Галатяни 3.23-4.5 (Апостол)

23Преди да дойде вярата, бяхме под стражата на закона, заключени за вярата, която щеше да се открие. 24И тъй, законът беше за нас възпитател в Христа, за да се оправдаем чрез вяра; 25а след като дойде вярата, ние вече не сме под ръководството на възпитател. 26Защото всички сте синове Божии чрез вярата в Христа Иисуса; 27всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте. 28Няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса. 29Ако пък вие сте Христови, тогава Авраамово семе сте, и по обещание наследници.

1Казвам още: наследникът, докле е невръстен, с нищо се не отличава от роб, макар и да е господар на всичко; 2но е под настойници и домоуправители до определения от бащата срок. 3Така и ние, докле бяхме невръстни, бяхме поробени под стихиите на света; 4но, когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син (Единороден), Който се роди от жена и се подчини на закона, 5за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението.

Марк 6.30-45 (Евангелие)

30И събраха се апостолите при Иисуса, та Му разказаха всичко, и какво са извършили, и на що са поучавали. 31Той им каза: дойдете сами в уединено място и си починете малко. Защото мнозина дохождаха и отхождаха, тъй че и да ядат нямаше кога. 32И отидоха с кораб в уединено място насаме. 33Народът видя, как те заминаваха, и познаха Го мнозина; и пешком се стекоха там от всички градове, изпревариха ги, и се събраха при Него. 34Иисус, като излезе, видя множество народ и се смили над тях, защото бяха като овци, които нямат пастир; и захвана да ги поучава много. 35И понеже времето бе вече много напреднало, учениците Му се приближават до Него и казват: тук мястото е пусто, и вече е късно; 36разпусни ги, за да отидат в околните колиби и села и си купят хляб, понеже няма какво да ядат. 37Той им отговори и рече: дайте им вие да ядат. А те Му казват: нима да идем да купим за двеста динария хляб и да им дадем да ядат? 38А Той ги попита: колко хляба имате? идете и вижте. Като узнаха, казаха: пет хляба и две риби. 39Тогава им заповяда да насядат всички по зелената трева на купчини, на купчини. 40И насядаха на лехи, на лехи по сто и по петдесет. 41Той взе петте хляба и двете риби и, като погледна към небето, благослови и разчупи хлябовете, и даде на учениците Си, за да им ги наслагат; също и двете риби раздели на всички. 42И ядоха всички, и се наситиха. 43И дигнаха къшеи хляб и остатъци от рибите дванайсет пълни коша. 44А ония, които ядоха хлябовете, бяха до пет хиляди мъже. 45И веднага накара учениците Си да влязат в кораба и да минат пред Него насреща към Витсаида, докле Той разпусне народа.

Света мъченица Харитина от Амисос (304)

Тя била слугиня (според Великия Хорологион) или осиновена дъщеря (според Пролога) на един знатен римски гражданин на име Клавдий, по времето на царуването на Диоклетиан. Тя била предадена като християнка на управителя Дометиан, пред когото безстрашно изповядала вярата си. След като претърпяла много жестоки мъчения, управителят изпратил няколко разпуснати младежи да я изнасилят. След като се помолила да бъде пощадена от това безчестие, й било позволено да предаде душата си на Бога.

Светите йерарси на Москва Петър (1326), Алексий (1378), Йона (1461), Макарий (1563), Филип (1569), Хермоген (1612), Филарет (1867), Инокентий (1879) и Тихон (1925)

Празникът на Московските йерарси е установен по времето на царя Теодор и патриарх Йов през 1596 г. Всички те се почитат както поотделно, така и на този ден. Само светиите Петър, Алексий, Йона и Филип са конкретно споменати в службата на Менаион, но през годините към почитането са добавени и други свети йерарси на Москва.

Светата ни майка Методия от Кимолос (1865)

Тя е родена през 1865 г. на остров Кимолос. Против нейната воля родителите ѝ я омъжили за моряк, но той се удавил скоро след сватбата им. Въпреки че скърбяла за него, тя приела загубата му като знак, че трябва да следва пътя, който винаги е желала най-силно — затова постъпила в манастир, приемайки името Методия. След това се затворила в малка килия, където се посветила на молитвата безрезервно, почти без да я напуска. Молела се практически денонощно и спазвала строг пост всеки ден, освен в събота и неделя, когато напускала килията си, за да причасти. По време на Великия пост не приемала никакви посетители; през останалото време приемала само жени. Тя стана известна в целия си регион като съветник и лечителка. Почина в мир на възраст от четиридесет и две години, през 1908 г.