Деяния 4.23-31 (Апостол)

23Когато ги пуснаха, те дойдоха при своите и разказаха, какво им бяха говорили първосвещениците и стареите. 24А те, като ги изслушаха, единодушно дигнаха глас към Бога и казаха: Владико, Ти си Бог, Който си сътворил небето и земята и морето и всичко, що е в тях; 25Ти си, Който чрез Духа Светаго с устата на отца ни Давида, Твоя раб, си казал: "защо се развълнуваха народите, и людете замислиха суетни неща? 26Въстанаха царете земни, и събраха се князете ведно против Господа и против Неговия Помазаник". 27Защото наистина се събраха в тоя град против Светия Твой Син Иисуса, Когото си Ти помазал, Ирод и Понтий Пилат с езичниците и с народа израилски, 28за да сторят това, което Твоята ръка и Твоята воля бе предопределила да стане. 29И сега, Господи, погледни на техните заплахи и дай на Твоите раби с пълно дръзновение да говорят Твоето слово, 30като простираш Ти ръката Си за изцеление, и да стават чудеса и личби в името на Светия Твой Син Иисуса. 31И след като се те помолиха, потресе се мястото, дето бяха събрани, и всички се изпълниха с Дух Светий и с дръзновение говореха словото Божие.

Йоан 5.24-30 (Евангелие)

24Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот. 25Истина, истина ви казвам: иде час, и дошъл е вече, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божий и, като чуят, ще оживеят. 26Защото, както Отец има живот в Себе Си, тъй даде и на Сина да има живот в Себе Си; 27и даде Му власт да извършва и съд, защото е Син Човечески. 28Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий 29и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане. 30Аз не мога да правя нищо от Себе Си. Както слушам, тъй и съдя, и Моят съд е праведен, защото не търся Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил.

Мъченик Теодот Анкирски и седем девици мъченици с него (303)

Теодот бил женен ханджия в Анкира по време на гоненията на Диоклециан. Той използвал ханджийския си занаят, за да помага тайно на преследваните християни, много от които използвали хана му като убежище във време на нужда. Едно от светите му дела било да извлича телата на мъчениците християни и да ги погребва. По това време седем девойки били съдени и измъчвани заради вярата си в Христос, след което били убити, като били хвърлени в езеро. Една от тях, Света Текуза, се явила на Свети Теодот и го помолила да извлече телата на нея и на сестрите ѝ в Христос. Под прикритието на нощта Теодот, воден от ангел, успял да намери и седемте тела и да ги погребе с почести. Но приятел, когото бил помолил да му помогне в това дело, го предал и той бил арестуван и подложен на жестоки мъчения. Накрая бил осъден на обезглавяване. Докато отивал към блока, той казал на многото християни, които се били събрали да плачат за него: „Не плачете за мен, братя, но прославяйте нашия Господ Иисус Христос, с чиято помощ завършвам пътя си и побеждавам врага.“ По-късно на мястото на погребението му била построена църква, посветена на него.

Свети мъченици Петър, Дионисий, Христина, Андрей, Павел, Бенедим, Павлин и Ираклий (250)

„Всички тези светци са се подвизавали в мъченичество по време на управлението на Деций (249-251). Петър е бил от Лампсаки в Хелеспонт. Заради отказа си да принесе жертва на идола на Афродита, цялото му тяло е било смазано и разбито с вериги и парчета дърво на мъчително колело; след като изтърпял това мъчение смело, той предал душата си.“

„Павел и Андрей били войници от Месопотамия, доведени в Атина с техния управител; там те били поверени на двама пленени християни, Дионисий и Христина. Войниците, виждайки красотата на девицата Христина, се опитали да я подтикнат да извърши грях с тях, но тя отказала и чрез своите увещания ги довела до вярата в Христос. Те и Дионисий били убити с камъни, а Христина била обезглавена.“

„Ираклий, Павлин и Бенедим бяха атиняни и проповедници на Евангелието, които обърнаха много езичници от заблудата им към светлината на Христос. Доведени пред управителя, те изповядаха вярата си и след много мъки бяха обезглавени.“ (Великият часовник)

В Пролога се добавя: „Някой си Никомах, който бил измъчван заедно с тях, се отрекъл от Христос под мъчения и мигновено загубил ума си, разкъсвайки тялото си със зъби и пенейки се, докато не издъхнал.“