Библейски четива (Синодален превод)
Исаия 28.14-22
(6-ти час)
14И тъй, слушайте словото Господне, хулители, управници на тоя народ, който е в Иерусалим.
15Понеже говорите: "сключили сме съюз със смъртта и с преизподнята сме договор направили: кога всепоражаващият бич минава, той не ще дойде до нас, защото лъжата направихме наше прибежище и с измама ще се прикрием", -
16затова тъй казва Господ Бог: ето, Аз полагам на Сион в основата камък, - камък изпитан, краеъгълен, драгоценен, здраво утвърден: който вярва в него, няма да се посрами.
17И ще поставя съда за мерило и правдата за къпони; и град ще изтреби прибежището на лъжата, и води ще потопят мястото на укривателството.
18И съюзът ви със смъртта ще се унищожи, и договорът ви с преизподнята не ще устои. Кога мине всепоражаващият бич, вие ще бъдете стъпкани.
19Щом той мине, ще ви хване; а той ще ходи всяка заран, денем и нощем, и само слухът за него ще внушава ужас.
20Твърде къса ще бъде постелката, за да се протяга; твърде тясна и завивката, за да се завие с нея.
21Защото Господ ще се вдигне, както на Перацим планина; ще се разгневи, както в Гаваонската долина, за да извърши делото Си, необикновено дело, и да свърши действието Си, чудното Си действие.
22И тъй, не кощунствувайте, за да не станат оковите ви по-яки; защото аз чух от Господа, Бога Саваота, че е определено изтреба за цяла земя.
Битие 10.32-11.9 (Вечерня)
32Това са племената на синовете Ноеви според родовете им, в народите им. От тях се разпространиха народите по земята след потопа.
1По цялата земя имаше един език и един говор.
2Като се дигнаха от Изток, те намериха равнище в Сенаарската земя и се заселиха там.
3И рекоха един другиму: хайде да направим тухли и да ги изпечем на огън. И тухлите им служеха вместо камъни, а земната смола - вместо вар.
4И рекоха: хайде да си съградим град и кула, висока до небето; и да си спечелим име, преди да се пръснем по лицето на цялата земя.
5Тогава Господ слезе да види града и кулата, що градяха синовете човешки.
6И рече Господ: ето, един народ са, и всички имат един език, а на, какво са почнали да правят; и няма да се откажат от онова, що са намислили да правят;
7нека слезем и смесим там езиците им тъй, че един да не разбира езика на другиго.
8И пръсна ги Господ оттам по цялата земя; и те спряха да зидат града (и кулата).
9Затова му е дадено име Вавилон, понеже там Господ смеси езика на цялата земя, и оттам ги пръсна Господ по цялата земя.
Притчи 13.19-14.6 (Вечерня)
19Немотия и срам за оногова, който отхвърля учение; а оня, който пази поука, ще бъде почитан.
20Изпълнено желание е приятно за душата; но за глупавите е тежко да отбягват злото.
21Който се събира с мъдри, мъдър ще бъде; а който другарува с глупави, ще се разврати.
22Грешниците зло ги преследва, а на праведниците добро ще се въздаде.
23Добрият оставя наследство и на внуци, а богатството на грешника се пази за праведния.
24Много храна бива и на нивата на бедните; но някои от тях гинат от безредица.
25Който жали пръчката си, мрази сина си; а който го обича, наказва го от детинство.
26Праведникът яде до насита, а коремът на беззаконните търпи лишение.
1Мъдра жена урежда къщата си, а глупавата я съсипва с ръцете си.
2Който ходи по прав път, бои се от Господа; но комуто пътищата са криви, той нехае за Него.
3В устата на глупеца е бичът на гордостта, а устата на мъдрите ги запазват.
4Дето няма волове, яслите са празни; а от силата на воловете има голяма печалба.
5Верен свидетел не лъже, а лъжлив свидетел ще наговори много лъжи.
6Разпътник търси мъдрост, и не намира; а за разумен знанието е леко.
Жития на светиите
Мъченица Евдокия от Хелиополис (II в.)
Евдокия беше от Хелиополис във Финикия (днес Баалбек в Ливан). Тя беше изключително красива езичница, водеше разпуснат живот и забогатя от подаръците на многобройните си любовници. Един ден в Хелиополис пристигна възрастен монах на име Германус, който отседна в дома на един християнин, съсед на Евдокия. Нощем той започна да чете на глас от Псалтира и от книга за Страшния съд. Евдокия го чуваше от съседната къща. Сърцето й беше трогнато и тя стоеше внимателно цяла нощ, слушайки всяка дума с страх и разкаяние. На следващия ден тя умолява Германус да я посети и той й обяснява спасителната християнска вяра. Накрая Евдокия моли местния епископ да я кръсти. Тя освобождава слугите си, дарява цялото си богатство на бедните и влиза в манастир.
„Нейните бивши любовници, разярени от нейното обръщане, от отказа ѝ да се върне към старите си навици и от изчезването на красотата ѝ поради строгите аскетични практики, които извършваше, я издадоха като християнка на управителя Винсент и тя беше обезглавена“ (Великият Часослов). Според някои това се случило по времето на Траян (98–117 г.), а според други – по времето на Адриан (117–138 г.).
„Прологът“ дава малко по-различно описание: че след като влязла в манастира, на Евдокия било позволено да води монашески живот в мир — с такава преданост, че тринадесет месеца след влизането си в манастира тя била избрана за игуменка. Тя живяла петдесет и шест години в манастира и й бил даден дарът да възкресява мъртвите. В старостта й възникнало преследване на християните и Евдокия била обезглавена заедно с много други. „Ето един чудесен пример за това как съдът на нечистотата може да бъде пречистен, осветен и изпълнен с ценен, небесен аромат чрез благодатта на Светия Дух“ (Пролог).