Библейски четива (Синодален превод)
Исаия 26.21-27.9
(6-ти час)
21защото ето, Господ излиза от жилището Си да накаже жителите земни за тяхното беззаконие, и земята ще открие погълнатата от нея кръв и вече няма да скрие своите убити.
1В оня ден Господ ще порази със Своя тежък, голям и як меч левиатана - право бягащия змей, и левиатана - лъкатушния змей, и ще убие морското чудовище.
2В оня ден запейте за него - за обичното лозе:
3Аз, Господ, съм негов пазач, и всеки миг го напоявам; нощем и денем го вардя, да се не вмъкне някой в него.
4Гняв няма в Мене. Но ако някой Ми покаже в него тръни и бодили, ще дигна против него война, ще го изгоря съвсем, -
5освен ако прибегне към защитата Ми и сключи мир с Мене. Тогава нека сключи мир с Мене.
6В бъдните дни Иаков ще се укорени; Израил ще даде издънка и ще се разцъфти; и вселената ще се изпълни с плодове.
7Тъй ли го Той поразяваше, както поразяваше ония, които него поразяваха? Тъй ли го убиваше, както са убити ония, които него убиваха?
8С мярка го наказваше Ти, кога го отхвърляше; изхвърли го със силното Си духване, като в ден на източен вятър.
9И чрез това ще се заглади беззаконието на Иакова; и плодът от това ще бъде, че ще се снеме грехът от него, кога всички камъни от жертвениците превърне в буци вар, и няма вече да стърчат дъбрави и истукани на слънцето.
Битие 9.18-10.1 (Вечерня)
18Ноевите синове, които излязоха от ковчега, бяха: Сим, Хам и Иафет. Хам беше баща на Ханаана.
19Тези тримата бяха Ноеви синове, и от тях се насели цялата земя.
20Ной почна да обработва земята и насади лозе;
21и пи вино, опи се, и лежеше гол в шатрата си.
22И Хам, баща на Ханаана, видя голотата на баща си и излезе, та обади на двамата си братя.
23А Сим и Иафет взеха дреха и, като я метнаха на рамената си, тръгнаха заднишком и покриха голотата на баща си; лицата им бяха обърнати назад, и те не видяха голотата на баща си.
24Като отрезвя Ной от виното си и узна, що бе сторил над него по-малкият му син,
25рече: проклет да е Ханаан; ще бъде роб на робите у братята си.
26После рече: благословен да е Господ Бог на Сима; а Ханаан ще му бъде роб;
27да разшири Бог Иафета, и той да се посели в шатрите Симови; а Ханаан ще му бъде роб.
28И живя Ной след потопа триста и петдесет години.
29А всички дни на Ноя бяха деветстотин и петдесет години; след това умря.
1Ето родословието на Ноевите синове: Сима, Хама и Иафета. След потопа родиха им се деца.
Притчи 12.23-13.9 (LXX) (Вечерня)
23Разсъдлив човек прикрива знанието си, а сърцето на глупавите изказва глупост.
24Ръката на прилежните ще господарува, а ленивата ще бъде под данък.
25Тъгата в сърцето на човека го притиска, а добрата дума го развеселява.
26Праведник посочва път на ближния си, а пътят на нечестивците ги вкарва в заблуда.
27Ленивец свой лов не пече; а имотът на прилежния е многоценен.
28В пътя на правдата има живот, и в нейната пътека няма смърт.
1Мъдър син слуша бащина поука, а буен изобличение не слуша.
2От плода на устата си човек ще вкуси добро, а душата на законопрестъпниците - зло.
3Който пази устата си, той варди душата си; а който широко разтваря устата си, горко нему.
4Душата на ленивеца желае, но напразно; а душата на прилежните ще се насити.
5Праведник мрази лъжлива дума, а нечестивец срами и безчести себе си.
6Правдата пази оногова, който ходи непорочно, а нечестието погубва грешника.
7Един се показва за богат, а няма нищо; друг се показва за беден, а има много богатства.
8С богатството си човек изкупва живота си, а бедният и заплаха не слуша.
9Светлината на праведниците свети весело, а светилото на нечестивите угасва. (Коварните души се лутат в грехове, а праведниците се смиляват и милуват.)
Жития на светиите
Блаженият Николай от Псков, Христови блажен (1576)
„Редката безстрашност е характерна черта на безумците за Христа. Блаженият Николай тичаше по улиците на Псков, преструвайки се на луд, изобличаваше хората за тайните им грехове и предсказваше какво ще им се случи. Когато цар Иван Грозни влезе в Псков, целият град беше обзет от страх и ужас пред ужасния цар… Царят, научавайки за този блажен човек, кой и какъв е той, го посети в неговата малка килия. [Иван беше голям почитател на външната набожност.] Беше първата седмица на Великия пост. Като чу, че царът идва да го посети, Николай намери парче сурово месо и, когато царът влезе в килията му, Николай се поклони и предложи месото на царя. „Яж, малки Иван, яж!“ Страшният цар му отговори яростно: „Аз съм християнин и не ям месо по време на поста.“ Тогава Божият човек отвърна: „Ти правиш това и дори по-лошо; ти се храниш с човешка плът и кръв, забравяйки не само поста, но и Бога.“ Тази лекция проникна дълбоко в сърцето на цар Иван и той веднага напусна Псков, обзет от срам, след като имаше намерение да извърши голямо клане там.“ (Пролог)
Света новомученица Кирана (1751)
Тази благочестива и красива девица живеела в село близо до Солун. Един ден един еничар, дошъл да събира данъци, я видял и бил обзет от похот. Когато тя отхвърлила ухажванията му, злият чиновник я завел пред съдията в Солун и, използвайки други войници като лъжесвидетели, заявил, че тя е съгласна да се омъжи за него и да приеме исляма. На всички тези твърдения Кирана отговорила: „Аз съм християнка и нямам друг младоженец освен Христос, на когото съм посветила девствеността си като зестра. Него обичам и за Него съм готова да пролея кръвта си! Това е отговорът ми; не очаквайте друг от мен.“ Като казала това, тя „се затворила в мълчание“ (Синаксарион) и не свидетелствала повече. Тя беше хвърлена в затвора, където беше измъчвана и накрая пребита до смърт от своя надзирател. Когато умря, божествена Светлина я обгърна и озари целия затвор. Когато новината за чудото се разнесе, засрамените турски чиновници предадоха тялото ѝ на християните, които го погребаха извън града.