отстъпникът се възкачил на трона, той се отрекъл от Христос и започнал преследване на християните. Чичото на императора, също на име Юлиан, дошъл в Антиохия, за да продължи преследването там. След като ограби църквата, той изправи Теодорет на съд и поиска от него да се отрече от Христос. Вместо това, верният свещеник изповяда Христос с пламенност и укори императора, че се е отрекъл от вярата и се е върнал към идолопоклонничеството „като куче, което се връща към повръщаното си“. Въпреки това, съдията уринира в златната църква, за което Теодорет предсказа, че ще умре ужасна смърт. Теодорет беше обезглавен, а Юлиан, неговият съдия, беше обзет от ужасни коремни болки от момента, в който оскверни църквата, до смъртта си в мъки.
Бележка: Теодорет се чества на 3 март по гръцкия календар.