Деяния 4.13-22 (Апостол)

13А като виждаха смелостта на Петра и Иоана и като разбраха, че са безкнижни и прости човеци, чудеха се; пък и добре знаеха, че те бяха с Иисуса; 14но като виждаха изцерения човек да стои с тях, нямаха какво да възразят. 15И, като им заповядаха да излязат из синедриона, съвещаваха се помежду си 16и думаха: какво да правим с тия човеци? Защото на всички, които живеят в Иерусалим, е известно, че бележито чудо стана чрез тях, и ние не можем да отречем това; 17но, за да се не разгласи това още повече между народа, нека строго да ги заплашим да не говорят вече за това име на никой човек. 18И като ги повикаха, заповядаха им никак да не говорят, нито да поучават в името Иисусово. 19Но Петър и Иоан им отговориха и рекоха: съдете, дали е справедливо пред Бога - вас да слушаме повече, нежели Бога; 20защото ние не можем да не говорим за това, що сме видели и чули. 21А те, като ги заплашиха, пуснаха ги, понеже поради народа не намираха как да ги накажат; защото всички прославяха Бога за станалото. 22А човекът, с когото стана това чудо на изцеление, имаше повече от четирийсет години.

Йоан 5.17-24 (Евангелие)

17А Иисус им думаше: Моят Отец досега работи, и Аз работя. 18Но затова иудеите още повече искаха да Го убият, защото не само съботата нарушаваше, но и наричаше Бога Свой Отец, като правеше Себе Си равен Богу. 19На това Иисус им рече: истина, истина ви казвам: Синът нищо не може да твори Сам от Себе Си, ако не види Отца да твори; защото, което твори Той, това твори също и Синът. 20Защото Отец обича Сина и Му показва всичко, що Сам твори; и ще Му покаже дела по-големи от тия, за да се чудите вие. 21Защото, както Отец възкресява мъртви и оживотворява, тъй и Синът оживотворява, които иска. 22Защото Отец и не съди никого, но целия съд предаде на Сина, 23та всички да почитат Сина, както почитат Отца. Който не почита Сина, той не почита Отца, Който Го е пратил. 24Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот.

Апостоли Андроник от седемдесетте и неговият сътрудник Юния

Андроник е един от Седемдесетте. Той и неговата сътрудничка Юния са споменати от Свети Павел в Посланието му до Римляните: „Поздравете Андроника и Юния, моите сродници и съзатворници, които са забележителни между апостолите, които и преди мен бяха в Христа“ (Римляни 16:7). Някои, обезпокоени, че жена е спомената като апостол, са се опитали да преведат „Юния“ като „Юния“, мъжко име; но отците са единодушни в това да я третират като „Юния“. Възможно е те да са били съпруг и съпруга, като Акила и Прискила (Деяния 18), но древните свидетели не ни казват това.

Андроник станал епископ на Панония, но не останал на едно място, а пътувал по целия свят, за да проповядва Евангелието. И Андроник, и Юния били удостоени с дара на чудотворството. И двамата страдали за Христос и накрая били мъченически убити.

Свети мъченик Солохон (298)

Той бил римски войник, египтянин по рождение, по време на управлението на император Максимиан. Когато Солохон отказал императорска заповед всички войници да принасят жертви на идолите, той бил арестуван заедно с двама негови приятели и събратя християни, Памфамир и Памфилон. И тримата били подложени на жестоки мъчения, при които двамата приятели на Солохон починали. Командирът заповядал да разкъсат устата на Солохон с меч, за да може да бъде нахранен насила с храна, принесена в жертва на идоли; но светецът счупил острието със зъби. След по-нататъшни мъчения той бил оставен да умре. Християните го отвели в дома на една вдовица, където той се възстановил донякъде и съветвал вярващите да се придържат към вярата си под мъчения и преследване. Скоро след това той починал, благодарейки на Бога.